РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1281
гр. Пловдив, 23 юни 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХIХ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К. и с участието на прокурора Георги Гешев като разгледа докладваното
от съдия Дичева КАНД № 1047 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
„Калоавто“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П.Й.А., със седалище
и адрес на управление ***№47, против Решение № 260344 от 08.03.2021 г. по АНД №
4321/2020 г. по описа на ПРС.
Твърди се незаконосъобразност на
обжалваното решение с доводи, че съдът е осъществил неправилна преценка на
доказателствата по делото като е счел, че жалбоподателят не е упражнил
контрол съобразно своите задължения и
изисквания, определени в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. На следващо място се
сочи, че процесното нарушение не може да бъде осъществено от ЮЛ, съответно
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството. Твърди се също, че при съставянето на АУАН е допуснато СПН, тъй
като същият е съставен в отсъствието на нарушителя без той да е надлежно
поканен за целта.
От касационната инстанция се иска да
отмени оспорваното решение, както и да се отмени наказателното постановление.
В СЗ касаторът не се представлява.
Постъпила е подробна молба с изложени доводи по
съществото на спора.
Ответникът не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, и от надлежна страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение
№260344 от 08.03.2021 г. по АНД № 4321 по описа за 2020 г. на ПРС, с което е
потвърдено НП № 36-0000371/03.07.2020 г.
на началника на ОО“АА“гр.Пловдив, с което на „Калоавто“ ООД, ЕИК *********, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000
лева за извършено административно нарушение по чл.42, т.4, пр.2 от Наредба Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС.
За
да го потвърди ПРС приел, че АУАН и НП съдържат реквизитите предвидени в
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. От събраните по делото
доказателства приел, че дружеството е нарушило посочените норми и правилно е
санкционирано с предвидената във фиксиран размер санкция.
Настоящият
състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след извършената на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
намира касационната жалба за неоснователна.
Правилна
е преценката на ПРС за липса на съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Както АУАН, така и НП са постановени
от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на
процесуалните правила и изискванията за форма. Описанието на вмененото
административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички
необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло
да разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира
правата си по неговото оспорване. Анализът на събраните гласни и писмени
доказателства установяват по категоричен начин, че от обективна страна е
осъществено административното нарушение на посочената разпоредба.
Обоснован
е извода на ПРС за съответствие на НП с материалния закон. Обществените
отношения свързани с изискванията за провеждането на периодичните технически
прегледи на ППС са уредени с подзаконов нормативен акт – Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. издадена от МТИТС /Наредбата/. Задължение на лицата по чл.16,
получили разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС е да упражняват
контрол съобразно своите задължения и изискванията, определени в наредбата
относно оформянето, издаването, съхранението и отчитането им от председателите
на комисии и техническите специалисти – чл.42 т.5 пред.2.
Прави
се възражение от касатора, че не е ясно в какво точно се изразява този контрол.
Съгласно чл.16 от Наредбата, периодичните прегледи на ППС и прегледите и
проверките по чл.1 т.1 и 3 се извършват от Министерството на вътрешните работи,
Държавната агенция "Технически операции", Националната служба за
охрана, учебни заведения по Закона за професионалното образование и обучение и
Закона за висшето образование, физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за
юридическите лица с нестопанска цел, както и от лица, регистрирани по
законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
които притежават разрешение, издадено по реда на тази наредба.
В
случая се касае до юридическо лице, регистрирано по ТЗ – „Калоавто“ ООД, с
издадено съответно разрешително 1735, валидно до 21.02.2024 г.
Съгласно
чл.12 ал.1 от Наредбата, периодичните прегледи и проверките на ППС се извършват
от комисия, която се състои от председател и поне един технически специалист.
Съответно чл.29а предл. първо от Наредбата пък указва, че пътните превозни
средства се представят на периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност, а чл.31 указва обхвата на проверката. Т.е. съгласно цитираната
по-горе нормативна уредба, всяко лице е длъжно да представи ППС в пункта, а
комисията е длъжна да извърши всеобхватен преглед на превозното средство. В
случая е безспорно установено, че това не е сторено – процесният лек автомобил „Фиат Пунто“ с
рег. № РВ 3071 ТС не е бил в помещението
за извършване на технически преглед, т.е. същото не е било подложено на
проверка дали е изправно или не.
Правилно
също така, ПРС е отбелязал, че отговорността се носи от лицата по чл.16 от
наредбата, а именно – дружеството-касатор,
съответно правилно и законосъобразно
въззивната инстанция е потвърдила НП. Отговорността на дружеството е
обективна и безвиновна, т. е. в случая е достатъчно да бъде установено
неизпълнение на нормативно установено задължение. Следва да се посочи, че
въззивният съд е изложил подробни мотиви, обосноваващи изводите му за
законосъобразността на НП, които се споделят и от настоящата инстанция.
В
този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя в насока кои точно
задължения и изисквания следва да изпълни дружеството съгласно Наредбата .
Определената
по размер имуществена санкция
законосъобразно е наложена във фиксирания размер.
Обжалваното
решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя
липсата на касационни основания за отмяна по чл.348 ал.1 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН. При извършената извън обхвата на
касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха
пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
Воден от
изложеното, настоящият съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260344
от 08.03.2021 г. по АНД № 4321 по описа за 2020 г. на ПРС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: