№ 96
гр. Свиленград, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100094 по описа за 2022 година
Производството е образувано по установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Ищецът О.А.Ю. твърди, че е съсобственик на поземлен имот с
идентификатор 65677.87.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на
Изпълнителен директор на АГКК. Върху поземленият имот била построена
едноетажна сграда с идентификатор 65677.87.22.1, с предназначение
еднофамилна жилищна сграда с площ от 100 кв.м., за която не разполагал със
строителни книжа. Твърди, че с ответника адвокат Г.Т. К.П. сключили
договор за изработка (погрешно квалифициран в ИМ като договор за
поръчка), по силата на който ответникът предоставила на ищеца услуга,
състояща се в консултиране и даване на становище, относно процедура по
снабдяване със строителни книжа за узаконяване на строежа на
горепосочената сграда. Отделно от този договора, страните сключили и
договор за поръчка, по силата на който ответникът се задължила да извърши
от името и за сметка на ищеца заплащане на сумата 7000 евро,
представляваща стойността на проектите за узаконяване на сградата. Ищецът,
който живеел и работил в чужбина, изпратил на ответника, чрез свой
пълномощник - Д.Р.А., сумата 7000 евро, която последният предал на
ответника на 23.03.2021г. На същата дата била изготвена разписка, подписана
от предалия и от получилия сумата. В началото на месец декември 2021
година ищецът поискал от ответника да му разясни за какви по вид и брой
проекти са направени плащания. Ищецът получил уверение от ответника, че
такива плащания действително са направени, но не получил платените
1
проекти. На среща между страните, провела се през месец декември 2021г.,
ответникът заявила на ищеца, че всички проекти са изготвени и ще му бъдат
представени преди 31.12.2021 година, но това не се случило. До началото на
2022 година ответникът нито предоставила на ищеца изготвените проекти,
нито му върнала предадените й 7000 евро.
За събиране на вземането си ищецът подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано частно
гражданско дело по № 21/ 2022 г. по описа на Районен съд — Свиленград и
издадена заповед за изпълнение за процесната сума. Ответникът подала
възражение срещу заповедта и в указания му срок ищецът предявил иск за
установяване на вземането си.
Предвид изложеното, ищецът иска от съда да установи по отношение на
ответника, че последният му дължи връщане на сумата 7000,00 седем хиляди
евро, представляваща стойността на проекти за узаконяване на сграда,
находяща се в ПИ с идентификатор 65677.87.22.1 по действащите КККР на
гр. Свиленград, платена на отпаднало основание по сключен между страните
договор за поръчка от 23.03.2021г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело по № 21/ 2022г. по
описа на Районен съд — Свиленград. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като недопустим
и неоснователен.
Ответникът оспорва изложената в исковата молба фактическа
обстановка, която не отговаряла на действителната такава. Посочва, че през
месец септември 2019г. с ответника - адвокат Г. К.П. се свързал по телефона
ищеца О.А.Ю., като й обяснил, че има къща в гр. Свиленград, в кв. „Гарата“,
за която нямал нужните документи, а за земята под къщата - че имал
геодезически проблеми и такива със собствеността. Казал й също, че към
момента живее и работи в Холандия и не се намира на територията на
Република България от доста време. Обяснил й, че е оставил пълномощно и
документите, които има, на баща си и че последният може да й ги донесе, за
да се запознае с тях и да каже мнението си по тях. След около една седмица в
кантората на ответника в гр. Свиленград дошъл А.Ю.А., баща и
пълномощник на ищеца, който й представил пълномощно, декларации по
чл.264, ал.1 от ДОПК и по чл.25, ал.8 от ЗННД, скица № 15-695712 от
28.09.2018г., издадена СГКК - гр. Хасково при АГКК, копие на Нотариален
акт № 141, том III, рег.№ 4883, дело № 459/14.09.2018г. по описа на нотариус
Митко Митев с рег.№ 420 по РНК, вписан под акт № 40, том 9, дело №
1224/17.09.2018г. в Служба по вписвания - Свиленград. От документите било
видно, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част на Поземлен имот с
идентификатор 65677.87.22 по КККР на гр. Свиленград, а останалата 1/2 ид.
част от собствеността е на дружество „СВИЛЕНА-ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“
ООД -гр. Свиленград, с ЕИК: *********.
Ответникът адв. К. не спори, че с ищеца, чрез пълномощника му (баща
2
му), са сключили договор за услуга, по силата на който последният й
възложил, а тя се е задължила да го консултира за узаконяване на собствения
му имот, в това число на построената в него сграда, срещу възнаграждение,
което да й бъде платено след снабдяване на необходимите за узаконяването
документи. В изпълнение на задълженията си по този договор ответникът,
след като разгледала представените й документи, заедно с пълномощника на
ищеца, отишли в кантората на нотариус Митко Митев и се снабдили с
извлечение от цялото нотариално дело по посочения нотариален акт. След
това адв. К. се свързала с инж. И.И. от гр. Любимец, запознала го с
оставените й документи и след време последният я уведомил, че следва да се
направят два проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на поземления имот идентификатор 65677.87.22. Обяснил й, че
изготвянето на тези два проекта било необходимо, за да се очертае частта от
имота, върху който попада сградата, тъй като тя попадала и в съседния
поземления имот идентификатор 65677.87.136, собственост на на “СВИЛЕНА
- ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ ООД - гр. Свиленград. След разговор на ответника
със собственикът на дружеството - Д.К., последният дал съгласието си да се
започне процедура по изменение в кадастралната карта и кадастралните
регистри на горепосочените имоти и съответно да изработят нужните
проекти. През цялото това време, всеки ден ищецът се обаждал по телефона
на ответника и бил в течение какво се случва по неговия казус.
С оглед нуждата от проектиране, на 25.11.2019 г. г-н А., пълномощник
на ищеца, подписал нотариално заверено пълномощно от името на последния,
с което декларирал, че е съгласен да се изготви проект за изменение в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, обл.
Хасково, относно поземлен имот с идентификатор 65677.87.136 и поземлен
имот с идентификатор 65677.87.22. В края на 2019г. такъв проект бил
изготвен от инж. И., а впоследствие – одобрен. След одобряването на този
проект се налагало собственика на ПИ с с идентификатор 65677.87.136 да
прехвърли на собственика на ПИ с идентификатор 65677.87.22 (ищеца) 106
кв.м. от имота. Ищецът помолил ответника да му съдейства за сделката, като
го снабди с нужните документи за същата. Ответникът се съгласила,
подготвила необходимите документи и сделката се състояла на 30.07.2020 г.
пред Ивелина Загорчава - помощник нотариус по заместване при нотариус
Митко Митев с рег. № 420 по РНК.
През месец август и септември 2020-та година страните провели
няколко срещи, на които ищецът помолил ответника да му съдейства и да
намери проектанти, инженери, архитекти и прочие, които да му помогнат в
процедурата по нанасяне на жилищната му сграда в КККР върху ПИ
65677.87.22 в гр. Свиленград и в процедурата по узаконяване на сградата.
След като направила множество проучвания ответникът уведомила ищеца, че
г-н Д.Т. от гр. Свиленград, заедно със свои познати в тази сфера (екип),
между които и инж. И.И., ще се заемат реализиране на посочените процедури.
Ищецът възложил на ответника да поддържа връзка с тях и да го
уведоми колко ще струва поръчката. Ответникът се съгласила, а ищецът
заминал за Холандия. След време ответникът уведомила по телефона ищеца,
3
че стойността на проектите, заедно с таксите и разноските по тях, е 7000 евро.
Ищецът се съгласил и в следващите месеци страните се чували по телефона
поне два пъти месечно, като през това време ищецът потвърждавал, че не се е
отказал от проектирането, свързано с узаконяване на къщата му.
През февруари 2021 г. ищецът уведомил по телефона ответника, че ще й
изпрати уговорената сума от 7000 евро, чрез Д.Р.А.. Последният предал
сумата на ответника на 23.03.2021г. в офиса й в гр. Свиленград, за което била
съставена разписка. Още в същия ден - 23.03.2021г., в същия офис,
ответникът предала същата сума на г-н Т., като за това била съставена
разписка. Така, работата по проектирането започнала от г-н Т., а последният
ежеседмично държал в течение ответника за извършените работи, а
последният, от своя страна, държал в течение ищеца.
През есента на 2021г. ищецът се завърнал в България. Тогава били
проведени няколко разговора между него, г-н Т., инж. И. и ответника адв. К.,
в кантората на последния. Обяснено било на ищеца какво е направено до
момента и какво следва да бъде направено, в това число, че следва да се
направи и проектиране за изграждане на нова улица и нова улична регулация,
като за целта следва да се изработи и такъв план, тъй като построената вече
къща от Ю. била на границата на ПИ 65677.87.22. Последното не се харесало
на ищеца и предложил сам да отиде на среща с главния архитект на Община
Свиленград, за да разговаря с него лично, но впоследствие се отказал. Това се
случило в началото на месец декември 2021 година.
Няколко дни по-късно ищецът, г-н Т., инж. И. и ответника отново се
срещнали в кантората на последния в гр. Свиленград. Ищецът се съгласил
екипът да продължи да работи, а впоследствие всеки ден или се обаждал на
ответника или идвал в кантората й в гр. Свиленград, за да се информира за
работата по проектите. Междувременно, работата продължавала и ответникът
непрекъснато информирала ищеца за свършеното. Последният обаче започнал
да негодува, като казал на ответника, че мисли да се откаже, че това било
невъзможна работа и др. Ответникът му обяснила, че проектантите работят в
негова полза и всички това е в негов интерес. Ищецът споделил на ответника,
че в началото на новата 2022 г. отново ще тръгва за Холандия заедно със
семейството си, като се разбрали до тогава да продължава да бъде
информиран за хода на процедурите.
На 30.12.2021 г., след предварителна уговорка между тях, ответникът
очаквала ищеца в кантората си в гр. Свиленград. Обадила му се по телефона,
но той не й отговорил. Впоследствие й се наложило да отиде до гр. Харманли
и по пътя, пред Застрахователно дружество ДЗИ на бул. „България“ в гр.
Свиленград, срещнала ищеца, със съпругата му, и го попитала защо не е
дошъл в кантората, според уговорката им. Ищецът казал, че оправяли
документите на детето им в Дирекция „Социално подпомагане“ в гр.
Свиленград и се разбрали да се видят на 04.01.2022 г. - първият работен ден
на 2022г. Тази среща се състояла в кантората на ответника, където той дошъл,
заедно със съпругата си и един техен познат. Ответникът дала отчет за
свършеното по проектите, а съпругата на ищеца заявила, че са си намерили
купувач за къщата и че ще я продават. Ищецът и съпругата му заявили също,
4
че мислят да се отказват от проектите. След като съпругата му излязла от
кантората, ищецът споделил пред ответника, че тя го заплашва, че „ще го
остави и ще се раздели с него, ако той продължи процедурата по узаконяване
на къщата си“. Ищецът поискал от ответника да му даде проектите, но
последната му обяснила, че те са при г-н Т., който ги движи и че към момента
не са при нея. Обещала му да поиска от г-н Т. копие от всички документи и
да му ги предаде.
На 07.01.2022 г. сутринта ответникът се свързала с ищеца по телефона и
му казала, че вече има информация за адресите на засегнатите собственици за
бъдещото проектиране на новата улица. Ищецът й казал, че съпругата му го
оставила и си отишла в гр. Любимец, че той в момента е с болното им от
анорексия дете и че не може да се дойде сега. Обещал да й се обади и да
дойде в началото на следващата седмица, преди да замине. Това бил
последният разговор между страните. Ищецът повече не се обадил на
ответника и повече не посетил кантората й в гр. Свиленград.
В обобщение ответникът твърди, че е изпълнила точно задължението си
към ищеца и е предала цялата получена от нея сума на проектанта г-н Т..
Затова счита, че в полза на ищеца не се е породило субективното право на
парично вземане, което се претендира с исковата молба, поради което и
предявеният иск бил изцяло неоснователен.
Предвид гореизложеното, ответникът моли съда да отхвърли
предявения иск и да осъди ищеца да му заплати разноските по делото. Прави
евентуално възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие
следното:
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 21/ 2022г. по
описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е
разпоредено ответникът да му заплати сумата 7000 евро, представляваща
платена на отпаднало основание сума по договор за поръчка от 23.03.2021г.,
съставляваща стойността на проекти за узаконяване на сграда, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 65677.87.22 по кадастралната карта на гр.
Свиленград, ведно със законната лихва за периода от 11.01.2022г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото. Срещу заповедта е
подадено възражение от длъжника, като настоящият иск е предявен в срока
по чл.415, ал.4 от ГПК, с оглед на което се явява процесуално допустим.
За уважаването на предявения иск е необходимо да се установи при
условие на пълно главно доказване наличието на следните комулативни
предпоставки: 1/. Действително облигационно правоотношение между
страните, съдържащо белезите на договор за поръчка, по силата на който
ответникът (довереникът) се е задължил да извърши от името и за сметка на
ищеца (доверителя) узаконяване на жилищната сграда, построена в
земеделска земя, като предаване сумата 7000 евро, представляваща
стойността на проекти за узаконяване на жилищна сграда в земеделски имот,
5
и в изпълнение на поръчката и съгласно чл.284, ал.2 ЗЗД да предаде на ищеца
заплатените проекти; 2/. Извършване от ищеца на твърдяната престация по
договора, т.е. предаване на ответника на сумата 7000 евро; 3/. Надлежно
упражнено право на разваляне на договора от страна на ищеца, за
настъпването на което да са налице законовите предпоставки на чл.87 от ЗЗД
– виновно неизпълнение на задължението от страна на ответника, за което
той носи отговорност.
По делото не се спори, а и от представената с исковата молба «Разписка
при получени пари в брой» от 23.03.2021г. се установява, че на същата дата
ответникът адв. Г. К. – П. е получила от ответника О.Ю., чрез пълномощника
му Д.А., сумата 7000 евро – «за проекти на Поземлен имот с идентификатор
65677.87.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, местност «Карантините», с площ 1015
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: пета, с номер по предходен план 087022,
част от 087136, при съседи: имоти с идентификатори 65677.87.146,
65677.87.16, 65677.87.15 и 65677.87.136», които адв. К. се е задължила да
предаде на «проектантите, архитектите и инженерите за узаконяване на
жилищната сграда, построена в имота».
С оглед така установеното и доколкото по правило договорът за
поръчка е неформален, съдът приема, че на 23.03.2021г. между страните по
делото е възникнало облигационно правоотношение, почиващо на сключен
между тях договор за поръчка, по силата на който ответникът се е задължил
от името и за сметка на ищеца да предаде сумата 7000 евро, представляваща
стойността на проекти за узаконяване на жилищната му сграда, построена в
собствения му земеделски имот, и в изпълнение на поръчката - да предаде на
ищеца заплатените проекти. Установява се от разписката, а и това също е
безспорно между страните, че ищецът е предал на ответника сумата 7000
евро. Предвид това, налице са първата и втората изискуеми предпоставка за
уважаване на иска.
Относно третата предпоставка - надлежно упражненото право на
разваляне на договора, в съдебната практика се приема, че правното действие
на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи и с
предявяване на исковата молба. Правото на разваляне на договора обаче може
да бъде надлежно упражнено само в случаите, когато са били налице
законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл.87 от ЗЗД, а
именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника (в
случая ответника – довереник), за което последният носи отговорност и
изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си
задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил
изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на
дължимата престация.
В случая, ищецът не твърди да е отправил до ответника изрично
едностранно волеизявление за разваляне на договора преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК (слагащо началото на исковото производство
6
по чл.422 от ГПК, доколкото последното се явява продължение на
заповедното производство). Т.е. не сме в хипотезата на чл.87, ал.1 от ЗЗД –
волеизявление за разваляне на договора, с отправяне на искане за изпълнение
в подходящ срок.
Затова, следва да се приеме, че ищецът упражнява правото си за
извънсъдебно едностранно разваляне на договора в хипотезите на чл.87, ал.2
от ЗЗД (без да отправя искане за изпълнение в подходящ срок), като депозира
исковата молба, с която претендира последиците от развалянето.
В разпоредбата на чл.87, ал.2 от ЗЗД са предвидени няколко хипотези,
при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за
изпълнение в подходящ срок, което е приложимо при: 1/. настъпила
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, 2/. при
безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на виновна забава на
длъжника, 3/. когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време.
При втората хипотеза за безусловно разваляне на договора кредиторът следва
да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението,
настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. Кредиторът не може
обаче да упражни правото да развали договора в случай, че длъжникът не
отговаря за неизпълнението поради това, че то е причинено от кредиторовата
забава. В случаите, при които кредиторът не окаже съдействие, необходимо за
изпълнение задължението на длъжника, след като последният е предложил
изпълнение съгласно договорните клаузи, тогава забавата е по вина на
кредитора и съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗЗД длъжникът се
освобождава от последиците на собствената си забава.
В конкретния случай се установява от представената с отговора
«Разписка за получени пари в брой» от 23.03.2021г., че ответника адв. К., в
качеството си на пълномощник на ищеца Ю., е предала на Д. Г. Тр. сумата
7000 евро – «за проекти на Поземлен имот с идентификатор 65677.87.22 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени
със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
местност «Карантините», с площ 1015 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: пета, с номер по предходен план 087022, част от 087136, при съседи:
имоти с идентификатори 65677.87.146, 65677.87.16, 65677.87.15 и
65677.87.136, която сума представлява таксите за проектиране, архитектура,
ел., ВИК, и прочие като промени начина на предназначението на територията
от земеделска в урбанизирана – за жилищно застрояване, и имота бъде
обособен в самостоятелен имот и с нанесена жилищна сграда, ведно с всички
проекти за това». В тази разписка предметът на поръчката е детайлизиран и
макар че описанието му не е идентично с това в разписката, представена с
исковата молба (за предаване на сумата от ищеца на ответника), очевидно
става въпрос за едно и също правно действие – узаконяване на жилищна
сграда, построена в земеделски имот.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани от
ответника, напълно се установява изложената в исковата молба фактическа
обстановка. Свидетелските показания съдът кредитира изцяло, тъй като те са
7
непосредствени, непротиворечиви, взаимно допълващи се и съответни на
събраните писмени доказателства.
С отговора на исковата молба е представена проектна документация,
съдържаща Проект за изменение на КККР на ПИ с идентификатор
65677.87.136 и ПИ с идентификатор 65677.87.22, Проект за изменение на
КККР на ПИ с идентификатор 65677.87.22, План за застрояване, Проект за
комуникационно-транспортен план, План – част електрическа –
Специализирана схема на техническата инфраструктура към ПУП-ПЗ на ПИ с
идентификатор 65677.87.22.
От свидетелските показания и от представените с отговора писмени
доказателства може да се направи извод, че в процесния случай не е налице
виновно неизпълнение от страна на ответника. Ищецът не доказа да е налице
която и да е от хипотезите на чл.87, ал.2 от ЗЗД, за да може надлежно да
упражни правото си едностранно на развали процесния договор, респ. да иска
връщане на даденото на отпаднало основание – разваления договор. Не се
установи настъпила невъзможност за изпълнение, за която ответникът да
носи отговорност. Не се установи и настъпила безполезност на изпълнението,
която да е в резултат на виновна забава на длъжника. В тази връзка не се
доказа отпадане на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат
на забавата на ответника. Не е и уговорено, че договореното правно действие
трябва да се изпълни в точно определено време, за да се претендира неспазен
срок за изпълнение.
Предвид изложеното, може да се направи заключение, че с подаване на
исковата молба (заявлението по чл.410 от ГПК) ищецът не е развалил
процесния договор, поради което не може да се иска връщане на даденото по
него на отпаднала основание. Ето защо, предявеният иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски по делото, каквито претендира. Видно от
представения в открито съдебно заседание на 26.04.2022г. договор за правна
защита и съдействие, на ответника е предоставено безплатно процесуално
представителство по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Представен е и списък по чл.80 от ГПК, включващ адвокатско
възнаграждение в размер на 940 лв. – за представителство по делото. На
основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът на ищеца, осъществил безплатното
представителство, има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-
нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА /Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Ето
защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката на ответника
сумата 940 лв. – адвокатско възнаграждение по делото.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.А.Ю., с ЕГН: **********, срещу Г.Т. К.
– П., с ЕГН: **********, иск за признаване за установено в отношенията на
страните, че към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес съществува вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело № 21/
2022г. по описа на РС-Свиленград, а именно за сумата 7000 евро,
представляваща платена на отпаднало основание сума по договор за поръчка
от 23.03.2021г., съставляваща стойността на проекти за узаконяване на
сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 65677.87.22 по
кадастралната карта на гр. Свиленград, ведно със законната лихва за периода
от 11.01.2022г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА О.А.Ю., с ЕГН: **********, да заплати не адвокат Д.Г. А., с
ЕГН: **********, сумата 940 лв. (деветстотин и четиридесет лева) –
адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на
ответника по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9