Решение по дело №957/2016 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 220/3.5.2017г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на трети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Стоян Пешев	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 957 по описа на съда за 2016 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 237, ал. 1 от ЗМВР и е образувано по исковата молба на В.А.Р. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, подадена чрез адв. Д. *** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София 1309, ул. „Пиротска“ № 17 1А, представлявана от Н. Н. - директор, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати: 1. Сумата от 7 902 лева обезщетение на основание чл. 237, ал. 1 от ЗМВР за период от шест месеца, мораторна лихва в размер на 576.24 лева и 2. сумата от 3 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всички главници от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че е отменена като незаконосъобразна заповед на директора на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, с която ищецът е дисциплинарно уволнен от държавна служба, след което същият е възстановен на равностойна длъжност съгласно чл. 232 от ЗМВР, считано от 09.05.2016 г. Претендира се обезщетение, което се дължи при незаконно прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР през периода, през който са останали без работа, но за не повече от 6 месеца.

Претендира се и заплащане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, които вреди се изразяват в притеснение, страх, изпадане в депресия, негативни емоции, безсъние, изключително накърнено лично достойнство и чувство на непълноценност, срам пред колеги, близки и роднини, че човек на една сериозна възраст е дисциплинарно уволнен и обвинен. Претендират се направените по делото разноски. Прилагат се писмени доказателства.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Д., която по изложени съображения моли съда да постанови решение, с което да уважи обективно съединените искове, предявени с исковата молба. Счита, че по делото са събрани доказателства както за основателността и размера на претенцията по чл. 237, ал. 1 от ЗМВР, така и за останалите искови претенции. Претендира направените по делото разноски съгласно списък за разноските.

Ответникът по иска – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София, редовно призовани, не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че двата основни обективно съединени иска са доказани в хода на съдебното производство. Сочи, че са налице неимуществени вреди от незаконното уволнение, които обаче с оглед претендирания размер са завишени и неотговарящи на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищецът В.А.Р. е изпълнявал длъжността командир на екип в група „Спасителна дейност“ на Сектор „Пожарогасене и спасителна дейност“ към Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Със заповед № 1006/12.08.2014 г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, на същия му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.

Установи се по делото, че с решение № 655/18.12.2014 г. по адм. д. № 895/2014 г. по описа на Административен съд Пазарджик е отменена заповед № 1006/12.08.2014 г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. С решение № 3465 от 28.03.2016 г. на ВАС – Пето отделение, постановено по адм. дело № 3057/2015 г. е оставено в сила решение № 655/18.12.2014 г. Решението на ВАС на РБ е окончателно и не подлежи на обжалване.

Установи се от представените по делото справка за актуално състояние на действащи трудови договори на В.Р. за периода 18.08.2014 г. до 18.02.2015 г. /л. 354/ и писмо с изх. № 6948#1 от 16.03.2017 г. на ТД на НАП – офис Пазарджик /л. 353/, че за посочения период лицето не е имало сключено служебно или трудово правоотношение, както и не е сключвал граждански договори.

От представената по делото кадрова справка се установи, че със Заповед рег. № 1983к-706/27.04.2016 г. на директора на ГД „ПБЗН“ ищецът е назначен на длъжност „Командир на екип“ в Група „Пожарна и спасителна дейност“ на РС „ПБЗН“, считано от 09.05.2016 г.

Със Заповед рег. № 1983к-1520/17.10.2016 г. директора на ГД „ПБЗН“ В.Р. е освободен от държавна служба, считано от 17.10.2016 г.

По делото е представена справка рег. № 1019р-4745/07.12.2016 г. от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Пазарджик /л. 35/, която удостоверява, че на ищеца е определена сума на полагаемо обезщетение, начислена във ведомостта за заплати за м. декември 2016 г. по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР в размер на 5 728,80 лв.

По делото са разпитани като свидетели лицата М.И.Р. и И.В.К., чиито показания съдът възприема като последователни, непротиворечиви, в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Според свидетелката Р. след дисциплинарното уволнение ищецът е загубил апетит, започнал да отслабва, загубил е и сънят си. Затворил се е в себе си и е странял от приятелите, дори и от собствените си деца. Накърнено било личното му достойнство и се чувствал непълноценен. Това се отразило на здравословното му състояние, като започнал да вдига високо кръвно, за което е приемал лекарства. Свидетелката е посочила, че за здравословните проблеми ищецът е посетил личния си лекар и невролог, които са предписали съответното лечение. В тази насока са и показанията на свидетеля К..

Въз основа на горната фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявеният иск по т. 1 с правно основание чл. 237, ал. 1 от ЗМВР е допустим, като подаден от лице, което има правен интерес от водене на настоящото производство, и предявен срещу надлежна страна.

Разгледан по същество, искът по т. 1 е и частично основателен.

Съгласно чл. 237, ал. 1 от ЗМВР, при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.

В случая с влязло в сила съдебно решение е отменена заповед № 1006/12.08.2014 г. на директора на ГД „ПБЗН“ за прекратяване на служебното правоотношение между страните в производството. Наред с това се установи, че за периода от прекратяването на служебното му правоотношение 18.08.2014 г. до 18.02.2015 г. ищецът не е бил назначаван на друга държавна служба, не е сключвал трудово правоотношение или граждански договор.

 Съгласно чл. 239, ал. 1 от ЗМВР обезщетенията по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 238, което включва: 1. основното месечно възнаграждение; 2. допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при специфични условия, за изпълнение на специфични служебни дейности, за научна степен.

От приетото по делото заверено копие от платежна бележка /л. 330/ е видно, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение, а именно 18.08.2014 г. ищецът е получавал месечно възнаграждение в размер на 682 лв., допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 272,80 лв., допълнително възнаграждение за работа при специфични условия в размер на 42 лв., за храна в размер на 120 лв., сума ваучер – 57,60 лв. и СУЦ – 142,80 лв. или общо начисленото възнаграждение е в размер на 1 317,20 лв.

При така изложените факти, настоящият съдебен състав счита, че са налице двете предпоставки, посочени в приложимата правна норма, а именно заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е отменена от съда и същият е останал без служба в резултат на незаконното уволнение за период повече от 6 месеца. Следователно се дължи обезщетение по чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто размер следва да се определи на основание чл. 239, ал. 1 от ЗМВР, въз основа на основното месечно възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното му правоотношение, плюс допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при специфични условия, за изпълнение на специфични служебни дейности, за научна степен.  При това положение размерът на дължимото обезщетение за шест месеца възлиза на сумата от 5 980,80 лв., изчислено на базата на основната месечна заплата на държавния служител (682 лева), определена към датата на прекратяване на служебното правоотношение – 18.08.2014 г., ведно с допълнително възнаграждение за прослужено време (272,80 лв.) и за работа при специфични условия (42 лв.)

Съдът намира, че към базата за изчисление на обезщетението не следва да бъдат включени сумите за храна в размер на 120 лв. и сума за ваучери в размер на 57,60 лв. и СУЦ – 142.80 лева, тъй като същите представляват плащания по социални дейности и не са възнаграждения, изрично посочени в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ЗМВР.

С оглед изложените мотиви, ответникът – ГД „ПБЗН“ ще следва да бъде осъден да заплати на В.А.Р. *** обезщетение по чл. 237, ал. 1 от ЗМВР в размер на 5 980,80 лв., за период от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 18.08.2014 г.,  ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Съобразно уважената част от иска на ищеца ще следва да бъде изплатена и сумата от 440 лева представляваща мораторна лихва върху обезщетението от 5 980.80 лв. за периода от датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповед № 1006/12.08.2014 г. на директора на ГД „ПБЗН“ гр. София като незаконосъобразна – 28.03.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба.

 Предявеният иск по т. 2 с правно основание чл. 203 от АПК във връзка със ЗОДОВ за сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, съдът намира за недопустим по следните съображения:

Фактическото основание за предявяване на исковата молба е отменен от съда като незаконосъобразен индивидуален административен акт - Заповед № 1006/12.08.2014 г. на директора на ГД „ПБЗН“ гр. София, с която е било прекратено служебното правоотношение на ищеца - държавен служител, и която е причината същият да остане без работа. Правното основание, незаконно уволнен служител при ГД „ПБЗН“ гр. София да претендира имуществено обезщетяване за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването, е разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ЗМВР. Процесуалният ред за разглеждане на такива искове е определен с разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК, която препраща към ЗОДОВ само "за неуредените въпроси за имуществената отговорност". Според чл. 1 от ЗОДОВ "Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност". С други думи, разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ЗМВР е специална по отношение тази на чл. 1 от ЗОДОВ, която намира приложение във всички останали случаи на издадени административни актове, извън тези, които касаят статута на държавните служители. Когато претенцията за вреди се основава на издаден от орган по назначаване на държавен служител незаконосъобразен административен акт, с който е прекратено служебно правоотношение, приложима е нормата на чл. 237, ал. 1 от специалния ЗМВР. В този смисъл, частта от исковата молба (т. 2), относно претенцията за неимуществени вреди за период от 6 месеца, считано от 18.08.2014 г., до 18.02.2015 г., в размер на 3 000 лева се явява недопустима.

С оглед изхода делото, уважената част от иска и предвид своевременно направеното искане от пълномощника на ищеца, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати половината от сторените по делото разноски в размер на 658 лева.

Водим от гореизложеното, Административен съд –гр. Пазарджик, ІІІ - състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София 1309, ул. „Пиротска“ № 17 1А, представлявана от Н. Н. - директор да заплати на В.А.Р. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата от 5 980.80 лв. /пет хиляди деветстотин и осемдесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за времето от 18.08.2014 г. до 18.02.2015 г., през което не е заемал държавна служба поради прекратяване на служебното му правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София 1309, ул. „Пиротска“ № 17 1А, представлявана от Н. Н. - директор да заплати на В.А.Р. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата от 440 лв. /четиристотин и четиридесет/, представляваща мораторна лихва върху обезщетението от 5 980.80 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на В.А.Р. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София 1309, ул. „Пиротска“ № 17 1А, представлявана от Н. Н. - директор в останалата част до предявения размер от 7 902 /седем хиляди деветстотин и два/ лева, както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва до предявения размер от 576,24 /петстотин седемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/ лева.

 ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София 1309, ул. „Пиротска“ № 17 1А, представлявана от Н. Н. – директор да заплати на В.А.Р. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** направените по делото разноски в размер на 658 лв. /шестстотин петдесет и осем/.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима исковата молба по т. 2 – претенция с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, причинени от незаконосъобразен административен акт за периода 18.08.2014 г. до 18.02.2015 г., както и законните лихви, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                                              

                                                               СЪДИЯ:/п/

    РЕШЕНИЕ № 3540 от 20.03.2018 г. по адм. дело 7847/ 2017 г. на ВАС- Трето отделение:

ОТМЕНЯ решение № 220 от 03.05.2017 година, постановено по адм. дело № 957/2016 година по описа на Административен съд Пазарджик в частта му, с характер на определение, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима исковата молба на В. А. Р. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт – заповед № 1006/12.06.2014 г., отменена с влязло в сила съдебно решение.
ВРЪЩА делото в тази му част на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в обжалваната му част, с която е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението да заплати на В. А. Р. сума в размер на 5980.80 лева, представляваща обезщетение за времето от 18.08.2014 г. до 18.02.2015 г., през която не е заемал държавна служба поради прекратяване на служебното му правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, мораторна лихва върху обезщетението в размер от 440 лева, както и разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А, да заплати на В. А. Р., сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, съставляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.