Р Е Ш Е Н И Е
Номер 342 /12.08.
Година 2020 Град
Перник
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На девети юни Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни
заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №00252 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №487840-F512656/07.01.2020г. издадено
от П. П. - зам. директор при ТД НАП -
София, упълномощен със заповед №ЗМФ-610 от 03.07.2018г., на “***” ООД, гр. ***,
представлявано от управителя В. А. М., на основание чл.74, ал.1 от Закона за
счетоводството е наложена имуществена санкция, в размер 2600.00 лв., за това,
че “***” ООД, гр. *** не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване
на а заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговски регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел, на годишния финансов отчет за
2018 г. в законоустановения срок - до 01.07.2019 – нарушение на чл.38, ал.1,
т.1 от Закона за счетоводството.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от „***“ ООД, представлявано от
управителя В. М.. В нея се оспорва обосноваността и законосъобразността
на обжалвания административно-наказателен
акт и се моли за отмяната му. Излагат се възражения за допуснати съществени
нарушения на процесуални правила при образуване на производството, както и че нарушението е за първи път, че
същото е чисто формално и не е довело до засягане финансовите интереси на
държавата. Посочва се, че е резултат от неразбирателство между съдружниците и отказ на един от тях да участва в работата
на Общото събрание, довело до невъзможност
ГФО да бъде приет, а оттук и публикуван, съгласно законовото
задължение.. В тази аспект се обосновава
приложимост на нормата на чл.28, б.а от ЗАНН, тъй като се касае за
маловажен случай на административно нарушение.
Тази позиция се поддържа и
допълва в съдебните прения от процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Д. Р., който пледира за отмяна на обжалваното
постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител – ю.к. П. П., изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено като издадено при спазване
на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Претендира
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
С
писмо, вх. №12-00-316 от 21.08.2019 г. в
ЦУ на Национална агенция за приходите била получена информация , предоставена на основание чл.38,
ал.11 от Закона за счетоводството от
Агенцията за вписванията относно
юридическите лица, които не са подали годишен финансов отчет за 2018г. в
Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел в срок
до 01.07.2019 и не са подали декларация
по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч /че не са
осъществявали дейност през отчетния период/.
Въз
основа на получената информация от страна на НАП били предприети необходимите действия за извършване на проверка.
В
приложения към писмото по-горе списък на търговци, за които от Агенция по вписванията постъпили
данни, че не са изпълнили задължението
си по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. фигурирало и „***“ ООД, гр. ***.
На
24.09.2019г. свид. Б. К.П. – инспектор
по приходите при ТД НАП – София, офис Перник, извършила проверка чрез справка в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел при Агенция по вписванията.
При проверката се установило, че “***“ ООД, ЕИК *** действително не е изпълнило
задължението си да публикува /чрез подаване на заявление за
вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията
– ТР и регистър на
ЮЛНЦ/, годишния
финансов отчет за 2018г. в законоустановения
срок - до 01.07.2019г., предвид
неприсъствения 30.06.2019г.
Свидетелката установила, че същото дружество
на 24.03.2019г. подало Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2018г. /обр. 1010а/, входирана под № 1400И0090403 в ТД НАП София, офис Перник,
в която декларирало, че за 2018 г. нетните приходи от продажби възлизат на
2 525 314.00 лева.
Въз
основа на направените констатации, свид. Б.П. изготвила и изпратила покана изх.
№2451-1/25.09.2019г. до „***“ ООД, представлявано от В. М. за явяване в
7-дневен срок от получаването за съставяне и връчване на АУАН за установеното
нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от Закона
за счетоводството. Поканата била изпратена и
получена на 26.09.2019г. по
електронен път чрез активиране на
електронна препратка от електронен адрес
*********@*********.*** с IP адрес 78.90.15.71/16.08.2017г.
В
указания срок – на 02.10.2019г. в ТД НАП, офис Перник се явил пълномощник на дружеството, представяйки пълномощно с
нотариална заверка, рег. №8373/02.10.2019г., и в негово присъствие свид. Б.П. образувала
срещу “***” ООД административнонаказателно
производство със съставяне на акт №F512656,
като приела, че е осъществен състава на нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от Закона
за счетоводството.
При
предявяване на АУАН за запознаване и подписване, пълномощникът - А. М. вписал, че няма възражения, подписал
акта и приел връчения му препис.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН дружеството не упражнило правото си на допълнителни писмени
възражения.
На 07.01.2020г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53 и 83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.74,
ал.1 от Закона за счетоводството ангажирал
имуществената отговорност на „***” ООД, гр. *** за нарушението по-горе.
Видно
от приетите в съдебното следствие
извлечения от ТР и регистър на ЮЛНЦ по
партидата на дружеството, същото е
подало заявление за вписване и
представило за обявяване
ГФО за 2018г. на 30.01.2020г.
Изложената
фактическа обстановка безспорно се установява от показанията на свидетелката Б.К.П., и от приетите писмени доказателства: писмо, вх. №12-00-316 от 21.08.2019 г.,
получено от Агенция по вписванията, покана,
изх. изх. №2451-1/25.09.2019г., акт за установяване на административно нарушение
№F512656/02.10.2019г., извлечения
от ТР към Агенция по вписванията по партидата на „***“ ООД, пълномощно,
удостоверение за извършено връчване по
електронен път, заповед № ЗМФ-610/03.07.2018г. на МФ.
Съобразно
установената фактическа обстановка, от
правна страна, съдът приема следното:
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят
на изискванията установени към съдържанието им, съставени са от длъжностни лица със съответна материална и
териториална компетентност, и не са допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателната процедура,
които да са пречка за разглеждане и решаване на делото по същество.
Възраженията, направени в тази
насока от страна на жалбоподателя не се приемат за основателни. Нарушения на
изискванията по чл.42, т.3 и 4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН за означаване датата на извършване на нарушението, както и за
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, съдът не
констатира. Описанието на нарушението и в акта, и в наказателното постановление
е изчерпателно, изложени са всички обстоятелства относими към очертаване
конкретния фактически състав на нарушението, като същите съответстват на отразената правна квалификация на нарушението.
Ясно е посочена и крайната дата, на която дружеството е следвало да
изпълни законовото си задължение, бездействието спрямо което обосновава
довършеност на състава на нарушението в първия
следващ ден.
Голословни са възраженията за
това, че покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН
не е достигнала до дружеството, както и че този факт опорочава приложената процедура
за образуване на административнонаказателното производство в отсъствие на
нарушителя, доколкото приетите писмени доказателства установяват противното. Поканата не само е достигнала до дружеството, но и в определения в нея срок лице,
упълномощено с права да подписва и получава
АУАН и наказателни постановления, се е явило в ТД НАП, офис Перник и в
негово присъствие е съставен акт.
По същество:
След съвкупен анализ на събраните
по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че формираният извод
за осъществено нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството е
законосъобразен и обоснован, тъй като съответства на установеното по казуса
фактическо положение.
Писмените и гласните доказателство по делото са
непротиворечиви помежду си и еднозначно сочат, че търговското дружество, в
качеството си на търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от Търговския закон и задължено лице по чл.38, ал.1, т.1
от Закона за счетоводството не е изпълнило задължението си в срок до 01.07.2019
г. /предвид неприсъствения 30.06.2019г./, да публикува годишния си финансов
отчет за 2018 година, чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване
в Агенция по вписванията - Търговския регистър и регистър на юридическите лица
с нестопанска цел. Фактите от обективна страна свързани с бездействието на
наказания субект са безспорно установени и изпълват състава на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от
Закона за счетоводството. В нито един етап от административнонаказателно
производство законният представител на ЮЛ не е оспорил фактите на нарушението,
не е ангажирал доказателства, които да внасят противоречие в тях, като на тази
си позиция остава и до приключване на
производство пред настоящата съдебна инстанция. Защитата му се основава
на възражения относно правилното
прилагане на закона при административното наказване от гледна точка неприлагане
разпоредбата на чл.28“а“ от ЗАНН от наказващия орган.
Безспорно е, че ЮЛ като търговец по смисъла на Търговския закон е адресат на задължението рег.тирано в нормата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството. Към датата на нарушението, а и съгласно действащата понастоящем
нормативна уредба изключенията по отношение задължението за публикуване на
годишните финансови отчети са очертани в разпоредбата на чл.38, ал.9 с.з. и те
най-общо се отнасят за бюджетните предприятия и едноличните търговци, които не подлежат на
задължителен независим финансов одит, както и
предприятията, неосъществявали
дейност, декларирали това обстоятелство.
Очевидно жалбоподателят
не попада сред изключенията, предвид подадената Годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО за 2018г., упомената в обстоятелствената част на акта и
постановлението.
Ирелевантно за съставомерността на
нарушението е обстоятелството настъпили ли са вредни последици или не, поради
което не е необходимо такива да се доказват.. Нарушението е формално и за съставовмерността му не се изисква настъпването на вредни
последици.
Въз основа на изложеното съдът
приема, че формираните от актосъставителя и
наказващия орган изводи по отношение фактите и приложимото право са обосновани
и правилни.
По отношение доводите за
маловажност .
Съдът не споделя тезата на
жалбоподателя, че случаят е маловажен и спрямо него следва да намери приложение
нормата на чл.28”а” от ЗАНН. Сам по себе си
формалния характер на нарушението, т.е., необвързването на съставомерносттта му с настъпването на вредни последици,
не може да
се цени като
обстоятелство обуславящо извод за маловажност,
тъй като самият законодател е определил нарушението като такова. За
осъществяването му е достатъчно ГФО да не е представен за обявяване в срока установен в чл.38, ал.1,
т.1 от ЗСч., като към датата
на нарушението законът не прави
разлика между субектите осъществявали и неосъществявали дейност през съответния период. Законодател е счел, че всички те следва да
публикуват ГФО и по този начин да
оповестят надеждността си като контрагент по бъдещи търговски
сделки, с оглед сигурността на търговските отношения. Събраните доказателства в съдебното
следствие установяват, че задълженото лице е изпълнило задължението си по чл.38,
ал.1, т.1 от Закона за счетоводството седем месеца по-късно - на 30.01.2020г., когато
е подало заявление за вписване и е представило
за обявяване ГФО за 2018г. При
този срок на закъснение обстоятелството, че по-рано търговецът е бил изряден в
дейността си и не е наказван за аналогични нарушения, не мотивира съда да
приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид –
т.е., че се касае за маловажност на случая. Горните обстоятелства са взети в
предвид от административния орган при индивидуализацията на наказанието, тъй
като е наложена санкция към абсолютния минимум.
Изтъкнатите в жалбата причини
за забавата в приемането на ГФО на
дружеството за 2018г., а именно неразбирателство между съдружниците
и отказ на един от тях да участва в работата на Общото събрание не мотивират
различен извод. В случая се касае за обективна безвиновна
отговорност на ЮЛ, поради което
изтъкнатата причина по никакъв начин не оправдава допуснатото в конкретния
случай бездействие.
Отделно от изложеното, твърдяното затруднение в работата на Общото събрание е вътрешен за
дружеството въпрос, който съдружниците са можел и да разрешат съгласно разпоредбите
на Търговски закон, а предвид начина на вземане на решението за приемане на
годишния финансов отчет /чл.137, ал.3 от ТЗ/ и дяловете на съдружниците,
то гласът на единият от тях /посочен в жалбата/, не би блокирал приемането
отчета. Не на последно място, по делото не са представени никакви
доказателства, подкрепящи твърденията, че по изложената причина „***“ ООД е
било поставено в невъзможност да провежда общи събрания и да се вземат решения.
Въз основа на изложеното съдът
приема, че формираните от актосъставителя и
наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни,
поради което законосъобразно жалбоподателят е привлечен към
административнонаказателна отговорност и наказан за установеното нарушение.
По отношение размера на наложената имуществена санкция:
За извършеното нарушение разпоредбата на 74,
ал.1 от Закона за счетоводството предвижда: „Който е задължен и не публикува финансов
отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба
в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена
санкция в размер от 0,1 до 0,5 на
сто от нетните
приходи от продажби за отчетния
период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лв. Предвид означения размер на нетните
приходи на дружеството за 2018 г. в акта
и наказателното постановление, а именно 2 525 314.00 лева, то следва, че
АНО е приложил ставка, близка до най-ниската възможна, при определяне на
имуществената санкция на дружеството /2600 лева./ Очевидно, налагайки
конкретното наказание, наказващият орган е съобразил всички относими към
индивидуализацията му обстоятелства по чл.27 от ЗАНН и е определил такова в
размер, доближаващ се до абсолютния минимум, който в случая е 2525.31 лева.
Според съдебния състав същото е справедливо, съответно е на характера и
тежестта на нарушението и ще бъде достатъчно за постигане целите на наказанието
по чл.12 от ЗАНН, поради което не установява основания да въздейства спрямо
размера на определената санкция.
Изхода на делото обосновава присъждане на разноски на въззиваемата
страна, тъй като е представлявана от юрисконсулт, който своевременно направи
искане за присъждане на разноски, съобразно правото в чл.63, ал.3 от ЗАНН .
Поради това, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на ТД НАП – София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 лв. до 120 лв. При определяне на възнаграждението
на правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото
не се отличава с фактическа или правна сложност и е разгледано в едно съдебно заседание,
което мотивира присъждане на възнаграждение в минимален размер, а именно - 80
лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №487840-F512656/07.01.2020г. издадено от П. П.
- зам. директор при ТД НАП - София, упълномощен със заповед №ЗМФ-610 от
03.07.2018г., с което на “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „***“ №3, представлявано от управителя В.
А. М., с което на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложена
имуществена санкция в размер 2600.00 лв. за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от
Закона за счетоводството.
ОСЪЖДА “***”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ул. „***“ №3, представлявано от управителя В. А. М., да заплати на ТД на НАП – София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ