Решение по дело №367/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „СД ФИЛЕВ-МИХАЙЛОВА“ СД, ЕИК ********* [населено място], представлявано от Г. Ф. и Й. М., чрез адв. М. срещу Решение 23/ 19.06.2024г. по НАХД 149/2023г. по описа на РС- [община], с което е потвърдено НП, издадено на дружеството за нарушение по чл.415 ал.1 КТ. В касационната жалба се твърди, че решението е постановени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон – основания по чл. 348 НПК вр.чл.63в ЗАНН. Релевират се доводи за необсъждане на всички доказателства, което е довело до възприемане на погрешна фактическа обстановка. Твърди се, че липсват доказателства за компетентност на актосъставителя; не е посочено мястото на нарушението в акта; изтекъл е 3-месечния срок по чл. 34 ал.1 ЗАНН за съставяне на акта, който тече от 14.04.2023г, респективно от 19.04.2023г. и изтича на 14.07.2023г. или на 19.07.2023г.; липсват предпоставки за прилагане на по–дългия давностен срок. Твърди се, че протокола от 20 март 2023г. не е редовно връчен и липсват доказателства дружеството да е било поканено да участва в проверката на 20 март 2023г.; поканата за съставяне на АУАН неправилно е изпратена на адреси, различни от седалището на дружеството, което е [населено място] [улица]; АУАН неправилно е съставен в отсъствие на нарушителя; АУАН не е връчен по надлежен ред на нарушителя. В жалбата се сочи също, че служителят е потърсил правата си във връзка с неплатеното трудово възнаграждение по съдебен ред, което не е било взето предвид от наказващия орган както при съставяне на акта, така и при издаване на НП, а това противоречи на чл. 404 ал.3 КТ. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират се разноски.

В с.з. жалбоподателят р.пр. не изпраща представител.

Ответникът по касация – директор на ДИТ-[област] р.пр. не изпраща представител в с.з. Депозирани са подборни писмени бележки по същество, като в тях се претендират разноски.

Представителят на ОП-[област] заема становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 63в ЗАНН, същата съдържа основанията, предвидени в НПК и е подадена по реда на глава 12 АПК, поради което е допустима.

С атакуваното решение РС-Д. е потвърдил НП, издадено на дружеството за нарушение по чл. 415 ал.1 КТ. Съображенията на съда се свеждат до това, че актът законосъобразно е съставен по реда на чл. 40 ал.2 ЗАНН; връчен е редовно по реда на чл. 416 ал.3 КТ; не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН -нарушението е открито на 13.06.2023г., а АУАН е съставен на 31.07.223г. Въззивният съд е изложил мотиви, че нарушението е доказано, като до изтичане срока на предписанието възнаграждението на служителя не е платено. Според мотивите на въззивния съд, наказващият орган правилно е посочил датата на извършване на нарушението; предписанието е било задължително като неоспорено и не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Главно с посочените мотиви въззивният съд е потвърдил атакуваното пред него НП.

Административен съд- [област], счита че решението е валидно, допустимо и издадено в съответствие с материалния закон.След като обсъди по реда на чл. 218 ал.1 АПК наведените в касационната жалба възражения и твърдения за неправилност на въззивния съдебен акт, съдът съобрази следното: НП е издадено от компетентен орган, а именно от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], който според чл. 20, ал.2, т.2 от Устройствен правилник на ИА „ГИТ“ осъществява правомощия на административнонаказващ орган.

АУАН, с който е поставено началото на административно-наказателното производство е съставен от компетентен орган. Според чл. 37, ал. 1, б. "а" от ЗАНН актовете се съставят от длъжностни лица, посочени в нормативен акт, а според вр. чл. 416, ал. 1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Установява се по делото, че актосъставителят е "главен инспектор" в Дирекция "Инспекция по труда" – [област] към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и социалната политика. Изрично в чл. 399 ал.1 КТ е посочено, че ИА "ГИТ" осъществява контрол по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение. В случая, актосъставителят е държавен контролен орган, имащ право по силата на закона да извършва проверки, респ. да съставя АУАН за констатираното нарушение. В длъжностната характеристика, представена пред касационната инстанция, са разписани изрично задълженията на служителя и след тях е да съставя актове за нарушения на работодатели, поради което възраженито за некомпетентност на актосъставителя остана недоказано.

Неоснователни са възраженията, че в АУАН не е посочено мястото на нарушението. Посочено е мястото, където е извършена проверката. Процесното нарушение е осъществено чрез бездействие и мястото на извършване е там където е мястото на неизпълнението на предписанието. В случая това е седалището на работодателя. В АУАН е посочено къде е извършена проверката, посочени са седалището на дружеството, качеството му на работодател и съдържанието на неизпълнението, а именно неплащането на ТВ по чл. 128 т.2 КТ. С това, изискването на чл. 42 ал.1 т.3 пр.2-ро ЗАНН за посочване на място се явява спазено и АУАН не страда от липса на задължителен реквизит.

Въззивният съд е изложил мотиви досежно направеното възражение за неспазване на срока по чл. 34 ЗАНН, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Съдът счита за неоснователно възражението за изтекъл 3-месечен срок по чл. 34 ал.1 ЗАНН за съставяне на акта. Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Едногодишният срок е субсидиарен спрямо по –кратния и приложението на единия от двата се поставя в зависимост от това кога нарушителят е станал известен на наказващия орган. Нарушителят е открит, когато в писмен документ, показания на свидетел или лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които не пораждат съмнение в авторството. Или, актът се съставя в краткия срок в две хипотези: когато контролният орган установи признаците на нарушението и личността на нарушителя; когато установи признаците на деянието и данни относно нарушителя, но същият не се явява за съставяне на акт или не е намерен на посочения от него адрес.

Според фактите по делото, в контекста на изложеното, следва извода, че АУАН е съставен в 3-месечния срок. Нарушителят е открит на датата 13.06.2023г., тъй като при тази проверка контролният орган установява, че предписанието не е изпълнено, тоест установява признаците на нарушението, както и установява личността на нарушителя, тоест знае кой е субекта на нарушението по чл.415 ал.1 КТ. Този протокол обективира резултатите от проверката по работни места и по документи, и едва от тази проверка, а не от предходни проверки, контролният орган установява нарушението и нарушителя. Началото на 3-месечния срок не тече от 14.04.2023г. или от 19.04.23г., както се сочи в жалбата, доколкото законът поставя началото на течение на този срок не от датата на нарушението, а от откриването на дееца.

Твърди се в жалбата, че протокола от 20 март 2023г. не е редовно връчен и липсват доказателства дружеството да е било поканено да участва в проверката на 20 март 2023г. Протоколът, с който са дадени предписанията е връчен на Г. Ф. на 20 март 2023г., което лице според чл. 89 и чл.84 ТЗ има право да представлява дружеството и да управлява дружествените работи. Предписанията, дадени с протокола не са обжалвани и подлежат на изпълнение от адресата, а неизпълнението им в случая е констатирано с протокол от 13.06.2023г., също връчен на Г. Ф.. Поради това възраженията за невръчване са неоснователни.

Съдът счита за неоснователно твърдението в жалбата, че нарушителят не е поканен за съставяне на АУАН. Установява се по делото, че са изпратени три покани – две до Й. М. /в [населено място] и в [населено място]/ и една до Г. Ф. /в [населено място]/. Всеки един от двамата управители лично е получил покана за съставяне на акт – Ф. на 14.07.2023г., а М. на 25.07.2023г., поради което правилно е приложена хипотезата на чл. 40 ал.2 ЗАНН. Законосъобразно и актът е връчен по реда на чл. 416 ал. 3 и ал.4 КТ.

Изводите на въззивния съд за консумиран състав на нарушение по чл. 415 ал.1 КТ са обосновани. Установено е, че с ПАМ по чл. 404 ал.1 т. 12 КТ е дадено предписание за изплащане на трудово възнаграждение на лице, което е работило по трудов договор в дружеството; предписанието е влязло в законна сила, тъй като не е оспорено по реда на АПК. Освен, че ПАМ не е обжалвана, тази принудителна административна мярка, според чл.405 КТ, има предварително изпълнение. В случая, не е искано спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, което означава, че принудителната административна мярка подлежи на незабавно изпълнение.

Мерките по чл. 404 ал.1 т.12 КТ за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство се дават до предявяване на иск пред съда - чл.404 ал.3 КТ. Ограничението по чл. 404, ал. 3 от КТ е задължително условие за допустимост да бъде дадено предписанието, а от друга страна след като предписанието е дадено, изискването да не е предявен иск пред съда, е изключващо основание предписанието да бъде изпълнено. Посоченото е в съответствие с чл. 14, ал. 3 от ГПК за подведомствеността на съда, която изключва поведомствеността на всяко друго учреждение по въпрос, с който е сезиран съда.

Предвид горното, релевантните въпроси, които подлежат на проверка са два: дали към 20 март 2023г., когато е издадено предписанието има заведен иск и дали към момента на неизпълнението на предписанието е заведен иск. На двата въпроса следва да се отговори отрицателно. Доколкото искът е предявен на 19.07.2023г., тоест след издаване, влизане в сила и неизпълнение на предписанието, то нарушение по чл. 415 ал.1 КТ е налице. ПАМ е издадена на 20 март 2023г., тя има предварително изпълнение и към този момент няма заведен иск, поради което предписанието се явява допустимо издадено. Неизпълнението на ПАМ е на 14.04.2023г. и към този момент няма доказателства да е предявен иск. Наказващият орган не може да иска да се изпълни предписанието, само ако е предявен иск, като в случая се установи, че към 14.04.2023г. такъв не е предявен. Ирелевантен е въпроса, че в последствие е предявен иск и той е оттеглен.

Предвид тези съображения и споделяйки изцяло мотивите на въззивния съд, настоящата инстанция счита, че обжалваното решение следва да се остави в сила.

Разноски в производството не се държат, тъй като ответникът по касация не е представляван от юрисконсулт и такива не следва да се присъждат.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221 АПК, Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23/ 19.06.2024г. по НАХД №149/ 2023г. по описа на РС –[община] .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.