№ 6819
гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110106751 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. В. С., чрез
адв. В., с която се иска да се установи по отношение на ответника Академия на
Министерство на вътрешните работи, като правоприемник на Висш Институт – МВР
„Георги Димитров“, че след отмяната на Указ 2415/1987 г. на ДС на НРБ в периода 1991-
1994 г., включително, Висшият институт за подготовка на офицери и за научно
изследователска дейност за нуждите на Министерството на вътрешните работи не е бил
компетентен да обучава студенти по специалност „Право“ и да издава дипломи за юристи.
Интереса си от предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК
ищецът извежда при твърдения, че по гр.д. № 31491/2022 г. по описа на СРС претендирал
обезщетение от ответниците по цитираното дело, а именно – И.С.Г – главен прокурор на
Република България, и заместниците му, в това число и ББ.С, за опозоряващи и
клеветнически твърдения по адрес на ищеца, обявени в тяхно писмо от 08.01.2022 г. до
европейски институции и посланици. Поддържа, че с Определение № 4219/14.11.2022 г. по
ч.гр.д. № 4152/2022 г. на ВКС било прието, че поради магистратския си статус, И.С.Г и
заместниците му имали имунитет, който бил абсолютна процесуална пречка за исково
производство по чл. 45 ЗЗД. Твърди, че горното пораждало правния интерес на ищеца да
докаже, че двама от ответниците по гр.д. № 31491/2022 г. по описа на СРС – И.С.Г и ББ.С не
биха могли да бъдат магистрати “ex lege”, поради липса на юридическо образование,
получено в акредитирано висше учебно заведение и не биха могли да се ползват от
магистратски имунитет.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на ищеца в исковата
молба, приема, че предявеният иск е процесуално недопустим по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Същевременно, съгласно чл. 124, ал. 4, изр. второ от ГПК, иск за установяване
1
съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в
случаите, предвидени в закон.
Следователно, предпоставките за допустимост на предявения иск по чл. 124, ал. 4,
изр. второ ГПК са две: 1/ законът да допуска установяването на факт с правно значение по
съдебен ред; 2/ наличието на правен интерес от това. Правен интерес е налице, когато
ищецът черпи права от съществуването на факта с правно значение, чието установяване по
съдебен ред желае. Правният интерес, като предпоставка за допустимостта на иска следва да
е ясно обоснован, като с успешното провеждане на производството по така предявения
установителен иск, страната би могла да получи реално и ефективно осъществяване на свои
субективни права.
В разглеждания случай се иска да се установи, че след отмяната на Указ 2415/1987 г.
на ДС на НРБ в периода 1991-1994 г., включително, Висшият институт за подготовка на
офицери и за научно изследователска дейност за нуждите на Министерството на вътрешните
работи не е бил компетентен да обучава студенти по специалност „Право“ и да издава
дипломи за юристи. Така формулиран петитумът е за установяване неосъществяването на
факт с правно значение, за който обаче липсва изискуемото се процесуално условие –
допустимостта на неговото установяване да е предвидена в закон. Последователно в своята
практика Върховният касационен съд приема, че само в предвидените от закона случаи
могат да се разглеждат установителни искове за факти с правно значение - например иск за
установяване на трудов стаж по съдебен ред, чието разглеждане е изрично уредено в Закона
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред - Определение № 223 от
14.05.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1043/2013 г., I г. о., ГК. В този смисъл искът по чл. 124,
ал. 4, изр. второ ГПК е допустим, когато това е изрично предвидено в закон – Определение
№ 45 от 13.01.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 4842/2022 г.; Определение № 458 от
12.11.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1969/2020 г., II т. о., ТК; Определение № 91 от 27.05.2020
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1069/2020 г., II г. о., ГК; Определение № 517 от 8.07.2021 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 2354/2021 г., III г. о., ГК; Определение № 1 104 от 07.12.2012 г. по ч. т. д. №
24/2012 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 337 от 06.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. №
317/2011 г. на I г.о.; Определение № 164 от 04.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 955/2010 г. на
II т.о.; Определение № 191 от 16.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 91/2010 г. на IV г.о., и др.
Ето защо, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, както и при съобразяване, че
в позитивното право няма нормативен акт, предвиждащ установителен иск за този факт,
настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е процесуално недопустим.
Отделно от гореизложеното следва да се подчертае, че в конкретния случай ищецът
не е обосновал правен интерес от предявяване на иск по чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК,
доколкото с провеждане на производство по така предявения установителен иск не би могъл
да получи реално и ефективно осъществяване на свои субективни права.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е процесуално
недопустим и в приложение на чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 33922/07.02.2023 г., подадена от М. В. С., чрез адв. В.,
срещу Академия на Министерство на вътрешните работи, като правоприемник на Висш
Институт – МВР „Георги Димитров“, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №
6751/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца, чрез адв. В..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3