Р Е Ш
Е Н И Е
№ 890
22.03.2017 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XV
граждански състав, в публично заседание на осми март две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14478 по описа на съда
за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР във вр. с чл. 3,
ал. 2, предл. 2 ЗУТОССР.
Образувано е по искова
молба, подадена от Д.Г.Г. *** за установяване на трудов стаж по съдебен ред, а
именно на трудовия му стаж за периода 02.01.1995 г. – 31.07.1995 г., в който
период е работил в „Евроком” ООД, гр. П, като ***.
Първоначално исковата молба
е насочена и спрямо „Евроком” ООД /л/. С последваща уточнителна молба е
посочено, че от обявяването в ликвидация на дружеството с решение № 2463 от
01.03.1996 г. на Окръжен съд Пловдив, постановено по фирмено дело № 8930/93 г.
до настоящия момент дружеството не е извършвало каквито и да било вписвания на
нови обстоятелства относно дейността си. Моли исковата молба да се счита, като
такава по чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР само срещу ТП на НОИ Пловдив.
Твърди, че ведомостите за
по-голямата част от процесния период са изгубени или унищожени, за този период
съществуват частични данни за стажа на ищеца, които обаче са недостатъчни, за
да бъде признат същия от органите на ТП на НОИ Пловдив.
Моли предявеният иск да
бъде уважен.
В срок е постъпил отговор
от ТП на НОИ Пловдив, с който се взема становище за допустимост, но
неоснователност на исковата молба. Излага, че не е представена трудова книжка,
от които да се установи, че претендираният стаж за периода 02.01.1995 г. до
31.07.1995 г. не фигурира в същата. Не ставала ясна и приблизителната дата на изгубване
или унищожаване на ведомостите от работодателя. Поради липсата на достатъчно
доказателства се моли за отхвърляне на иска.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта:
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 1, ал.1,
т.3 ЗУТOССР, с оглед установяване на правния интерес на ищеца, е липсата на
писмени доказателства, годни да установят стажа в производството по отпускане
на пенсия. Ето защо, допустимостта на иска по чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТOССР е
обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение
или организация, или от териториално поделение на НОИ, че книжата, ведомостите
и пр., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, или
че в архива на НОИ липсват писмени данни за трудовия стаж. Когато осигурителят
е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил
дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на
управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал.12 КСО, се представя
удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (арг. от чл. 5, ал.2
ЗУТОССР).
От представеното по делото по решение № 2463 от 01.03.1996 г. по ф. д. №
8930/1993 г. се установява, че в ТР към ПОС е вписано прекратяването и
обявяването в ликвидация с
едногодишен срок на ликвидация на „Евроком“ ООД, със седалище и адрес
на управление гр. П., ж. к. „Т.“ бл. *** с ликвидатор Д.Б.. От удостоверение
от 22.11.2016 г., издадено от ТО на ПОС, се установява, че посоченото решение е последното
вписване по фирменото дело № 8930/1993 г. на „Евроком“ ООД в ликвидация. Следователно
осигурителят на ищеца е прекратил дейността си, като липсват данни и твърдения за правоприемник.
За пълнота
следва да се отбележи и, че според § 5г, ал. 4 ПЗР на ЗТР търговските
дружества и кооперациите с прекратена дейност, които към 31 януари 2017 г. не
са пререгистрирани, се смятат за заличени. Т. е. към момента „Евроком“ ООД е не
само с прекратена дейност, но се
смята и за заличен.
Съгласно чл. 3,
ал. 2 ЗУТОССР, когато работодателят е прекратил дейността си и няма
правоприемник искът се предявява само срещу съответното териториално поделение
на Националния осигурителен институт.
Ищецът е представил
по делото издадено на основание чл. 5, ал.10 КСО, удостоверение
№ *** на НOИ, ТП Пловдив, в
качеството му на орган, който приема, съхранява и издава документи за
осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без
правоприемник, че разплащателните ведомости и други трудовоправни документи
на осигурителя „Евроком“ ООД, гр. Пловдив, не са приети в Архивохранилището на
ТП на НОИ – гр. Пловдив. Представеното удостоверение има характер на документ
по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, което обуславя и допустимостта на производството.
По същество:
Съдът намира,
че се установи по безспорен начин, че ищецът е полагал труд на длъжността *** в
дружество „Евроком” ООД, гр. П. за процесния период, поради следното:
Представени са
писмени документи, които имат характер на начало на писмено доказателство по
чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР. Допълнителното споразумение от дата 29.05.1995 г. към
трудов договор № 1 от 02.01.1995 г. и заповед от 31.07.1995 г. за прекратяван
на трудовото правоотношение на Д.Г.Г., издадени от работодателя „Евроком“ ООД,
имат характера на документи по чл. 6 ЗУТОССР. Допълнителното споразумение е
изрично посочено в чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗУТОССР, а заповедта за прекратяване има
характер има характер на документ по чл. 6, ал. 2, т. 9 ЗУТОССР. Ирелевантна е
липсата на представена трудова книжка за процесния период. Документите изброени
в чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР са при условията на алтернативност, а и дори не са
изчерпателно изброени, като всеки един представен документ е достатъчен за
събирането на гласни доказателствени средства /по-подробно за начало на писмено
доказателство виж решение №
401/22.02.2016 г. по гр. д. № 228/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. Представените по делото
документи съдържат кумулативното наличие на предпоставките – 1. да са издадени от
работодателя/осигурителя при който е придобит стажът и 2. да са издадени по време
на полагане на стажа, поради което имат характер на начало на писмено
доказателство.
Ето защо следва
да се обсъдят свидетелските показания. По делото са разпитани трима свидетели,
като за всеки от тях са налице предпоставките на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР. За
свидетеля Д.С.Б. по делото са налице множество писмени доказателства, че е бил
управител на „Евроком“ ООД по време на процесния период – в този смисъл и решение
№ 11679 от 01.12.1993 г. по ф. д. № 8930/1993 г., с което е вписано в ТР на ПОС
„Евроком“ ООД, Допълнителното споразумение от дата 29.05.1995 г. към трудов договор
№ * от *** г. и заповед от *** за прекратяван на трудовото правоотношение на Д.Г.Г.,
както и годишна данъчна декларация за ***. По отношение на свидетелите П.П.З. и
К.З.Т. по делото се представиха УП-3 за положен осигурителен стаж в „Евроком“
ООД за части от процесния период /П.З. за периода 01.01.1995 г. – 31.12.1995 г.
и К.Т. 01.06.1995 г. – 31.12.1995 г./.
Установява се от показанията на свидетелите Б., З. и Т., че ищецът е работил
в „Евроком“ ООД в малък период за около половин година на пълен работен ден
като ***, **** е сателитни антени, стойки, крепежни съоръжения. В периода от
постъпването на работа до напускането си ищецът непрекъснато е работил, без да
прекратява трудовото си правоотношение с работодателя на 8 часов работен, при
пет дневна работна седмица. Според
свидетеля З. с Д.Г. работили заедно около 1994-1995 г., като Д.Г. започнал
работа в „Евроком“ ООД по-късно. Свидетелят Б., който бил управител на „Евроком“
ООД посочва, че ищецът е работил в дружеството малък период през 1995 г. около
половин година. Свидетелят К.Т. пояснява, че знае, че ищецът е работил в
дружеството от януари 1995 г., като свидетелят постъпил на работа на 01.06.1995
г. и се засекли с ищеца за около 2 месеца, като трудовото възнаграждение се
заплащало на ръка. Свидетелите З. и Т. са работили по екипи по двама човека на
ротационен принцип, като често са били заедно /единият от тях/ в екип с ищеца. Съдът
намира впечатленията на свидетелите за процесния период за лични и
непосредствени и ги кредитира в цялост.
Съдът приема, че преценени в съвкупност, писмените и
гласните доказателства установяват, че в процесния период ищецът е работил по
трудово правоотношение в дружество „Евроком” ООД, гр. П. за периода 02.01.1995
г. до 31.07.1995 г. на длъжността „***“, при пълен 8 часов работен ден на
минимална работна заплата. Предявеният иск е основателен.
По
разноските:
При този изход на спора и съгласно ТР
№ 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСГК, разноски са
дължими на ищеца, но доколкото същият не е заявил подобна претенция, то и
такива не следва да му се присъждат.
Не се прилага по производството и чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото важи
специалното правило – чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР - по делата за установяване на
трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси.
Ето защо ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР във вр. с чл. 3,
ал. 2, предл. 2 ЗУТОССР по отношение на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив,
ул. „Любен Каравелов“ № 7, че Д.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, е работил
през периода от 02.01.1995 г. до 31.07.1995 г. на длъжността "***" при
пълен осем часов работен ден в „Евроком“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. П., ж. к. Т. бл. ***, прекратено и обявено в ликвидация с
решение № 2463 от 01.03.1996 г. по ф. д. № 8930/1993 г. на ПОС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните пред ПОС.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ