№ 329
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110110031 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова
молба на /ФИРМА/, с която срещу Ш. Х. К. са предявени
при условията на обективно и кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание,
както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 15
000,00 лв., представляваща главница по Договор за
издаване на кредитна карта и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка № 94РКО-А-0529/17.04.2007 г. и
Анекс 1/19.11.2007 г., ведно със законната лихва за периода
от 23.06.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 8 388,00 лв.,
представляваща договорна лихва, за периода от 22.06.2020 г.
до 22.05.2023 г.; 3/ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 147,51 лв., мораторна
1
лихва за периода от 23.05.2023 г. до 22.06.2023 г. и 4/ иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 10а ЗПК за сумата от 60
лв., представляваща такса разходи за връчване на покана
за предсрочна изискуемост и за които сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК по ч. гр. д. № 35097/2023 г. по описа на СРС, 45 състав.
Ищецът твърди, че е между страните бил сключен
Договор за издаване на кредитна карта и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 94РКО-А-
0529/17.04.2007 г., съгласно който Банката предоставила на
кредитополучателя сумата в размер на 15000 лв. Посочва,
че по силата на Анекс 1/19.11.2007 г. към договора страните
уговорили автоматично подновяване на крайния срок на
договора. Твърди, че ответникът не е извършвал погасяване
на дължими суми по кредита. До ответника била изпратена
покана за изпълнение, с която кредиторът предоставил 7-
дневен срок за изпълнение. Поканата била получена от
ответника на 11.05.2023 г., но последният не изпълнил
задължението си. Ето защо банката сочи, че обявила
кредита за предсрочно изискуем, считано от 23.05.2023 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват като
неоснователни. Не оспорва, че между страните са налице
облигационни отношения по силата на процесния договор.
Твърди, че по отношение на претенцията за главница е
2
изтекла 5-годишната погасителна давност. Позовава се на т.
1, б. "к" от ОУ, установяваща задължение за "минимална
погасителна вноска", според която е бил длъжен да
погасява ежемесечно и която представлява 5% от
дебитното салдо по сметката към последния ден от
отчетния период, но не по-малко от 10 лв. или целия размер
на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв.,
както и на т. 1, б. "з" от ОУ, регламентираща падежа до
който титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията
си по сметката или минималната погасителна вноска, като
съгласно същата разпоредба за дата на падежа се счита
всяко 5 – то число от месеца, а ако то е неработен ден –
датата на падежа е първият работен ден. Счита, че при
неплащане от кредитополучателя на минималната
погасителна вноска на падежа вземането по договора за
непогасената част от него става изискуемо, респективно
започва последицата на чл. 114, ал.1 ЗЗД. Твърди, че
релевантен за началния момент, от който започва да тече
давността, е датата на последното осъществено усвояване
на парични средства от кредитополучателя, в случая това е
на 08.04.2009 г., от която дата започва да тече петгодишният
период за погасяване по давност на вземането за
главницата. Твърди, че давностният срок е изтекъл на
08.04.2014 г. Алтернативно, счита, че погасителната давност
е започнала да тече от датата на просрочие – 19.05.2009 г.
Възразява, че не е налице надлежно обявена предсрочна
изискуемост. Оспорва като неравноправна клаузата на т. 36
3
ОУ. На следващо място твърди, че клаузата на чл. 6.1. от
процесния анекс е нищожна, поради противоречие с
императивните изисквания на закона.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт П., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Ш. Х. К., редовно
призован, не се явява, представлява от адвокат Т., която
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235, ал.2 от ГПК и чл. 12 ГПК приема от фактическа и
правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от легитимна
страна, в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК в производството по ч.гр.д. 35097/2023г. по описа на
РС – гр.София, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в
срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
В конкретиката на случая, от представения по делото
Договор за издаване на кредитна карта по разплащателна
сметка 94РКО-А-0529/17.04.2007г., се установява, че
Банката, като кредитодател е предоставила на Ш. Х. К.
4
правото да ползва Кредитен лимит в размер на 15000 лева
под формата на овърдрафт при условията и по реда,
предвиден в Общите условия на Банката за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с
чип MasterCard и Visa. В чл. 3 от договора страните
договорили, че срокът за ползване и погасяване на
кредитния лимит е до 17.04.2007г. С Анекс към договора от
19.11.2007г. страните договорили, че срока за погасяване на
задължението е съгласно договора, като същият се
подновява автоматично при условията и реда, предвидени в
ОУ на банката. В т.6 от Анекса страните договорили, че при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен
период, титулярът заплаща на Банката след изтичане на
първите три отчетни периода, годишна лихва в размер,
както следва: за извършване на безналични плащания на
ПОС терминал – 13%, а за всички останали транзакции –
15%. В т.6.1 страните договорили, че при неплащане на
месечна погасителна вноска или надвишаване на
разрешения кредитен лимит от страна на титуляра,
Банката начислява наказателна лихва в размер на
договорения лихвен процент с надбавка от 12%. В т.7 от
Анекса страните договорили, че за предоставения
овърдрафт кредитополучателят ползва гратисен период от
45 дни, като в случай, че до датата на падежа той погаси
цялото салдо, формирано до края на последния отчетен
период, Банката не начислява лихва. В чл. 4 от договора
5
ответникът, като кредитополучател се е задължил да
погасява предоставения кредит в сроковете и по начина,
договорени в ОУ.
От изслушаната ССчЕ се установява, че отпусната сума
в размер на 15000 лева е преведена по картовата
разплащателна сметка и усвоена от ответника на
17.04.2007г. Вещото лице е установило, че задължението на
ответника към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – 23.06.2023г. е в
размер, както следва: общо 142 408,42 лева, от които
главница в размер на 15 000 лева, 81 481,39 лева – договорна
лихва; 43 319,52 лева – наказателна лихва, 147, 51 лева –
законна лихва; годишни комисионни в размер на 400,00
лева и 60,00 лева за разноски за връчване на покана.
Установено е че дължимата просрочена сума по
договора към датата на подаване на задължението е както
следва: 15 000 лева за главница, 81 481,39 лева за договорна
лихва, 45 319,52 лева за наказателна лихва и 147,51 лева -
законна лихва. Установено е, че ответникът е спрял
плащанията по договора от 19.05.2009г. Поради
неизпълнение на задълженията към Банката, ответникът е
поканен да заплати доброволно задължение 126517,45 лева,
като поканата е връчена на ответника на 11.05.2023г.
Поради неплащане на задължението в предоставения
едноседмичен срок Банката е обявила кредита за изцяло
6
предсрочно изискуем, считано от 23.05.2023г., като е посочен
общият размер на задължението от 141 517,45 лева
/добавена е и непросрочената главница в размер на 15 000
лева/. В табличен вид - стр.7 от експертизата, вещото лице
е онагледило извършените от кредитополучателя плащания
по кредита в периода от 09.05.2007г. до 29.06.2010г. в общ
размер от 14 780,08 лева.
В т.28, б „а“ от Общите условия е посочено, че Банката
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем след
писмено уведомление до титуляра, в случай, че той не
извърши което и да е плащане в срок, по-дълъг от пет
работни дни, след датата на която такова плащане е било
изискуемо. По делото са налице доказателства, че банката е
връчила такова уведомление чрез ЧСИ на 11.05.2023г., с
предоставен едноседмичен срок за погасяване, като след
изтичането му ще счита кредита за изцяло предсрочно
изискуем.
Съдът кредитира приетите по делото писмени
доказателства, както и изслушаната ССчЕ. По
гореустановеното, съдът намира, че по исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже валидно
правоотношение между страните, по договор за издаване на
международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит в процесния размер, реално предаване на
сумата, възникване на задължението на ответника за
7
връщане на главницата ведно с договорна и наказателна
лихви и такси, изискуемост на вземането и неговия размер,
а по иска за мораторна лихва размера на главничното
вземане, изпадане на ответника в забава и размера на
лихвата.
Съдът приема, че ищецът доказа наличието на валидно
сключено между страните правоотношение по договор за
издаване на международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит в процесния размер. От
изслушаната ССчЕ съдът намира, че ищецът установи и
предаването на кредитната карта/те и предоставянето на
сумата по разрешения овърдрафт. Надлежно е обявена и
предсрочната изискуемост на вземанията. В издадената
заповед за изпълнение ищецът се позовава на настъпилата
предсрочна изискуемост, поради и което в негова
доказателствена тежест е да установи, че тя е настъпила.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение по тълкувателно
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за
небанкови финансови институции, които предоставят по
занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип
в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
8
счита целият кредит или непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да
се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по
чл. 410 ГПК / а не само по чл. 417 ГПК/ следва да бъде
изискуемо към момента на депозиране на заявлението в
съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото
производство, което е указано и с доклада по делото, тъй
като за кредитора не съществува задължение да прилага
доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК за
твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният
момент на изискуемостта на вземане по договор за
потребителски кредит, съдържащ договореност за
настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на
определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника
за обявяване предсрочната изискуемост на кредита
/Решение № 123/09.11.2015 по дело № 2561/2014 на ВКС, ТК,
II т. о./. Съобразно приетото по делото уведомление/покана,
получено от ответника, съдът приема, че кредиторът е
изпълнил задължението си да отправи волеизявление, че
ще счита кредита за предсрочно изискуем при неплащане в
9
предоставения срок и че това уведомление е получено от
ответника. По изложеното възраженията в тази връзка на
ответната страна са неоснователни.
Спорът се концентрира върху провопогасяващото
възражение на ответника за давност и касае изискуемостта
на главничното вземане.
В тази връзка съдът намира, че сключеният между
страните договор по своята правна същност представлява
по дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с
договора страните са се съгласили в рамките на целия срок
на действие на същия кредитополучателят да разполага с
определена сума /кредитен лимит/ в случая - в размер до 15
000 лв., която може да ползва многократно и неограничено
във времето в рамките на целия срок на действие на
договора в пълен размер или частично. При тази
разновидност на договора за кредит, за разлика от
стандартния договор за потребителски кредит, сумата в
рамките на договорения кредитен лимит се ползва
многократно, като липсват отнапред установени в
конкретен размер и падеж дължими вноски, на които да е
разсрочено на части връщането на еднократно дадената в
заем сума както е при стандартния договор за
потребителски кредит. Овърдрафтът е краткосрочен
кредит, който се ползва по разплащателна сметка на
кредитополучателя и представлява допустимо от банката
надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт
10
се усвоява по разплащателната сметка до разрешения
лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като
обикновено се погасява при всяко постъпление по
разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен да
осигурява средства за погасяване на кредита. Действително
при овърдрафта не се изготвя предварително погасителен
план, както при потребителския или ипотечен кредит, тъй
като няма как отнапред да бъде известно, каква част от
разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при този
банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на
минималното погасяване от формирания дълг и дължима
лихва за ползване на средствата. При договора за
револвиращ кредит връщането на заетата сума е
обусловено по размер от волята на държателя на картата и
ползваната от него сума в рамките на кредитния лимит. За
разлика от стандартния договор за потребителски кредит,
при който падежът за плащане на изначално определените
по размер вноски, на които е разсрочено плащането на
части на еднократно отпуснатата в заем сума, при договора
за кредитна карта /револвиращ кредит/ падежът за
връщане на цялата усвоена главница по кредита настъпва
към установения краен падеж, респективно при предсрочно
прекратяване на договора, каквото обаче в случая не се
установява. Обстоятелството, че страните са уговорили
задължение на кредитополучателя да плаща минимална
месечна погасителна вноска, не води до извод, че
посочените периоди за плащане на главницата
11
представляват уговорени месечни погасителни вноски по
кредита. Сроковете за плащане са обвързани с
начисляването или неначисляването на възнаградителна
/договорна/ лихва и/или неустойки /наказателна лихва/
/редът и условията за тяхното начисляване са подробно
описани в чл. 6 от договора и в последващо подписаният
Анекс между страните/ и в този смисъл същите нямат
отношение към падежа на задължението за връщане на
главницата. Както бе посочено, характерно за
револвиращия кредит /какъвто е процесният договор/ е, че
в него не е уговорен брой на погасителните вноски на
предоставената сума. Възникването, падежът и размерът на
задължението за погасяване нито са определени в договора,
нито са определяеми, а зависят изцяло от поведението на
длъжника. Погасяването на задълженията по договора за
револвиращ кредит не се изпълнява на предварително
договорени анюитетни вноски. При ползването на такъв
вид кредит, кредитополучателят има възможност да тегли
суми в брой или да нарежда плащания за суми до определен
лимит. Кредитният лимит може да се използва при
необходимост и се погасява с всяко постъпване на средства
по сметката, като няма определена месечна вноска и
лихвата, която се заплаща, се начислява само върху
ползваната част и за дните, през които тя е ползвана. Това
обаче не означава, че изискуемостта на вземането е
започнала да тече от възникването му, тоест от всяко
отделно усвояване на кредитната сума. Съгласно
12
разпоредбите на чл. 240 ЗЗД /чл. 430 ТЗ/ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
срокът по договора за банков кредит е този, с изтичането на
който кредитополучателят е длъжен да се издължи
съобразно конкретно уговорените условия – в частност на
отделни месечни вноски на договорените дати на плащане.
Ако междувременно не настъпи предсрочна изискуемост на
кредита /откогато започва да тече давностния срок/, то след
настъпването на падежа на всяка една от погасителните
вноски вземането на кредитора за нея става изискуемо – чл.
114, ал. 1 ЗЗД и започва да тече приложимият в частност
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД – поотделно за
всяка вноска от датата, на която плащането е било
дължимо /в този смисъл Решение № 261/12.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., Решение № 28/5.04.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., Решение №
103/16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о.,
Решение № 90/31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013 г.,
IV г. о., Решение № 161/8.02.2016 г. на ВКС по т. д. №
1153/2014 г., II т. о., Решение № 45/17.06.2020 г. на ВКС по т.
д. № 237/2019 г., II т. о., Решение № 50076/14.11.2022 г. на
ВКС по т. д. № 1730/2019 г., I т. о./. Правната уредба на
договора за кредит дава възможност на страните да
уговорят връщане на кредита на погасителни вноски до
пълното погасяване на задължението, без обаче това да го
превръща в такъв за периодични плащания /виж
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК/. Същевременно
13
кредиторът може да предяви иск за всяка отделна вноска,
поради което и следва да се приеме, че отделните вноски се
ползват с относителна самостоятелност и всяка от тях има
отделен падеж.
В настоящия случай процесните вземания са
възникнали по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка, по който кредитният
лимит е усвоен и връщането му не се подчинява на
погасителен план. Срокът за ползване на овърдрафта и на
кредитната карта е бил уговорен до 17.04.2007 г. /вероятно
поради грешка, тъй като дата 17.04.2007г. е датата на
сключване на договора и следва да е едногодишен, съгласно
общите условия на Банката/, като е било предвидено той да
се подновява автоматично – година за година, съгласно т. 2
от Анекса към договора от 19.11.2007г. и 36.1 от
приложимите по спора Общите условия), като съгласно т.
36.4 от раздел ХVII от Общите условия, банката е следвало
да поднови срока на валидност на картата служебно,
доколкото е продължен срокът на овърдрафта, като издаде
нова карта.
В разглеждания случай и въз основа на съвкупната
преценка на събраните доказателства по делото съдът
приема, противно на защитната теза на ищеца, че към
датата на волеизявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем - 11.05.2023г. и изтичане на
14
дадения едноседмичен срок за доброволно изпълнение –
18.05.2023 г., респективно към твърдяната от ищеца дата –
23.05.2023г. вземането е било погасено по давност. С Анекса
към договора от 19.11.2007г. се заменя издадената кредитна
карта с револвираща международна кредитна карта с чип
Visa Gold към разплащателната сметка. Съгласно
изслушаната по делото ССчЕ картодържателят е теглил
суми от дата 18.04.2007г. и след датата на сключване на
анекса, като последното усвояване датира от 08.04.2009г.
ССчЕ установи, че считано от 19.05.2009г. е преустановено
обслужването на кредита. В предвид установеното съдът
намира, че не може с точност да установи, че
съществуващата между страните облигационна връзка е
била прекратена и кога, доколкото по делото липсват данни
каква е валидността на картата. Ако се следват уговорките
между страните с Анекса от 19.11.2007г. е преиздадена нова
карта, като срока й на валидност според т.36.1 от ОУ, към
които препращат, както договора, така и анекса следва да е
до 20.11.2008г. /едногодишен/, което води до извод, че тогава
е прекратено и правоотношението между страните, тъй
като издаването на последваща /нова/ карта на името на
ответника с валидност след посочената дата, която да е
била в негово държане, не се установява по делото. Не се
установява Банката да е издала нова кредитна карта, а
както вече бе посочено, подновяването на срока на
валидност на картата /издаването на нова карта/ е било
обусловено от продължаването на срока на овърдрафта.
15
След дата 20.11.2008г. обаче има усвоявания на суми със
същата карта до дата 08.04.2009г. Така при липса на
конкретика досежно валидността на картата, с която е
обвързан и срока на договора и по тези съображения съдът
приема, че ответникът е изпаднал в забава, не от деня
следващ датата на която е следвало да се счита прекратено
правоотношението, ако не е издадена нова карта, а
падежът на задължението за връщане на заемната сума е
настъпил на 05.05.2009 г. /падежа на задължението
настъпва на 5-то число, следваща датата на отчетния
период, съгласно т. 1, б. "к" от ОУ/. От посочената дата
започва да тече давностният срок за главницата, като
същият изтича на 05.05.2015 г. Ето защо с оглед
възражението на ответника и доколкото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр.
дело № 35097/2023 г. по описа на СРС, 45 с-в, е било
депозирано на 23.06.2023 г., то настоящият съдебен състав
счита, че главното вземане на ищеца е погасено по давност,
поради което наведеното в тази насока възражение от
ответника е основателно.
По отношение на претендираните от ищеца допълнителни вземания /договорна и мораторна
лихва, същите са недължими, поради неоснователност на иска за главница. Съдът намира за
неоснователна и претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 60,00 лв., представляваща
такса за връчване на покана, доколкото по делото главно предявената претенция се отхвърля.
При този изход на правния спор право на разноски се поражда в полза на ответника на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Ответникът претендира за присъждане разноски в
заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, за което в
кориците на приетото заповедно производство са представени доказателства за реално
плащане на възнаграждението съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТ на
ВКС. Ищецът не е релевирал възражение за прекомерност, нито с исковата молба, нито с
16
последващо подадената молба с вх. № 269987/23.08.2024г., нито в о.с.з. Процесуалният
представител на ищеца – адвокат Д. Т. Т. претендира за присъждане в исковата производство
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, като
по делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че страните
са договорили представителство в горепосочената хипотеза. Така на адвокат Т. следва да
бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 7, ал.1,т.3 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение в размер на 2519,10 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
*********** срещу Ш. Х. К., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
за признаване на установено в отношенията между
страните, че Ш. Х. К. дължи на /ФИРМА/ сумата в размер
на 15 000,00 лв., представляваща главница по Договор за
издаване на кредитна карта и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка № 94РКО-А-0529/17.04.2007 г. и
Анекс 1/19.11.2007 г., ведно със законната лихва за периода
от 23.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 8 388,00 лв., представляваща договорна лихва, за
периода от 22.06.2020 г. до 22.05.2023 г., сумата в размер на
147,51 лв., мораторна лихва за периода от 23.05.2023 г. до
22.06.2023 г. и сумата в размер на 60 лв., представляваща
такса разходи за връчване на покана за предсрочна
изискуемост и за които сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр.
д. № 35097/2023 г. по описа на СРС, 45 състав.
17
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ
на Ш. Х. К., ЕГН **********, сумата в размер на 500,00
лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Д. Т. Т. от АК – Х., с личен номер **********, с
адрес в ********************, сумата в размер на 2519,10
лева, адвокатско възнаграждение, присъдено на основание
чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18