№ 10560
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20211110169634 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от П. Х. Ю. и Д. Й. Л. против [фирма] субективно активно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“, вр. чл. 5, параграф 1, б. „в“
от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за заплащане на сумата
от по 400 евро, представляваща парично обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година за отмяна на полет № W6 **** от 19.07.2021 г. от летище Ш., Б. до летище София,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 06.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ищците П. Х. Ю. и Д. Й. Л. твърдят, че са закупили билети за пътуване с полет номер
W6 **** на въздушния превозвач „Уиз Еър У. Црт.” от летище Б. Ш. – Терминал 1 до
Летище София за 19.07.2021 г. с планиран час на излитане – 21:35 часа и планиран час на
пристигане – 1:10 часа на 20.07.2021 г., за което е издадена фактура № 091081231Z от
15.06.2021 г. На ищците са издадени два броя бордни карти, които са заверени при
пристигането им на летище Ш., Б., Терминал 1 за процесния полет около 19:00 часа. Излага
се, че на имейла, чрез който е извършена резервацията на билетите, в 18:27 часа (българско
време) е получено съобщение за промяна на часа на полета за 22:50 часа на същата дата, а в
20:57 часа – второ съобщение за отмяна на полета. Ищците твърдят, че поради отмяна на
полета за [фирма] е възникнало задължение по чл. 7, параграф 1, б. „б”, вр. с чл. 5, параграф
1, б. „в” от Регламент (ЕО) 261/ 2004 г. да им заплати обезщетение в размер на 400 евро на
всеки от тях, изчислено съобразно правилата на чл. 7, т. параграф 1, б. „б” от Регламента при
разстояние между летище Ш., Б. до летище София, България над 1500 км. Сочи се, че чрез
нарочна за целта форма на сайта на авиокомпанията Д. Й. Л. подала искане за изплащане на
обезщетението, но авиокомпанията отказала, като се позовала на извънредни обстоятелства
за отмяна на полета. На 30.08.2021 г. Д. Й. Л. подала от името на П. Х. Ю. искане за
1
заплащане на обезщетение в негова полза, но не получили отговор на същото. Според
ищците не са налице основания за отказ за заплащане на обезщетение и за освобождаване на
[фирма] от отговорност за отменения полет. С оглед на тези съображения Д. Й. Л. и П. Х.
Ю. отправят искане за постановяване на решение, с което [фирма] чрез „Уиз Еър У. Црт. –
клон България” КЧТ да бъде осъдено да им заплати обезщетение за отменения полет в
размер на 400 евро на всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] чрез
„Уиз Еър У. Црт. – клон България” КЧТ оспорва предявените искове. Твърди, че не дължи
обезщетение за отмяната на полет W6 **** от летище Ш., Б. до летище София, като излага,
че същият е отменен поради извънредни обстоятелства, изразяващи се в неблагоприятни
метрологични условия - гръмотевични бури на летище София. Поддържа, че лошите
метрологични условия на 19.07.2021 г. са причината самолет с рег. № G-WUKN, който
следвало да изпълни процесния полет, да кацне на летище Бургас при изпълнение на
предходен полет W6 **** от Б. до София през същия ден. Следващите полети на самолета
от София за Б. /полет W6 ****/ и процесният полет W6 **** от Б. до София от 19.07.2021 г.
са отменени, тъй като отклонението на самолета до летище Бургас забавило навременното
опериране на двата полета от София до Б. и от Б. до София. Ответникът допълва, че
изпълнение на процесния полет в по-късен час на 19.07.2021 г. не е било възможно, тъй
като на летище Б. е наложен вечерен час, по време на който пътниците не са допускани до
летището и той нямал имал право да осъществи полетите от летище София до летище Ш., Б.
и обратно във вечерните часове на 19.07.2021 г. В отговора на исковата молба се твърди, че
изпълнението на полет W6 **** на следващия ден е било невъзможно поради липса на
свободен самолет, който да го изпълни. С оглед на тези съображения ответникът изразява
становище, че в случая са налице извънредни обстоятелства, които изключват отговорността
му за вреди поради отменения полет, поради което отправя искане за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“, вр. чл. 5,
параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
Съгласно съображение № 2 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. една от целите му е да
осигури защитата на правата на пътниците в областта на въздушния транспорт в случаите на
отказан достъп на борда, отмяната или дългото закъснение на полет, причиняващи сериозно
безпокойство и неудобство на пътниците. Касае се за обезщетяване на неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от неточното в темпорално отношение изпълнение
от страна на въздушния превозвач на задължението му по договора за въздушен превоз,
които не могат да бъдат поправени по друг начин, освен чрез обезщетение.
Съгласно чл. 7, параграф 1, б. "б" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. при прилагането на
този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на сумата от възлизащо на сумата
от 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички
други полети между 1 500 и 3 500 километра. При определяне на разстоянието базата е
последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на
полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание. Съгласно т. 4 от
параграф 7 на Регламента, разстоянията, дадени в параграфи 1 и 2, се измерват по метода на
дъгата на големия кръг.
С оглед изложеното, възникването в полза на всеки от ищците на процесното вземане
2
за обезщетение е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на всички елементи от фактическия състав на договорната отговорност: 1).
съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за превоз на пътници с
въздушен транспорт с посочената дестинация, дата и час на пристигане; 2). полетът да е
отменен; 3). разстоянието между началната и крайната точка на превоза.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
наличието на основание за отказ от заплащането на претендираното обезщетение, като
установи настъпването на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати –
неблагоприятни метеорологични условия – гръмотевични бури на летище София към датата
на процесния полет, както и, че същите са го възпрепятствали обективно да осъществи
полета.
Между страните не се спори, че ищците П. Х. Ю. и Д. Й. Л. са закупили билети за
въздушен полет № W6 **** от летище Ш., Б., Терминал 1 до летище София, България за
19.07.2021 г., както и, че полетът е отменен, които обстоятелства с проекта за доклад по
делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване.
Последните следват и от събраните писмени доказателства, конкретно фактура №
091081231Z от 14.06.2021 г., издадена от [фирма] с получател ищцата Д. Л. на обща
стойност от 560,96 евро, както и съобщение от 14.06.2021 г. за потвърждение на полет,
сочещи, че ищците са имали направена резервация от 14.06.2021 г. за процесния полет №
W****, който е следвало да бъде изпълнен от въздушния превозвач [фирма] по дестинация
летище Ш., Б. – летище София с дата и час на заминаване 19.07.2021 г. в 21:35 часа и дата и
час на пристигане на 20.07.2021 г. в 01:10 часа, за което е заплатена стойност от 560,96 лева.
Предвид изложеното, съдът приема за установено, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за превоз на пътници с въздушен транспорт, по
силата на което за ответника [фирма], в качеството му на опериращ въздушен превозвач по
см. на чл. 2, б. „б“ Регламента, е възникнало задължението да извърши превоза съгласно
уговорените условия относно дестинацията и времето на осъществяването му, срещу
насрещното задължение за ищците, като пътници да заплатят цената на превоза и да окажат
необходимото съдействие за реализирането му.
Представените доказателства сочат и за реално направена в полза на ищците
резервация за полета по см. на чл. 2, б. „ж“ от Регламента, съгласно която разпоредба
„резервация“ означава фактът, че пътникът има билет или друго доказателство, което
показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач.
По делото не спори, че в изпълнение на задълженията си по договора ищците са се
явили своевременно за регистрация за процесния полет.
От приетите като писмени доказателства по делото съобщения от 19.07.2021 г.,
изпратени по електронната поща от отдел „Обслужване на клиенти“ към ответното
дружество следва, че в 18:27 часа ищците са уведомени относно регистрирано закъснение на
полет W6 **** от летище Ш. до летище София, както и за очаквания нов час на заминаване
– 22:50 часа на 19.07.2021 г., а малко по-късно на същия ден със съобщение от 20:57 часа, че
полетът е отменен.
Изяснява се, че във връзка с отправена от ищцата Л. извънсъдебна претенция, същата е
получила отговор от представител на ответното дружество, обективиран в съобщение от
26.08.2021 г. чрез имейл кореспонденция, в което се посочва, че процесният полет W6 **** е
отменен заради неблагоприятни метеорологични условия, попречили на безопасното му
осъществяване в този времеви период, въпреки предприемането на всички разумни мерки за
извършването му. Посочено е, че това извънредно по характера си обстоятелство е
основание за отмяна на отговорността на опериращия въздушен превозвач за заплащане на
3
обезщетение, съгласно т. 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на ЕП и на Съвета.
Тези доводи, доразвити в отговора на исковата молба, се поддържат от ответника в
настоящото производство и очертават основаният спорен въпрос по делото – наличието на
основание за изключване на отговорността на въздушния превозвач поради отмяна на
полета вследствие от настъпване на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати и които обективно са го възпрепятствали да осъществи полета.
Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и
на Съвета от 11 февруари 2004 г. опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплаща
обезщетение по член 7 на пътник, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки.
В съображение 14 от Регламента е отбелязано, че основание за ограничаване или
отмяна на отговорността на въздушния превозвач в случаите на отмяна на полет не
възниква когато същата е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства по
смисъла на Регламента са случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани
дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху
дейността на въздушния превозвач.
Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, въздyшният пpeвoзвaч нe e
длъжeн да заплaти обезщетение на пътниците, ако може да докаже, че отмяната или
закъснението на полет с три или повече часа при пристигане се дължина на „извънредни
обстоятелства“, които нe e могло да бъдат избегнати, дори да са били взети всички paзyмни
мepки, както и в cлyчaй на настъпване на такива обстоятелства – че е взел съобразени с
положението мepки, като е използвал всички човешки или материални ресурси и финaнcoви
cpeдcтвa, c кoитo e paзпoлaгaл, за да не допусне то да доведе до отмяна или голямо
закъснение на съответния полет.
Следователно, за да се отговори на въпроса дали дадено събитие отговаря на
изискванията за „извънредно обстоятелство по см. на Регламента, то същото следва да се
анализира в контекста на особеностите, при които се осъществява въздушният транспорт. В
този смисъл извънредните обстоятелства следва да произтичат от събития, които не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол.
Приетите по делото писмени доказателства – писмо от 18.10.2022 г. от третото за
процеса лице „Соф Кънект“ АД и списък на полети на самолет G-Wukn (320) сочат, че
процесният полет W6 **** е следвало да бъде извършен със самолет с регистрация ***** с
планиран час на кацане по разписание в София от Б. в 01:10 часа на 20.07.2021 г., като
същият е анулиран от превозвача. Изяснява се, че по-рано със същото въздухоплавателно
средство е следвало да бъде реализиран полет W6 **** от София за Б. с планиран час на
излитане 19:15 часа на 19.07.2021 г., но този полет е анулиран от превозвача с посочено
основание за това „лоша метеорологична обстановка“. Същия ден, този самолет е следвало
да кацне в 18:40 часа на летище София от Б., но е бил пренасочен за кацане на летище
Бургас поради лоши метеорологични условия.
За изясняване на делото от фактическа страна и на основания спорен въпрос е
изслушано и прието заключението на съдебно-техническа експертиза, което съдът,
преценявайки по реда на чл. 202 ГПК кредитира като обосновано, изготвено от специалист в
областта, въз основа на материалите по делото и извършена проверка на относими
документи от вещото лице, отговорило на всички поставени въпроси и останала неоспорено
от страните. В експертизата е изяснено, че за времето от 17 часа на 19.07.2021 г. до 00:00
часа на 20.07.2021 г. страната се е намирала в зона с относително ниско атмосферно
4
налягане, а на северозапад се е разполагало с обширен антициклон, който е заемал
значителна част от континента. Уточнява, че от 18 до около 20 часа местно време в района
на летище София се наблюдава усилване на скоростта на вятъра до около 18 км/ч., а в
периода 18:00 ч. – 21:00 ч. наличие на гръмотевични бури над летището и в околността му, с
най-изявена гръмотевична буря в интервала между 19:30 часа – 20:30 часа. Вещото лице
изяснява, че най-благоприятният период за кацане е бил между 17:30 часа и 18:00 часа. При
изслушването си в съдебно заседание експертът посочва, че в конкретния случай кацането
на летище София не е било безопасно поради наличие на поривист и вариращ вятър, който
може да се яви като гръбен такъв по отношение на полета в момента на непосредствения
подход за кацане или при самото кацане. Посочва, че наличието на гръмотевична буря от
такъв тип при кацане е висок рисков фактор за безопасността на полета. Изяснява, че тези
метеорологични условия са били налице когато самолетът фактически е трябвало да кацне
на летище София, което приблизително е около 19:35 часа – 19:40 часа българско време,
поради което същият е кацнал на летище Бургас. Уточнява, че към 18:40 часа местно време
вятърът не би трябвало да бъде проблем при опит за кацане на летище София, тъй като към
този момент видимостта е била нормална, а само се е очаквала гръмотевична буря. Между
18:40 часа и 19:00 часа вятърът е бил нормален и това е било най-доброто време за кацане,
което е било възможно на една от пистите в западното направление на летището. Първата
буря с такъв вариращ вятър е излъчена към 19:00 часа българско време. От експертизата се
установява, че самолет „**** НЕО“с регистрация *****, който е следвало да изпълни
процесния полет, същият ден, в 18:15 часа българско време е излетял за изпълнение на
предходния полет W6 **** от летище Б., Италия за летище София, като към 19:35 часа –
19:40 часа, когато фактически е следвало да направи маневра за кацане на летище София,
поради посочените метеорологични условия извършва извънредно кацане на летище Бургас
в 20:42 часа, като е излетял отново на 20.07.2021 г. в 11:13 часа. Продължителността на
полета от Б. до София е около 1 час и 35 минути. Изяснява се експертно и, че пистата за
излитане и кацане на летище София за периода от 19.07.2021 г. до 20.07.2021 г. е обявена, че
ще бъде затворена заради ремонтни дейности през следните времеви диапазони: за
19.07.2021 г. от 03:00 часа - 05:05 часа, от 23:35 ч. на 19.07 до 00:15 часа на 20.07, от 01:15
часа на 20.07 до 01:55 часа на 20.07, от 02:10 часа на 20.07 до 02:50 часа на 20.07 и от 03:35
часа до 05:55 часа на 20.07.2021 г. По отношение на летище Бургас не е имало ограничения
за дата 19.07.2021 г. Вещото лице посочва, че на 19.07.2021 г. е било налице „нотан
съобщение”, предупредило пилотите, че летище София ще бъде затворено за по - късните
часове на деня заради ремонт и няма да може да се осъществява излитане и кацане.
Работното време на летището в Б., откъдето е следвало да тръгне процесният полет при
лятно часово време е от 07:30 до полунощ – българско време или от 04:30 до 21:00 часа
(координирано универсално време).
Анализираните дотук доказателствени източници безспорно сочат, че преди процесния
полет W6 **** по направление летище Ш., Б. – летище София, който е планиран да започне
на 19.07.2021 г. в 21:35 часа и съответно да приключи в 01:10 часа на 20.07.2021 г. и който
впоследствие е отменен от въздушния превозвач, със същото въздухоплавателно средство –
самолет „**** НЕО“ с регистрация ***** реално е осъществен предходен полет W6 ****,
планиран по направление летище Б., Италия – летище София, България за кацане по
разписание в 18:40 часа, но фактически излетял в 18:15 часа и кацнал на летище Бургас в
20:42 часа. От изводите на вещото лице се установи, че по времето, през което при
изпълнението именно на този предходен полет самолетът е следвало фактически, а не по
разписание, да започне да прави маневрата за кацане на летище София, метеорологичните
условия към този момент – 19:35 часа – 19:40 часа българско време – гръмотевична буря,
свързана с появата на поривист и вариращ вятър, не е позволявало кацане на летище София
и е наложило извънредно такова на летище Бургас, осъществено на 19.07.2021 г. в 20:42
часа.
5
Съгласно установената практика на СЕС във връзка с прилагане на разпоредбата на чл.
5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 г., в т.ч. обективираната в решение от 22.04.2021 г.
по дело № С-826/2019 г., признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се
позоват на „извънредно обстоятелство“ не следва да бъде ограничавана единствено до
хипотеза, при която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, като тази
възможност е приложима и в случаи, при които тези обстоятелства засягат предходен полет,
опериран със същото въздухоплавателно средство (решение от 11 юни 2020 г., Transportes
Aйreos Portugueses, C-74/19), тъй като едно и също въздухоплавателно средство може да
извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко
извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се
отразява и на полета или полетите след него.
Следователно, за да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на
пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач може
да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със
същото въздухоплавателно средство предходен полет.
По делото се установи, че неблагоприятните метеорологични условия на летище
София са били налице при фактическото кацане на самолета, при изпълнение на предходния
полет от летище Б., Италия до летище София, както и, че реалното кацане е осъществено на
летище Бургас в 20:42 часа, а по разписание няколко минути по-късно – в 21:35 часа
българско време същото това въздухоплавателно средство е следвало да отлети от летище
Ш., Б. за изпълнение на процесния полет W6 ****, което е обективно невъзможно.
Същевременно съдът съобрази, че метеорологичните условия могат да имат характер
на извънредно обстоятелство тогава, когато са несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, съответно на предхождащия го по време такъв, осъществяван от същия
самолет и изпълняван от същия авиопревозвач.
По делото се установи, че при осъществяване на предходния полет W6 ****, планиран
по направление летище Б., Италия – летище София процесният самолет „**** НЕО“ с
регистрация ***** реално е излетял от летище Б. не в планирания час, а със закъснение,
поради което е закъсняло и кацането му в България на 19.07.2021 г., като вместо в
планирания час 18:40 часа българско време същият е подходил за кацане на летище София
към 19:35 часа – 19:40 часа, когато метеорологичните условия и конкретно наличието на
поривист и вариращ вятър са наложили пренасочването му към летище Бургас. Във времето
когато по разписание този самолет е трябвало да предприеме маневрата кацане на
българското летище около 18:40 часа и когато това е било обективно възможно – поради
нормална видимост и очаквана, предстояща, но все още не реализирана гръмотевична буря
и при нормален вятър, по експертни изводи, обосновани с данните от конкретните писмени
материали, въздухоплавателното средство не се е намирало в обсега на летище София.
По делото, от страна на ответника, не се установи това забавяне при изпълнението на
предходния полет със същия самолет, с който след това е трябвало да бъде осъществен
процесният отменен полет, да се дължи на извънредни по характера си обстоятелства по см.
на съображение 14 и съображение 15 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., което да е основание за изключване на
отговорността му към пътниците за заплащане на обезщетение по параграф 7 от Регламента.
Наличието на последвалото забавяне на този предходен полет, обусловено от
невъзможността да бъде осъществено кацане на летище София, е в момент, в който този
полет вече е бил забавен, поради което не може да се приеме, че отмяната на полет W6 ****
от Ш., Б. до летище София е пряка и непосредствена последица именно от особените
метеорологични условия над летище София по време на фактическото кацане на самолета
при изпълнение на предходния полет, реализирано със закъснение по причини, за които от
ответника не се установи също да имат извънреден характер.
6
За пълнота и прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че
дори и при доказано наличие на извънредно обстоятелство, то същото не е достатъчно да
освободи превозвача от отговорност, доколкото в последния случай за него възниква
задължение да положи необходимата грижа и да ангажира ресурсите си, за да избегне,
доколкото е възможно, отмяната или голямото закъснение на полет.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на
превозвача е да докаже, че закъснението на полета е било неизбежно, въпреки, че същият е
взел всички необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача следва от характера на
дейността му и представлява разумна мярка, която би могла да доведе до избягване на
възникнали обстоятелства, дори и същите да се приемат за извънредни. Същата тази грижа
не следва да представлява „непоносима жертва“ за него, съответно да бъде непосилна с
оглед капацитета на предприятието му.
В настоящия случай по делото не се установи ответната страна [фирма] да е положила
необходимата грижа, за да предотврати отмяната на процесния полет чрез ангажиране на
ресурсите си, в частност чрез извършване на полета с друго въздухоплавателно средство,
респ. в по-късен момент и с кацане на друго летище в България. В тази връзка съдът взе
предвид данните, следващи от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, сочещи, че летище Ш., Б., откъдето е следвало да започне процесният полет и да
излети самолетът, е било отворено до полунощ българско време на 19.07.2021 г., а за летище
Бургас не е съществувало ограничение в полетите. Съгласно съображение 7 от Регламента
опериращият въздушен превозвач, който извършва или има намерение да извърши полет,
може да го осъществени не само със собствен самолет, като по делото не се твърди и не се
установява, ответникът да е направил опит за реализиране на полета чрез друго
въздухоплавателно средство още повече, че към момента на започване на предходния полет
с процесния самолет – фактическото му излитане от летище Б., Италия е било налице
закъснение, съществуващо и към момента, в който самолетът се е намирал в обсега на
летище София – около 19:35 – 19:40 часа, поради което и с оглед продължителността на
полета обратно до Б., откъдето е следвало отново да излети за изпълнение на процесния
полет по разписание от 21:35 часа, за ответника е съществувала възможност да положи
усилия за ангажиране на друго въздухоплавателно средство и едва при констатирана
невъзможност за това да се направи извод, че въпреки положената грижа отмяната на полета
е била непреодолима, каквото в случая не се установява. Наред с това, в случая
метеорологичните условия в страната ни са позволявали кацане, както на летище София в
планирания час на кацане – 18:40 часа, до 19:00 часа, така и на летище Бургас, планирано
като запасно летище. Ответникът, като опериращ въздушен превозвач, осъществяващ
множество и всекидневно полети, е бил длъжен да предвижда подобни обстоятелства, като
осигури максимално ефективно и навременно изпълнение на задълженията си по сключения
договор за превоз.
Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че в процесния случай не са налице
предпоставките на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 г. за освобождаване на
ответното дружество от отговорност.
Следователно, процесните искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени,
като ответното дружество бъде осъдено да заплати в полза на всеки от ищците обезщетение
за отмяна на процесния полет в размер от по 400 евро, установен в чл. 7, т. 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г., тъй като по делото не се спори, че разстоянието между двете
летища, определено по метода на дъгата на големия кръг, е над 1 500 км.
Като законна последица от уважаване на исковете, върху главницата от по 400 евро
следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
7
молба – 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски
имат само ищците. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на всеки от тях следва да бъде
присъдена сумата от по 50 лева – разноски по делото за държавна такса. На основание чл.
78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв в полза на пълномощника на ищците - адв. В. Д.
следва да бъде присъдена сумата от общо 800 лева – представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита в полза на всеки от ищците,
съгласно представените по делото договори за безплатна адвокатска помощ от 15.10.2021 г.
(л. 156 – л. 157 и л. 159 от делото), който размер е в минималния такъв, установен в чл. 7, ал.
2, т. 1 и ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата редакция), съобразявайки конкретната фактическа и правна
сложност на делото, неговата продължителност в рамките на повече от две открити съдебни
заседания, както и конкретно извършените процесуални действия от пълномощника на
ищците, изразяващи се в депозиране на исковата молба, направени доказателствени искания
и явяване в откритите съдебни заседания, поради което счита за неоснователно
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерността му. Сторените от
ответника разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], У., чрез [фирма], с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес], сграда ИВТ, да заплати на П. Х. Ю., роден на ********** г., с документ
за самоличност № [№], издаден на 13.09.2018 г., гражданин на Кралство Б., с адрес: Х., А.
129, Б., на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“, вр. чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети сумата от 400 евро, представляваща
парично обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, за отмяна на полет № W6
**** от 19.07.2021 г. от летище Ш., Б. до летище София, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА [фирма], У., чрез [фирма], с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес], сграда ИВТ, да заплати на Д. Й. Л., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: [адрес], на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“, вр. чл. 5, параграф 1, б. „в“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети сумата от 400 евро,
представляваща парично обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, за отмяна на
полет № W6 **** от 19.07.2021 г. от летище Ш., Б. до летище София, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА [фирма], У., чрез [фирма], с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес], сграда ИВТ, да заплати на П. Х. Ю., роден на ********** г., с документ
за самоличност № [№], издаден на 13.09.2018 г., гражданин на Кралство Б., с адрес: Х., А.
129, Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева, представляваща сторени по
8
делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА [фирма], У., чрез [фирма], с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес], сграда ИВТ, да заплати на Д. Й. Л., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева, представляваща сторени
по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА [фирма], У., чрез [фирма], с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес], сграда ИВТ, да заплати на адв. В. Д., с ЕГН: ********** от Софийска
адвокатска колегия, с личен № [№] и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв сумата от 800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска защита по делото в полза на ищците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9