№ 65613
гр. София, 08.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело №
20241110123665 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 131394/19.04.2024 г. на „... ЕИК ..., чрез адв. Г. Х.,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. П. М., ЕГН **********.
С разпореждане от 08.05.2024 г., инкорпорирано в заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК, съдът е разпоредил издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите,
както следва: 3 953,72 лева (три хиляди деветстотин петдесет и три лева и 72 стотинки),
представляваща падежирали в периода от 05.09.2020 г. до 05.12.2022 г. вноски за главница
по договор за кредит № CARU - 15921706 от 02.05.2018 г., ведно със законната лихва от
19.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 494,41 лева (хиляда четиристотин
деветдесет и четири лева и 41 стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва
за периода от 05.05.2021 г. до 05.12.2022 г., както и държавна такса в размер на 108,96 лева
(сто и осем лева и 96 стотинки), но намира, че следва да откаже издаването на такава за
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв.
Това е така, тъй като при извършена служебна проверка в деловодната система на съда
се установи, че на 19.04.2024 г. от страна на заявителя „.... е подадено друго отделно
заявление за издаване на заповеди по чл. 410 ГПК срещу К. П. М., по което е образувано
отделно ч. дела гр. дело № 23661/2024 г. по описа на СРС, 26 състав, като по него се
претендират вземания по същия договор за кредит № CARU - 15921706 от 02.05.2018 г.,
както и отделно адвокатско възнаграждение от 240 лв. В случая, съдът намира, че подобно
процесуално поведение не съответства на изискванията за добросъвестност и представлява
злоупотреба с процесуални права, като единствената му цел е да обремени длъжника с
ненужни разноски, които да доведат до неоснователното му обогатяване за негова сметка.
Както чл. 57, ал. 2 от КРБ, така и чл. 3 от ГПК не допускат недобросъвестно упражняване на
права, като съдът е длъжен да препятства подобно поведение. Ето защо, в полза на заявителя
не следва да бъдат присъждани претендираните от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лв. Нещо повече, допълнителен аргумент в тази насока е и
фактът, че заявителят не е представил годни доказателства, установяващи неговото реално
заплащане, доколкото ангажираните към заявлението фактура № **********/04.04.2024 г. и
платежно нареждане от 08.04.2024 г. установяват плащане на глобална сума, която предвид
направените в тях зачерквания не става ясно в какъв размер е, без обаче да може да се
направи извод, че тя касае възнаграждението за осъществени процесуални действия именно
по настоящото дело. В случая, не става ясно, общото посочване във фактурата, че се касае
подаване на заявление по чл. 410 ГПК срещу множество физически лица, едно от които е
длъжникът К. П. М., не е достатъчно, за да се приеме, че уговореното адвокатско
1
възнаграждение касае осъществяването на процесуални действия именно по настоящото
дело, още повече, че на съда е служебно известно образуването срещу него на повече от
едно производство по реда на чл. 410 ГПК. В случая, дори принципно да е възможно
претендираната сума от 240 лв. да представлява част от общо платеното адвокатско
възнаграждение по силата на платежното нареждане от 08.04.2024 г., то такъв извод не би
могъл да се направи единствено въз основа на представените към заявлението по чл. 410
ГПК доказателства. Видно от отразеното във фактурата и платежното нареждане основание,
плащането е извършено „по договор от 14.06.2021 г.“, но в случая не става ясно сключен ли
е той във връзка с осъществяването на процесуални действия именно по настоящото дело
срещу посочения в заявлението по чл. 410 ГПК длъжник, а още по-малко, че платената сума
включва в себе си именно претендираното по настоящото дело адвокатско възнаграждение.
В случая, от страна на заявителя не се представя самият договор за правна защита и
съдействие, но дори такъв да беше представен, то също не би могло да се установи дали
платежното нареждане от 08.04.2024 г. касае адвокатското възнаграждение именно по този
договор, а не по други такива.
Ето защо, съдът приема, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за сумата от 240 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 131394/19.04.2024 г. на „... ЕИК ..., чрез адв. Г. Х., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. П. М., ЕГН **********. за
сумата от 240 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2