№ 43
гр. Бургас , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000103 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „В.Г“
ООД против решение № 51 от 23.02.2021 г. постановено по т. д. н. №
509/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлена
молбата на жалбоподателя за откриване на производство по несъстоятелност
на „Г.ИТ“ ЕООД, поради липса на активна легитимация.
Със същото решение е обявена неплатежоспособността с начална дата
от 01.01.2012 г., открито производство по несъстоятелност, допуснато е
обезпечение чрез всеобщи възбрана върху недвижими имоти и запор върху
движимото имущество и всички вземания на длъжника „Г.ИТ“ ЕООД, ЕИК
*** и е назначен временен синдик – Я.Н.С
Решението в обжалваната част се атакува без указание, в какво се
състои порочността на решението, съобразно изискването на чл. 260, т. 3
ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК не са постъпили отговори по въззивната жалба
от длъжника – несъстоятелния търговец ГР. и присъединените кредитори на
1
основание чл. 629, ал. 4 ТЗ в производството по предявения от въззивника
иск за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника ГР..
В с.з. се явява представители на въззиваемите – «О.» АД – юриск. Пр. П.
и за НАП – гл. юриск. М. Б. които поддържат становище за неоснователност
на въззивната жалба.
За въззивника – «В.Г» ООД и останалите въззиваеми не се явяват
представители.
Бургаски апелативен съд със свое определение от 2-ри юни 2021 г.,
прие, че въззивната жалба е допустима, като по основателността на същата,
приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по
правилността на решението произнасянето е ограничено по поставените от
страните въпроси.
В изпълнение на правомощията си за служебен контрол относно
валидността и допустимостта на решението, БАС не намира основание за
постановяване на решение по чл. 270, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
По правилността на решението, при липсата на конкретни оплаквания
от страните съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и Е.В. при проверка
на правилността на първоинстанционното решение въззивният съблюдава
приложението на императивна материалноправна норма, дори ако нейното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, също така въззивният
съд не е ограничен от посоченото във въззивната жалба, само когато следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките
относно упражняването на родителските права, личните отношения,
издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
С оглед предмета на подадената молба по чл. 625 ТЗ, съдът е обвързан
служебно да установи всичи обсоятелства, които имат значение за
2
правилното решаване на спора относно твърдяното състояние на
неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на търговеца – длъжник.
Решение № 51 от 23.02.2021 г. постановено по т. д. н. № 509/2019 г. по описа
на Бургаски окръжен съд не е обжалвано и е влязло в сила по въпроса относно
състоянието на неплатежоспособност на длъжника «Г.ИТ» ЕООД, като
производството по несъстоятелност е открито по молбата на други
присъединени кредитори – «ООБ.Б» АД и „КК.“ ЕООД. С оглед влязлото в
сила решение, в частта за откриване на поризводсто по несъстоятелност за
«Г.ИТ» ЕООД спорът не подлежи на преразглеждане и съгласно чл. 299 ГПК
Бургаски апелативен съд е обвързан както състоянието на
неплатежоспособност на «Г.ИТ» ЕООД, като основание за откриване на
производство по несъстоятелност, така и относно активната легитимация на
«ООБ.Б» АД и „КК.“ ЕООД, които не се оспорват с въззивната жалба на
«В.Г» ООД.
Предвид горното, предмет на делото пред въззивната инстанция е само
спора относно активната легитимация на въззивника «В.Г» ООД. За
въззивната инстанция предвид задължителните разяснения с Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК по
конкретното дело БАС дължи произнасяне само с оглед констатациите за
нарушаването на императивни правни норми, като липсва служебно
задължение да следи за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения при докладване на делото съгласно чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
поради липсата на обосновано оплакване за това.
Предвид изложеното по-горе, по въпроса относно наличието на активна
легитимация на въззивника «В.Г» ООД, Бургаски апелативен съд намира, че
при установяване на фактическите обстоятелства, не е допуснато нарушение
на императивна правна норма като по отношение на релевантните факти, на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
Активната легитимация на въззивника е основана в подадената от него
молба по чл. 625 ТЗ на вземания, по спогодба от 02.02.2015 г., с която са
новирани задължения на «Г.ИТ» ЕООД по запис на заповед от 14.11.2007 г. –
в размер на сумата от 687 хил. евро – главница и 26 900 лв. – лихви, за които е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.01.2012 г. по гр.д.
3
№ 901/2012 г., като новираните задължения се погасяват, а за «Г.ИТ» ЕООД
възниква задължение за връщане на сума в размер на 1 790 694 лв., която се
счита дадена в заем.
Освен като кредитор по за посочените по-горе задължения по договор за
заем със спогодба за новиране на задължения по запис на заповед, «В.Г» ООД
претендира активна легитимация по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и за
присъдени в негова полза разноски в производството по гражданско дело
№1332/2012г. по описа на СГС въз основа на влязло в сила решение
№1082/14.06.2013г.
Наличието на вземанията по спогодбата се оспорват от длъжника
«Г.ИТ» като погасени, а от присъединения кредитор – «О.» АД – с
възражение за недостоверност на посочената дата 02.02.2015 г., във връзка с
което е противопоставим договор от 01.09.2015 г. за цесия на задълженията
по записа на заповед от 14.11.2007 г., сключен с Е.» ЕООД.
Във връзка с така предявената и оспорена активна легитимация на
въззивника «В.Г» ООД, по фактите от събраните доказателства се установява
следното:
Въззивникът е бил кредитор по отношение на «Г.ИТ» ЕООД за
задължения на «Г.ИТ» ЕООД по запис на заповед от 14.11.2007 г. – в размер
на сумата от 687 хил. евро – главница и 26 900 лв. – лихви, за които е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.01.2012 г. по гр.д.
№ 901/2012 г.
Задълженията по запис на заповед от 14.11.2007 г. – в размер на сумата
от 687 хил. евро – главница и 26 900 лв. – лихви, за които е издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист от 21.01.2012 г. по гр.д. № 901/2012 г. са
били предмет на договор за цесия от 01.09.2015г., с който са прехвърлени на
„ЕС 111“ЕООД.
Въз основа на представените доказателства по делото не се установява
представения с исковата молба писмен договор за новация, сключен между
«В.Г» ЕООД и «Г.ИТ» ЕООД да има достоверна дата, противопоставима на
трети лица – страни в производството по иска на основание чл. 625 ТЗ. В тази
4
връзка липсват доказателства по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК – датата не е
заверена и съдържанието на документа не е въпроизведено в официален
документ, по начин удостоверяващ съществуването му преди 01.09.2015 г.,
поради което вземанията по записа на заповед от 14.11.2007 г. – в размер на
сумата от 687 хил. евро – главница и 26 900 лв. – лихви, за които е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.01.2012 г. по гр.д. №
901/2012 г., не се считат погасени чрез новация към 01.09.2015 г., когато са
прехвърлени от кредитора със сключения договор за цесия.
Въз основа на гореизложеното се налага от правна страна изводът, че
«В.Г» ООД не е кредитор за вземания по договор за новация, обективиран в
спогодбата, на която молителят «В.Г» ООД е основал качеството си на
кредитор по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
С оглед неуспешно проведено доказване достоверността на на датата
02.02.2015 г. за сключване на спогодбата, новираща задълженията по записа
на заповед от 14.11.2007 г., последните не са били погасени към 01.09.2015 г.
и са били прехвърлени валидно с договора за цесия от тази дата.
В решение № 218/1.03.2013 г. по т. д. № 1008/2011 г. на II т. о. и
Решение № 120 от 25.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 473/2012 г., I т. о.,
постановени на основание чл. 290 ГПК се приема и това разбиране в
съдебната практика не е изоставено, че е допустимо правата по запис на
заповед да бъдат прехвърлени чрез цесия при спазване на чл. 99 ЗЗД и
предаване на ценната книга или с джиро съгласно чл. 466 и сл. ТЗ.
Джирото е само един от способите за прехвърляне на права по запис на
заповед и същият не изключва приложението на цесията като начин за
прехвърляне на правото на вземане по записа на заповед. Настъпването на
действието на цесията по отношение на длъжника и третите лица е
обусловено от съобщаване на прехвърленото вземане от цедента на цесионера
съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Валидността на договора и изпълнението на
специфичните изисквания са оспорени от цедента «В.Г» ООД само с
възражение за привидност, по отношение на което също не е проведено
успешно доказване съобразно изискванията на чл. 165, ал. 2 във вр. с чл. 164,
ал. 1, т. 2 ГПК.
5
Качеството на кредитор на «В.Г» ООД, който да е активно легитимиран
съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ не следва от установеното по делото вземане за
разноски в производството по гражданско дело №1332/2012г. по описа на
СГС въз основа на влязло в сила решение №1082/14.06.2013г.
Вземането за съдебни разноски е регламентирано от процесуалния
закон. Отговорността произтича от успещното упражняването на
процесуални права и е извъндоговорна. Има характер на обективна –
безвиновна отговорност за вреди и не е свързана с предмета на спора, а с
резултата от упражняването на процесуалните права, съгласно чл.78 ГПК.
Поради това, с оглед на вземането за разноски, сторени във вързка с
упражнените порцесуални права, въззивинкът няма качеството кредитор по
смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ и не е активно легитимиран да претендира
откриване на производство по несъстоятелност на «Г.ИТ» ЕООД. В този
смисъл – постановеното на основание чл.290 ГПК Решение № 143 по т.д.№
937/2015г. на І т.о.
С оглед изводите на настоящия съдебен състав на въззивната инстанция
по приложенито на закона, в рамките на правомощията при липса на
обосновано възражение по правилността на решението съгласно
правомощията по чл. 269 ГПК разяснени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1
от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, обжалваното решение,
с което молбата на въззивника по чл. 625 ТЗ е отхвърлена следва да се
потвърди.
На въззивника с оглед изхода на делото не се дължат разноски, а
въззиваемите не са претендирали присъждането на такива.
По от изложените съображения, Апелативен съд- Бургас, Търговски
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 23.02.2021 г. постановено по т. д.
н. № 509/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която е молбата
6
на „В.Г“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Монтана, ул. “Морава“ №12 за откриване производство по несъстоятелност
на “Г.ИТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Несебър,
ул. “Иван Вазов“ №9 е отхвърлена поради липса на активна легитимация.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС наРБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7