№ 185
гр. Силистра, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско
дело № 20243400500327 по описа за 2024 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. Р. А. ЕГН **********, представляван от адв. Т.С., АК
Силистра, моли съда за отмени Решение № 264/17-04-2924г. на Районен съд Силистра,
постановено по гр.д № 344/2023г. съгласно описа на същия съд и вместо него да постанови
друго, с което да уважи релевираните от него установителни искове, като му присъди
направените разноски в хода на въззивното производството и тези пред PC- Силистра.
Счита, че обжалваното решение е неправилно и това го мотивира да иска отмяната
му, по следните съображения:
Коректното граматическо интерпретиране на процесуалното правило на чл.579 от
ГПК следва да бъде подчинено на служебната функция на подписа, полаган от участник в
нотариалното производство. За да се приеме, че това производство е приключило редовно,
нотариусът следва да се убеди в съдържанието на изявената от участниците в него воля,
която воля, наред с това, следва да бъде документирана, за да се преодолеят бъдещи спорове.
Казано накратко, нотариалното удостоверение следва да обезпечи истинността на факта, че
волеизявлението, насочено към пораждане на желаните правни последици, е направено от
посочения в нотариалния акт негов автор. Обичайно авторството се удостоверява с подписа
на лицето, което е изявило воля за едно ли друго значимо правно действие.
Подписът е автоматизирано изписване на букви и символи, с които лицето се
индивидуализира в оборота и в отношенията си с администрацията. Като параф,
обезпечаващ това индивидуализиране на субектите, подписът често не съответства на
собственото, бащино и фамилно име на лицата. Не рядко този подпис има своя техника,
отговаряща на определена идея на автора си.Така или иначе, за да поставя еднообразен и
1
повтарящ се графичен символ, с който да се представя като автор на определено изявление,
правният субект не трябва да е успоредно с това и грамотен. Подписът на неграмотния е
толкова подпис, колкото парафът на грамотния. Поне в гражданския оборот това е безспорно
положение.
Правилото на чл. 529, ал. 1 от ГПК не случайно препраща към чл. 189 от с.к., в
който се урежда начина за съставяне на частен документ от неграмотно лице. В отношения с
чисто административен характер или други подобни на власт и подчинение, нормата на чл.
189, ал. 1 от ГПК е неприложима, като неграмотното лице ще постави обичайния си подпис
независимо от това дали може да чете и пише. Нужно е то да употребява графичен символ за
индивидуализирането си. Подобен е и конкретния случай, по който е постановено
атакуваното решение на PC Силистра.
Покойната ФАТМЕ ЮСЕИН АЛИ, е майка на жалбоподателя и той твърди, че в
ежедневието си тя се е подписвала на различни документи - ведомости за получаване на
трудово възнаграждение, в последствие на ведомости за получаване на пенсионно
обезщетение, в кредитни институции, където е съхранявала свободните си парични
средства,при съставяне на договори за отдаване под наем или аренда на притежаваните от
нея селскостопански земи и др. подобни. В хода на производството е установено, че в
годините тя е изработила и използвала графичен символ - подпис, с който успешно се е
индивидуализирала пред служба „Документи за самоличност на българските граждани“,
пред Общинска служба „Земеделие“ Силистра, пред „Банка ДСК“ ЕАД и на ред други места.
Проблемът в рамките на тъй нареченото главно доказване бе този, че поради сроковете за
съхранение на документите, върху които е поставила подписа си, няма възможност да се
представи нито един писмен образец на нейния параф, съхранен от съответните служби и
институции. Това означава, Фатме Али е могла да се индивидуализира с подписа си и да се
подписва.
В противовес на този факт, при изповядване на сделката по нот. акт № 163, том XIII,
№ 9457, д. № 1369/2015г., нотариус Румен Тодоров е приел, че участникът в нотариалното
производство като праводател Фатме Али „...не може да подпише...“ поради неграмотност.
Този факт е „удостоверен“ с едно единствено изречение, изписано в края на текста на
договора, след описанието на приложените документи, с думите „Поради неграмотност е
положен отпечатък от десния палец“. В това изречение не е посочено лицето, което е
неграмотно, кои са предпоставките, въз основа на които е допуснато изключението по чл.
579, ал. 2 от ГПК - отказ да се подпише, неуспешен опит да го направи или др. Поради това
следва да се приеме, че това удостоверение, е опит да се придаде законосъобразност на едно
незаконосъобразно процесуално действие, поради което, предписаната от закона форма е
опорочена, което е и в основата на предявените от искове.
ОТВЕТНИЦИТЕ ПО ЖАЛБАТА Х. А. Р. с ЕГН **********, от с. Брадвари, и З. М.
Р. с ЕГН **********, от с. Брадвари, не са подали отговор. В съдебно заседание
процесуалният им представител заяви, че доводите, изложени във въззивната жалба са
несъстоятелни, поради което моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението
2
на първоинстанционния съд.
С обжалваното решение, съдът е:
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни и недоказани исковете, предявени от А. Р. А. с
ЕГН **********, с. Правда, община Дулово, ул. „Васил Левски“ № 38 против Х. А. Р. с ЕГН
********** и З. М. Р. с ЕГН **********, двамата от с. Брадвари, общ. Силистра, ул. Христо
Ботев № 13, за обявявяне нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 163, том XIII, № 9457,
д. № 1369/2015г. на нотариус Румен Тодоров, peг. № 105 на Нотариалната камара, поради
липса на предвидената в закона форма и поради липса на съгласие като и за отмяна на
Нотариален акт № 163, том XIII, № 9457, д. № 1369/2015г. на нотариус Румен Тодоров на
основание чл. 537, ал. 2, предложение второ от ГПК.
ОСЪДИЛ А. Р. А. с ЕГН **********, с. Правда, община Дулово, ул. „Васил Левски“
№ 38 да заплати на Х. А. Р. с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на
1 200 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
прие за установено следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирано лице и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред РС-Силистра е образувано по искове с правно основание чл.26,
ал.2, предл.3 от ЗЗД и чл.26,ал.2, предл. 2 от ЗЗД и чл.537,ал.2 от ГПК, предявени от А. А.
против Х. А.Р. и З. М. Р.. Ищецът има множество доказателствени искания, уважени от съда.
Въпреки това, тезата му, че неговата майка и наследодателка Фатме Ю.Али е полагала
подпис, за да удостовери волята си, не е доказана по убедителен начин. Както е обяснено и
във въззивната жалба, положените усилия не са дали резултат, тъй като документите, на
които ищецът се позовава /предполагаемо подписвани от Ф.Али/, не са съхранени от
съответните държавни органи и институции.
Единствените доказателства събрани по делото са Книжка за безсрочни вноски
издадена от ПК“Пчела-90“/л.81/ и Договора за делба на наследствените земеделски земи
/л.90/. Ответниците оспорват, че подписът положен за „вносител“ на книжката за безсрочни
вноски е поставен от Фатме Али. В подкрепа на това е представена книжката на съпруга й –
Р. М.Али/л.82/, при съпоставката с която е видно, че подписите са идентични и вероятно са
изпълнени от Р.Али. Този извод се налага и при сравнение на подписа в другото писмено
доказателство – Договора за делба. Този документ също е подписан от Ф.Али, но с подпис
напълно различен от този, положен на Книжката за безсрочни вноски. Очевидна е
3
различната степен на обработеност и умение при полагане на подписа.
Въпреки разпределената доказателствена тежест, ищецът не сочи доказателства,
които да обосноват основателност на исковете му.
Активност в производството проявяват ответниците, по чието искане са разпитани
трима свидетели, които потвърждават факта, че Ф. Али е била неграмотна. Свидетелката М.,
участник и в нотариалното производство като преводач на Ф.Али, изрично е заявила, че на
въпроса на нотариуса „Можеш ли да се подписваш?“, Ф.Али е отговорила, че не може.
Тези доказателства са обсъдени подробно и задълбочено от районния съд и
решението му е постановено след обоснован правен анализ на установените факти и
събраните доказателства.
Възраженията на жалбоподателите срещу постановения съдебен акт са изцяло
неоснователни и необосновани. Дефицитът на доказателства не беше преодолян и във
въззивното производство, поради което, въззивнaта жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното решение на РС-Силистра – потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 264/17.04.2024 г. постановено по гр.д. № 344/2023 г.
по описа на РС- Силистра.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му
на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4