Р Е
Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 03.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесети юли
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П.
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 105 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
от Д.Д. Щ., с ЕГН **********, против Наказателно постановление 63/ 29.03.2018
г. на Н. на Митница град Свищов, с което на жалбоподателката е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева, на основание чл.
126, предл. първо, т. 1 ЗАДС, както и на основание чл. 107е, вр. с чл. 124, ал.
1 ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението – 1 брой
метален варел със спирателен кран с вместимост 200 литра и надпис „Нафта”, съдържащ
56 литра „тежко масло”, „газьол”, както и 1 брой метален варел със спирателен
кран с вместимост 200 литра и надпис „Бензин”, съдържащи 70 литра нефтопродукт
– безоловен бензин за двигатели.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В хода на делото по същество
процесуалният представител на жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното
НП като неправилно и незаконосъобразно. Изразява становище, че в конкретният
случай, и тъй като по делото е представени документи – два броя касови бона от
бензиностанция, удостоверяващи заплащането на дължимия акциз, не е следвало да
бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката
за това деяние, а именно: държане на акцизни стоки без необходимия документ,
който да удостоверява плащането на акциза. Излагат се аргументи, че
жалбоподателката и семейството й притежават дребна земеделска техника с
двигатели с вътрешно горене, която техника няма как да ползва без да разполага
с гориво, с което да я зареди, същата е възрастна жена на почти 70 години, не е
установено дали ползва сама въпросната къща, тя ли е собственик и е логично, че
няма как тя да пренася туби или варели с гориво. Твърди, че нарушението е
маловажно и няма никакви обществено опасни последици от него. Възразява се, че АУАН
е съставен в несъответствие с разпоредбата на чл. 40 ЗАНН, че е налице и
неправилна правна квалификация на деянието по чл. 126, пред. 1-во, т. 1 ЗАДС.
Прави се и възражение за нарушен срок по чл.43, ал.4 ЗАНН.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото писмени доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
На
23.08.2017г. във връзка с правомощията на митническите служители, предвидени в
чл. 102 и чл. 103 от ЗАДС и получен в Митница Свищов сигнал, заведен с вх. №
32- 233153/22.08.2017г., била извършена
съвместна проверка със служители на РУ МВР Луковит на частен дом - къща,
находяща се в с.Д., община Луковит, област Ловеч, ул. „Л.К.“ №**, обитавана от Д.Д.Щ.,
като достъпът до имота е бил предоставен доброволно и със съгласието на Щ..
В
хода на проверката било констатирано, че в стопанска постройка в двора на имота
се държи жълтеникава течност в следните съдове и вместимости: 1 брой метален
варел със спирателен кран с вместимост 200 литра и надпис „Нафта”, съдържащ
жълтеникава течност с вид и мирис на дизелово гориво. Количеството е било
прелято в 2 броя пластмасови туби с вместимост всяка по 30 литра, или общо
количество 56 литра, както и 1 брой метален варел със спирателен крак с
вместимост 200 литра и надпис „Бензин”, съдържащ жълтеникава течност с вид и
мирис на бензин. Количеството е било прелято в 1 брой пластмасова туба с
вместимост 30 литра и 2 броя пластмасови туби с вместимост всяка по 20 литра,
или общо количество 70 литра.
В
хода на проверката са били изискани документи за установеното количество - общо
2 броя пластмасови туби с вместимост всяка по 30 литра, съдържащи общо 56 литра
жълтеникава течност с вид и мирис на дизелово гориво и 1 брой пластмасова туба
с вместимост 30 литра и 2 броя пластмасови туби с вместимост всяка по 20 литра,
съдържащи общо 70 литра жълтеникава течност с вид и мирис на бензин,
удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза по смисъла
на чл. 126 от ЗАДС.
Действията
на контролните органи са били документирани с Протокол за извършена проверка
(ПИП) № 961/ 23.08.2017г. Съставен бил и подробен опис на иззетите веществени и
писмени доказателства към ПИП № 961/ 23.08.2017г., с който е било иззето
установеното количество - общо 56 литра жълтеникава течност с вид и мирис на
дизелово гориво, съдържаща се в 1 брой метален варел със спирателен кран с
вместимост 200 литра и надпис „Нафта” (номериран с № 1 - прелят в 2 броя
пластмасови туби с вместимост всяка по 30 литра) и 70 литра жълтеникава течност
с вид и мирис на бензин, съдържаща се в 1 брой метален варел със спирателен
кран с вместимост 200 литра и надпис „Бензин” (номериран с № 2 - прелят в 1
брой пластмасова туба с вместимост 30 литра и 2 броя пластмасови туби с
вместимост всяка по 20 литра).
Веществените
доказателства - 2 броя пластмасови туби с вместимост всяка по 30 литра,
съдържащи общо 56 литра жълтеникава течност с вид и мирис на дизелово гориво и
3 броя пластмасови туби с вместимост една по 30 литра и две по 20 литра,
съдържащи общо 70 литра жълтеникава течност с вид и мирис на бензин били
обезпечени с държавни знаци с печат на Митница Свищов и иззети от
жалбодателката Д.Д.Щ..
На
основание чл. 12, ал. 1, т. 7 и т. 11 и чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, с
протокола за извършена проверка № 961/ 23.08.2017 г. проверяваното лице Д.Д.Щ.
била задължена да представи документи по смисъла на ЗАДС (акцизни данъчни
документи /АДД/ или фактури) за установените количества течности с вид и мирис
на дизелово гориво и бензин, удостоверяващи плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза по смисъла на чл. 126 от ЗАДС в срок до 06.09.2017г. Още в хода
на проверката от страна на жалбоподателя били представени 2 броя фискални
бонове за закупуване на горивото от бензиностанция Р.Г.– фискален бон издаден
на 16.08.2017г. от бензиностанция Р.Г.за закупен бензин А95Н с количество
136.37 литра, както и фискален бон издаден на 20.05.2017г. от бензиностанция Р.Г.за
закупен бензин А95Н с количество 121.05 литра и дизелово гориво с количество
65.17 литра.
В
хода на проверката са били снети писмени обяснения от Щ., приложени към ПИП №
961/23.08.2017г., заведени в Митница Свищов с вх. № 32-235876/24.08.2017г.
За
идентификация за целите на акцизния контрол (тарифно класиране), били взети
представителни проби по реда на Наредба № 3/ 2006г. на МФ. Взети са били проби
от 1 брой метален варел със спирателен кран с вместимост 200 литра и надпис
„Нафта”, номериран с № 1 (прелят в 2 броя пластмасови туби с вместимост всяка
по 30 литра, съдържащи общо 56 литра жълтеникава течност с вид и мирис на
дизелово гориво) с протокол за вземане на проба № 961-1/ 23.08.2017г. и от 1
брой метален варел със спирателен кран с вместимост 200 литра и надпис
„Бензин”, номериран с № 2 (прелят в 1 брой пластмасова туба с вместимост 30
литра и 2 броя пластмасови туби с вместимост всяка по 20 литра, съдържащи общо
70 литра жълтеникава течност с вид и мирис на бензин) с протокол за вземане на
проба № 961-2/ 23.08.2017г. Пробите са били изпратени за анализ в Митническа
лаборатория - Русе към Митница Русе със заявки за анализ/експертиза №
32-236448/24.08.2017г. и № 32- 236512/24.08.2017г.
Резултатите
от извършения анализ били предоставени в Митница Свищов чрез информационна
система АИДА на Агенция „Митници“ София с писма peг. № 32- 249883/ 08.09.2017 г. и peг. № 32-249886/ 08.09.2017 г. на Митническа лаборатория Русе.
От
експертиза № 26 05.9.2017/08.09.2017г. касаеща протокол за вземане на проба №
961 - 1/23.08.2017г. - взета проба от 1 брой метален варел със спирателен кран
с вместимост 200 литра и надпис „Нафта”, номериран с № 1 (прелят в 2 броя пластмасови
туби с вместимост всяка по 30 литра, съдържащи общо 56 литра жълтеникава
течност с вид и мирис на дизелово гориво), става ясно, че въз основа на
получените резултати и експертна оценка, в съответствие с термините и
разпоредбите на глава 27 на Комбинираната номенклатура, изпитаната проба
представлява „тежко масло”, „газьол”, съдържащ биодизел (моноалкилни естери на
мастни киселини), с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001 %.
От
експертиза № 27 05.9.2017/08.09.2017г. касаеща протокол за вземане на проба №
961 - 2/23.08.2017г. - взета проба от 1 брой метален варел със спирателен кран
с вместимост 200 литра и надпис „Бензин”, номериран с № 2 (прелят в 1 брой
пластмасова туба с вместимост 30 литра и 2 броя пластмасови туби с вместимост
всяка по 20 литра, съдържащи общо 70 литра жълтеникава течност с вид и мирис на
бензин), става ясно, че въз основа на получените резултати и експертна оценка,
изпитаната проба се идентифицира като нефтопродукт - безоловен бензин за
двигатели, с октанова число (RON) 95 или повече, но по-малко от 98 и съдържание на биоетанол
7% (V/V).
С
оглед определяне на щетата и на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 и чл. 28, ал. 1,
т. 6 от ЗАДС, на установеното количество 56 литра „тежко масло’', „газьол”,
съдържащ биодизел (моноалкилни естери на мастни киселини), с тегловно
съдържание на сяра, непревишаващо 0,00 1%, е определен дължимият акциз в размер
на 36.18 лв. (двойният размер на акциза е 72,36 лв.).
С
оглед определяне на щетата и на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 и чл. 28, ал. 1,
т. 6 от ЗАДС, на установеното количество 70 литра нефтопродукт - безоловен
бензин за двигатели, с октанова число (RON) 95 или повече, но по-малко от 98 и съдържание на биоетанол
7% (V/V), е определен дължимият акциз в размер на 49,70 лв. (двойния размер на
акциза е 99,40 лв.).
С
писмо per. № 32-258301/ 18.09.2017г. на Митница
Свищов била отправена покана до жалбоподателката Д.Щ. за явяване на
04.10.2017г. в отдел „Митническо разузнаване и разследване” при Митница Свищов
за съставяне на АУАН по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Поканата била връчена на
20.09.2017г. лично на Щ., видно от известие за доставяне № ИД PS 5250 009BDP F. В указания срок същата не се явила и АУАН бил съставен в
нейно отсъствие, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. АУАН бил връчен лично на Щ.
на 26.10.2017г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени
възражения.
Въз основа на съставения
АУАН № 126/ 05.10.2017г., на 29.03.2018г. Началникът на Митница Свищов, като
надлежно упълномощен представител, видно от заповед № ЗАМ-555/32-127892 от
11.05.2017г. е издал атакуваното наказателно постановление № 63, с което на
жалбоподателя за административно нарушение по чл. 126 от Закона за акцизите и
данъчните складове е наложил административно наказание “Глоба” в размер на 1000
лева, като на основание чл. 107е, вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е постановено
отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението по чл.126 ЗАДС, което
надлежно е връчено на жалбоподателката.
Във
връзка с изясняване на факти и обстоятелства по делото е изискано допълнително
становище от Митническа лаборатория - Русе. Видно от писмо с рег. № 32-176337
от 19.06.2018г. от страна на митническата лаборатория изготвила двете
експертизи - № 26_05.9.2017/08.09.2017г.. и № 27_05.9.2017/08.09.2017г. е дадено становище, че пробата
обект на изпитване по експертиза № 26 05.9.2017/08.09.2017г. представляваща
„тежко масло”, „газьол”, съдържаща установеното количество сяра и биодизел, са
типични за горивата разпространяващи се в търговската мрежа /бензиностанции/.
Пробата обект на изпитване по експертиза № 27 05.9.2017/08.09.2017г. представляваща
нефтопродукт - безоловен бензин за двигатели, с октанова число (RON) 95 или
повече, но по-малко от 98 и съдържание на биоетанол 7% (V/V), е с показатели
типични за бензините разпространяващи се в търговската мрежа /бензиностанции/.
Изискана е информация и са представени
заверени копия от документи от страна на ЕТ „Р.Г.– А.Й.“ гр.Луковит, собственик
на бензиностанция „Р.Г.“. От представените и приети по делото като писмени
доказателства документи е видно, че представените в хода на проверката
извършена на 23.08.2017г. в дома на жалбоподателката, находящ се в с.Д., два
броя фискални бона наистина са били издадени от бензиностанцията, и, че на
посочените дати в двата фискални бона е извършена продажба на посочените
количества и вид горива. От представената Декларация за съответствие на
качеството на течните горива № 704 от 11.05.2017г. и приемно-предавателн
протокол от 17.05.2017г. е видно, че на 17.05.2017г. на бензиностанцията е
предоставено за разпространение дизелово гориво със съдържание на биокомпонент
мин 6%, плътност /относително тегло/ 0.8378 при 15°С на литър, респ. кg/куб.м.
– 837.8, а от представената Декларация за съответствие на качеството на течните
горива № 705 от 11.05.2017г. и приемно-предавателн протокол от 17.05.2017г. е
видно, че на 17.05.2017г. на бензиностанцията е предоставено за разпространение
течно гориво – бензин автомобилен А95Н със съдържание на биокомпонент мин 7%,
плътност /относително
тегло/ 0.7585 при 15°С на литър, респ. кg/куб.м. – 7.585. От представената
Декларация за съответствие на качеството на течните горива № 788 от 11.08.2017г.
и приемно-предавателен протокол от 17.05.2017г. е видно, че на 14.08.2017г. на
бензиностанцията е предоставено за разпространение течно гориво – бензин
автомобилен А95Н със съдържание на биокомпонент мин 7%, плътност /относително
тегло/ 0.7666 при 15°С на литър, респ. кg/куб.м. – 7.666. По отношение на
доставеното гориво на посочените дати, от страна на едноличния търговец са
представени 3 броя приемно–предавателни протоколи, от които е видно, че в
съответствие с чл. 20, ал. 1 ЗАДС на освободените за потребление акцизни стоки
е начислен и платен акциз от С. ООД. От приложените документи, в т.ч. фактури е
видно, че на посочените дати в двата фискални бона в бензиностанцията са
продавани на клиенти следните горива – бензин А95Н, UN 1203, F1 \3\, III с адитив, както и дизелово гориво сяра \10ppm\ с 6% FAME UN1202,
F1 /3/, III с адитив.
Посочените в акта за
нарушение фактически констатации се потвърждават с разпита на свидетелите В.С.В.
и Д. А.А., както и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира събраните гласни доказателства, както
и представените и приети на основание чл. 281 от НПК писмени доказателства по
делото, като прие същите за относими към главния факт на доказване в
производството.
От
събрания по делото доказателствен материал и неговия анализ безспорно се
установи, че при извършената проверка в дом,
находящ се в с.Д., улица „Л.К.“ №**, жалбоподателката Д.Щ. е държала в
нарушение на ЗАДС, в два броя варели с вместимост 200 литра енергийни продукти
в количество - 56 литра „тежко масло”, „газьол”, съдържащ биодизел-моноалкилни
естери на мастни киселини, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%,
плътност при 15°С, кg/куб.м. – 834.4, както и 70 литра нефтопродукт – безоловен
бензин за двигатели, с октаново число (RON) 95 или повече, но по-малко от 98 и
съдържание на биоетанол 7%, плътност при 15°С, кg/куб.м. – 761.5.
В хода на проверката, в
писмените обяснения снети от жалбоподателката Д.Щ., същата е заявила, че е
закупила горивата от бензиностанция „Р.Г.“ за лични нужди и е представила
документи за това – двата фискални бонове. Не отрича факта, че действително в
дома й /стопанска постройка/ са открити процесните горива.
На база така
установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните
доказателства, обсъдени по отделно и в съвкупност, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е
депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Атакуваното НП е
издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от
компетентен орган, видно от заповед № ЗАМ-555/32-127892 от 11.05.2017г. Както в
акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е
започнало със съставяне на протокол за извършена проверка и впоследствие
издаване на акт за установяване на административно нарушение по ЗАДС.
Нарушението е описано подробно, като не е нарушено правото на жалбоподателя да
разбере за какво административно нарушение е санкциониран и правото му на
защита. От внимателното проучване на акта и обжалваното НП се установява, че и
в двата документа при съставянето им точно и ясно са посочени всички
индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи, а именно: трите му имена,
ЕГН, адрес, описание на нарушението и законните разпоредби, които са нарушени.
Именно наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
строго формалните изисквания на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
НП също е връчено на нарушителя. Предвид гореизложеното, съдът е на мнение, че
при издаването на наказателното постановление не са допуснати такива
процесуални нарушения, които биха могли да доведат до самостоятелна отмяна на
издаденото наказателно постановление. Съставеното наказателно постановление
съдържа императивно установени в закона реквизити и не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила. Наличието на тези елементи са достатъчни,
за да се приемат за спазени строго формалните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 6
от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН.
Чрез изпълнение
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на
защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП.
Съгласно действащата
към датата на проверката разпоредба на чл. 126 от ЗАДС – лице, което
произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен
документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза,
се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия акциз,
но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.
Административно производство
има наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено деяние, което да представлява административно нарушение /по смисъла
на чл. 6 ЗАНН/, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и
дали е извършено от него виновно. В резултат на проведената служебна проверка и
контрол съдът счита, че при съставяне на акта и издаване на НП е допуснато
съществено процесуално нарушение, свързано с установяване на самото
административно нарушение, което е вменено на нарушителя. Допуснати са
съществени пороци на проведения административно-наказателен процес, които
обуславят незаконо-съобразността на атакувания административен акт. На първо
място, административно наказващият орган не е изпълнил задълженията си,
предвидени в разпоредбата на чл. 53 ЗАНН, а именно, не е установил по безспорен
начин извършеното деяние, което е довело до издаването на опорочен
административен акт. Следвало е наказващият орган да съобрази всички събрани и
представени доказателства по преписката, както и съществуващите на място
обстоятелства, включително и с наличието или липсата на доказателства за вината
на нарушителя.
Безспорно е
изяснено в хода на съдебното следствие, че на дата 23.08.2018г. ползвателят на
стопанската постройка находяща се на адрес в с.Д. е била жалбоподателката, че в
посоченото помещение са държани процесните енергийни продукти-горива, както и че
в хода на проверката извършена от митническите служители, жалбоподателката е
представила документи – двата фискални бонове, свързани с закупените от нея
горива на дати – 20.05.2017г. и 16.08.2017г. от бензиностанция „Р.Г.“ в
гр.Луковит. В материалите по административно – наказателната преписка на
Митница Свищов са приложени двата документа и същите са били приобщени към
административно-наказателната преписка. Именно тези писмени доказателства,
които са били известни на административните контролни органи по безспорен и
несъмнен начин установяват, че държаните енергийни продукти предмет на
митническата проверка, са били закупени от жалбоподателката.
В разгледания
казус предмет на митническото нарушение е акцизна стока - 56 литра „тежко
масло”, „газьол”, съдържащ биодизел-моноалкилни естери на мастни киселини, с
тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%, плътност при 15°С, кg/куб.м.
– 834.4, както и 70 литра нефтопродукт – безоловен бензин за двигатели, с
октаново число (RON) 95 или повече, но по-малко от 98 и съдържание на биоетанол
7%, плътност при 15°С, кg/куб.м. – 761.5, за които жалбоподателят е представил
на митническите контролни органи двата документи /фискални бонове/, от което
става ясно, че горивата са били закупени от жалбоподателката от бензиностанция.
Моторно известно на всички е, че на бензиностанциите се продават горива, на
които вече е бил начислен и заплатен акциз. В този смисъл са и приетите по
делото писмени доказателства представени от ЕТ „Р.Г.– А.Й.“ гр.Луковит,
собственик на бензиностанция „Р.Г.“ - 3 броя приемно–предавателни
протоколи, от които е видно, че в съответствие с чл. 20, ал. 1 ЗАДС на
освободените за потребление акцизни стоки е начислен и платен акциз от С. ООД.
За да е налице от субективна страна виновно /умишлено/
извършено деяние, то жалбоподателят трябва ясно да съзнава, че държи акцизни
стоки, които по силата на чл. 2, ал. 3 от ЗАДС се облагат с акциз, че следва да
ги държи заедно със съответния данъчен документ по закон, или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия
за стоката акциз, както и че с държането им без подобен документ нарушава
закона.
При направената констатация от страна на АНО, че
жалбоподателят е извършил административното нарушение и следва да понесе
отговорност за него, не са били изяснени по категоричен и безспорен начин
обстоятелствата по извършеното деяние. Актосъставителят, а в последствие и
наказващият орган са се позовали на получените резултати и експертни оценки от Митническата
лаборатория в гр.Русе към Митница Русе, но не са приели за достоверни
доказателства представените фискални бонове. В хода на
административно-наказателния процес, не са били обсъдени тези писмени
доказателства – дали са годни или не доказателства, от което следва и
единствения обоснован извод, че първоначално актосъставителят, а впоследствие и
АНО, след запознаване формално със събраните писмени доказателства, е приел, че
е осъщественото административно нарушение, несъобразявайки се с действителното
правно положение и незаконосъобразно е ангажирал отговорност от жалбоподателя
по посочената разпоредба от ЗАДС. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 6
от ЗАНН и неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя да отговаря на
едно неосъществено от него, както от обективна, така и от субективна страна
състав на административното нарушение, предмет на производството. АНО не е
извършил разследване на спорните обстоятелства, като не е изследвал дали
иззетото гориво е относимо по вид и качество /налице е съответствието между
плътност при 15°С/ с горивото продавано в бензиностанцията/, както и не е изследвал дали закупените с двата фискални бона горива от бензиностанция
„Р.Г.“ на посочените в касовите бонове дати, са били свързани с жалбоподателя.
При ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя, АНО е подходил доста формално, позовавайки се на
това, че самият административно наказателен процес е формален и самото
нарушение е формално, извършването на което не е обвързано с настъпване на
конкретен противоправен резултат, приемайки, че жалбоподателката е държала
енергийни продукти, без да може да представи данъчен документ по ЗАДС или
фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ,
или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза.
Този подход е неправилен и незаконосъобразен, тъй като
според правилата в наказателното производство, които се прилагат и в
административното, следва по един безспорен и безусловен начин да се докаже
едно деяние. Ако се подхожда формално към изследването на дадено деяние, то би
се създала опасност от своеволия и ангажиране на наказателна отговорност по
незаконосъобразен начин на гражданите.
Ако се толерира подхода на АНО /както по настоящия
казус/ при преценката и отговора на въпроса - кога е налице административното
нарушение по чл. 126 ЗАДС, то би следвало при всеки случай на закупуване от
страна на гражданите на гориво за лични нужди от бензиностанциите, за което те
представят на контролните митнически органи издадения касов /фискален/ бон за
закупената стока, да приемаме наличие на нарушение свързано с държане на
енергийни продукти – горива по смисъла на разпоредбата на чл. 126 ЗАДС.
От житейска гледна точка, на всички е известно, в т.ч.
и на митническите служители, че много често гражданите закупуват горива от
бензиностанциите за лични нужди /за моторни резачки, косачки и друга дребна
техника/, които се съхраняват в туби или други съдове. Това означава, че във
всички случаи на държане на горива закупени за лични нужди, при които има
издадени касови бонове и същите се представят при проверка на контролните
органи, винаги да се приема, че е налице административно нарушение по смисъла
на чл. 126 ЗАДС – което е абсурдно и опасно от гледна точна на санкционната
политика на държавата срещу гражданите.
Ако анализираме настоящия случай, то става ясно, че
жалбоподателката е закупила на два пъти /на датите посочени в представените
фискални бонове/ горива разпространявани в бензиностанциите в страната, по
конкретно е закупено от бензиностанция „Р.Г.“, изпълнила е задължения си при
закупуването на стока да вземе и запази издадения й данъчен документ /касов
/фискален/ бон/, така както изисква данъчното законодателство, а самото гориво
го държала на съхранение в стопанска постройка, ползвайки го за лични нужди.
Съобразявайки гореизложените аргументи, съдът намира,
че с действията си жалбоподателката не е извършила от обективна и субективна
страна вмененото й нарушение, а и същото не е доказано от АНО, който не е
положил никакви усилия, проявявайки пасивност, да извърши разследване на
спорните обстоятелства. Не е налице отрицателната предпоставка от обективната
страна на нарушението – липса на данъчен документ по закон, или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия
за стоката акциз. Във всеки един момент от административнонаказателното производство,
са били налични представените изискуемите от закона документи, удостоверяващи
заплатения, начислен или обезпечен акциз – двата фискални бона, но в крайна
сметка АНО наистина не е положил никакви усилия да извърши разследване на
спорните обстоятелства свързани с нарушението. Контролните органи, а
впоследствие и АНО не е бил активен орган, а единствено е провел формално
административно разследване, което не е отговаряло на обективната
действителност. Длъжностните лица от Митница Свищов е следвало всестранно,
пълно и обективно да изяснят – дали горивата държани в имота на
жалбоподателката съответстват с горивата закупени от бензиностанцията, за което
са издадени двата фискални бона, което е следвало да стане чрез реализирането
на една предварителна дейност по изясняване на основни въпроси на
административно наказателното производство.
Съдът е длъжен да отбележи, че административно
наказващите органи следва да се стремят да спазват задължителните изисквания на
ЗАНН в производството по установяване на административните нарушения и налагане
на административните наказания, за да могат да обосноват административно
наказателната отговорност. Самият АУАН не създава в настоящият случай
презумпция за виновност. Обратно, актосъставителят е длъжен да докаже с акта и
приложените към него доказателства виновността на нарушителя. В случая това не
е изпълнено и е довело до незаконосъобразност на съставения АУАН. Тази
незаконосъобразност на издадения АУАН не е било отстранена в последствие от
административно наказващия орган съобразно възможностите на чл. 52, ал. 4 /когато
е необходимо наказващия орган, извършва и разследване на спорните обстоятелства/
и чл. 54 от ЗАНН и той неправилно е възприел жалбоподателя като нарушител,
осъществил едно административно нарушение. Според съда, при съставените АУАН и
НП неправомерно е вменено на жалбоподателят поведение, което да го определи
като нарушител. В конкретният случай от представените писмени доказателства не
може да се направи съответният извод за безспорност на авторството на
административното нарушение и въобще, че е извършено такова, а от там, не може
да се обоснове виновно поведение по смисъла на чл. 7 от ЗАНН. Приложените по
делото доказателства не сочат по безспорен и несъмнен начин, че именно
жалбоподателката е осъществила въобще административно нарушение. Такова
административно нарушение не е доказано. Налице е съществен порок на
административно - наказателния процес, свързан с това дали е извършено
неправомерно деяние, които порок е предпоставка за отмяна на наложеното
административно наказание. Административно наказващия орган не е преценил
наличните спорни обстоятелства и неправомерно е ангажирал административно
наказателна отговорност от страна на жалбоподателя, защото деянието не е
доказано.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че
административния орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което води
до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и като такова
същото следва да бъде отменено.
Ето защо на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № **/
29.03.2018г. на Н. на Митница Свищов, с което на Д.Д.Щ. с адрес: ***, ЕГН **********, е
наложено административно наказание - глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева,
на основание чл. 126, предл. 1-во, т. 1 от ЗАДС, и е отнет в полза на държавата
предмета на административното нарушение, на основание чл. 107е, вр. с чл. 124,
ал. 1 от ЗАДС, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Ловеч, по реда на АПК, в четиринадесет
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: