АНД № 1105/2018г.
МОТИВИ
:
Производството е по
реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Обвинението е против обв. Х.А.П. ***, ЕГН **********
за престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.2 от Наредба 1-45 от 24.03.2000г. на МВР за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и на
ремаркетата теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, а именно за това, че на 18.11.2017 г. в гр.. е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „..” с номер на рама: …, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно
чл.140 от ЗДвП във вр. чл.2 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства.
Представителят
на РП-Пазарджик поддържа предложението, не сочи нови доказателства и пледира за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия, с налагане на административно
наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемият се явява лично в съдебно заседание и дава обяснения, с
които признава вината си. Иска налагане на минимална глоба.
Пазарджишкият
районен съд обсъди събраните по делото доказателства и с оглед разпоредбата на
чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.11.2017 г. обв.П. отишъл в гр.София заедно със
свой приятел, като посетили автокъща в кв. „Г.”, откъдето горният закупил лек
автомобил „..” с номер на рама: …, който бил
без регистрационни номера, т.к. не бил регистриран в България.
Обвиняемият решил да спести разходи за транспортиране
на автомобила до гр.Пазарджик с автоплатформа, поради което го шофирал плътно
зад автомобила на приятеля си и по този начин успял да избегне проверки по
пътя.
Пристигайки в гр. П.обв. П. се насочил с автомобила
към центъра на града. Свидетелят И. К.- мл.автоконтрольор в РУ- Пазарджик и
колегата му - полицай В.М. по същото време били на работа. Забелязали, че към
тях идва лек автомобил „..” без регистрационни табели и го спрели. При
извършената проверка установили, че управляваното от обв.П. моторно превозно
средство не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба № 1-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни
превозни средства и ремаркета, теглени от тях. Пред полицейските служители,
обвиняемия обяснил, че е закупил автомобила същия ден от гр. София и на
собствен ход го е прибрал до гр. Пазарджик.
Във връзка с всичко това било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от
приобщената като писмено доказателство справка от СПП към ОД на МВР - Пазарджик, горепосоченият
л.а. бил регистриран от П. на 21.11.2017 година.
Така
описаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на обясненията на обвиняемия, дадени в съдебна фаза процеса, показанията на свидетелите М. и К.,
дадени в досъдебната фаза на процеса и преценени като правно валидни при
условията чл.378 ал.2, както и от писмените приобщени по делото.
Съдът
кредитира изцяло събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се допълват, като по
безпротиворечив начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така приетата фактическа обстановка и въз основа
на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че обвиняемият
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на 18.11.2017 г. в гр.П., е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „..” с номер на рама: .., което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно
чл.140 от ЗДвП във вр. чл.2 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства.
Авторството на деянието и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се доказват по един
несъмнен начин.
Престъплението е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй
като обвиняемият е съзнавал обстоятелствата, че на посочените по-горе дата, час
и място е управлявал процесния автомобил, който има статут на МПС по смисъла на
§ 6, т.11 от ДР на ЗДП. Съзнавал е и това, че МПС не е било регистрирано като
такова по надлежния ред, т.е. по реда на
чл. 140 и сл. от ЗДвП и чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение
и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства
на МВР и респ. за
него няма издадени държавни контролни номера. На последно място, обвиняемият е
имал и съзнанието, че няма право да управлява това МПС по пътищата отворени за
обществено ползване, защото то не е било регистрирано, но въпреки всичко,
преследвайки пряката си цел да се придвижи с мотопеда от една точка до друга, е
сторил това. Обобщено казано, обвиняемият е предвиждал конкретно настъпването
на общественоопасните последици на деянието си, т.е. че като управлява
нерегистрираното МПС нарушава установения за това ред и обществените отношения
свързани с транспорта, като същевременно е искал тяхното настъпване. Действал е
с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК -
относно индивидуализацията на същото.
Обвиняемият е
личност с ниска степен на обществена опасност. Видно от представените и приети
по делото справка за съдимост и писмена характеристика е, че същият не е
осъждан и не е криминално проявен. В конкретния случай обществената опасност на
деянието е завишена предвид обстоятелството, че МПС е управлявано от гр.С. до
гр.П.и в самия град.
Подбудите за
извършване на деянието се коренят в личността на обвиняемия, в ниското му
правосъзнание и правна култура.
Съдът
отчита фактите, че за умишленото престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК се предвижда като най-тежко наказание
лишаване от свобода до една година, както и обстоятелствата, че обвиняемият е
пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК
към инкриминираната дата и от деянието не са причинени имуществени вреди.
Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени в разпоредбата на
чл.78А ал.1 от НК - за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание – глоба.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха направените самопризнания, оказаното
съдействие на органите на полицията, изразеното критично отношение към
стореното и младежката възраст на дееца. Чистото съдебно минало не се отчете
като смекчаващо отговорността обстоятелство, т.к. то е материалноправна
предпоставка за приложението на диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от
НПК. Отегчаващо обстоятелство не се отчете.
Предвид гореизложеното съдът даде пълен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и на основание чл.78А ал.1 от НК освободи
от наказателна отговорност обв.П., като му наложи административно наказание
глоба в минималния размер, предвиден в закона, а именно от 1000 лева, платима в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС, с което ще се постигнат
целите на наказанието.
За да определи
такъв размер на глобата съдът съобрази семейното, материално положение и имотно състояние на обвиняемия и изходи от
степента на вината му.
По изложените
съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: