Решение по дело №59/2020 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                  гр. Сливница, 15.12.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при участието на секретаря Ивана Петрова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 59 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

            К.П.М. с ЕГН **********,***, обжалва наказателно постановление № 19-0344-001196 / 09.01.2020 г. на Началника на РУ - Сливница, с което на жалбоподателя за нарушение разпоредбите на чл. 70, ал.3 от ЗДвП и чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл. 185 и чл.179, ал.6, т.1 ЗДвП са наложени глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 50 лева. В жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Жалбоподателят заявява, че не е извършил описаните в АУАН и НП административни нарушения. Посочва, че отразеният в АУАН час на извършване на нарушението всъщност е часът на отпечатване на самия акт, а спирането на проверка е било около половин час по-рано. На второ място изтъква, че ако не са били пуснати късите светлини за движение, в което се изразява първото му  вменено нарушение, не е възможно да се констатира, че не работи задна лява габаритна светлина, в което заедно с установената неработеща задна дясна стоп светлина се изразява второто описано в АУАН нарушение. Заявява, че е проверил изправността на светлините на автомобила си преди да го приведе в движеине, а впоследствие при отстраняване на неизправностите се оказало, че несветещите задна лява габаритна светлина и задна дясна стоп светлина се дължи на липсата на контакт на едната крушка с плафона и леко измъкната от захранващата клема на другата крушка, което според жалбоподателя е заради неравностите по пътното платно. Освен това според жалбоподателя автомобилът не разполага с техническа възможност водача в купето да разбере за неработещите задни светлини. При тези съображения моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (АУАН № 142652 от 24.12.2019 г., наказателно постановление № 19-0344-001196 / 09.01.2020 г. на Началника на РУ – Сливница, заповед № 8121з - 515 / 14.05.2018 г., заповед № 8121К-14/04.01.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 517з-1561/20.05.2016 г. на Директора на ОДМВР - София, актове за встъпване в длъжност и показанията на свидетелите Х.В.И. и Д.Д.Е.), намира следното:

На 24.12.2019 г. полицейските служители Х.В.И. и Д.Д.Е. извършвали контрол на движението на територията на гр. Божурище. Около 07.55 ч. на бул. „Европа” спрели за проверка лек автомобил, марка „Х.”, модел „Л.“, с рег. № ******, който се движел в посока от центъра към ул.“Гурмазовско шосе“ и бил управляван от жалбоподателя. При проверката контролните органи констатирали, че не са включени къите светлини или светлини за движение през деня и че не светят задна дясна стоп светлина и задна лява габаритна светлина. За установените нарушения на жалбоподателя бил съставен АУАН № 142652 от 24.12.2019 г., въз основа на който било издадено атакуваното НП № 19-0344-001196 / 09.01.2020 г. на Началника на РУ - Сливница.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

НП е издадено от компетентен орган – Началник на РУ при ОДМВР – София съгласно заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи (издадена съобразно чл.189, ал.12 ЗДвП). АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 ЗАНН относно описание на нарушенията – в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на АНО изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, а именно – в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения. От обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво административно обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява лекия автомобил без включени светлини за движение през деня и с незначителна техническа неизправност.

За това и съдът приема, че формално двата акта съдържат всички изискуеми от закона реквизити.

По съществото на спора съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбите на чл.70, ал.3 ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, като не е съобразил своето поведение с въведените в тези норми правила за управление на МПС. Посочените разпоредби вменяват задължението към субектите по § 6, т. 25 от ДР към ЗДвП да управляват моторните превозни средства през деня с включени светлини за движение през деня или с къси светлини и движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Конкретните нарушения са формални, доколкото осъществяването им винаги застрашава обществените отношения, които нормите на чл.70, ал.3 ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП гарантират. Обстоятелството дали нарушителят е собственик или не на проверяваното МПС е ирелевантно за съставомерността на деянията, доколкото нарушенията са формални и се явявт довършени именно с факта на управляване на МПС без включени светлини за движение през деня или с къси светлини и с незначителна техническа неизправност.

Нарушенията по чл.70, ал.3 ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП  са били извършени от жалбоподателя М., като е установено, че на посочените в АУАН дата и място, той е управлявал описаното МПС без включени светлини за движение през деня или с къси светлини и с незначителна техническа неизправност, което е в противоречие с изискванията визирани в цитираните законови разпоредби.

             

 

 

 

Съдът счита, че нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателя, са доказани със събраните по делото доказателства. На първо място съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.

Посочените в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление поведение на жалбоподателя се установи и в хода на съдебното производство от показанията на свидетелите Х.В.И. и Д.Д.Е.. Свидетелите И. и Е. са очевидци на нарушението и в съдебно заседание описват начина на извършване на нарушението, а именно, че на 24.12.2019 г.  около 07.55 часа в гр. Божурище по бул. „Европа“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил, марка „Х.”, модел „Л“, с рег. № ******, чийто дневни светлини за движение през деня не били включени. Свидетелите И. и Е. заявяват, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила. Съдът счита, че жалбоподателят М. е имал качеството на водач на МПС, което го прави годен субект на нарушенията по чл.70, ал.3 ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП . Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели, тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия, същите са логични, достоверни и последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При разпита си тези свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и относими именно към факта на извършване на това деяние, време и място на осъществяването му, авторството, механизма на деянието.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че посочения в АУАН час на извършване на проверката всъщност е часът на отпечатване на самия акт, а спирането на проверка е било около половин час по-рано, тъй като часът на нарушението не е от съществените реквизити на АУАН, каквато е датата на деянието, и непосочването му или незначителното разминаване в отразяването му (между спирането за проверка и съставянето на АУАН) не опорочава АУАН и не води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

 

 

 

 

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. Предявените факти, за които на жалбоподателя са наложени наказания, съставляват административни нарушения и наказващият орган при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При определяне на наказанието наказващият орган е приложил правилно разпоредбите на  чл. 185 и чл.179, ал.6, т.1 ЗДвП, според които за нарушенията по чл.70, ал.3 и чл. 139, ал. 1 ЗДвП законодателят е предвидил налагане на наказание глоба в размер на 20 лева и съответно 50 лева. За така констатираните при извършената проверка нарушения, настоящият съдебен състав намира, че размерът на наложените на основание чл. 185 ЗДвП четири глоби е фиксиран в закона, поради което доводите на жалбоподателя, че същият е завишен са неоснователни.

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Доколкото липсва отправено от въззиваемата страна искане с правно основание 63, ал. 3 ЗАНН за присъждане на разноски, каквото съобразно препращането на чл.143 АПК към субсидиарното приложение на ГПК и съгласно т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК може да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, то разноски в нейна полза не следва да бъдат присъждани.

С оглед горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 19-0344-001196 / 09.01.2020 г. на Началника на РУ - Сливница, с което на К.П.М. с ЕГН **********,***, за нарушение разпоредбите на чл. 70, ал.3 от ЗДвП и чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл. 185 и чл.179, ал.6, т.1 ЗДвП са наложени глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 50 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: