Р Е Ш Е Н И Е
№
2012/8.11.2019г.
гр.Варна, 08.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и седми наказателен
състав в публично заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар: Петранка Петрова
като разгледа докладваното от съдията АНД № 4745 по описа за 2019 година на ВРС, ХХХVII-и състав и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващи
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
450897 – F494827 от 22.07.2019 год. на Директор в дирекция "Обслужване"
в ТД на НАП-Варна, с което на основание чл. 53,
във вр. с чл. 27/чл. 83/
и чл. 3, ал.2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 80, ал.1 от
Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на Т.И.В.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 /петдесет/
лева за нарушение по чл.
50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
С жалба до Директора на ТД на НАП - Варна
от Т.И.В. се прави искане за преразглеждане на издаденото НП, като се иска
прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно
заседание, не се явява и не участва в производството по делото.
Въззиваемата страна – ТД на НАП – Варна,
редовно и своевременно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к. Р.Г.,
която излага становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си по
същество поиска от съда да потвърди издаденото НП като правилно и
законосъобразно.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа на
съставен на 25.06.2019 г. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия АN № F494827 срещу жалбоподателката Т.И.В., за това, че като
данъчно задължено лице не е подала в ТД на НАП – Варна, Годишна данъчна декларация по чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ за 2018 година в законоустановения срок до 30.04.2019 г.
включително. Нарушението е установено на 03.06.2019 г. в ТД на НАП-Варна.
Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2018 година е подадена в ТД на НАП –
Варна на 01.05.2019 г. и заведена с вх.№
0300И0662148/01.05.2019 г. с което е нарушил разпоредбите на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ
във връзка с чл.
50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателката,
като същия и е бил връчена на 25.06.2019 г., която саморъчно го е подписала, с
вписване на обяснения и възражения относно съдържанието на акта. Актът е
подписан и от другите посочени в него лица, като на датата на съставянето е
връчен препис от него на жалбоподателката.
В законоустановения три дневен срок пред
контролните органи са представени
възражения от жалбоподателката по отношение съставения АУАН.
На основание констатациите в акта е
издадено и атакуваното НП, като в него по идентичен с АУАН начин е дадено
описание на нарушението. Като нарушена норма АНО е посочил същата както в АУАН.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателката с известие за доставяне на
03.10.2019 г. В срок е обжалвано издаденото НП.
Разпитани като свидетели в съдебно заседание
актосъставителката В.Д. и св. по акта В.Т., посочват
факти, идентични с изложените в АУАН. Свидетелките потвърждават констатациите в
акта като установени лично от тях, след като са приели подадената от
жалбоподателката ГДД за 2018 година.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена от приобщените по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелките – Д. и Т., както и от приобщените писмени доказателства – НП, АУАН
и др.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано
лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата се преценя
като ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на
правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена
санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна
невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на
извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за
вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и
резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в
понятията "неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са
издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона
реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на
акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва
да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно
нарушение.
Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313
и чл. 314 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН,
настоящият състав на Варненски районен съд счита, че при съставяне на АУАН и
при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е
определена санкцията. Спазени са всички срокове по чл. 34 от ЗАНН
за съставяне на АУАН и издаване на НП. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно-наказателното производство против него.
Съдът намира, че по делото са налице
категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателката Т.В.
административно нарушение по чл. 53, ал.1,
вр. чл.
50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ. Чл. 50 от ЗДДФЛ
предвижда, че местните физически лица подават годишна данъчна декларация по
образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху
общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава до 30 април на
годината, следваща годината на придобиване на дохода. От доказателствата по
делото се установява, че жалбоподателката В. като задължено лице не е подала
годишна декларация по чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ в ТД на НАП - Варна за 2018 г. в законоустановения срок до 30.04.2019
г. включително. Декларацията е била подадена в ТД на НАП-Варна на 01.05.2019 г.
Предвид горното следва да се приеме, че в случая е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 53, ал.1,
вр. чл.
50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
В конкретния случай съдът намира обаче, че
извършеното от Т.В. деяние съставлява "маловажен
случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Декларацията е подадена със закъснение от един ден
след изтичане на законовия срок по чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ, като нарушението не е довело до никакви вредни последици за
държавата. В същото време /видно от самото НП/ жалбоподателят няма други
нарушения, а допуснатото нарушение е отстранено преди съставянето на АУАН.
Ето защо, независимо от характера на
нарушението и следващата му се отговорност, съдът счита, че определената за
това нарушение санкция се явява в размер, несъответстващ на тежестта на
извършеното. В противен случай би се стигнало до ситуация държавната
администрация да санкционира лицата, които макар и с минимално закъснение, все
пак са изпълнили своите законови задължения преди съставянето на акта, с който
се констатира нарушението. При това положение налагането по отношение на нея на
каквато и да е санкция би било несъразмерно с осъщественото нарушение, чиято
обществена опасност е явно незначителна.
Изложените обстоятелства дават основание
на съда да третира конкретното нарушение като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. Следователно по мнението на настоящия съдебен състав административно -
наказващият орган в случая е следвало да се възползва от цитираната законова
възможност на чл. 28 от ЗАНН
и да не налага наказание на жалбоподателя, като само го предупреди, тъй като са
налице всички законови предпоставки за това.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 450897 –
F494827 от 22.07.2019 г. на Директор в дирекция "Обслужване" в ТД на
НАП - Варна, с което на основание чл. 53,
във вр. с чл. 27/чл. 83/
и чл. 3, ал.2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 80, ал.1 от
Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на Т.И.В.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение по чл.
50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
Решението подлежи на обжалва пред Административен съд - Варна от страните
в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: