Решение по дело №319/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли, 05.11.2020г.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и  двадесета  година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.209а ,ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето.

 

Подадена е въззивна жалба от Т. К. А. ЕГН  …. с адрес в гр.Симеоновград кв. "Л. " № … против НП №271-405 от 22.06.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР Хасково. В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е необосновано, неправилно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.Жалбоподателят моли да се отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.  Т.Д. *** поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган /АНО/  ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

 

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 26.04.2020г. около 17.50 часа в гр.Симеоновград наул. "Т. " на открито обществено място при извършена проверка се установи,че лицето няма поставена защитна маска за лицето за еднократна или многократна употреба с което нарушава въведените противоепидемични мерки по т.9 от заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за здравето-нарушил чл.209а ал.1, вр. чл. 63 ал.1 от Закона за здравето.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/  № 271-405 от 26.04.2020г. от  А.А. Ивановна длъжност " младши полицейски инспектор" при РУ Харманли, в присъствието на свидетеля И.Г.К., за нарушение по чл. 209а ал. 1, вр. чл. 63, ал.1 от Закона за здравето, изразяващо се в това, че на 26.04.2020г. около 17.50 часа в гр.Симеоновград наул. "Т. " на открито обществено място при извършена проверка се установи,че лицето няма поставена защитна маска за лицето за еднократна или многократна употреба с което нарушава въведените противоепидемични мерки по т.9 от заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за здравето.

АУАН е връчен лично на нарушителя на 26.04.2020г., който е направил възражение, че актът е бил съставен докато пиел безалкохолна напитка веднага след напускане на магазина.

Въз основа на горния АУАН е издадено наказателно постановление /НП/ против НП №271-405 от 22.06.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР Хасково, с което на жалбоподателя, на основание чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300, 00 лв. – за нарушение по чл. 209а ал. 1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето.

Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства се потвърждават с показанията на разпитаните като свидетели по делото служители на РУ Харманли  И. Г. К. и А. А. И.. Същите установяват, че Т. К.А. не само е нямал защитна маска поставена на лицето , но и  изобщо е нямал защитна маска.Нарушителят  е заявил на свид. К., че няма защитна маска. Пред хранителния магазин на ул. „ Т.“ в гр. Симеоновград, където било констатирано нарушението, е имало много други граждани, които носели маски и спазвали дистанция.    

При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

НП е издадено от компетентен орган – Директорът на ОДМВР – Хасково, притежаващ правомощия по силата на чл. 209а ал. 4 от Закона за здравето. При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е постановено то, също е в съответствие със законовите изисквания, като е съставен от длъжностно лице с необходимата компетентност съобразно чл. 209а ал. 3 от Закона за здравето, а и в тази насока не са направени възражения от нарушителя.

Както в АУАН, така и в НП се съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно и ясно, и съответства на посочената като нарушена законова разпоредба.

Безспорно е установено, че Т. К. А. на 26.04.2020г. около 17.50 часа в гр.Симеоновград на ул. "Т. " на открито обществено място при извършена проверка на лицето е нямал поставена защитна маска за   еднократна или многократна употреба с което е нарушил въведените противоепидемични мерки по Заповед №РД-01- 124/13.03.2020 г., допълнена по т.9 от заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за здравето. Според действащата към момента на нарушението редацкия на  чл. 209а ал. 1 ЗЗ /ДВ бр. 34/2020 г., в сила от 09.04.2020 г. /, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв. Налице е нарушение на противоепидемична мярка, въведена от министъра на здравеопазването за цялата страна, по реда на чл. 63, ал. 1 ЗЗ /ДВ бр. 28/2020 г. в сила от 13 март 2020 г. /. Заповедта, съдържаща конкретната мярка е от 11.04.2020 г., като с тази заповед се допълва предходната заповед от 13 март 2020 г. чрез създаването на точка 9. Според въведената мярка, всички лица на закрити и открити обществени места са длъжни да ползват защитни маски. С НП, издаденото в законовия срок, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е ангажирана отговорността на Т. К. А. за нарушение по  чл. 209а ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ с налагане на минималния размер глоба 300 лв.

По отношение приложимостта на чл. 28 ЗАНН въззивният  съд счита, че тази хипотеза не е налице, поради липса на доказателства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието от типичните случаи за този вид. Административнонаказателният процес е нормирана дейност, при която за извършено нарушение се налага конкретно наказание, а прилагането на санкцията е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. С чл. 28 ЗАНН наруштелят се освобождава от отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Дали е маловажен случаят, е въпрос по законосъобразността на НП и не касае оперативната самостоятелност на органа, тоест целесъобразността. Преценката за маловажност е фактическа. Известни критерии за нея се съдържат в чл. 93, т. 9 НК, приложима по препращането на чл. 11 ЗАНН. Дали случаят е маловажен зависи от: засенатите от деянието отношения и тяхната обществена ценност; липсата на последици, когато деянието е резултатно; всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност; мотиви и причини за извършването му; формата на вината; личността на дееца извън психичното му отношене към деянието; други нарушения на дееца.

В случая, няма факти и доказателства за тях, които да обосноват извод, че процесното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. Засегнатите от нарушението на Т. К. А. обществени отношения, са свързани с опазване здравето на хората чрез упражняване на здравен контрол. Това е целта на мерките, залегнали в Раздел 5, Глава 2 от ЗЗ, сред които мерки е и използването на маска на открито. Точка 9 от заповедта не е изключение, в койта смисъл са доводите на Т. К. А. пред съда; нито тази мярка дава възможност за преценка на гражданин без симтпоми сам да реши дали да ползва маска или не; още по-малко би могло да се сподели твърдението, че с тази мярка се ограничават основни човешки права, доколкото тя е в защита на общественото здраве. Конкретният казус разкрива белезите не на по-ниска степен на обществена опасност, а на демонстративно противоправно поведение, което поставя в риск здравето на околните. Обстоятелството, че на тротоара е нямало други лица е по целесъобразност, която е извън обхвата на чл. 28 ЗАНН. По делото няма доказателство, което да обоснове извод за маловажност на случая. Не следва да има смесване на критериите за индивидуалиация на наказанието с тези за маловажност. Не следва също едно нарушение да се обяви за маловажно само по съоражения, свързани с личността на дееца, напр. че нямал други нарушения, или съобразявайки единствено физиологичните му потребности, без да се държи сметка за степента на засягане на правнозащитените обществени отношения. Липсата на вредни последици в случая, не може също да обоснове маловажност, тъй като нарушението не е резултатно. На свой ред, предупреждението по чл. 28 ЗАНН при липса на критичност от страна на нарушителя, не би имало превантивен ефект, за да се мотивира, че би било адекватно на деянието и дееца.

Поради изложените по-горе съображения съдът намери, че обжалваното наказателно постановление НП №271-405 от 22.06.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР Хасково, с което на жалбоподателя, на основание чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300, 00 лв. - за нарушение на чл. 209а ал. 1,вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Относно разноските:

Ответникът по жалба, който с оглед изхода на делото има право на разноски, не е направил такива и не е поискал присъждането им, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 271-405 от 22.06.2020г. издадено от Директора на ОДМВР Хасково, с което на Т.К. А. ЕГН … с адрес в гр.С., кв. "Л.. " № .. на основание чл. чл.209а, ал. 4 пр.2, вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300, 00 лв. за нарушение на чл. 209а ал.1 вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето, като законосъобразно и правилно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                                     Съдия: