М О Т И В И
към Присъда по НОХД БП № 1997/2017г. по описа на
ПРС, Втори н.с.
Подсъдимият Г.З.И. ***, ЕГН ********** е
предаден на съд по реда на бързото производство по обвинение в това, че в периода 20.03.2017г. – 26.03.2017г. в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай, е извършил
престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, е отнел чужди движими вещи както следва: -на 20.03.2017г. в гр.Пловдив, един брой
бутилка уиски „Джак Даниелс“ 700мл. на стойност 39.90 лв. от владението на
„Каста Дивва“ ЕООД гр.Пловдив без съгласието на ръководството на дружеството с
намерение противозаконно да я присвои;
-на 21.03.2017г. в гр.Пловдив, един брой бутилка уиски „Туламорду“
700мл. на стойност 29.99 лв., от владението на „Каста Дивва“ ЕООД гр.Пловдив
без съгласието на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да я
присвои; -на 23.03.2017г. в гр.Пловдив,
един брой бутилка уиски „Туламорду“ 700мл. на стойност 29.99 лв., от владението
на „Каста Дивва“ ЕООД гр.Пловдив без съгласието на ръководството на дружеството
с намерение противозаконно да я присвои; -на 26.03.2017г. в гр.Пловдив, един
брой бутилка уиски „Бушмилс“ 700мл. на стойност 33.50 лв., от владението на
„Каста Дивва“ ЕООД гр.Пловдив без съгласието на ръководството на дружеството с
намерение противозаконно да я присвои, като всички вещи са на обща стойност
133,38 лева – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По
отношение на реализирането на наказателната отговорност, с оглед проведеното производство по реда чл.371,
т.2 на Глава ХХVІІ от НПК се предложи на подсъдимия Г.И. да бъде наложено наказание една година
лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с за срок от три години
и шест месеца. Представителят на обвинението поиска приложеното ВД – един брой
компактдиск да остане по делото, както и подсъдимият И. да заплати направените разноски по делото.
С оглед проведеното бързо досъдебно
производство и на основание чл.359, ал.2 и ал.3 от НПК в настоящето наказателно
пострадалото лице не се конституира като граждански ищец и частен обвинител.
Подсъдимият Г.З.И. в съдебно заседание преди даване ход на делото на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти, като
лично и чрез своя служебен защитник адв.Н.М. направи искане делото да се гледа
по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието
на подсъдимия Г.И. по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение от 30.03.2017г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. В хода на съдебното следствие подсъдимият заяви, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, заяви че е наясно с последиците от проведеното съкратено следствие и е
съгласен с тях, че съжалява за постъпката си, като при последната си дума
поиска да му бъде наложено условно наказание. Защитника на подсъдимия - адв.Н.М.
в пледоарията си поиска от съда спрямо подзащитния му да се наложи наказанието
ориентирано под минимума определен от законодателя, а именно шест месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи съгласно чл.66 от НК.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери за установено
следното:
Подсъдимият Г.З.И. е роден на *** ***, с адрес на местоживеене ***, б., български гражданин, основно образование,
неженен, безработен, осъждан , ЕГН **********.
От приетата по делото справка съдимост на подсъдимия Г.И. / лист 40 от
досъдебното / се установи, че като непълнолетен е бил осъден с влязъл в сила на
12.01.2016г. съдебен акт а именно Протоколно определение № 7 от 12.01.2016г., с
което е одобрено споразумение и признат за виновен за извършено на 01.01.2016г.
в гр.Пловдив престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК и му е наложено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК
наказание Обществено порицание, което да
изтърпи чрез прочитането му в съответния район по местоживеене.
Посоченото осъждане определя деянието предмет по настоящето дело като извършено
в условията на повторност, съгласно чл.28, ал.1 от НК тъй като не са изминали
пет години от изтърпяване на наказанието по цитираното НОХД. Макар и осъждането
да е било, когато обвиняемият е бил непълнолетен, това не оказва влияние на
квалифицирането на деянието като извършено в условията на повторност.
Подсъдимият Г.З.И. е безработен и не
разполага с парични средства. За да си набави такива решил, че ще отнема от
бензиностанция „ОМВ“ , находяща се на бул.“Шести септември“ № 241
гр.Пловдив, бутилки „ракия“, които представлявават алкохолна напитка
„Уиски” и ще продава същите в махалата в която живее в гр.Пловдив.
На
20.03.2017г. около 11.50ч. подсъдимият И. посетил търговски обект бензиностанция „ОМВ“ , находяща се на бул.“Шести
септември“ № 241. Подсъдимият направил обиколка между стелажите на магазина в
бензиностанцията и се спрял до стелажа с алкохолни напитки. От него подсъдимият
И. взел една бутилка уиски „Джак Даниелс“ от 700мл., която скрил
под спортното яке с което бил облечен. След това подсъдимият излязъл от
търговския обект с бутилката в якето си, без да я заплати на касата и без
действията му да са били забелязани от персонала.
На
21.03.2017г. около 10.40 часа подсъдимият И., по идентичен начин отнема от
същата бензиностанция „ОМВ“, без да заплати на касата , един брой бутилка уиски
„Туламорду“ от 700мл.
На
23.03.2017г. около 20.40 часа подсъдимия И. отново влиза в бензиностанция
„ОМВ“, взема от стелажа за алкохолни напитки
един брой бутилка уиски „Туламорду“ от
700мл. и я увива в якето си, което този път носи в ръка. Скри по този
начин, с бутилката, подсъдимият И. излиза от бензиностанцията без да я заплати.
След като
отнемал по този начин вещите подсъдимият Г.И. ги продавал в махалата в
гр.Пловдив, в която живеел, за сумата от около 10 лева всяка.
Междувременно
персонала на бензиностанцията, в това число свидетел Н.А.П. – ****, забелязват
липсите на бутилки с алкохолни напитки уиски и при преглед на видеозаписите от
охранителните камери на обекта виждат как подсъдимият Г.И. отнема вещите.
На
26.03.2017г. около 17.30ч. подсъдимият И. влязъл в бензиностанцията и отново се
запътил; към рафтовете с уиски. Свидетел П.И. и свидетелката Е.Й. - служители
на бензиностанцията забелязали подсъдимия и го разпознали като лицето, което
наблюдавали на видеозаписите да отнема бутилки с уиски. Подсъдимият И.
взел един брой бутилка уиски „Бушмилс“
от 700мл. и я мушнал под якето си. Свидетел Й. видяла това и направила знак на
свидетел П.И.. Свидетелят тръгнал след подсъдимия И.. След като подсъдимият Г.И.
излязъл от бензиностанцията, направил няколко крачки навън и тръгнал да се
отдалечава, свидетел И. го хванал за якето, което било издуто и му казал да
върне каквото е откраднал. Подсъдимият Г.И. си признал, че е взел една бутилка
„ракия“ – уиски. Двамата влезли в магазина и подсъдимият извадил от якето си
бутилка уиски „Бушмилс“ от 700мл. Персонала на бензиностанцията сигнализирали
на полицията и на място пристигнали служители на 06 РУ при ОД на МВР Пловдив, в
това число и свидетел С.Б.. Последният установил самоличността на задържаното
от свидетел П.И. лице, а именно на подсъдимия Г. З.И. ***, с адресна регистрация **** и с
ЕГН **********. Подсъдимият бил отведен в 06 РУ при ОД на МВР и задържан за
срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
На основание съобщение за
извършено престъпление е било образувано и проведено Бързо полицейско
производство № 136/2017г. по описа на 06 РУП гр.Пловдив срещу Г.З.И. с ЕГН **********.
Бензиностанция „ОМВ“, находяща се на бул.“Шести
септември“ № 241 е собственост на „Каста Дивва“ ЕООД гр.Пловдив със собственик
и **** свидетелката Н.Н.С..
С
протокол за доброволно предаване от 26.03.2017г. подсъдимият Г.И. предал един
брой бутилка уиски „Бушмилс“ от 700мл. С разписка от 27.03.2017г. на свидетелката Н.Н.С. била върната един
брой бутилка уиски „Бушмилс“ от 700мл.
С протокол за доброволно предаване от 27.03.2017г.
свидетел Н.П. предал един брой компактдиск, съдържащ записи от камерите за
видеонаблюдение на бензиностанция „ОМВ“.
На така
предаденото веществено доказателство бил извършен оглед документиран с протокол
за оглед на ВД от 27.03.2017г. ведно с фотоалбум.
От приетото по делото заключение на изготвената стоково -оценъчна
експертиза стойността към инкриминирания период на отнетите вещи възлиза на както
следва : - бутилка уиски „Джак Даниелс“
700мл. на стойност 39.90 лв.; - бутилка уиски „Туламорду“ 700мл. – 2 бр. всяка
на стойност 29.99 лв.; - бутилка уиски
„Бушмилс“ 700мл. на стойност 33.50 лв. Всички вещи на обща стойност 133.38
лева.
Привлечен като обвиняем Г.З.И.
признава вината си, дава обяснения по четирите случая. Посочва продажба на
отнетите вещи и ползване на получените парични средства за лични нужди.
Изразява съжаление.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се
оспорва от страните. С оглед на
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се позова на
направените самопризнания от страна на подсъдимия и на доказателствата събрани
в досъдебното производство, които ги подкрепят. Изложената по – горе фактическа
обстановка съдът намира като доказаната
и от изготвената съдебна експертиза.
Съдът намира че събраните писмени
и гласни доказателства обсъдени заедно и поотделно са непротиворечиви, взаимно
допълващи се и водят до единствено възможния извод, не пораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на
съда и обосноваващ решението му в следния смисъл:
При така
установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с
деянието
си подсъдимият Г.И. е осъществил обективните и субективни
признаци от състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК
- кражба, тъй като в периода 20.03.2017г. – 26.03.2017г. в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай, е извършил
престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, е отнел чужди движими вещи както следва: - на 20.03.2017г. в гр.Пловдив, един брой
бутилка уиски „Джак Даниелс“ 700мл. на стойност 39.90 лв. от владението на
„Каста Дивва“ ЕООД гр.Пловдив без съгласието на ръководството на дружеството с
намерение противозаконно да я присвои; -
на 21.03.2017г. в гр.Пловдив, един брой бутилка уиски „Туламорду“ 700мл. на
стойност 29.99 лв., от владението на „Каста Дивва“ ЕООД гр.Пловдив без
съгласието на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да я
присвои; - на 23.03.2017г. в гр.Пловдив,
един брой бутилка уиски „Туламорду“ 700мл. на стойност 29.99 лв., от владението
на „Каста Дивва“ ЕООД гр.Пловдив без съгласието на ръководството на дружеството
с намерение противозаконно да я присвои; - на 26.03.2017г. в гр.Пловдив, един
брой бутилка уиски „Бушмилс“ 700мл. на стойност 33.50 лв., от владението на
„Каста Дивва“ ЕООД гр.Пловдив без съгласието на ръководството на дружеството с
намерение противозаконно да я присвои, като всички вещи са на обща стойност
133,38 лева. С оглед броя
на отнетите вещи, упоритостта при отнемането на вещите от страна на
подсъдимият, въпреки че общата стойност не надвишава размера на минималната
работна заплата съдът намира че деянието извършено от подсъдимия представлява
немаловажен случай, както и че същото се явява повторно по смисъла на чл.28,
ал.1 от НК тъй като е извършено след като е бил осъждан с влязъл в сила съдебен
акт за друго такова престъпление.
Деянието е довършено от подсъдимия тъй като той е установил трайно
владение върху инкриминираните вещи, разпоредил с тях като със свои продавайки
ги на трето лице с неустановена за делото самоличност, а получените парични
средства употребил за лични цели. В установения по делото инкриминиран период,
подсъдимият е осъществил четири деяния, които осъществяват състава на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици, като деецът е съзнавал обществено опасния
характер на стореното от него, предвиждал е и е искал настъпването на
обществено опасните последици.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под
наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите му по чл.36 от НК, както и обстоятелствата по чл.58а от НК, съгласно императива на чл.373, ал.2 от НПК, съдът намира
следното:
Налице са смекчаващи
отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си в
съдебно заседание, неговата млада
възраст но според настоящия съдебен състав на РС гр.Пловдив те не се явяват
многобройни или изключителни по смисъла на чл.55, ал.1 от НК. Предишното осъждане
на подсъдимия с оглед на това, че също е елемент от състава на престъплението с
оглед разпоредбата на чл.56 от НК също така съдът не взема предвид като
отегчаващо отговорността обстоятелство. Оценени в цялост,
горните обстоятелства характеризират дееца като лице с не висока степен на обществена опасност и с оглед на тях, съпоставени по относителната си тежест и
имащи значение за отговорността на подсъдимия, като се отчита, че престъпленията против личната собственост са с висока степен на обществена
опасност, то Съдът е на мнение, че
предвиденото в закона наказание лишаване
от свобода следва да се определи при условията на чл.54 от НК под средния размер на посоченото в нормата на чл.195, ал.1 от НК а именно в размер на една година и шест месеца. Това наказание
съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние.
Предвид реда на съдебното
следствие и императива на чл.373, ал.2,
вр. чл.372,
ал.4 от НПК така определеното наказание на
основание чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде
намалено с една трета, а именно на една година лишаване от свобода, като по отношение
изпълнението му настоящия съдебен състав
не намира наличие на законова пречка за приложение спрямо наложеното наказание
на разпоредбата на чл.66 от НК. Подсъдимият е пълнолетен. Ето защо съдът
постанови изпълнението на наложеното на подсъдимия Г.И. наказание една година
лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
На основание чл.59, ал.1 от НК
съдът постанови да се приспадне като изтърпяно наказание от наложеното на
подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода времето през което е
бил задържан а именно съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.64 от НПК считано от 26.03.2017г. до 30.03.2017г.
включително.
Причини за извършването на деянието
- незачитане
на установения в страната правов ред и неприкосновеността
на личната собственост.
Поради изхода на делото и отпаднало
основание за съхранение съдът постанови
1 бр. компактдиск с 13 видеофайла, приложен на л.34 от делото като
ВД да се унищожи като вещ без стойност.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г.И.
следва да заплати по сметка на ВСС сумата от 31,74 лева представляваща
направени разноски по делото.
По гореизложените
съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.