Р Е
Ш Е Н
И Е
700/12.7.2019г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в публичното
заседание, на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния
съдия гр. д. №843 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е брачен иск, с правно основание чл.49, ал.1
от СК, както и небрачни искове за определяне на мерки по отношение на
ненавършили пълнолетие деца.
В молбата си до
съда ищецът Н. Х. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. К. Д. от ШАК, излага, че с ответника М.С.К., ЕГН **********,***, са сключили
граждански брак на 05.09.2008 г., като от брака си имат родени две деца- Х. М.
С., ЕГН ********** и К. М. С., ЕГН **********. Ищцата твърди, че още от
началото на брачната връзка, отношенията между съпрузите не били добри.
Ответникът се оказал труден по характер човек и крайно безотговорен към
семейните си задължения. Започнал да злоупотребява с алкохол, което водело до
чести семейни скандали, както и до упражняване на физически и психически тормоз
върху ищцата, включително и докато е била бременна. През целия брачен живот
ответникът нямал постоянна работа, почти не е изкарвал някакви доходи, като
единствено разчитал на доходите на съпругата си. От реализираните от негова
страна доходи, по голямата част били изхарчвани изключително за негови нужди-
за цигари и алкохол. Грижите за семейството се поемали от ищцата, която получава
моралната и материална подкрепа от своите родители. Ищцата добросъвестно
изпълнявала задълженията си на майка и съпруга, но помощ и подкрепа от
ответника не получавала. Сочи се в молбата, че в началото на месец февруари
2019 г., след семеен скандал, ищцата взела окончателно решение да напусне
ответника, като вземе със себе си децата. От него момент съпрузите били във
фактическа раздяла. Първоначално заминала да живее при родителите си, но ответникът
прибрал двете деца и ѝ забранил да се среща с тях. Ищцата изразява
категоричното си желание да полага грижи за двете си деца, като изразява
аргументи относно качествата си на родител. Поради изложеното, моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде прекратен сключения между
страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
по изключителна вина на ответника; да се предостави упражняването на
родителските права по отношение на родените по време на брака деца – Х.М.С.,
ЕГН ********** и К.М. С., ЕГН ********** на майката Н. Х. К., като се определи
местоживеенето на децата на адреса на майката – гр.Шумен, ул. „С.“ №15, вх.4,
ет.1; да се осъди бащата да заплаща месечна издръжка за малолетните деца Х. и К.
в размер на 150.00 лева, поотделно за всяко дете, считано от влизане на
решението в законна сила до настъпване на обстоятелства, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, с падеж до 5-то число на текущия месец, за който се дължи; да се
определи на бащата режим на лични контакти с децата, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца – от 10.00 ч. на съботния ден, с преспиване в
дома на ответника до 16.00 часа в неделя, както и по 4 дни през зимната и
пролетната ваканция, по 1 ден за двата мюсюлмански празника /Байрям/ и по 30
дни лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата взема и
връща в определеното от съда време децата от и до дома на майката. Моли, да й
бъде възстановена предбрачната фамилия – М.. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата
на чл.131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, не представя писмен отговор. Не
се явява и в съдебно заседание, за да изрази становището си по така предявените
брачен и небрачни искове.
В съдебно заседание ищцата поддържа брачния и
небрачните си искове.
След като се запозна с изложеното и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът възприе следното: Видно от представеното удостоверение,
издадено въз основа на акт за граждански брак №3/05.09.2008 г., съставен от длъжностното
лице по гражданско състояние при с. Загориче, общ. Каолиново, се установи, че страните са законни съпрузи от 05.09.2008 г. От представените по делото писмени доказателства- частно заверени преписи
от удостоверения за раждане, издадени от Община Шумен, се установи, че от брака
си страните имат родени две деца- Х.М.С., ЕГН ********** и К.М.
С., ЕГН **********, малолетни към датата на
приключване на устните състезания. Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по делото гласни
доказателства, че към датата на образуване на делото съпрузите не живеят
заедно, като съпругът живее в с. Загориче, ул. „Т.“ №3, а съпругата живее в гр.
Шумен. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че от
началото на брачната връзка, съпрузите имали проблеми и неразбирателства.
Основни причини за конфликтите по между им било обстоятелството, че съпругът
нямал постоянна работа, поради което съпрузите имали финансови затруднения. На
следващо място, се установи, че същият злоупотребява с алкохол, което водило до упражняване на
физическо и психическо насилие над ищцата. Ответникът, като цяло, не полагал
грижи за семейството. Съпругата изразява категорично желанието си за прекратяване
на брака ѝ с ответника.
Позовавайки се на изложеното и изразеното
категорично нежелание на съпругата да възобнови съжителството си с ответника,
съдът намира, че бракът между страните е изпразнен от взаимна обич, доверие,
уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и
интересите и съществува повече във вреда на съпрузите, отколкото полза, без
реални перспективи за заздравяването му. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират
във фактическа раздяла, като липсва желание да възобновят съжителството си.
Брачната връзка съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно
съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са
дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите
на морала. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде
преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните
съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на
семейството във вида, в който съществува е правно и житейски неоправдано и в
никакъв случай не е в интерес на децата. Ето
защо, приема, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, и следва да бъде
прекратен.
Досежно вината, счита, че тя принадлежи
на съпруга, тъй като по делото единствено се събраха доказателства за негово
противобрачно поведение, с което той е нарушил основни принципи, залегнали в
основата на брачните отношения и предвидени в разпоредбите на чл.2, т.6 и т.7,
чл.14, чл.16 и чл.17 от СК, а именно уважение, грижа, разбирателство, зачитане
на личността в семейството и общи грижи за семейството. Данни за осъществено
противобрачно поведение от страна на съпругата не се събраха.
Относно фамилното име на съпругата, имайки предвид обстоятелството,
че съпругата изрично отправя искане към съда за възстановяване на фамилното
ѝ име, носено преди брака, заключава, че след прекратяване на брака същата
следва да възстанови фамилията, носена преди сключване на гражданския брак- М..
По въпроса за упражняване на
родителските права върху родените през време на брака деца Х. М. С., ЕГН **********
и К.М. С., ЕГН **********, се установи, че към момента на приключване на
устните състезания децата са с майка си, в дома на бащата на ищцата в с.
Загориче, като помощ при отглеждането им оказва техния дядо и съжителката му. Съдът
след като съобрази гореизложеното и имайки предвид категорично желание на
ищцата и липсата на съгласие и воля на бащата да полага непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието на децата, изразено пред социалните работници,
както и след като съобрази желанието на по- голямото дете, вината за разпадане
на брачната връзка, възпитателските качества на родителите, възрастта на
децата, и като цяло интересите на малолетните, заключава, че упражняването на
родителските права върху ненавършилите пълнолетие Х. и К. следва да бъде
предоставено на майката, като местоживеенето на децата бъде на адреса, на който
живее майката. За да стигне до този извод, съдът се съобрази със събраните по
делото доказателства относно поведението и отношението на ответника както към съпругата му, така и към
децата. Изслушано в съдебно заседание, по- голямото дете заяви, че иска да
живее при майка си и не иска да се вижда с баща си. На следващо място, съдът се
съобрази и с процесуалната активност на всяка една от страните, демонстрирана в
настоящия съдебен процес. Ответникът не се яви и не присъства в откритото
съдебно заседание, за да изрази становището си по така предявените искове.
Касателно режима на лични отношения на бащата с детето,
съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК определянето на
режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на
период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително
през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето,
както и по друго време. В разглеждания случай безспорно се установи, че бащата
живее в с. Загориче, а майката живее и полага труд в гр. Шумен, като децата,
предвид нуждата да завършат учебната година, се намират в дома на техния дядо
по бащина линия, находящ се в с. Загориче. От представения по делото социален
доклад, изготвен от Д“СП“ Каолиново, се установи, че бащата има необходимия
родителски капаците, но не изразява желание да полага грижи за децата си в
своето семейство. Имал само желание децата да му гостуват през почивните дни и ваканции.
Ето защо, счита, че ще е подходящ следният режим на лични контакти: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца – от 10.00 ч. на съботния ден, с преспиване в
дома на ответника до 16.00 часа в неделя, както и по 2 дни през зимната и
пролетната ваканция, по 1 ден за двата мюсюлмански празника /Байрям/ и по 20
дни лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата взема и
връща децата от и до дома на майката. Съдът счита, че този режим е изцяло в
интерес на малолетните, тъй като по този начин ще се осигури възможност на децата
да общуват пълноценно и с двамата си родители и най- вече да не се прекъсва
връзката между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права.
По отношение издръжката на децата, съобрази
следното: не се спори, а се установява и от събраните по делото доказателства,
че майката на децата реализира среден месечен брутен трудов доход в размер
1 018, 22 лева. Няма данни за доходите и имуществото на ответника, но с
оглед трудоспособната му възраст, съдът приема, че той е в състояние да
реализира месечен доход, поне в размер на минималната работна заплата за
страната. Съобразявайки се с изложеното, а от друга страна отчитайки възрастта
и като цяло интересите на децата, както и предвидения в разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК минимален размер на издръжка, заключава, че на всяко една от децата
следва да се определи месечна издръжка, в общ размер на 280.00 лева, от която
бащата да заплаща 150.00 лв., месечно, а майката, полагаща непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му- разликата от 130.00 лева. Съдът счита,
че следва да отбележи, че първостепенна грижа на всеки един родител е грижата
за ненавършилите пълнолетие деца, независимо от получаваните доходи и
притежавано имущество. Издръжките се дължат считано от датата на влизане на
настоящото решение в сила до настъпване на законни предпоставки, водещи до
прекратяване или изменение правото на издръжка, ведно със законната лихва за
забава за всяка просрочена вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се
дължи.
Относно семейното жилище не се спори между
страните, че последното съвместно обитавано жилище от страните се намира в с.
Загориче, общ. Каолиново, ул. „Т. №3, като същото е напуснато от съпругата и тя
няма претенции за ползването му. Доколкото ищцата не предявява искане за
предоставяне ползването на семейното жилище, а жилището се използва от
ответника, намира, че същото следва де се предостави за ползване на
ответника.
На основание
чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните разноски следва да се възложат върху виновния
съпруг М.С.К., ЕГН **********.
Съобразявайки се с данните по делото
относно доходите на страните, съдът определя окончателна държавна такса по
предявения брачен иск в размер на 50.00 лева, от които приспада първоначално
внесените от ищцата 25.00 лева. Остатъкът от определената държавна такса следва
да се заплати от ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да изплати на ищеца извършените по делото разноски, в размер на 625.00
лева.
На основание чл.78, ал.6, вр. с
чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС и сума
от 432.00 лева, представляваща държавна такса върху определения размер на
издръжка на децата му.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 05.09.2008 г., с акт № 3/05.09.2008 г. на
длъжностното лице по гражданско състояние при с. Загориче, Община Каолиново,
граждански брак между М.С.К., ЕГН **********,*** и Н. Х. К., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има СЪПРУГЪТ- М.С.К., ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на
съпругата- М..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА върху родените от брака деца Х. М. С., ЕГН ********** и К.М. С., ЕГН **********,
на МАЙКАТА Н. Х. К., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, като определя местоживеенето на децата на адреса, на
който живее майката.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между БАЩАТА
М.С.К., ЕГН **********,*** и ДЕЦАТА Х. М. С., ЕГН ********** и К. М. С., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 10.00 ч. на
съботния ден, с преспиване в дома на ответника до 16.00 часа в неделя, както и
по 2 дни през зимната и пролетната ваканция, по 1 ден за двата мюсюлмански
празника /Байрям/ и по 20 дни лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск, като бащата взема и връща децата от и до дома на майката.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ,
находящо се в с. Загориче, общ. Каолиново, обл. Шумен, ул.”Т.” № 3 на М.С.К., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********,***, да заплаща на детето си Х. М. С., ЕГН **********,
действащо чрез неговата майка и законен представител Н. Х. К., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, месечна издръжка, в размер на 150.00 лева /сто и петдесет
лева/, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законни
предпоставки, водещи до прекратяване или изменение правото на издръжка, ведно
със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, с падеж до пето число
на месеца, за който се дължи.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********,***, да заплаща на детето си К. М. С., ЕГН **********,
действащо чрез неговата майка и законен представител Н. Х. К., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, месечна издръжка, в размер на 150.00 лева /сто и петдесет
лева/, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законни
предпоставки, водещи до прекратяване или изменение правото на издръжка, ведно
със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, с падеж до пето число
на месеца, за който се дължи.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна
такса по делото в размер на 50.00 лева /петдесет лева/.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен
съд сума, в размер на 457.00 лева /четиристотин петдесет и седем лева/, от
която 432.00 лева, представляваща държавна такса, определена върху присъдения
размер на издръжка за децата му и 25.00 лева, представляваща остатък от
държавна такса за водене на делото.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********,***,
да заплати на Н. Х. К., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, сума в размер на 625.00 лева /шестстотин двадесет и пет
лева/, представляваща извършените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: