№ 397
гр. Б., 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Елена Костова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело №
20201200101458 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца С.
М. М. срещу ответника „ЗД Е.“ АД.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 06.11.2017г. около 16.30 часа в гр. Б.
по ул. “Б.“ се е движил л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № Е 5745 ВР, управляван от К. В.
Ст., който срещу * нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал намиращия
се на пътното платно С. М. М.. Образувано е ДП, прекратено с постановление на
наблюдаващия прокурор. В резултат на ПТП на ищеца са причинени телесни повреди.
Една от тях е счупване на дясна подбедрица. Незабавно след инцидента е закаран в
болница, където му е направена оперативна интервенция за открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация. Назначена му е и медикаментозна терапия. На
13.11.2017 г. е изписан с окончателната диагноза - Фрактура крурис декстра и са му
дадени препоръки да спазва рехабилитационна програма и да свали конците на 14-тия
следоперативен ден, насочен е и за физиотерапия. На 17.12.2018г. ищецът постъпил за
втори път в Отделение по травматология при МБАЛ „Б.“ АД, гр. Б. за изваждане на
поставения предния път метал в глезена. След направените параклинични прегледи и
консултации на 18.12.2020 г. пострадалият е подложен на операция за отстраняване на
имплантираните уреди от костта. На 20.12.2020г. е изписан с окончателната диагноза -
Последици от други уточнени травми на долен крайник МКБ, като са му дадени
препоръки да спазва рехабилитационната програма, да свали конците на 14-тия
следоперативен ден, като е и насочен към физиотерапия. В резултат на уврежданията
от процесното ПТП ищецът търпи силни болки и много страдания, не се е чувствал
добре физически и емоционално, преживял силен емоционален стрес. Дълго време е
бил неподвижен и е спазвал постелен режим, не е могъл да се грижи сам за себе си и е
разчитал на помощта на своите близки. Болките продължават и към настоящия момент.
На следващо място се сочи, че в резултат на инцидента ищецът е претърпял и
имуществени вреди в размер на 1884,60 лв. представляващи разходи за лекарства,
потребителски такси и медицински изделия. Твърди се, че автомобилът, управляван от
1
виновния водач, предизвикал ПТП е застрахован със задължителна застраховка ГО при
ответното дружество. Отделно от това се сочи, че ищецът предявил претенциите си
пред застрахователя по чл. 380 КЗ за заплащане на обезщетение, като е представил и
всички писмени документи, с които разполага. Въпреки това застрахователят не е
предприел действия по заплащане на дължимото обезщетение.
С оглед на изложеното в исковата молба се прави искане ответникът ЗД “Е.” АД,
гр. С. да бъде осъден да изплати на С. М. М. застрахователно обезщетени в размер на
26 000 лв., частичен иск от 60 000, за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни
увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените му в тази
връзка имуществени вреди в размер на 1884,60 лв. Претендира се и законна лихва
върху всяка една от сумите, считано от 13.11.2017г. до окончателното изплащане на
сумите, както и разноски.
В последното о.с.з ищецът измени размера на претенцията си за неимуществени
вреди, увеличавайки я от 26 000 лв. на 30 000 лв., предявен като частичен от 60 000 лв.,
ведно със законната лихва.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор по исковата молба.
Правят се възражения за нередовност на исковата молба и за недопустимост на
предявените искове, същите се оспорват както по основание, така и по размер. Не се
оспорва единствено наличието на валидно застрахователно правоотношение по
сключена задължителна застраховка ГО към датата на ПТП. Оспорват се механизмът
на настъпване на ПТП, наличието на противоправно и виновно поведение от страна на
застрахования при ответното дружество водач, причинната връзка между ПТП и
твърдените имуществени и неимуществени вреди. Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец. Последният
при настъпване на ПТП е пресичал на необозначено за целта място, не се съобразил с
движещото се превозно средство и сам се е поставил в опасност. Приносът на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва да се определи на 60 %. На
следващо място се оспорва размерът на претенцията за заплащане на неимуществени
вреди. По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди се сочи,
че липсват доказателства за причинно - следствената връзка между инцидента и
разходите. Липсват доказателства за действително заплащане на сумите, както и
липсват касови бонове към фактурите. Оспорват се акцесорните претенции за лихва,
като се твърди, че ответното дружество не дължи такива, доколкото ищецът не е
представил необходимите документи пред застрахователното дружество, които са
били поискани. На последно място се оспорват претендираните разноски от страна на
ищеца, за което се излагат подробни доводи и съображения.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От съвкупната преценка на данните от констативния протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен от дежурен полицейски служител при РУ - Б., заключение
по комплексната САТМЕ и показанията на свидетелите Г. М., Б.И. /очевидци/ и К.С.,
водач на автомобила, причинил ПТП, се установява механизмът на ПТП, при което е
пострадал ищецът. По-конкретно се установява, че на 06.11.2017г. в гр. Б., по ул. „Б.“
срещу бл. 32 бил паркиран перпендикулярно на пътя лек автомобил Форд Фиеста,
който бил със спаднали гуми и спрян от движение. Св. Г. М. и ищецът С.М. решили да
избутат автомобила на пътното платно, като отпред бил Г., а С. бил отзад от лявата
страна до левия стоп на колата. Избутали колата почти в дясното платно на
2
двулентовия път, като автомобилът застанал косо на пътя под ъгъл от 20 градуса. По
същото време зад тях спрял друг автомобил – Фолксваген голф, управляван от св. К.С..
Г. М. подал знак с ръка към водача, за да ги заобиколи. Св. С. предприел маневра
заобикаляне на лек автомобил Форд Фиеста. В момента, когато предна дясна гума на
лек автомобил Фолксваген голф е преминала зад ляв габарит на лек автомобил Форд
Фиеста където с гръб към него е ищеца, последният решава да доизбута лек автомобил
Форд Фиеста, поради което премества назад десния си крак и той попада пред задна
дясна гума на лек автомобил Фолксваген голф. Последвало е притискане на десния
крак с гумата, поради което се получава процесното счупване.
От представените медицински документи – два броя епикризи, издадени от
Отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ Б. АД, се установява, че в деня на
ПТП – пострадалият М. е постъпил на лечение, където е пролежал общо седем дни.
Констатирана е фрактура крурис декстра на десния крак – двуглезенна. На 07.11.2017г.
е извършена опаративна интервенция, поставена е и метална плака, която една година
след това е отстранена.
Вещото лице д-р Ал. С. в медицинската част на заключението сочи, че от
процесното ПТП ищецът е получил двуглезанна фрактура на дясна глезенна става.
Извършена е оперативна интервенция, приемани са медикаменти. За около шест
седмици крайникът е бил имобилизиран, като за това време са използвани патерици.
След една година металът е отстранен. Установява се добре зараснала глезенна
фрактура, като движенията в ставата са в пълен обем. Постаралият е напълно
възстановен без усложнения. Налични са леки болки и дискомфорт при промяна на
времето. Вещото лице сочи, че разходите във връзка с табуларна плака за фибула,
потребителска такса, пластмасови гипсове, плащания за закупуване на фраксипарин са
обосновани и са във връзка с настъпилия инцидент.
В о.с.з вещото лице С. посочи, че е налице счупване на подбедрицата в областта
на глезена. Установява се двуглезенна фрактура – което означава, че има счупване на
външна и вътрешна част на глезена. Причинена е средна телесна повреда с временно
затруднение на крайника за срок от 3 до около 4-5 месеца, с оглед на това че
пострадалият все пак е по-възрастен. При ищеца не се наблюдават усложнения,
счупването е възстановено напълно. По мнение на експерта гумата не е минала през
крака на пострадалия, доколкото не са записани и установени такива данни, както и
следи от гуми, охлузване, кръвонасядане. Най-вероятно автомобилът е блъснал
пострадалия и той си е усукал крака, който е счупен при падане, а не от притискане на
гумата.
От страна на ищеца са представени доказателства за закупувани медикаменти и
материали, както следва: за закупено медицинско изделие – 1/3 тубуларна плака за
фибула на цена 780 лв., фактура и касов бон за закупуването му /вещото лице посочва,
че РЗОК не заплаща металните импланти, а те се поемат от пациента/, фактура за
закупено лекарство – Фраксипарин на стойност 124 лв.; потребителска такса на
стойност 40,60 лв.; касова бележка за закупувани пласмасови гипсове на стойност 160
лв. всичко на обща стойност 1104,60 лв.
За установяване на причинените увреждания са ангажирани гласни
доказателства. По делото в качеството на свидетел са разпитани П.М. и Г. М.. Първата
е съпруга на ищеца, а вторият негов син.
Св. Малючка посочи, че след инцидента посетила съпруга си в болницата.
Кракът му бил превързан, имало и кръв. Останал в болницата 7 до 10 дни. След като
3
бил изписан не могъл да става сам и да се самообслужва, което наложило свидетелката
да се вземе отпуск, за да му помага. Това продължило докато му махнат гипса – около
два месеца. След като му махнали гипса започнало леко раздвижване с патерица, с
чужда помощ. Сега като си натовари крака и при лошо време чувства лека болка на
счупеното място. Препоръките били да не работи.
Св. М. посочи, че баща му бил в болница 7 или 8 дни. Бил с гипс, сложили му и
желязо. Докторът казал, че на две места е счупен кракът, имал много болки. Около 40
дни бил с гипс, бил затруднен с придвижването, до тоалетната ходел с чужда помощ. 3-
4 месеца бил с патерици, после и бастун му взели. При промяна на времето изпитва
болка, трудно му е да стои повече време прав, а да работи изобщо не му дават.
От назначената по делото комплексна експертиза в автотехническата й част
вещото лице Ж. Ст. сочи, че скоростта на автомобила по време на удара е била 14, 8
км.ч. Траекторията на движение на лекия автомобил Фолксваген голф е била
преминаване от собствената си лента в насрещната лента за движение. За водача на
лекия автомобил не е съществувала техническа възможност да предотврати удара.
Пешеходецът е бил в гръб към идващия автомобил след преминаване на предна дясна
гума на лек автомобил Фолксваген голф зад пешеходеца, последният премества назад
десния си крак и той попада между десните гуми. Преместването на десния крак е било
внезапно навлизане в коридора на движение на лек автомобил Фолксваген голф. ПТП е
било предотвратимо само ако ищецът не премествал крака си преди да премине лекият
автомобил.
В о.с.з. вещото лице уточни, че водачът е минал на разстояние от 60 см.
/необходимото разстояние при спрял автомобил е 32 см./ Предна дясна гума е минала
безпрепятствено, ударът е настъпил със задна дясна гума. Ако шофьорът се беше
изнесъл повече щеше да предотврати удара. В момента, когато шофьорът е тръгнал да
ги заобикаля бутащите автомобила не са извършвали маневри, започнали са да бутат в
момента, когато преминава автомобила покрай тях. Опасната зона е разстоянието
между предна и задна гума и времето, което зависи от скоростта.
За механизма на ПТП са ангажирани гласни доказателства – разпитани са св. Г.
М. и св. Б.И., които са очевидци на инцидента, а св. К.С. е управлявал процесното
МПС.
Св. М. посочи, че трябвало колата да се избута на улицата, тъй като платформата
не може да се качи до гаражите. Автомобилът не е бил в движение и трябвало да се
закара за скрап. Колата била със спаднали гуми. Свидетелят застанал на шофьорското
място, а баща му бутал отзад, от лявата страна, между стопа и средата. Бутаният
автомобил бил от дясната страна. Зад тях дошъл друг автомобил, като свидетелят дал
знак с ръка да ги заобиколят и продължили да си извършват действия по бутане на
автомобила. Автомобилът минал с малко повече газ през десния крак на ищеца, който
се счупил. Имало достатъчно място за заобикалящия автомобил, тъй като улицата е
голяма и участъкът е прав.
Св. С. посочва, че на процесните дата и място е управлявал лек автомобил
„Фолксваген голф“. Забелязал аварирала кола напречно на пътя и двама човека я
блъскали. Единият бил отпред, вторият отзад. Дали му знак да ги заобиколи и
продължили да бутат колата. Св. С. минал през крака на човека, който бутал отзад.
Ударът бил със задна дясна гума.
Св. Б.И. посочи, че се е возил в колата на св. С.. Видели двама човека да бутат
4
автомобил. Единият бил отпред, а другият отзад. Дали им знак да ги заобиколят. К.
тръгнал да заобикаля от дясната страна и видял, че бащата се е хванал за крака.
По делото не е спорно, че към датата на инцидента автомобилът на водача е бил
застрахован при ответника по застраховка ГО, в тази връзка са ангажирани и
доказателства – застрахователна полица.
От страна на ищеца са представени писмени доказателства, от които е видно, че
е предявил претенциите си за заплащане на вреди към ответния застраховател, но
такова не е последвало. С молба, получена от ответника на 29.09.2020г. ищецът е
заявил претенциите си пред застрахователя. С уведомително писмо от дата
13.10.2020г. застрахователят е уведомил ищеца, че следва да представи документи във
връзка със заявената претенция – акт по образувано наказателно производство,
експертизи, назначени на ДП и банкова сметка. На 29.12.2020г. документите са
изискани повторно от застрахователя.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са осъдителни искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, намиращи
правното си основание в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
Така предявените искове са процесуално допустими. От ангажираните по делото
доказателства се установява, че на 29.09.2020г. ищецът е предявил извънсъдебно
претенциите си пред ответното дружество. В законоустановения тримесечен срок по
чл. 496, ал. 1 КЗ, ответникът не е определил и изплатил застрахователно обезщетение.
Настоящите искове са предявени в съда на 30.12.2020г. и в този смисъл се явяват
процесуално допустими.
Разгледани по същество са частично основателни, поради следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно по делото се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение към 06.11.2017г. между прекия причинител и ответника по отношение
на увреждащото МПС.
С обсъдените по - горе писмени доказателства, както и със заключението на
комплексната САТМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, което е виновно и противоправно, както и установена вреда -
причинени телесни увреждания на ищеца, които са в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП.
Установява се, че на процесните дата и място водачът на застрахования
автомобил е извършил маневра по заобикаляне на бутания от ищеца автомобил.
Ищецът се намирал на платното за движение, зад бутания автомобил, от лявата му
страна. При преминаване на заобикалящия автомобил ищецът е притиснат със задна
5
дясна гума в областта на десния крак, при което е причинена средна телесна повреда -
двуглезенна фрактура на дясната подбедрица.
С действията си, водачът С. е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата – чл. 25, ал. 1 ЗДвП, в причинна връзка с което е възникнало процесното
ПТП. Предприемайки маневра – заобикаляне на бутания автомобил, е следвало да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
преди него /ищеца М./ и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. В случая е следвало водачът на
заобикалящия автомобил да осигури повече странично разстояние между неговия
автомобил и автомобила бутан от ищеца /според вещото лице е имал такава
възможност/.
Презумпцията за неговата вина, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД не беше оборена от
ответника. С поведението си водачът виновно е причинил вредоносния резултат,
поради което се доказа и причинно следствената връзка между инцидента и
настъпилите вреди.
От медицинските документи и експертизата се установява, че в резултат на ПТП
на пешеходеца е причинена средна телесна повреда – двустранна фрактура на глезена.
От гореизложеното следва, че са налице всички елементи на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от
покрит риск по застраховката „Гражданска отговорност, са безспорно установени.
След изменение на претенцията по реда на чл. 214 ГПК ищецът претендира
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., предявен
като частичен от 60 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в
сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне
имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В конкретния случай съдът намира, че обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от 15 000 лв. При
определяне на този размер съдът съобрази обстоятелството, че вследствие на ПТП
ищецът е претърпял травматично увреждане, за лечението на което е престоял в
болницата седем дни, претърпял е оперативна интервенция, изпитвал е болки, след
6
изписването му от болница в елементарните си ежедневни дейности е бил подпомаган
от близките си, към момента на инцидента е бил на 64 години. Съобрази се и това, че
след инцидента пострадалият се е възстановил напълно, както и че не са настъпили
никакви усложнения.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, изведени както от доказателствата по
делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното обезщетение в размер на 15 000 лв. е
справедливо и ще овъзмезди търпените от ищеца болки и страдания вследствие на
причинената му травма в резултат на претърпяното застрахованото събитие.
С исковата молба ищецът предявява и иск за заплащане на имуществени вреди в
размер на 1884,60 лв., представляващи разходи във връзка с лечението. Пред
настоящата съдебна инстанция се представят доказателства за изразходвана сума в
размер на 1104,60 лв., за която сума ищецът ангажира писмени доказателства –
фактури и фискални бонове за закупени консумативи, лекарства и заплащане на такси
за извършен преглед. Съдът намира, че тези разходи са направени във връзка с
процесната телесна повреда и във връзка с лечението й, в каквато насока са и изводите
на вещото лице С.. Недължима обаче се явява претендираната сума от 780 лв. Като
доказателства ищецът представя две фактури – едната с получател С.М. и издател
лечебното заведение, към която е прикрепен и фискален бон /посочената сума съдът
намира за основателна и дължима в полза на ищеца/. Представя се и втора фактура
/лист 14 от делото/, от която е видно, че плаката е закупена на 10.11.2017г. от
лечебното заведение /впоследствие продадена на ищеца на 13.11.2017г./. Фактурата от
дата 10.11.2017г. не е издавана в полза на ищеца и за посочената сума – 780 лв. липсват
данни да е заплащана от последния. При това положение ищецът доказва реално
извършени разходи за поведеното лечение /закупуване на лекарства, пластмасов гипс и
тубуларна плака/ в размер на общо 1104,60 лв.
По отношение на възражението за съпричиняване:
В писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК ответникът е направил възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което възражение
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Соченото
възражение настоящата съдебна инстанция намира за основателно. Осъществявайки
действия по избутване на автомобила, намирайки се на пътното платно и извън
автомобила ищецът М. има качеството на пешеходец по смисъла на чл. 107 ЗДвП.
Обстоятелството, че се е намирал на платното за движение, а не на обозначено за целта
място, както и това, че не е изчакал изцяло преминаването на МПС, управлявано от
водача С., а при извършване на маневра заобикаляне е започнал да бута повреденото
превозното средство /според вещото лице, доколкото инцидентът е настъпил със задна
дясна, а не с предна дясна гума/ сочи, че същият е нарушил правилата на чл. 108, ал. 1
ЗДвП и чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Със сочените действия – това, че се е намирал на
платното за движение, не на обозначеното за целта място, и не е съобразил
поведението си със заобикалящия го автомобил съдът определя неговия принос за
настъпване на вредоносния резултат на 50 %. Ето защо обезщетенията за причинените
имуществени и неимуществени вреди следва да се редуцират съответно на 7500 лв. и
на 552,30 лв., за които суми предявените искове са основателни и следва да се уважат, а
за разликата над тези суми следва да се отхвърлят.
По отношение претенцията за присъждане на законна лихва:
7
С исковата молба е направено искане в полза на ищеца да се присъдят законни
лихви върху двете обезщетения, считано от 13.11.2017г. Представени са доказателства,
че ищецът е отправил писмено искане до застрахователя за присъждане на
застрахователно обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, като
ответникът е получил писмото на 29.09.2020г. /лист 43 от делото/. След предявяване на
претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за
произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.
497, ал.1, т.1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн.
чл. 498, ал. 3 вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ. С оглед на посоченото по-горе застрахователят,
изпадайки в забава дължи законна лихва, считано от датата на сезирането му -
29.09.2020 г., до окончателното изплащане на двете суми за присъдените обезщетения.
Доколкото обаче се претендира законна лихва, считано от 30.11.2020 г. то същата
следва да се присъди от посочената от ищеца дата, върху двете обезщетения.
По разноските и дължимите държавни такси в процеса:
Ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото, но
дължи такива на насрещната страна, съобразно изхода на спора. Ответникът
претендира присъждане на разноски за вещо лице, свидетел и възнаграждение за
юрисконсулт. От претеднираните разноски депозит за свидетел не следва да се
присъжда, доколкото депозитът не е заплащан на свидетеля и страната, която го е
внесла /ответникът/ може да поиска връщане на сумата. Сумите претендирани като
депозит за вещите лица и за възнаграждение за юрисконсулт са дължими и следва да се
присъдят съобразно изхода на спора /съобразно неоснователната част от исковите
претенции/. При това положение ищецът следва да заплати на ответника разноски
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 1282,63 лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по
делото ще следва ответникът на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на съда
държавна такса по уважените искове в размер на 350 лв.
От договор за правна защита и съдействие и пълномощно /лист 139 от делото/ се
установява, че ищецът е получила безплатна правна помощ, поради което и на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да заплати на
адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 450,50 лв., определено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с вкл. ДДС, като размерът му е определен съобразно изхода на делото
– частична основателност на исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
“Х.К.” *, да заплати на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: от гр. Б., ул. „Б.“ *, *, * *,
сумата в размер на 7500 лв. (седем хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания от ПТП реализирано на 06.11.2017г., в гр. Благоевхрадм, ул. Б. *, който иск
е предявен като частичен от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), ведно със законната
лихва върху уважената главница считано от 30.11.2020г., до окончателното изплащане
8
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин
лева) до претендираните 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), предявен като частичен от
60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД “Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
“Х.К.” *, да заплати на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: от гр. Б., ул. „Б.“ *, *, * *,
сумата в размер на 552,30 лв. (петстотин петдесет и два лева и тридесет стотинки),
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди – разходи за
лекарства, преглед и медицински консумативи, заплатени от пострадалия С. М. в
резултат на ПТП реализирано на 06.11.2017г., в гр. Б., ул. Б. *, ведно със законната
лихва върху сумата считано от 30.11.2020г., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 552,30 лв. (петстотин петдесет и два лева и тридесет
стотинки), до претендираните 1884,60 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и четири лева
и шестдесет стотинки).
ОСЪЖДА ЗД “Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
“Х.К.” *, да заплати на адв. П.К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 450,50
лв. (четиристотин и петдесет лева и петдесет стотинки) за оказана безплатна адвокатска
защита.
ОСЪЖДА ЗД “Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
“Х.К.” *, да заплати в полза на Окръжен съд - Б. държавна такса в размер на 350 лв.
(триста и петдесет лев), дължима по уважените искове.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН **********, с адрес: от гр. Б., ул. „Б.“ № 32, *, ет. 4 *,
да заплати на ЗД “Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
“Х.К.” * сторените по делото разноски в размер на 1282,63 лв. (хиляда двеста
осемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки), съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
9