№ 71
гр. Елена, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20234130100128 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 3,
пр. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „П. К. Б.“ ЕООД гр. С., чрез
юрисконсулт Г. С. С - К., против Х. Д. Х. от гр. Е.. В същата се твърди, че по
реда на чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 29/2023 г.
по описа на Районен съд – Елена. Ответникът депозирал възражение против
нея и за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск за вземанията, посочени в заповедта, а именно: сумата
1085.92 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
40004819737/06.07.2021 г., сумата 256.00 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 01.02.2022 г. до 01.01.2023 г., и сумата 268.73 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.08.2021 г. до
01.01.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането. Ищецът предявява и осъдителен иск
против ответника за сумата 275.10 лв., представляваща възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до 01.01.2023 г., ведно със
законната лихва. Ищецът заявява, че се отказва от претенцията си за сумата
30.00 лв., представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, и сумата 13.80 лв., представляваща лихва за забава за периода от
1
01.01.2023 г. до 29.01.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът подал на 06.07.2021 г. искане за
отпускане на потребителски кредит П. К. С., като декларирал, че е запознат с
Общите условия и е получил преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр и Допълнителна преддоговорна
информация. В чл. 15 от Общите условия по Договор за потребителски
кредит № 40004819737/06.07.2021 г. било посочено, че клиентът може да
закупи една или повече услуги към договора. Една от тях била услуга „Фаст“.
Между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №
40004819737/06.07.2021 г., като ответникът получил одобрение да закупи
услуга „Фаст“. Последният бил сключен при следните параметри: сума по
кредита 1500.00 лв. за срок от 18 месеца, размер на месечната вноска 111.82
лв., годишен процент на разходите 48.76 % лв., годишен лихвен процент
41.00 %, общо дължима сума по кредита 2012.84 лв., възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ 450.00 лв. и размер на вноската по
закупената допълнителна услуга 25.00 лв. С оглед на това, общото
задължение възлизало на 2468.84 лв., а общият размер на месечната вноска по
договора била в размер на 136.82 лв. Възнаграждението за закупената
допълнителна услуга „Фаст“ било разсрочено за срока на кредита на равни
месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на
кредита. Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като превел на ответника сумата 1500.00 лв. по посочената от него
банкова сметка. От своя страна последният поел задължение да погасява
предоставения заем на равни месечни вноски в размери и срокове съгласно
погасителния план. Погасителният план бил получен от ответника на
06.07.2021 г. Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по
заплащане на месечните погасителни вноски и изпаднал в забава, като
направил само пет плащания за периода от 30.08.2021 г. до 22.01.2022 г. в
размер на 947.20 лв. Поради извършеното просрочие от негова страна, била
начислена лихва за забава в размер на 300.11 лв., както и 70.00 лв. такси по
Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането. Ищецът твърди, че към
настоящия момент вземането е изискуемо в пълния си размер, тъй като
последната погасителна вноска била на 01.01.2023 г. С оглед на изложеното
същият счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен, включително и претенцията за закупената услуга „Фаст“, която се
2
изразявала в приоритетно разглеждане на искането на клиента за отпускане на
кредит.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата
1085.92 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
40004819737/06.07.2021 г., сумата 256.00 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 01.02.2022 г. до 01.01.2023 г., и сумата 268.73 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.08.2021 г. до
01.01.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата 275.10 лв., представляваща възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“, дължима до 01.01.2023 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.
Претендира направените разноски по делото в заповедното и в
настоящето производство.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника Х. Д. Х., в който се взема следното становище:
Предявените искове са допустими, но неоснователни. Ответникът не оспорва
твърденията, изложени в исковата молба, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит П. К. С., съгласно който е отпуснат кредит в
размер на 1500.00 лв., че ответникът е получил сумата 1500.00 лв. по
посочена от него банкова сметка, както и че е извършил плащане в размер на
947.20 лв. Оспорва предоставената допълнителна услуга „Фаст“, даваща
право на приоритетно разглеждане и отпускане на потребителския кредит,
като счита, че същата съдържа неравноправни клаузи, защото вменява
задължение да заплати възнаграждение за услуга, която не е предоставена.
Освен това, клаузата не е индивидуално уговорена. Възнаграждението в
размер на 450.00 лв. е следвало да се включи в годишния процент на
разходите, но това не е направено и противоречи на добрите нрави. Счита, че
уговорката за заплащане на възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“
е нищожна. По тази причина оспорва предявените искове установителен и
осъдителен. Счита, че претенцията за заплащане на сумата 275.10 лв.,
представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“,
3
дължима до 01.01.2023 г., е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли
като такава. Ответникът оспорва и размера на претенцията на ищеца за
приемане за установено, че му дължи сумата 1085.92 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 40004819737/06.07.2021 г.,
сумата 256.00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.02.2022
г. до 01.01.2023 г. и сумата 268.73 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 02.08.2021 г. до 01.01.2023 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането,
като заявява, че същият не е определен коректно, тъй като не е отчетен факта,
че възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ е недължимо, тъй като
противоречи на Закона за потребителския кредит и добрите нрави, а е
включено в погасителния план при заплащане на месечните погасителни
вноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Същият депозира
писмено становище, в което поддържа депозираната искова молба. Моли съда
да я уважи, като основателна и доказана.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не взема писмено
становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от извършената служебно справка в Търговския регистър с
дата 21.04.2023 г. и удостоверение с изх. № 20221208092651/8.12.2022 г. на
Агенция по вписванията, ищецът „П. К. Б.” ЕООД гр. С. е вписан в
Търговския регистър и се представлява от С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч..
Същият е с предмет на дейност отпускане на заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, в това число отпускане на заеми, обезпечени с ипотека,
застрахователно агентство, предоставяне на информационни услуги за
предлаганите на българския пазар кредитни продукти посредством
изграждане и поддържане на интернет страница.
От Договор за потребителски кредит „П. К. С.“ №
40004819737/06.07.2021 г. се установява, че същият е сключен между ищеца
„П. К. Б.” ЕООД, в качеството на кредитор, и ответника Х. Д. Х., в качеството
4
на кредитополучател. Съгласно договора на ответника е отпусната сумата
1500.00 лв. Срокът на кредита е 18 месеца, размерът на вноската – 111.82 лв.,
ГПР – 48.76 %, годишен лихвен процент – 41.00 %, лихвен процент на ден –
0.11 % и общо дължимата сума по кредита в размер на 2012.84 лв. Ответникът
Х. Д. Х. избрала и пакет от допълнителни услуги, като възнаграждението по
същия било в размер на 450.00 лв. за допълнителна услуга „Фаст“. Размерът
на вноската по закупените допълнителни услуги бил в размер на 25.00 лв.,
като същата се заплащала заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в
размер на 2462.84 лв., а общият размер на вноската – 136.82 лв.
Допълнителната услуга „Фаст“ се изразявала в следното: Приоритетно
разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителския кредит
преди кредитоискателите, без закупена услуга „Фаст“ и в рамките на един
час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски
кредит в системата на „П. К. Б.“ ЕООД. Ответникът подписал и декларация,
че е запознат и приема Общите условия към договора за потребителски
кредит. По делото са представени подписани от ответника Общи условия на
„П. К. Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит – версия 3/01.06.2020
г., както и Погасителен план от 06.07.2021 г. към Договор за потребителски
кредит № 40004819737/06.07.2021 г.
По делото са представени Искане за отпускане на потребителски
кредит „П. К. С.“ № 40004819737/6.07.2021 г., Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от
06.07.2021 г., Допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от
ЗМИП, декларация по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП, информация и декларация във
връзка с обработката на личните данни, декларация за предоставена
информация във връзка с искане за отпускане на потребителски кредит от „П.
К.“, както и справка за IBAN на клиент.
От извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №
40004819737/06.07.2021 г. на „П. К. С.“ се констатира, че ответникът Х. Д. Х.
в изпълнение на задълженията си по сключения договор за кредит е заплатил
сумата 1885.75 лв., като останала дължима сумата 2408.70 лв. към 18.04.2023
г.
5
Видно от приложеното ЧГД № 29/2023 г. по описа на Районен съд –
Елена, въз основа на Разпореждане № 91/03.02.2023 г. е издадена Заповед за
изпълнение № 24/03.02.2023 г., съгласно която длъжникът Х. Д. Х. е осъдена
да заплати на кредитора „П. К. Б.” ЕООД гр. С. сумата 1085.92 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит П. К. С. №
40004819737/06.07.2021 г., сумата 256.00 лв., представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 01.02.2022 г. до 01.01.2023 г., сумата
268.73 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.08.2021 г. до
01.01.2023 г., сумата 13.80 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.01.2023 г. до 29.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата
1085.92 лв., считано от 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата
38.59 лв. – държавна такса и сумата 50.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. С Разпореждане № 91/03.02.2023 г. по ЧГД № 29/2023 г. по
описа на Районен съд – Елена е отхвърлено подаденото заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 275.10 лв.,
представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, и за
сумата 30.00 лв., представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането, начислени на 16.08.2021 г. Във визирания едномесечен срок е
постъпило възражение по реда на чл. 414 от ГПК от страна на ответника Х. Д.
Х.. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяването на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Ищецът е предявил иск по съответния ред в указания срок. С Определение №
107/24.04.2023 г. по ЧГД № 29/2023 г. по описа на Районен съд – Елена е
обезсилена Заповед за изпълнение № 24/03.02.2023 г. частично за сумата
13.80 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2023 г. до
29.01.2023 г.
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Т. Г.
Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Същото не е оспорено от
страните и е прието от съда. Видно от последното е, че ищецът е организирал
счетоводна информация, която отразява цялостно движението по процесния
Договор за потребителски кредит „П. К. С.“ № 40004819737/06.07.2021 г.
Последният е заведен в счетоводните регистри на ищеца. Според вещото лице
съобразно представеното преводно нареждане сумата по процесния кредит в
размер на 1500.00 лв. е преведена по банковата сметка на ответника на
6
06.07.2021 г. Ответникът е извършвал плащания по кредита, като общата сума
е в размер на 947.20 лв. Същият е изпаднал в забава, считано от 01.02.2022 г.,
на която дата е последното частично погасяване по погасителните вноски.
Размерът на непогасената главница по процесния кредит е 1085.92 лв.
Размерът на дължимата договорна лихва е 256.00 лв. Размерът на начислената
и незаплатената лихва за забава е 268.73 лв. Размерът на непогасеното
възнаграждение за допълнително закупената услуга „Фаст“ е 275.10 лв. По
допълнителната услуга „Фаст“ има извършени месечни плащания от страна
на ответника общо в размер на 174.90 лв. Според вещото лице размерът на
главницата, договорната лихва и лихвата за забава, след отчитане на
направените плащания от страна на ответника и след изключване на
задължението на допълнителните услуги „Фаст“ е, както следва: главница –
972.31 лв., договорна лихва – 184.35 лв., лихва за забава – 35.71 лв. Общото
задължение по процесния кредит е в размер на 1192.37 лв.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай е предявена по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК положителна установителна
искова претенция за съществуване и дължимост на вземане, възникнало
поради неизпълнение на договор за потребителски кредит, признато в
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирано в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По
отношение на претендираните вземания приложими са материалноправните
разпоредби на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит и чл. 240 от ЗЗД, както и на чл. 86 от ЗЗД. Предявеният иск е
допустим, тъй като срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от
длъжника по реда на чл. 414 от ГПК в указания едномесечен срок. Ищецът е
предявил и осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 3, пр. 2 във вр. с
ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, тъй като съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение за претендираното възнаграждение за
допълнителната услуга „Фаст“ по процесния договор за потребителски
кредит.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
претендираните суми по процесния договор за потребителски кредит, за
7
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По този иск
следва с пълно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, да
установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника.
Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане. По предявения осъдителен иск
доказателствената тежест също лежи върху ищеца, който следва до докаже
основанието и размера на претенциите си, касаещи възнаграждението за
допълнителната услуга „Фаст“ по процесния договор за потребителски
кредит.
По делото безспорно се установи, че между ищецът „П. К. Б.“
ЕООД и ответникът Х. Д. Х. е налице твърдяното договорно отношение –
договор за потребителски кредит, по силата на който посоченото дружество е
отпуснало сумата 1500.00 лв. на последната. Ответникът поел задължение да
върне заетата сума, ведно с договорна лихва на 18 месечни погасителни
вноски, като първата била с падеж 1.08.2021 г., а последната с падеж
1.01.2023 г. По делото не е спорно и от представените писмени доказателства
и заключението на вещото лице Т. Г. Б. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че кредитополучателят Х. Д. Х. е получил сумата
1500.00 лв. по отпуснатия кредит по посочена от нея банкова сметка.
На следващо място, по делото е видно по безспорен начин, че
между страните е договорено споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителна услуга „Фаст“. Възнаграждението по същото било в размер на
450.00 лв. Размерът на вноската по закупената допълнителна услуга бил в
размер на 25.00 лв., като се заплащала заедно с месечната погасителна вноска
по кредита. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги било в размер на 2462.84 лв., а общият размер на вноската – 136.82 лв.
Страните не спорят, а и от приетото извлечение от сметка се установява, че
по договора ответникът е заплатил сумата 947.20 лв.
Съдът намира, че по отношение на процесния договор следва да се
приложат разпоредбите на ЗПК. Същият има характер на потребителски такъв
по смисъла на чл. 9 и сл. от ЗПК, поради което, като условие за неговата
действителност намират приложение императивните изисквания, уредени в
ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
8
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12
пункта, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Ответникът в отговора на исковата молба въвежда редица
основания за недействителност на процесния договор, поради нарушаване на
императивни разпоредби от ЗПК, които следва бъдат обсъдени от съда.
Процесният договор за потребителски кредит следва да отговаря на
императивните разпоредби на ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Следователно, част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК
относно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече
нищожност на сключения договор.
Съдът намира, че действително не е спазено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
представения по делото договор за потребителски кредит е посочен размер на
годишния лихвен процент от 41.00 %, лихвен процент на ден 0.11 %, както и
размер на ГПР от 48.76 %, като липсва ясно разписана методика на
формиране ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 48.76 %). Съгласно разпоредите на
ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно, в посочената величина следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
последният ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота
относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по
9
заема, който е фиксиран, както и годишно оскъпяване по заема, но не се
изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.
На следващо място, по отношение на вземането, претендирано като
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и възражението на ответната
страна, съдът намира, че споразумението за предоставяне на допълнителна
услуга „Фаст“ се явява нищожно, поради противоречието му с добрите нрави,
доколкото при същото престацията на кредитора, предоставена срещу
възнаграждение от 450.00 лв., на практика липсва. Кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и се
ползва от защитата по този закон. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за защита
на потребителите неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая,
споразумението за допълнителна услуга „Фаст“ съдържа неравноправни
клаузи, защото се съдържа задължение за потребителя да заплати
възнаграждение за услуги, дори и ако кредиторът не му ги предостави. Съдът
намира, че клаузите на споразумението за допълнителна услуга „Фаст“ не са
индивидуално уговорени. Независимо, че параметрите й са посочени в
искането за отпускане на потребителски кредит и в стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, същите
са предварително изготвени, бланкетни, което води до извод, че
кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
при сключване на договора. Посочената „допълнителна услуга“ е пряко
свързана със самия договор за потребителски кредит и по тази причина
възнаграждението за тази „допълнителна услуга“ е възнаграждение по
договора за потребителски кредит, която съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит е следвало да се включат в ГПР, но това не е
направено в случая в противоречие с добрите нрави. С оглед гореизложеното
съдът счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителна
услуга „Фаст“ е нищожна и като такава не произвежда действие, поради което
съдът приема, че за ответника не е възникнало задължение за заплащането й.
В този смисъл оскъпяването на кредита с по 25.00 лв. месечно, която сума е
добавена към анюитетните вноски за главница и лихва, е лишено от
основание и сумите по това допълнително споразумение са недължими от
10
ответника.
По изложените съображения, съдът намира, че договорът за кредит
е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като
такъв не е в състояние да породи присъщите за този тип сделки правни
последици. По тази причина съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита,
която в настоящия случай се явява заетата сума в размер на 1500.00 лв. Видно
от заключението на вещото лице Т. Г. Б. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, ответникът общо е платил по договора за кредит сума в размер на
947.20 лв. Със същата е погасена главницата, като е останала дължима сумата
552.80 лв.
Следователно, предявените от ищеца установителни искове за
установяване дължимостта на главница по Договор за потребителски кредит
П. К. С. № 40004819737/06.07.2021 г. за разликата от 552.80 лв. до 1085.92
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2023 г. до
окончателното й изплащане; сумата 256.00 лв., представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 01.02.2022 г. до 01.01.2023 г., и сумата
268.73 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.08.2021 г. до
01.01.2023 г., следва да се отхвърлят, като неоснователни. Следва да се
отхвърли като неоснователен и предявеният осъдителен иск за заплащане на
сумата 275.10 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“,
ведно със законната лихва, считано от 30.01.2023 до окончателното й
изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото съдът намира, че на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 60.88 лв. в заповедното производство
съобразно уважената част от претенциите му. В исковото производство на
ищеца следва да се присъди сумата 110.43 лв., представляваща разноски по
делото съобразно уважената част от претенциите му.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Д. Х. с ЕГН
11
********** от гр. Е., ул. „И. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, че Х. Д. Х. дължи на
„П. К. Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.
****, район С., ж. к. „М.“, бул. „Б.“ № **, бл. ***, вх. *, ет. *, представлявано
от С. Н. Н. и Н. М. Л., сумата 552.80 лв. (петстотин петдесет и два лв. 80 ст.),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит П. К. С. №
40004819737/06.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата от 552.80 лв. (петстотин петдесет и два лв. 80
ст.) до 1085.92 лв. (хиляда осемдесет и пет лв. 92 ст.), като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район С., ж. к. „М.“, бул. „Б.“
№ **, бл. ***, вх. *, ет. *, представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л., против Х. Д.
Х. с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „И. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. * за приемане
за установено, че Х. Д. Х. дължи на „П. К. Б.” ЕООД сумата 256.00 лв. (двеста
петдесет и шест лв. 00 ст.), представляваща договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 01.02.2022 г. до 01.01.2023 г., и сумата 268.73 лв. (двеста
шестдесет и осем лв. 73 ст.), представляваща лихва за забава за периода от
02.08.2021 г. до 01.01.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район С., ж. к. „М.“, бул. „Б.“
№ **, бл. ***, вх. *, ет. *, представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л., против Х. Д.
Х. с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „И. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. * за
заплащане на сумата 275.10 лв. (двеста седемдесет и пет лв. 10 ст.),
представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст,
дължимо до 01.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2023
до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „И. М.“ № **,
вх. *, ет. *, ап. * да заплати на „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С. ****, район С., ж. к. „М.“, бул. „Б.“ № **, бл.
***, вх. *, ет. *, представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л., направените разноски в
заповедното производство в размер на 60.88 лв. (шестдесет лв. 88 ст.), както и
направените разноски в исковото производство в размер на 110.43 лв. (сто и
десет лв. 43 ст.).
12
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
13