Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Сливница, 22.01.2021 г.

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – град Сливница, пети състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 239 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.А.С., с ЕГН **********,*** срещу наказателно постановление № 42-0000374 от 03.04.2020 г., издадено от Ч.А.К.– директор на РД „Автомобилна администрация“ – София, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, за това, че на 10.02.2020 г., около 11.00 часа, на път Е – 80 на разклона за с. Пролеша с посока на движение гр. София, с товарен автомобил, марка „Мерцедес“, с рег. **и прикачено полуремарке „Шмитц“ с рег. №  **, извършва обществен превоз на товари по маршрут от Р Италия към Р България, без валидно удостоверение за психологическа годност, на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр му е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че извършеното от жалбоподателя нарушение е малозначително по смисъла на чл.93, т.9 НК. Жалбоподателят твърди, че при излизането си от Р България за Р Италия на 31.01.2020 г. установил, че срокът на валидност на удостоверението му за психологическа годност изтича на 04.02.2020 г., но тъй като не можел да се върне с товара, се обадил на свой колега да го запише на изпит следващата седмица. Посочва, че на 05.02.2020 г. разтоварил товара в Р Италия и тръгнал обратно за Р България. На 10.02.2020 г., когато бил спрян от контролните органи, те установили, че УПГ е с изтекъл срок на валидност, за което му бил съставен АУАН. При тези съображения се иска отмяна на атакуваното НП. Жалбоподателят претендира и разноски.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 10.02.2020 г. екип от контролни органи при РД „АА“ - София в състав Б.Н.Б. - инспектор и Д.Р.Б., извършвали контрол на главен път Е – 80  на разклона за с. Пролеша. Около 11.00 часа контролните органи са спрели и са извършили проверка на товарен автомобил марка „Мерцедес“, с рег. **и прикачено полуремарке „Шмитц“ с рег. №  **, управляван от жалбоподателя Г.А.С.. При извършената проверка контролните органи установили, че с процесното ППС се извършва международен превоз на товари – аксесоари за мобилни телефони от Р  България до Р Италия, което е било видно от CMR от 05.02.2020 г., притежаващ лиценз на Общността № **********, валиден до 28.11.2028 г. на „Николети“ АД. При извършената проверка контролните органи изискали от водача документи, като същия не представил валидно удостоверение за психологическа годност. Същият към момента на проверката представил удостоверение за психологическа годност валидно до 04.02.2020 година. За така установеното нарушение проверяващите съставили АУАН №  268285 от 10.02.2020 г., в който като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 58, ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

АУАН е бил връчен на жалбоподателя по съответния ред, който го е подписал доброволно. В графата за възражения същия саморъчно е записал: „УПГ изтекло по време на път“.

В законоустановения 3-дневен срок по чл. 44 от ЗАНН, пред наказващия орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от жалбоподателя.

Въз основа на описания АУАН от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – София е издадено и атакуваното наказателно постановление № 42-0000374 от 03.04.2020 г., с което за извършено от Г.С. нарушение по чл. 58, ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвПр, му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева. НП е било връчено лично на жалбоподателя на 27.04.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от активно-легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59 от ЗАНН.

По същество жалбата се явява основателна по следните причини:

АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Съдът счита, че инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява административно нарушение по чл. 58, ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Това се установява от показанията на разпитаните свидетели – Б.Н.Б. (актосъставител) и Д. Румунов Б. (свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на АУАН). Обстоятелството, че жалбоподателят не е представил валидно удостоверение за психологическа годност към момента на извършване на проверката не се оспорва и от самия него.

При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, съгласно която водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. В конкретния случай при международен превоз е приложима именно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, издадена от министъра на транспорта и съобщенията е подзаконов нормативен акт по приложението на Закона за автомобилните превози, а не на Закона за движение по пътищата, поради което за нарушение на конкретна разпоредба от посочената наредба се прилага санкционната норма на ЗАвПр. В конкретния случай в АУАН и в атакуваното НП като доказателство се сочи СМR, което по същество представлява международна товарителница за автомобилен превоз, респ. международен превоз на товар. Предвид изложеното, съдът приема, че се касае за изискването за психологическа годност за международния превоз, което е вменено с нормата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че към 10.02.2020 г. жалбоподателят Г.С. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, доколкото е притежавал единствено удостоверение за психологическа годност, валидно до 04.02.2020 година. Следващото удостоверение за психологическа годност на жалбоподателя е издадено на 12.02.2020 г., като в периода от 04.02.2020 г. до 12.02.2020 г. същият не е се явявал на психологическо изследване, респективно не му е издавано удостоверение за психологическа годност.

Като е управлявал моторно превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари на 10.02.2020 г., без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 58, ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че водачът на посочената в акта и НП дата е извършвал превоза и при направената му проверка не е представил удостоверение за психологическа годност, с което е допуснал нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Настоящият състав намира обаче, че процесното деяние е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Установените от наказващия орган обстоятелства сочат на маловажност на нарушението, поради което може да се приложи цитираната разпоредба. По делото е представено копие от удостоверение за психологическа годност № 594000, издадено на 12.02.2020 г., което означава, че от крайната дата на валидност на представеното от жалбоподателят към момента на проверката удостоверение за психологическа годност (04.02.2020 г.) до денят на проверката (10.02.2020 г. ) е изминала не повече от една седмица, като два дни след проверката – на 12.02.2020 г. е било издадено ново УПГ на жалбоподателя, което означава, че междувременно жалбоподателят е инициирал процедура по издаване на следващо такова. Следователно налице е формално неизпълнение на законовите изисквания, което не е довело до вредни последици. Този факт не се отрича и от жалбоподателя. При преценката си дали е налице извършено административно нарушение, съдът следва да издирва и изследва в пълнота фактите релевантни за разрешаване на отнесени пред него спор. Това следва и от контекста на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК. В този смисъл съдът изследва и решава всички въпроси, от които зависи изходът на делото. Деянието е с несравнимо по-ниска обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от този вид. Не се оправдава заложената от законодателя цел с налагането на несъразмерно тежка санкция за жалбоподателя. Нарушението е извършено за първи път. Същото е формално и от него не са настъпили съставомерни последици. Разпоредбата на чл.28 ЗАНН се прилага както за резултатните, така и за формалните нарушения. Това е така, защото формалните нарушения не са изключени изрично от законодателя в нормата на чл.28 ЗАНН. Такова разграничаване не е направено и в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълкувателно наказателно дело № 1/2005 г. на общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд на Република България. С оглед на изложеното, били са налице предпоставките по чл.28 ЗАНН и административнонаказващия орган не го е приложил. Като не е сторил това, органът е нарушил изискването по чл.53, ал.1 от ЗАНН и е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.

При определяне на наказанието, наказващият орган не действа при обвързана компетентност, а извършва преценка. В конкретния случай, за нарушението не е извършена пълна и реална преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, както и на съразмерността на наложената санкция с тежестта на нарушението и обществената опасност на дееца.

При реализиране на административнонаказателната отговорност АНО следва да съблюдава за спазването на принципа на пропорционалност, който изисква мярката освен да бъде законово предвидена и подходяща, но и необходима и съразмерна (т. е да няма друга мярка, съответстваща на обществената опасност на деянието и дееца, с която целта също се постига и тя да е по-малко утежняваща, при баланс между избраното средство и защитената цел).

По изложените съображения съдът следва да отмени обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр.

Възможността за присъждане на разноски в административнонаказателните производства е изрично уредена с изменението на чл.63, ал.3 ЗАНН в ДВ, бр.94/2019 г. в сила от 03.12.2019 г. Съгласно цитираната разпоредба в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. ЗАНН препраща към АПК по въпроса за определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В АПК обаче не е посочен моментът, до който може да бъде направено искане за присъждане на разноски, нито начинът по който става това и за тези неуредени въпроси е посочено, че субсидиарно се прилага ГПК, т.е. АПК препраща към ГПК. Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, предоставя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Въз основа на цитираните законови текстове и съгласно т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК, става ясно, че искането за присъждане на разноски може да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая такова искане е направено в посочения срок и не е противопоставено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Доколкото с решението по делото е отменено наказателното постановление, то на  жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които възлизат на сумата от 450 лева съобразно представеното по делото адвокатско пълномощно и договор за защита и съдействие.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0000374 от 03.04.2020 г., издадено от Ч.А.К.– директор на РД „Автомобилна администрация“ – София, с което на Г.А.С., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, за това, че на 10.02.2020 г., около 11.00 часа, на път Е – 80 на разклона за с. Пролеша с посока на движение гр. София, с товарен автомобил, марка „Мерцедес“, с рег. **и прикачено полуремарке „Шмитц“ с рег. №  **, извършва обществен превоз на товари по маршрут от Р Италия към Р България, без валидно удостоверение за психологическа годност, на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр му е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК РД „Автомобилна администрация“ – София, с адрес в гр. София, ул. „Витиня“ № 1, представлявана от директора Ч.К., да заплати на Г.А.С., с ЕГН **********,***, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща  направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                                  

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: