Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 262120 29.07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито
съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при
участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 9366 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по
извършване на съдебна делба.
С постановеното по делото решение № **** от ***** г. е допусната
съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ****** по КККР на
гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изп. директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. *** ул. *** № *, ет. *, находящ се в сграда № *, разположена
в поземлен имот с идентификатор № *****, брой нива на обекта **, с площ *** кв.м.,
с прилежащи части: таванска стая с площ *** кв.м., избена стая с площ ** кв.м.,
ведно съответните идеални части от общите части на сградата, предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, стар идентификатор: няма, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта № ******,
над обекта: няма, КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ между С.Р.М., ЕГН **********, Х.С.М., ЕГН
**********, Ф.С.М., ЕГН **********, Х.Е.М.,
ЕГН **********, Т.Е.М., ЕГН ********** и Д.П.М., ЕГН **********, ПРИ СЛЕДНИТЕ
КВОТИ: *** идеални части за С.Р.М.; *** идеални части за Х.С.М.; *** идеални части за Ф.С.М.;
*** идеални части за Х.Е.М.; *** идеални части за Т.Е.М. и ****
идеални части за Д.П.М..
Във втората фаза на делбения процес
съделителите С.Р.М., Х.С.М., Ф.С.М., Х.Е.М. и Т.Е.М., представлявани от адвокат
С., искат допуснатият до дебна имот да бъде изнесен на публична продан.
Предявени са искове по сметки по
реда на чл. 346 ГПК, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждането на
ответника Д.П.М. да заплати на Х.С.М. и Ф.С.М. суми от по 2600,64 лева, а на Х.Е.М.
и Т.Е.М. суми от по 2972,16 лева, уточнени съобразно приетото по делото
заключение, представляващи обезщетение за лишаване от ползването на
притежаваните от ищците идеални части от правото на собственост върху процесния
имот в периода от ****** г. до ****** г.
Претендират се разноски по
извършване на делбата и по исковете по сметки.
Съделителят Д.П.М. – ответник по
исковете по сметки не взема становище по способа за ликвидиране на съсобствеността,
както и по исковете по сметки.
Съдът, като съобрази наведените от
страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото,
преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на правния спор, приема следното:
По извършването на делбата:
Основен принцип в делбата е всеки
съделител при възможност да получи дял в натура /чл.69, ал.2 ЗН/, като при
избора на способ за извършване на делбата от най-съществено значение са
обстоятелствата колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса,
видът на допуснатите до делба имоти, обема на притежаваните от съделителите
права, както и становището им досежно начина на нейното извършване. В случая
квотите на съделителите не са равни, а в имота няма изградени самостоятелни
обекти, който да бъдат разпределени в дял по реда на чл. 353 ГПК. Процесният
имот представлява жилище – апартамент, и е реално неподелям, в който аспект е
становището по допуснатата техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло.
При това положение единственият възможен способ за ликвидиране на възникналата
между съделителите съсобственост е имотът да се изнесе на публична продан.
По исковете по сметки:
Предявени са активно субективно
съедини искове по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС от съделителите, който са лишени
от ползването на процесния недвижим имот, в обема на притежаваните от тях
квоти. Според чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Правото на обезщетение по
чл. 31, ал. 2 ЗС е частен случай на принципа за забрана на неоснователното
обогатяване в отношенията между съсобствениците, което право възниква считано
от поканата, в който смисъл са разясненията на ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС. За
да бъде уважен искът, ищецът следва да докаже, че общата вещ се ползва от
ответника, както и че е поискал предоставяне на ползването, като е отправил
покана. Ползване на общата вещ е налице включително и когато ответникът не си
служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не
допуска друг съсобственик да си служи с нея - например като държи ключа ( в
този см. разяснителните мотиви на ТР №
7/2012 г. на ОСГК на ВКС). Следва да се подчертае, че исковият период, за
който може да бъде уважен искът по чл. 31, ал. 2 ЗС, е от получаване на поканата
до първото по делото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата – в
този см. решение № 99 от 13.05.2016 г. по гр. д. № 83 / 2016 г. на ВКС, I
г.о., решение № 99 от 23.07.2018 г. по
гр. д. № 3414/2017 г. на ВКС, I г.о. и др. При отправена покана, правото на
обезщетение се дължи за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква,
когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик
част, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него. Следователно, за да бъде отхвърлена исковата претенция,
ответникът следва да установи, че е предложил ползването съответно на
притежаваните от неползващия съсобственик права.
Установява се от приетите по делото
доказателства, че ищците по исковете по сметки са отправили нотариална покана
до ответника за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването. Поканата е
връчена на ***** г., която дата съвпада с началото на исковия период, чиято
крайна дата е **** г. – първото по делото открито съдебно заседание във фазата
по извършване на делба. От прието по делото заключението по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява
размерът на исковите претенции, като ищците конкретизират размера на исковите
си претенции според приетата експертиза. Ответникът не твърди и доказва да е
предложил ползването на имота в отговор на отправената до него покана, като от
данните по допуснатите по делото експертизи се установява, че именно ответникът
фактически ползва имота. При това
положение се налага извод за основателност на предявените искове по сметки.
По разноските:
Съделителите следва да бъдат осъдени
по реда на чл. 355 ГПК да заплатят държавни такси по извършване на делбата в
размер на четири процента от квотата им собствеността. Оценката на имота
възлиза на 89 600 лева, като дължимата държавната такса е както следва:
149, 33 лева за С.Р.М., 522, 66 лева за Х.С.М., 522, 66 лева за Ф.С.М., 597, 33
лева за Х.Е.М., 597, 33 лева за Т.Е.М. и 1194, 66 лева за Д.П.М..
По извършването на делбата Д.П.М.
следва да заплати в полза на останалите съделители разноски за допусната
съдебно-техническа експертиза съобразно квотата му, които разноски възлизат на
133,33 лева.
По исковете по сметки Д.П.М. следва да
заплати в полза РС-Пловдив държавна такса от четири процента върху цената на
исковете, т.е. сумата от общо 445,82 лева. Следва да заплати в полза на ищците
по исковете по сметки сумата от 600 лева за адвокат и 200 лева – разноски за
експертиза, като разноските по исковете по сметки се определят съобразно
уважената част.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК допуснатия до делба с решение № ***
от ***** г. по гр.д. № ****/****г. на РС-Пловдив недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ ***** по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г.
на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. ****, ул. **** № *, ет. *,
находящ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****,
брой нива на обекта ***, с площ ***** кв.м., с прилежащи части: таванска стая с
площ **** кв.м., избена стая с площ *** кв.м., ведно съответните идеални части
от общите части на сградата, предназначение на самостоятелния обект - жилище,
апартамент, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж няма, под обекта № *****, над обекта: няма, чиято
оценка възлиза на 89 600 лева, като делбата е допусната между: С.Р.М., ЕГН
**********, Х.С.М., ЕГН **********, Ф.С.М., ЕГН **********, Х.Е.М., ЕГН **********,
Т.Е.М., ЕГН ********** и Д.П.М., ЕГН **********, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: ****
идеални части за С.Р.М.; *** идеални части за Х.С.М.; *** идеални части за Ф.С.М.;
*** идеални части за Х.Е.М.; **** идеални части за Т.Е.М. и **** идеални части
за Д.П.М..
ОСЪЖДА по реда на чл. 346 ГПК Д.П.М., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на Х.С.М.,
ЕГН ********** и на Ф.С.М., ЕГН ********** сумите от по 2600,64 (две хиляди и
шестстотин лева и 64 ст. ) лева за всяка от тях, представляващи обезщетение за
лишаване от ползването процесния имот № ****, ведно с прилежащите му таванска, избена
стая и общи части, в периода от ***** г. до **** г., в обема на притежаваните
от ищците права от по **** идеални части.
ОСЪЖДА по реда на чл. 346 ГПК Д.П.М., ЕГН **********
да заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на Х.Е.М., ЕГН ********** и на Т.Е.М.,
ЕГН ********** сумите от по 2972,16 (две хиляди деветстотин седемдесет и два
лева и 16 ст.) лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за лишаване от
ползването процесния имот № ****, ведно с прилежащите му таванска, избена стая
и общи части, в периода от **** г. до **** г., в обема на притежаваните от
ищците права от по **** идеални части.
ОСЪЖДА С.Р.М., ЕГН **********, Х.С.М., ЕГН **********, Ф.С.М., ЕГН **********, Х.Е.М., ЕГН **********, Т.Е.М., ЕГН ********** и Д.П.М., ЕГН ********** да заплатят в полза на РС-Пловдив държавни такси по извършване на делбата, както следва:
-
149, 33 (
сто четиридесет и девет лева и 33 ст.) лева за С.Р.М.;
-
522, 66 (
петстотин двадесет и два лева и 66 ст. ) лева за Х.С.М.;
-
522, 66 (
петстотин двадесет и два лева и 66 ст. ) лева за Ф.С.М.,
-
597, 33 (
петстотин деветдесет и седем лева и 33 ст.) лева за Х.Е.М.,
-
597, 33 (
петстотин деветдесет и седем лева и 33 ст.) лева за Т.Е.М.;
-
1194, 66
( хиляда сто деветдесет и четири лева и 66 ст. ) лева за Д.П.М..
ОСЪЖДА Д.П.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от общо 445,82 (
четиристотин четиридесет и пет лева и 82 ст.) лева, представляваща държавни
такси по исковете по сметки.
ОСЪЖДА Д.П.М., ЕГН ********** да заплати
на С.Р.М., ЕГН **********, Х.С.М., ЕГН **********, Ф.С.М., ЕГН **********,
Х.Е.М., ЕГН ********** и Т.Е.М., ЕГН ********** сумата от 133,33 ( сто тридесет
и три лева и 33 ст. ) лева – разноски по допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, според притежаваната от него квота от **** идеални части.
ОСЪЖДА Д.П.М., ЕГН ********** да заплати
на Х.С.М., ЕГН **********, Ф.С.М., ЕГН **********, Х.Е.М., ЕГН **********
и Т.Е.М., ЕГН ********** сумата от общо 800 ( осемстотин ) лева – разноски по
исковете по сметки за експертиза и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/
ДЕЯН ВЪТОВ
Вярно с оригинала.
Т.А.