№ 196
гр. Видин, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря ВЕРОНИКА В. УЗУНОВА
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20251320200570 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Д. Б. К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 264 от
23.04.2025г. на Заместник – директор на РДГ - Берковица, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53,
ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, във вр. с чл.
213, ал. 1, т. 1 от от Закона за горите – „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева
за извършено административно нарушение по чл. чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона
за горите и на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 266, ал. 1 от
Закона за горите, във вр. с чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите – „глоба“ в
размер на 500 /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по
чл. чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява, като
изпраща процесуален представител , който заема становище в с.з. до се
отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната стрА. не изпраща процесуален представител в с. з.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
1
обстановка:
На 20.03.2025г. в с. Ракитница, обл. Видин, ул. „Цар Симеон“, № 4, при
извършена съвместна проверка от служители на Участък – Брегово при РУ –
Видин и служители на СЗДП ТП ДГС – Видин в посочения по-горе частен
имот, се установило, че жалбоподателят Д. Б. К. съхранява 4.00 пр.м.3 дърва за
огрев, в това число 2.00 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид „слива“, 1.50
пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид „кайсия“ и 0.50 пр. м3 дърва за отгрев от
дървесен вид „акация“, без дървата да са маркирани с контролна горска марка
или общинска марка и без превозен билет – документ, доказващ законния
произход на дървесината.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля П. С. К. и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а
разгледА. по същество е основателна.
С разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ се забранява съхраняването на
дървесина, немаркирА. с контролна горска марка, съответно с производствена
марка, а според т. 2 - дървесина, непридружена с превозен билет.Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗГ разпоредбите на закона не се прилагат за
посочените в разпоредбата хипотези: 1. паркове и градини в урбанизирани
територии; 2. горите и земите в националните паркове и в резерватите; 3.
дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не
притежават характеристиките на гора по ал. 1 и 4. площите, заети с
горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и
железните пътища.А според разпоредбите на чл. 131б, ал. 1 и ал. 2 от ППЗГ
дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на Закона за
опазване на селскостопанското имущество, преди транспортиране се маркира
с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът.
Марката се изработва по образец, утвърден от изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите. Маркирането се извършва от длъжностно
2
лице, определено от кмета на общината. и ал. 2 - дървесината, добита извън
горския фонд при условията и по реда на ЗОСИ, се транспортира придружена
с превозен билет или с писмено удостоверение, издадено от длъжностно лице,
определено от кмета на общината. За всяко транспортно средство се издава
отделен превозен билет или удостоверение, което съдържа всички реквизити
на превозния билет. Според § 1а, т. 3 от ДР на ППЗГ "Добив на дървесина" е
сеч и извоз на дървесина до временен склад.В случая не е изследвано
обстоятелството относно произхода на дървата и дали ъхраняваните дърва от
жалбоподателя подлежат на маркировка с КГМ, производствена или общинска
марка, както и придружаване с превозен билет. От събраните по делото
доказателства и от приложеното постановление на РП-Видин е видно, че
въпросните дърва са отсечени от двор в частен имот на жалбоподателя.
Предвид описанието на дървения материал и количеството на същия не би
могло по категоричен начин да се приеме, че жалбоподателят е съхранявал
дървесина, подлежаща на маркиране с контролна горска марка, съответно с
производствена марка. Относно маркирането с общинска марка, същото не е
уредено в ЗГ, поради което и отговорност за това няма как да му бъде търсена
по този закон.От описаното по - горе се установява, че липсват доказателства
в административнонаказателната преписка, от които да бъде установено по
какъв начин се е стигнало до извода, че жалбоподателя съхранява именно
такава дървесина, за която се прилагат разпоредбите на ЗГ и съответно е
административнонаказателноотговорно лице по чл. 266, ал. 1 от ЗГ.
Нарушението следва да е установено по един несъмнен и безспорен начин.
Като тежестта на доказване лежи именно върху административнонаказващия
орган и нарушителят не е длъжен да доказва, че е невинен.Събраните по
делото доказателства от наказващия орган и в съдебното производство не
установяват по категоричен начин извършването на нарушението, което
несъмнено води до необоснованост на НП. За да се приеме, че е налице
административно нарушение, по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото следва да
е извършено виновно. При издаването на АУАН и на НП наказващият орган не
се е съобразил с всички събрани и представени доказателства по преписката.
Налагането на наказание за нарушение, което не е безспорно доказано и при
неизяснена фактическа обстановка, като за част от обстоятелствата
наказващия орган е направил предположения е недопустимо, съответно и така
издаденото НП е незаконосъобразно и не би могло да се приеме, че това е
3
порок, който може да бъде саниран в съдебното производство.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано
и ще следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на оргА.,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно -
наказващият орган, а това е РДГ - Берковица.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Видинският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 264 от 23.04.2025г. на Заместник –
директор на РДГ - Берковица, с което на жалбоподателя Д. Б. К., ЕГН:
**********, с адрес: ***, е наложено административно наказание на
основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за
горите, във вр. с чл. 213, ал. 1, т. 1 от от Закона за горите – „глоба“ в размер на
500 /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл. чл.
213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите и на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН,
във вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона
за горите – „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено
административно нарушение по чл. чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
ОСЪЖДА РДГ - Берковица да заплати на Д. Б. К., ЕГН: **********, с адрес:
***, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.
4
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5