№ 15858
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110158490 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. С. Димитров и Н. Е. Д. срещу „Уиз
Еър Унгария Црт.“, **********чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 7,
пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищците следните суми:
400,00 евро на С. С. Димитров, представляваща обезщетение за закъснял полет №
W64513 от 01.08.2022 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК 08.08.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, за която е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 по ч.гр.д. 10217/2023 г. по описа на РС Варна,
400,00 евро на Н. Е. Д., представляваща обезщетение за закъснял полет № W64513 от
01.08.2022 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
08.08.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 по ч.гр.д. 10217/2023 г. по описа на РС Варна.
В исковата молба се твърди, че ищците са закупили билети за полет № W64513 oт
летище Варна до летище Айндховен /разстояние над 1500 км./ Полетът бил планиран за
01.08.2022 г. с час на излитане 12:25 ч. Самолетът излетял в 13:27 ч. и се отклонил от
маршрута и кацнал в летище Маастрихт Аахен, а не на летище Айндховен. Бил осигурен
транспорт до летище Айндховен, като пристигането отнело около 3 часа. Твърдят, че са се
явили навреме за полета, но въпреки това пристигнали в крайната дестинация с над 3 часа
закъснение. При тези твърдения молят съда да уважи предявените искове. Претендират
1
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба. В
подаденото възражение в хода на заповедното производство длъжникът е изложил, че не се
дължи обезщетение, доколкото полетът е бил отклонен поради временно затваряне на
летище Айндховен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищците е да установят
следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по договор
за въздушен превоз на пътници, по което всеки от ищците има качеството на пътник;
явяването си на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за
извършване на превоза; размерът на претендираното обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника е да установи извършването на въздушния
превоз съгласно предварително оповестеното разписание, респективно наличието на
извънредни обстоятелства, обусловили закъснението, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че С. С. Димитров и Н. Е. Д. са пътници по договор за въздушен превоз с
ответника за процесния полет, че са се явили за регистриране в съответствие с указанията на
превозвача, както и че разстоянието между летище Варна и летище Айндховен по
установения в Регламента метод е над 1500 км. Освен безспорния им характер, тези
обстоятелства се установяват и от приетите по делото бордни карти за двамата ишци за
процесния полет № W64513 по маршрута от летище Варна до летище Айндховен, планиран
по разписание на 01.08.2022г.
Въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, с доклада поделото,
ответникът не е ангажирал доказателства и доказателствени искания във връзка с развитото
във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК твърдение, че полетът е е бил отклонен поради
обективни причини. Вместо това, с молба от 28.05.2024г. ответникът е представил две
платежни нареждания от 10.05.2024г., всяко за по 1306,85 лева, с които ответникът е
заплатил на всеки от двамата ищци сумата от 782,33 лева /левовата равностойност на
претендираното обезщетение от 400 евро/, сумата от 74,52 лева, представляваща законна
лихва за периода от 08.08.2023г. до датата на извършване на плащането, сумата от 225 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 225 лева, представляваща
разноски в исковото производство. Моли за присъждане на разноски
С молба от 17.06.2024г. ищците са признали получаването на плащанията, с които са
погасени претендираните от тях суми. Развиват съображения, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което не се дължат разноски на
2
ответника.
С оглед гореизложеното се налага изводът, че всички кумулативни материалноправни
предпоставки за уважаване на предявените искове са налице, поради което исковете се
явяват доказани по основание и размер. Предвид извършеното на 10.05.2024г. пълно
плащане на исковите претенции, чието получаване ищците са признали и съобразно нормата
на чл. 235, ал. 3 ГПК, исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло поради погасяване чрез
плащане в хода на процеса.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат само ищците. Искането на
ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй
като плащането е извършено едва в хода на исковото производство след подадено
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК,
ответникът е дал повод за образуване на двете производства и следва да понесе сторените в
тях разноски, независимо от отхвърлянето на исковете поради плащане. В заповедното
производство всеки от двамата ищци е сторил разноски за държавна такса в размер на по 25
лева и за адвокатско възнаграждение в размер на по 200 лева или общо по 225 лева за всеки.
Същият е и размерът на сторените от тях разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в исковото производство – общо по 225 лева за всеки ищец. Както беше
посочено по-горе, ответникът е платил изцяло разноските на всеки от двамата ищци в двете
производства, поради което разноски не следва да им бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса предявените от С. С.
Димитров, с ЕГН: ********** и Н. Е. Д., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Шумен, ул.
„Зелена гора“ № 11, срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“, **********с рег. № 01-10-140174, чрез
„Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, зона „Летище София“, сграда ИВТ, установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, за признаване за
установено, че „Уиз Еър Унгария Црт.“ чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ,
дължи на С. С. Димитров сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял
полет № W64513 от 01.08.2022 г. от летище Варна до летище Айндховен, ведно със
законната лихва считано от 08.08.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и за
признаване за установено, че „Уиз Еър Унгария Црт.“ чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон
България“ КЧТ, дължи на Н. Е. Д. сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за
закъснял полет № W64513 от 01.08.2022 г. от летище Варна до летище Айндховен, ведно със
законната лихва считано от 08.08.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.08.2023г. по ч.гр.д. № 10217/2023г. по описа на РС – гр. Варна, 7-ми състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4