Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети април през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
Станислав Седефчев
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12932 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 25.07.2016
г., постановено по гр.д.№ 60953/ 2014 г. на Софийски районен съд, І ГО, 31
състав, е отхвърлен предявеният от „У.К.” ЕООД- *** /ЕИК ********/ срещу ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ- „бул. ********в
гр. София /ЕИК ********/ иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС
за отмяна на решения на проведено общо събрание от 29.09.2014 г.- „за избор на
нов член на управителния съвет и за задължаване на етажните собственици да
заплатят вноски във фонд „Резервен““.
Постъпила
е въззивна жалба от „У.К.” ЕООД- *** /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за недопустимост,
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде
постановено обезсилването му, евентуално отмяната му, и да бъде постановено
решение за отмяна на атакуваните решения на Общото събрание на етажната
собственост, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Етажна собственост в сградата на
бул.”********в гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и
моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено.
Предявен е иск с
правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По същество постановеното от СРС решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на Общото събрание на етажната собственост, като
съобразно разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗУЕС молбата се подава пред районния съд
по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяването
на решението.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
докаже, че е собственик на индивидуален обект в сграда с режим на етажна
собственост, както и че е спазен преклузивният срок за оспорване на взетите
решения на проведеното Общо събрание.
Ответникът-
Етажна собственост дължи да докаже чрез пълно и главно доказване, че процедурата
по свикване и провеждане на общото събрание е в съответствие с предписаните в
ЗУЕС императивни правила, а в конкретния случай, че са спазени правилата,
досежно които ищецът релевира възражения при направеното оспорване на
законността на взетите решения.
В
случая ищецът „У.К.” ЕООД твърди, че е собственик на обекти в жилищо-
административна сграда, находяща се в гр. София, бул. ********, а именно: офис
613 и магазини F4, Е6, Д13 и Д17, като притежава съответно 3.38 % от общите
части в секция „Офиси” и 2.55 % от общите части в секция „Търговски център”. Първоначално
в исковата молба посочва като предмет на иска решения от проведено на 29.09.2014
г. общо събрание на Етажна собственост „Метро Сити“ с адрес: гр. София, бул. ********,
а в последствие- с уточнителна молба от 24.04.2015 г.- решения от проведено на
29.09.2014 г. общо събрание на Етажна собственост с адрес: гр. София, бул.„********с
ЕИК ********, чийто законен представител е С.Д.Т.. В същата уточнителна молба
ищецът се позовава и на неотносимост на представените по делото документи,
касаещи Етажна собственост Търговски център „Метро Сити“ с ЕИК ********.
Според
фактическите твърдения на ищеца и представените писмени доказателства в
сградата на бул.„********в гр. София, представляваща административна сграда с
жилищна част, имаща най- малко четири входа /изявление на адв. Г. К.-
пълномощник на ищеца/, има „множество етажни собствености“, като по делото са
налице доказателства за регистрацията на горепосочените две: ЕС- Търговски
център „Метро Сити“ /ЕИК ********/ с Председател Д., и ЕС- бул. „********/ЕИК ********/ с Председател
Л.2 на Реш. по гр.д.№
12932/ 2016 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
С.Т., както и на трета ЕС- бул.********,
вх.5, с Управител Д.Т./писмо от 12.03.2015 г.- л.132 от делото на СРС/.
Представен
е като доказателство по делото протокол от проведено на 29.09.2014 г. общо
събрание на Етажна собственост „Метро Сити“ с адрес: гр. София, бул. ********,
с управител Д., на което са взети няколко решения, две от които кореспондират
на оспорените от ищеца като незаконосъобразни, а именно: решение за избор на
нов член на управителния съвет на етажната собственост и решение, с което е
определена дължимата от етажните собственици вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“- в размер на 1 % от минималната работна заплата за всеки един
обект.
Оспорванията
на горепосочените две решения са основани на твърдения за допуснати от ЕС
нарушения на процедурата по свикване на общото събрание /нарушение на чл.13,
ал.1 ЗУЕС, дневният ред не бил оповестен предварително/, липса на кворум и
материална незаконосъобразност. Освен това като нарушение ищецът поддържа, че
„не било ясно коя от всички етажни собствености е взела решението по посочения
протокол, тъй като на адреса били регистрирани множество етажни собствености“.
Според
приложено по делото удостоверение от АВп- Регистър Булстат, издадено от
2.02.2015 г., Етажна собственост Търговски център „Метро Сити“ с адрес: гр.
София, бул. ********, управлявана от Председател Д.П.К., е регистрирана в
посочения регистър с единен идентификационен код /ЕИК ********/.
Като
доказателства по делото в хода на първоинстанционното производство са
представени: покана от 19.09.2014 г. за свикване на ОС, протокол от същата дата
за поставено съобщение по чл.13, ал.1 ЗУЕС и списък на етажните собственици
/л.32- л.40 от делото на СРС/, в който са посочени имената на 144 етажни
собственика- физически лица и дружества, и притежавани от тях идеални части от
общите части на сградата /без посочване на конкретни обекти в ЕС/, от част от
които са поставени подписи за присъствие на ОС /подписите са мастилени, т.е.
списъкът е представен в оригинал/. Посочените документи не са оспорени от ищеца
/твърдението му за антидатиране не е равнозначно на оспорване/, нито е проведено
доказване от негова страна за опровергаване на посочените в тях факти и
обстоятелства.
Предвид
горното, при установената по делото фактическа обстановка изводите на
първоинстанционния съд за липсата на взети от Общо събрание на ЕС- бул.„********/ЕИК
********/ с Председател С.Т., на 29.09.2014 г. решения, за които е представен
протокол от същата дата по делото, следва да бъдат споделени от въззивния съд.
Освен,
че на посочената дата- 29.09.2014 г., не е проведено Общо събрание на ЕС- бул.„********/ЕИК
********/ с Председател С.Т., а Общо събрание на ЕС „Метро Сити“ /ЕИК ********/
с адрес: гр. София, бул.********, с Председател Д., липсват безспорни доказателства
по делото, че ищецът „У.К.” ЕООД е етажен собственик в
тази етажна собственост и съответно- адресат на взети от ОС на същата на
посочената дата решения, които могат да бъда атакувани по реда на чл.40 ЗУЕС.
Основание
на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича
претендираното право, т.е. предметът на търсената искова защита се определя въз
основа на твърдените от ищеца правопораждащи факти. За да определи
действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи
от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума
искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно отправеното
искане за защита и действителната правна квалификация на предявения иск, след
като обсъди относимите за спора факти, доказателства по делото, становищата на
страните и приложимия материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната
инстанция последната има аналогични задължения, съгласно дадените в ТР № 1/
2013 г. ОСГТК /т.1, т.2 и т.3/ и ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК /т.19/ указания.
Правораздавателната дейност на въззивната инстанция е тъждествена с тази на
първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата
последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на
решението по съществото на спора, в т.ч. и квалифициране на спорното право.
Когато
се касае до проверка на законосъобразността на решения на общото събрание на
етажна собственост по реда на чл.40- чл.42 ЗУЕС, предметът на делото се
определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на
ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото
събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени
/в този смисъл Решение № 37 от 20.04.2016 г. по гр.д.№ 4432/ 2015 г. на ВКС,
ГК, І ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В рамките на подадената жалба
въззивният съд не би могъл да отмени решение поради наличието на порок, който
не е бил заявен с исковата молба или добавен по- късно по реда за отстраняване
нередовности в исковата молба или чрез изменение на иска.
Предвид изложеното, само на горепосоченото
формално основание- липса на взети от ОС на ответната етажна собственост
на 29.09.2014 г.
Л.3
на Реш. по гр.д.№ 12932/ 2016 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
решения, искът по
чл.40 ЗУЕС е неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното решение.
Независимо от горното, следва да
се отбележи, че и при разглеждане на доводите за незаконосъобразност на взетите
от ОС решения по същество, същите като неоснователни не могат да обосноват
отмяната им от съда.
Приложими
в случая са нормите на чл.13 ЗУЕС /в действащата към 29.09.2014 г. редакция, с
изм. ДВ- бр.57 от 26.07.2011 г./, чл.16, ал.3 вр. чл.20 ЗУЕС и чл.50, ал.2 ЗУЕС, които не са нарушени. С посоченото изменение на ЗУЕС- чл.13, е променен редът за свикване на общото събрание.
Вместо лично връчване на поканата на всеки собственик или ползвател, законът
предвиди поканата да се постави на видно и общодостъпно място на входа на
сградата не по- късно от 7 дни, а в неотложни случаи- не по- късно от 24 часа,
като върху поканата се отбелязват датата и часът на поставянето й, за което се
съставя протокол. За да гарантира правото на участие в общото събрание на
собствениците или ползвателите, които не ползват самостоятелния си обект или ще
отсъстват повече от 1 месец, законът предвиди възможността същите да уведомят
за това писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочат
електронна поща и адрес, на които да им бъдат изпращани поканите за свикване на
общото събрание, както и телефонен номер- чл.13, ал.2 и ал.3 ЗУЕС. При
изпълнение на това условие за лицата, свикващи общото събрание, се поражда
задължение да уведомят собственика за свикването на посочения адрес или устно
по телефона. Когато обаче собственикът или ползвателят не са се възползвали от
тази възможност, законът презюмира, че същите са били уведомени за свикване на
общото събрание по реда на чл.13, ал.1 ЗУЕС- чрез поставената на видно и
общодостъпно място покана, което означава, че те не могат да възразяват, че не
са били редовно уведомени. Анализът на събраните по делото писмени
доказателства, които не са оспорени, не може да обоснове извод за неспазване на
визираните по- горе изисквания за свикване на ОС, поради което и този довод на
въззивника е неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл.16, ал.3 ЗУЕС,
Общото събрание на собствениците не може да приема решения по въпроси извън
предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи, а според чл.20 ЗУЕС, собственик или ползвател
може да откаже да бъде член на управителния съвет (управител) или член на
контролния съвет (контрольор) само в случаите на трайна фактическа невъзможност
поради болест или дълготрайно отсъствие през съответната година, както и при
предложение за повторен избор. В случая, видно от приложения протокол от ОС на 29.09.2014
г., член на УС /Т. Попов/ е подал молба за освобождаването му „по лични
причини“, и същата е включена в дневния ред като „въпрос, който не търпи
отлагане“, поради което и не може да се приеме, че взетото от ОС в този смисъл
решение е незаконосъобразно. Следва да се отбележи в тази връзка, че доводи и
доказателства за противното от ищеца не са ангажирани.
Не
е налице нарушение и на разпоредбата на чл.50,
ал.2 ЗУЕС, тъй като взетото от ОС на 29.09.2014 г. решение относно набиране
на средствата във фонд "Ремонт и обновяване" изцяло съответства на
законоустановеното положение, според което средствата във фонда се набират от
ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото
събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на
етажната собственост, но не по- малко от един процент от минималната работна
заплата за страната.
При
тези съображения основание за отмяна на атакуваните от ищеца „У.К.” ЕООД решения на ОС на ЕС липсва, поради което и искът му по чл.40,
ал.1 ЗУЕС като неоснователен правилно е отхвърлен с обжалваното решение. Поради
съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции и неоснователност на
релевираните в жалбата на ищеца доводи решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 25.07.2016 г., постановено по гр.
дело № 60953/ 2014 г. на Софийски районен съд, І ГО, 31 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.