№ 214
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20211100900938 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди търговски отношения между страните, възникнали от договор с
предмет доставка и монтаж на гориво-смазочни материали от 06.06.2019 година, като
цените на последните са били договорени и определени в приложение – неразделна част от
договора. Сочи, че към 11.11.2020 година е доставено и монтирано оборудване съобразно
уговореното за цена от 81 537,76 лева без ДДС /като е заплатен аванс от 42 680,50 лева /без
ДДС или 51216,60 лева с ДДС/, с което и ищецът е изпълнил задълженията си по договора.
Твърди, че ответникът със закъснение е заплатил част от дължимата сума, но е останал
неиздължен остатък от 6 845,06 лева с ДДС. Твърди и наличието на уговорена неустойка
при забавено плащане, която е дължима в максимално предвидения в чл. 31 от договора
размер, с оглед срока на забавата. Претендира законните последици от осъждането.
Във връзка с отговора на ответника, ищецът оспорва да са заплатени дължимите
суми, като твърди, че са извършвани частични плащания по договора, но без дължимото
ДДС. Счита и че сроковете за плащане са не от протокола от м. 02.2021 година, а от този от
11.11.2020 година, като страните са се съгласили подписване на приемо-предавателен
протокол за всеки етап от възложената работа и съответно плащането му. Оспорва
възнаграждението да е дължимо след протокол за окончателно приключване на работата.
Ответникът не оспорва изложените в исковата молба факти относно сключване на
договора и общо уговорената цена. Твърди, обаче, че ищецът е изпълнил задълженията си
по договора окончателно на 22.02.2021 година, за което е подписан протокол. Сочи и че
извършените от него плащания /частични/ надхвърлят дължимото по договора, като са
заплатени дори предсрочно, поради което и не е налице забава. Сочи и че заплатените от
1
него суми по договора са с начислен ДДС /изрично уточнение в о.с.з., отразено в доклада по
делото/, тъй като такъв бил включен в договорената цена от 85 361 лева. Претендира
разноски.
Ищецът носи тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответника
по смесен договор с елементи на продажба и изработка, с изложеното в ИМ съдържание,
доставяне на материалите и съответно - извършване и приемане на възложената работа и
уговореното възнаграждение. Носи тежест да докаже и валидна неустоечна клауза, забава на
ответника за изпълнение на задължението за заплащане на цената/възнаграждението по
договора и размер на дължимата неустойка.
Ответникът носи тежест да докаже плащане на дължимите по договора суми.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят и съответно не се нуждаят от доказване следните факти.
Сключен на 06.06.2019 година договор със съдържанието на представения от ищеца, в чл. 4
от който договор е посочена общата стойност на труд, материали и работа от 85 361,01 лева,
в рамките на която според чл. 5 се заплащат само действително извършените работи,
установени с двустранни протоколи. Или, страните са се съгласили, че дължимото от
възложителя възнаграждение по договора е за реално вложени материали и действително
изпълнени СМР до пределната сума от 85 361,01 лева. Неразделна част от договора са
Приложение 1 и 2 с единичните цени на материалите и труда, които съгласно договореното
не подлежат на промяна. Срокът за изпълнение е съобразно линеен график, също част от
съдържанието на постигнатото договорно съгласие.
В чл. 10, ал. 1 от договора страните са се споразумели, да бъде заплатен аванс в
размер на 42 680,50 лева, равен на 50 % от договорената обща цена и изрично е упоменато,
че посочената сума е без ДДС. В ал. 2 е посочено, че окончателното разплащане е след
подписване на приемо-предавателен протокол по чл. 9, при приспадане на аванса от
окончателното плащане. Такъв протокол се подписва в срок от 5 работни дни от получаване
на уведомително писмо от изпълнителя за извършване на възложените дейности по чл. 1
/тоест, при пълно изпълнение на възложената работа/.
В чл. 31 от договора е уговорена неустойка от 0.5% на ден при просрочие изпълнение
задължението на възложителя за плащанията по договора и не повече от 30 % от стойността
по договора.
По делото са представени няколко неоспорени от страните по реда на чл. 193 ГПК,
двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи приетата от
възложителя работа на етапи. Сред тях са и този от 16.12.2019 година, видно от който са
приети всички работи по линейния график /неразделна част от договора, на л. 9 от делото/,
без проведено хидравлично изпитване и обучение на персонал, които пък са приети като
работа по протокола от 11.11.2020 година. Именно последният описан протокол съдът
приема, че удостоверява окончателното приключване и съответно – приемане на работата
без забележки. Това е така с оглед обстоятелството, че с неоспорените и подписани до
11.11.2020 година приемо-предавателни протоколи и вкл. този от посочената дата е
удостоверено извършването на всички СМР по вид, изброени в линейния график. Тоест,
работите са приключени именно на 11.11.2020 година. От друга страна, с представения от
ответника приемо-предавателен протокол на л. 48 от 22.02.2021 година не е прието
извършването на конкретен вид СМР, а единствено е констатирано, че работата е завършена,
а обектът е приет без забележки, като са изброени останалите приемо-предавателни
2
протоколи, което съдът намира, че е сторено с оглед определяне началото на гаранционния
срок по чл. 26 от договора /който съобразно протокола от 22.02.2021 година започва да тече
именно на 11.11.2020 година/. Посоченото води на извод, че с подписване на протокола от
11.11.2020 година, работата е изпълнена окончателно и приета по смисъла на чл. 9 от
договора.
От заключението на вещото лице Г., което съдът възприема като обективно и
мотивирано, се установява, че извършената и приета към 16.12.2019 година работа /труд и
материали/ е на стойност от 81 537,76 лева без ДДС, като вещото лице не е открило
счетоводни документи, отразяващи изпълнена над тази сума работа след тази дата и до
11.11.2020 година. При анализ на извършените от ответника плащания по договора, вещото
лице е констатирало, че са изплатени общо 93 216, 60 лева, за което са издадени и
осчетоводени от двете дружества фактури, като е начислен и ДДС върху всяка от сумите по
трите фактури /от 07.06.2019 година и от 09.03.2020 година и от 16.06.2020 година/, или
сумата от 93 216 лева и с включен ДДС, вкл. начислен от ответника.
На следващо място, следва да се посочи и че съдът кредитира заключението на
вещото лице по задача четвърта във вариант две, където вещото лице е определило
незаплатените суми по договора, въз основа на стойността на извършената работа от
81 537,76 лева без ДДС, удостоверена от двустранно подписаните от страните протоколи. В
този вариант незаплатената сума е в размер на 3 857,26 лева без ДДС или 4 628,71 лева с
ДДС. Този извод се налага предвид липсата на счетоводни документи, установяващи
изпълнени СМР над приетата стойност от 81 637,76 лева без ДДС и липсата, каквито и да е
други доказателства в тази насока.
Според вещото лице, неустойката, определена съобразно уговореното в чл. 31 от
договора, в максимален дължим размер е 25 608,30 лева.
Според разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните като отделните уговорки се схващат съобразно
смисъла, произтичащ от целия договор. Тълкувайки договора в конкретната хипотеза
съобразно горните правила, съдът намира, че уговорената стойност по чл. 4 от договора е
без включен ДДС. Този извод се налага при съобразява нормата на чл. 10, установяваща
начина на заплащане на цената, а именно като изрично е посочено, че сумата от 50 % от
стойността по чл. 4 е платима като аванс. В чл. 10 е посочено и че тези 50% или 42 680,50
лева /1/2 от 85361,01 лева/ е дължимата сума без ДДС. Или, анализът на отделните уговорки
и договора в цялост налагат извод, че общата сума по чл. 4, ал. 1, съответно – цената на
действително извършените работи по чл. 4, ал. 2 от договора, са уговорени от страните без
включен ДДС. Действително, според разпоредбата на чл.67, ал.2 ЗДДС, когато в договора не
е изрично посочено, че ДДС се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената
цена, е императивна. Но в случая, не се касае до тази хипотеза, тъй като волята на страните
сочи за това цените по договора, определени като конкретни суми да не включват ДДС,
който съответно подлежи на допълнително начисляване.
На следващо място, анализът на разпоредбите на чл. 1, чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от
договора, противно на твърденията на ищеца, сочи страните да са постигнали съгласие за
извършване на работата в срокове, съобразно линейния график, но заплащането й да се
осъществи двукратно – авансово по чл. 10, ал. 1 и окончателно /съобразно действително
извършената и приета работа, в рамките на уговорената максимална стойност по чл. 4 от
договора/ - по чл. 10, ал. 2 от договора.
При тези мотиви и с оглед заключението на вещото лице относно извършените от
ответника частични погасявания, съдът приема, че е останало неизплатено възнаграждение
3
за действително изпълнените според чл. 5 дейности на обща стойност от 97 845, 31 лева с
ДДС от 4628,71 лева с ДДС /според вариант 2 от заключението по задача четири/. Тази сума
е определена след приспадане на извършените плащания до датата на исковата молба, общо
в размер от 93 216,60 лева с ДДС.
Предвид липсата на доказателства за заплащане и на тази сума, главният иск е
основателен именно за 4628, 71 лева с ДДС.
По иска по чл. 92 ЗЗД.
Видно от заключението по ССчЕ, ответникът е спазил срока по чл. 10, ал. 1 от
договора, като авансът е заплатен в срок, още преди издаване на фактурата за тази сума и на
датата на сключване на договора. За окончателното плащане, изискуемостта на вземането,
съобразно уговореното между страните, настъпва на 11.11.2020 година, предвид възприетото
по-горе от съда относно обстоятелството, че протоколът от 11.11.2020 година удостоверява
окончателно извършените и приети по реда на чл. 8 и чл. 9 от договора възложени дейности.
Или, от 12.11.2020 година ответникът е в забава за изплащане на остатъка от дължимото
след приспадане на аванса възнаграждение.
При това положение, неустойката по чл. 31 от договора е дължима за периода
12.11.2020 година и до 31.05.2021 година и същата, определена по реда на чл. 31 от
договора, е в размер на лева 3838,71 лева /за 199 дни x 19,29 лева на ден, определени върху
дължимата сума от 3857,26 лева, без ДДС - съобразно исковата претенция/.
В този размер е основателен акцесорният иск.
Тук следва да се посочи и следното, налице е разлика в уговорките за дължими от
страните неустойки по чл. 30 и чл. 31 от договора, макар същите да обезпечават
изпълнението на основните насрещни задължения. Докато неустойката по чл. 31 се дължи
при забава в плащанията от страна на възложителя, определена съобразно сроковете по чл.
10, ал. 1 и ал. 2, то в чл. 30 ясно е посочено, че неустойката е дължима като процент от
стойността на СМР за съответния етап. В този смисъл разпоредбите на чл. 30 и чл. 31 не са
равнозначни и са съобразени с уговорените, съответно в чл. 1, ал. 2 и в чл. 10 срокове,
първите – относими за основното задължение на изпълнителя и вторите – за основното
задължение на възложителя.
Съдът не констатира и неустоечната клауза да е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави.
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Според
чл. 92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за
обезщетение на вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Освен
обезпечителната и обезщетителната функция неустойката изпълнява и наказателна функция,
тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са
настъпили или когато размерът й надхвърля този на вредите. Посочените норми имат
диспозитивен характер и страните са свободни сами да изберат начина на определяне на
неустойката, за неизпълнение на кое договорно задължение се уговаря и в какъв размер -
като глобална сума или като част от главното задължение, както и да определят сроковете и
начина на плащането й. Същевременно, по силата на чл. 26, ал.1, пр. трето ЗЗД, нищожни са
договорите, които накърняват добрите нрави. Разпоредбата намира приложение и при
търговските сделки, като нищожна поради противоречие с добрите нрави може да бъде и
само отделна договорна клауза.
4
Относно нищожността на това основание на уговорена неустойка са дадени
задължителни указания с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.
Според възприетото от ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клаузата за
неустойка, тогава, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай и към
момента на сключване на договора.
При извършване на тази преценка в случая, съдът взима предвид, че неустойката по
чл. 31 обезпечава допусната забава за изпълнение на основното задължение на възложителя
– плащане на дължимата цена за извършената работа. Действително е уговорен по-висок
процент за ден забава, начислен върху неизплатената в срок част от възнаграждението, но
той в рамките на обичайните размери на неустойките при неточно изпълнение във
темпорално отношение, уговаряни между търговци, а и е налице договорена пределна
граница за начисляване на неустойката. Поради това и доколкото в случая нарасналият
размер на неустойката е съпоставим с продължителното неизпълнение от страна на
възложителя, не се констатира като единствен резултат неоснователно обогатяване на една
от страните и неустойката не излиза от присъщите й функции.
С оглед изхода на спора, разноски са дължими и на двете страни, предвид
своевременно отправените искания и представените доказателства.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
на процесуалния представите на ответника е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2 от НМРАВ,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, с оглед цената на исковете е 1503, 60
лева без ДДС. Претендираното възнаграждение е в двоен размер, който обаче не е оправдан
с оглед степента на правната и фактическа сложност на спора- ограничения обхват на
спорните по делото факти, както и направените и събрани в производството доказателства.
Поради това, възнаграждението за адвокат на ответника следва да бъде присъдено в размер
от 1700 лева, които съдът приема, че съответстват на сложността на спора и неговото
развитие.
С оглед на горното, общо дължимите и съответни на уважената част на исковете
разноски за ищеца са в размер на общо 860,52 лева /за ДТ, адвокат и вещо лице/, а на
ответника са дължими разноски за адвокат съобразно отхвърлената част от исковете и
горните мотиви в размер на 1256, 45 лева. Или, по компенсация, разноски са дължими само
на ответника в размер на 395,93 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ Г.-М.
ЕООД, ЕИК: **** да заплати на В.И. ЕООД, ЕИК: **** сума в размер на 4628, 71 лева с
ДДС, представляваща част от дължимата, но незаплатена цена за действително
извършените СМР по договор с предмет доставка и монтаж на гориво-смазочни материали
от 06.06.2019 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата
молба 31.05.2021 г. и до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 6845,06 лева с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 92 ЗЗД Г.-М. ЕООД, ЕИК: **** да заплати на В.И.
ЕООД, ЕИК: **** сума в размер на 3838,71 лева, представляваща дължимата към датата на
предявяване на иска неустойка по чл. 31 от договор с предмет доставка и монтаж на гориво-
5
смазочни материали от 06.06.2019 година за 199 дни забава за плащане на остатъка от
възнаграждението по договора от 3857,26 лева без ДДС, считано от 12.11.2020 година, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 25 608,30 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, В.И. ЕООД, ЕИК: **** да заплати на Г.-М.
ЕООД, ЕИК: **** сума в размер на 395,93 лева, представляващи съответни разноски по
делото, по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6