РЕШЕНИЕ
№ 719
гр. Благоевград, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20211210102543 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Т. С. Ш.,
ЕГН **********, гр.Б.........., със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа по делото
-гр.Б.......- кантората на адвокат Г. Ю. против „Д......, ЕИК-.......седалище и адрес на
управление - гр.С..........район И.... бул.“Х... представлявано и управлявано от изпълнителен
директор Г.....
В хода на производството ответното дружество е с изп. директор И........
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че ищецът не дължи по отношение на ответника следните суми: сумата от 651,
54 лв., представляваща неизплатена сума по Договор за издаване и използване на кредитна
карта „e.......“ от 07.07.2003г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК-
27.09.2013г до окончателното й изплащане, и която лихва към датата на депозиране на
исковата молба-13.10.2021г. е 500, 00 лв. / петстотин / лева; сумата от 177, 93 лв, дължима
мораторна лихва за периода от 31.01.2011г. до 26.09.2013г. вкл., сумата от 100, 00 лв. -
адвокатски хонорар в заповедното производство, сумата от 25, 00 лв.- заплатена държавна
такса, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 2318/2013г, по което са били
издадени заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист на 26.06.2014г. и въз основа на който
е образувано изп. дело № 382/2019г по описа на ЧСИ с peг. № 795 на КЧСИ и с район на
действие ОС Б........, сума в размер на 648, 00 лв. - сторени разноски в заповедно
производство, за която сума е бил изпълнителния лист по гр. дело № 2709/2013г. и въз
основа на който изп. лист е образувано изп. дело № 382/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№ 795
на КЧСИ и с район на действие ОС Б...
Претендират се сторените по делото разноски.
Твърди се от ищеца, че въз основа на заявление по чл. 410 ГПК на ответното дружество е
било образувано ч.гр. дело № 2318/2013г, по което са били издадени заповед по чл. 410 ГПК
и изпълнителен лист на 26.06.2014г. и изп. лист по ч.гр. дело № 2318/2013г - за разноски в
полза на ответното дружество, сторени в заповедното производство.
Сочи се, че Изпълнителния лист от 26.06.2014г по ч.гр. дело № 2318/2013 е бил издаден за
1
следните суми: 651.54 лв. - представляваща неизплатена сума по Договор за издаване и
използване на кредитна карта „euroline“ от 07.07.2003г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК- 27.09.2013г до окончателното й изплащане, 177.93лв.- дължима
мораторна лихва за периода от 31.01.2011г. до 26.09.2013г,вкл., 100 лв.- адвокатски хонорар
в заповедното производство, 25, 00 лв.- заплатена държавна такса, Изпълнителния лист от
27.04.2014 г., издаден по ч.гр. дело № 2709/2013г по молба на същият кредитор, е издаден за
сума в размер на 648, 00 лв. -сторени разноски в заповедно производство.
Сочи се, че ответникът по настоящата искова молба е молителят в заповедното
производство и взискател по изп. дело, т.е. налице е пълна идентичност между молител в
заповедното производство, взискател в изп. дело.
Поддържа се, че за събиране на посочените суми е образувано изп. дело № 382/2019г по
описа на ЧСИ с peг. № 795 на КЧСИ и с район на действие ОС Благоевград.
Поддържа се, че въз основа на така издадените изпълнителни основания - два
изпълнителни листа, и с молба с вх.№ 04659/18.02.2015г в кантората на ЧСИ Т.......... с рег.
№ 791 на КЧСИ и с район на действие ОС С........., е било образувано едно изп. дело №
187/2015г., за събиране на вземанията и по двата изпълнителни листа. По така образуваното
изпълнително дело, висящо в кантората на ЧСИ с peг. №791 не са били извършвани никакви
принудителни действия насочени към събиране на вземанията, за които са били издадени
двата изпълнителни листа.
Поддържа се още, че с Разпореждане от 05.11.2019г на основание чл. 434 и чл.424 ГПК в
кантората на ЧСИ В.Т..... с рег.№ 795 на КЧСИ и с район на действие ОС Б........е прието
изпратено й от ЧСИ с рег.№ 791 на КЧСИ изп. дело 187/2015г и е образувано изп. дело №
382/2019г. по описа на този съдебен изпълнител.
Сочи се от ищеца, че след справка в кантората на ЧСИ с рег.№ 795 установил, че към
05.11.2019г. задължението, което се сочи да има по изп. дело е 2 603.32 лв, към 27.11.2019г-
2 966.49 лв, към 10.04.2020г- 2992.96лв, към 09.11.202г- 2880.05 лв.
Твърди се от ищеца, че от датата на образуване на изп. дело спрямо него не са
предприемани и извършвани никакви принудителни действия за събиране на вземането, още
повече, че всички претендирали вземания са погасени по давност, предвид и на което е
отпаднало основанието за събирането им.
Твърди, че към настоящия етап вземането, предмет образуваното и висящо изпълнително
дело - изп. дело №382/2019г по описа на ЧСИ с рег. № 795 с район на действие ОС
Благоевград е погасено по давност. По отношение на всяко едно от вземанията по двата
издадени изпълнителни листа е настъпила е съответната перемция, съгласно чл-. 433, ал.1,
т.8 ГПК, но независимо от това обстоятелство, съдебният изпълнител не е обявил
настъпването й, и не е прекратил производство по делото.
Поддържа се, че процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение касаят кредитна карта от 07.07.2003г г.,
вземанията по която се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на
чл. 110 ЗЗД.
Константната съдебна практика приема, че при договора за заем е налице неделимо
плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл.66
ЗЗД.
Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по
т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,Ш г.о.
).Относно лихвите е приложима кратката тригодишна погасителна давност.
2
Твърди, че вземането, предмет на изп. дело е погасено по давност в рамките на
образувания срещу него изпълнителен процес, предвид и на което следва да се съобразят
задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че
при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ, а аз твърдя, че последното действие по издадения изп. лист е
извършено на 23.01.2015г, когато е удържана в резултат на запор сума в размер на 35 лв.
Поддържа, че след приемането на изп. дело от ЧСИ с рег.№ ....а насрочвани описи на
движими вещи в дома му на 20.01.2020г и 20.01.2021г, които не са се състояли предвид
нередовното връчване на книжата и насрочването им.
Има наложен запор на лек автомобил Д......какъвто автомобил не съществува, но и дори да
се приеме, че такъв съществува, то след наложения запор не са предприети каквито и да
било действия за принудителни събиране на процесното вземане.
С разпореждане № 227/02.02.2022 г., след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие
с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 14.02.2022г. В срока по чл.
131 от ГПК по делото на 23.02.2022г. е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия се
оспорва предявения иск, като се иска отхвърлянето му. Претендират се сторените по делото
разноски.
Сочи се от ответника, че твърденията на ищеца, че вземанията на ответното дружество са
погасени по давност, респ. че е настъпила перемпция съгласно чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК, са
напълно неоснователни.
Твърди, че с влязло в законна сила на 21.06.2014 г. съдебно решение № 3821/26.05.2014 г.,
постановено по гр.д. № 2709/2013 г. на PC - гр. Б.......... е признато за установено, че Т. С.
Ш., ЕГН ********** дължи на “Д...... сумите, заявени по реда на заповедното производство
и предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение № 7198/27.09.2013 г., издадена
по ч.гр.д. № 2318/2013г. на PC — гр. Б....... Поддържа, че от този момент за признатите със
съдебното решения вземания е започнала да тече нова 5 годишна погасителна давност
/чл.117, ал.2 от ЗЗД/.
Въз основа на посоченото съдебно решение и влязлата в сила Заповед за изпълнение на
парично задължение № 7198/27.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 2318/2013 г. на PC - гр.
Б........ се е снабдило с изпълнителен лист от 26.06.2014 г., издаден по частно гражданско
дело № 20131210102318 на Районен съд — гр. Б......и изпълнителен лист от 24.07.2014 г.,
издаден по гражданско дело № 20131210102709 на Районен съд - гр. Б.п.......о силата на
които длъжникът Т. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б........... е осъден да заплати на
кредитора “Д.........
АДСИЦ следните суми:
- 651.54 лв. /шестстотин петдесет и един лева и петдесет и четири ст./ - главница
ведно със законната лихва за периода от 27.09.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането;
- 177.93 лв. /сто седемдесет и седем лева и деветдесет и три ст./ - мораторна лихва
върху главницата, считано от 31.01.2011г. до 26.09.2013г. вкл.;
- 125.00 лв. - направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
20131210102318 на Районен съд - гр. Благоевград, ГО, I състав, от които 25.00 лв. държавна
такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения;
- 645.00 лв. - направените разноски в исковото производство по гр.д. №
3
20131210102709 на Районен съд - гр. Благоевград, ГО, I състав, а не в заповедното
производство, както твърди ищецът.
Твърди се от ответника, че за събиране на горепосочените суми, на 18.02.2015 г., на
основание чл. 427, ал.1, т.2 от ГПК, (обн. в ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.),
“Д........ депозирало при ЧСИ Т........с район на действие - СГС, pen № 791 молба за
образуване на изпълнително производство срещу Т. С. Ш., в резултат на което е образувано
изпълнително дело /ИД/ № 20157910400187 и на 06.04.2015 г. на длъжника Ш. е връчена
покана за доброволно изпълнение на задълженията.
Твърди се, че в молбата от 18.02.2015 г. за образуване на изпълнителното дело, от страна
на взискателя “ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ е направено изрично искане да бъде наложен
запор на ТРУДОВОТО възнаграждение/пенсия и/или други вземания на длъжника Ш..
установени ПРИ извършването на възложеното имуществено проучване. В съответствие с
това, в хода на образуваното производство по ИД № 20157910400187, са предприети
следните изпълнителни действия:
-На 30.03.2015 г. е наложен запор върху банковата сметка на Т. С. Ш. в „Р.......но поради
липса на авоар, не е последвало изпълнение съгласно запора.
- На 31.03.2015 г. е наложен запор върху авоарите по банковата сметка на Т. С. Ш. в
„ТБ.......в резултат на който на 14.07.2015 г. по сметката на ЧСИ В...... е преведена сума в
размер на 76.86 лв. /седемдесет и шест лева и осемдесет и шест/, от която на 18.09.2015 г.,
след извършено разпределение, на взискателя е преведена сума в размер на 47.51 лв.
- На 31.03.2015 г. е наложен запор върху банковата сметка на Т. С. Ш. в „Б........ но
поради липса на авоар, не е последвало изпълнение съгласно запора.
- На 08.04.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в
„А....... От страна на работодателя е изпратено уведомление, че запорът е приет, но към този
момент длъжникът Ш. е в продължителен неплатен отпуск, след изтичането на който ще
започнат да правят удръжки съгласно чл.446 от ГПК. Впоследствие, на 22.06.2015 г. „А........
уведомяват ЧСИ В......, че Т. С. Ш. е прекратил трудовото си правоотношение, считано от
19.06.2015 г.
- На 11.06.2015 г. е наложен запор върху лек автомобил, марка „Л........, с рама №
.......собственост на длъжника Т. С. Ш..
Твърди се в отговора, че в последствие от страна на взискателя “Д....... по делото са
депозирани молби за изпълнение от 19.07.2016 г., 04.09.2017 г. и 11.07,2019 г.. с които е
искано от ЧСИ да предприема конкретни изпълнителни действия, вкл. налагане на запори
върху трудовото възнаграждение/пенсия и/или други вземания на длъжника Ш., установени
при извършването на възложените справки.
Поддържа, че в изпълнение на тези искания са предприети следните изпълнителни
действия по образуваното ИД № 20157910400187:
-На 08.09.2017 г. е наложен запор върху авоарите по банковата сметка на Т. С. Ш. в „У......
в резултат на който на 12.09.2017 г. по сметката на ЧСИ В........................ е преведена сума в
размер на 6.51 лв. /шест лева и петдесет и една ст/, която е преведена на взискателя на
19.12.2017 г.
-На 14.09.2017 г. е наложен запор върху банковата сметка на Т. С. Ш. в „Е.........но поради
липса на авоар, не е последвало изпълнение съгласно запора.
-С молбата от 11.07.2019 г. взискателят “Д...........е посочил, че ако не са налице
предпоставките за налагане на запор върху вземанията на длъжника, иска да бъде извършена
справка от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на
населението за актуален адрес на длъжника Ш. и да бъде насрочен ОПИС на движимите му
вещи, които се намират в дома му.
Сочи, че при извършената справка е констатирано, че длъжникът е с постоянен и настоящ
адрес в гр. Б........, поради което с молба, вх. № 07123/03.10.2019 г., на основание чл.427 от
ТПК, взискателят “Д......... е направил искане делото да бъде препратено на ЧСИ В...... pen №
4
795 в КЧСИ, с район на действие - ОС - Б........ която да извърши опис и продан на вещите,
намиращи се в дома на длъжника.
Поддържа се в отговора, че с оглед на това, в съответствие с това искане и на основание
чл.427 от ГПК, образуваното изпълнително дело е изпратено на ЧСИ В......... pen № 795 на
КЧСИ за продължаване на действията и на 25.10.2019 г. е заведено като изпълнително дело
№ 20197950400382.
Сочи, че на 27.12.2019 г. в изпълнение на наложения запор върху авоарите по банковата
сметка на Т. С. Ш. в „ТБ И....... по сметката на ЧСИ В......... е преведена сума в размер на
11.73 лв. /единадесет лева и седемдесет и три ст./. Отделно от това, на 21.09.2020 г.,
длъжникът Т. С. Ш. извършва доброволно частично плащане на задълженията си по
изпълнителното дело, като превежда по сметката на ЧСИ Виолина Тозева сума в размер на
200.00 лв. /двеста лева/. След извършено разпределение на сумите, получени от
горепосочените два превода, на 24.09.2020 г., по банковата сметка на взискателя „Д.
превежда сума в размер на 140.00 л........в. /сто и четиридесет лева/.
На 20.01.2020 г. и на 13.07.2020 г. са насрочвани описи на движимите вещи на длъжника,
находящи се на установения по делото му адрес, а именно: гр. Б................... Описите не са се
състояли поради нередовно връчване на съобщението на длъжника Ш..
Поддържа се още, че на 16.10.2020 г. от страна на взискателя “Д........ е депозирана молба
за изпълнение, с която е поискано от ЧСИ В........ да извърши съответните справки и да
наложи запор на трудовото възнаграждение/пенсия и/или други вземания на длъжника Ш..
В допълнение взискателят “Д........ е посочил, че ако не са налице предпоставките за налагане
на запор върху вземанията на длъжника, иска да бъде извършена справка от Единната
система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението за
актуален адрес на длъжника Ш...... и да бъде насрочен нов ОПИС на движимите му вещи,
които се намират в дома му. Съгласно направеното искане, на 20.01.2021 г. ЧСИ........ В.
насрочва опис на движимите вещи на длъжника, находящи се на установения по делото му
адрес, а именно: гр. Б.........Описът не се е състоял поради нередовно връчване на
съобщението на длъжника Ш..
Твърди се от ответника, че налагането на всички горепосочени запори и насрочването на
описите на движимите вещи на Ш. съставляват валидни изпълнителни действия съгласно
чл.116, буква „в“ от ЗЗД и с извършването им многократно е прекъсвана погасителната
давност за посочените вземания, предмет на предявения отрицателен установителен иск. С
прекъсването на давността с всяко от горепосочените действия по изпълнението е започнал
да тече срок на нова погасителна давност и този срок не е изтекъл нито към момента на
предявяване на исковата молба, нито към настоящия момент.
Освен това постъпването на суми по изпълнителното дело от наложените запори върху
авоарите по банковите сметки на длъжника представляват плащания от трети лица в
резултат на извършените изпълнителни действия от конкретно посочените изпълнителни
способи. В този смисъл всяко постъпление на суми също е реализиране на изпълнителния
способ, което прекъсва погасителната давност. /Така напр. Определение № 731/13.12.2018 г.
по т.д. № 1325/2018 г. на ВКС, II т.о./.
Сочи и че отделно от това, депозираните от страна на „Д........молби за изпълнение от
18.02.2015 г„ 19.07.2016 г., 04.09.2017 г., 11.07.2019 г., 03.10.2019 г. и 16.10.2020 г., с които
взискателят поддържа висящността на изпълнителния процес, прекъсват не само срока по
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, но и погасителната давност с оглед задължителната практика на
ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
С оглед на горното се поддържа, като се има предвид, че между отделните молби за
изпълнение на взискателя „Д......., подробно описани по-горе, не е изтекъл срокът,
предвиден в чл.433 , ал.1, т.8 от ГПК, безспорно се установява, че твърденията за изтекла
погасителна давност и/или настъпила перемпция, направени от Т. С. Ш., са напълно
неоснователни.
5
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител адвокат Ю., поддържа се предявения иск, по
същество се изразява становище за основателност и доказаност, като се претендират
сторените разноски с приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, се представлява от
юрисконсулт, като се поддържа подадения отговор, по същество изразява становище за
недоказаност и неоснователност на исковете, иска се отхвърлянето им. Претендират се
сторените по делото разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Анализът на събраните писмени доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
Няма спор по делото и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че с
влязло в законна сила на 21.06.2014 г. съдебно решение № ........постановено по гр.д. №
2709/2013 г. на PC - гр. Б.......е признато за установено, че Т. С. Ш., ЕГН ********** дължи
на “Д........сумите, заявени по реда на заповедното производство и предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение № 7198/27.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 2318/2013г.
на PC — гр. Б.......Въз основа на посоченото съдебно решение и влязлата в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение № 7198/27.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 2318/2013 г.
на PC - гр. Б.........са издадени изпълнителен лист от 26.06.2014 г., издаден по частно
гражданско дело № 2318/2013г. по описа на Районен съд — гр. .............по силата на който Т.
С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., е осъден да заплати на кредитора
“.......Д........следните суми:
- 651, 54 лв. /шестстотин петдесет и един лева и петдесет и четири ст./ -
представляваща неизплатена сума по Договор за издаване и използване на кредитна карта
„euroline“ от 07.07.2003г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 27.09.2013г
до окончателното й изплащане,
- 177, 93лв. /сто седемдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/ - дължима
мораторна лихва за периода от 31.01.2011г. до 26.09.2013г,вкл.,
- 100, 00 лв. /сто лева/- юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
- 25, 00 лв. /двадесет и пет лева/- заплатена държавна такса в заповедното производство
и изпълнителен лист от 24.07.2014г., издаден по гражданско дело № 2709/2013г. по описа
на Районен съд - гр. Б.........., по силата на които Т. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б........... е осъден да заплати на кредитора “Д..............следните суми:
- 645, 00 лв. /шестстотин четиридесет и пет лева/, представляваща направените
разноски в исковото производство по гр.д. № 2709/2013г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград.
На 18.02.2015 г., на основание чл. 427, ал.1, т.2 от ГПК, (обн. в ДВ, бр. 59 от 2007 г., в
сила от 1.03.2008 г.), “Д...... депозирало при ЧСИ Т..... с район на действие - СГС, peг. № 791
молба за образуване на изпълнително производство срещу Т. С. Ш., в резултат на което е
образувано изпълнително дело № 20157910400187 за събиране на сумите, посочени в
изпълнителен лист от 26.06.2014 г., издаден по частно гражданско дело № 20131210102318
на Районен съд - гр. Б... и изпълнителен лист от 24.07.2014 г., издаден по гражданско дело
№ 20131210102709 на Районен съд - гр, Б..... състав, както и на допълнително направените
разноски, в т.ч. заплатени по изпълнителното дело такси и дължимото юрисконсултско
възнаграждение.
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал осъществяване на
изпълнителни действия-запор на трудово възнаграждение и вземания на длъжника към
трети лица, като на органа по принудителното изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
е било възложено извършването на всички действия.
До длъжника-ищца в настоящото производство е изпратена покана за доброволно
6
изпълнение, връчена на 06.04.2015г. лично. Видно от съдържанието на поканата със същата
е съобщено за наложен запор на трудовото му възнаграждение в „А.......... и върху
вземанията по банковите сметки.
По делото са изискани справки от ТД на НАП.
ЧСИ е изпратило запорни съобщения до множество банки, като на 30.03.2015 г. е наложен
запор върху банковата сметка на Т. С. Ш. в „Р............, постъпил е отговор от банката, че
запорът е наложен, но няма наличност по сметката.
На 31.03.2015 г. е наложен запор върху авоарите по банковата еметка на Т. С. Ш. в
„Т........с получен и отговор от банката, като видно от данните по изпълнителното дело в
резултат на запора на 14.07.2015 г. по сметката на ЧСИ В.......... е преведена сума в размер на
76, 86 лв., от която на 18.09.2015 г.,, след извършено разпределение, на взискателя е
преведена сума в размер на 47, 51 лв.
На 31.03.2015 г. е наложен запор върху банковата сметка на Т. С. Ш. в „Б.........но поради
липса на авоар, не е последвало изпълнение съгласно запора.
На 08.04.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „А........
От страна на работодателя е изпратено уведомление, че запорът е приет, но към този момент
длъжникът Ш. е в продължителен неплатен отпуск, след изтичането на който ще започнат да
правят удръжки съгласно чл.446 от ГПК. Впоследствие, на 22.06.2015 г. „А.......уведомява
ЧСИ Водиченска, че Т. С. Ш. е прекратил трудовото си правоотношение, считано от
19.06.2015 г.
ЧСИ Воденичарска е изискала справка за притежаваните от длъжника и ищец в
настоящото производство МПС, като видно от Удостоверение от 02.06.2015г. Столична
Дирекция на вътрушните работи Отдел“ ПП“ са отговорили, че към 16.04.2015г. на негово
име има регистрирано един брой МПС- лек автомобил, марка „Л........“, модел „Д........ с рама
№ ................
На 11.06.2015 г. е наложен запор върху лек автомобил, марка „ЛА. соб..........ственост на
длъжника Т. С. Ш..
Взискателят и ответник в настоящото производство е депозирал молби за изпълнение от
19.07.2016 г., 04.09.2017 г. и 11.07.2019 г., с които е поискано от ЧСИ В........... да
предприема конкретни изпълнителни действия, вкл. налагане на запори върху трудовото
възнаграждение/пенсия и/или други вземания на длъжника Ш., установени при
извършването на възложените справки.
В изпълнение на тези искания са предприети следните изпълнителни действия по
образуваното ИД № ..........
На 08.09.2017 г. е наложен запор върху авоарите по банковата сметка на Т. С. Ш. в
„У.......... в резултат на който на 12.09.2017 г. по сметката на ЧСИ ............... е преведена сума
в размер на 6, 51 лв. /шест лева и петдесет и една стотитнки/, която е преведена на
взискателя на 19.12.2017 г.
На 14.09.2017 г. е наложен запор върху банковата сметка на Т. С. Ш. в „Е...........но поради
липса на авоар, не е последвало изпълнение съгласно запора.
С молба от 11.07.2019 г., е поискано от взискателя ЧСИ В........ да предприема конкретни
изпълнителни действия, вкл. налагане на запори върху трудовото възнаграждение/пенсия
и/или други вземания на длъжника Ш., установени при извършването на възложените
справки
С молба, вх. № 07123/03.10.2019г., на основание чл.427 от ГПК, взискателят “Д.........е
направил искане делото да бъде препратено на ЧСИ В.....peг. №.....в КЧСИ, с район на
действие - ОС - Б....... която да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в дома на
длъжника - Т. С. Ш..
С оглед на това, в съответствие с това искане и на основание чл.427 от ГПК, образуваното
изпълнително дело е изпратено на ЧСИ В......А, peг. № .......... на КЧСИ за продължаване на
7
действията, като с Разпореждане от 05.11.2019г. е образувано от ЧСИ В.......... изпълнително
дело № 20197950400382.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в съответствие с
исканията на взискателя, в хода на образуваното изпълнително производство №
20197950400382, са предприети следните изпълнителни действия:
На 27.12.2019 г. в изпълнение на наложения запор върху авоарите по банковата сметка на
Т. С. Ш. в „Т....... по сметката на ЧСИ В.......... е преведена сума в размер на 11, 73 лв.
/единадесет лева и седемдесет и три стотинки/.
На 20.01.2020 г. и на 13.07.2020 г. са насрочвани описи на движимите вещи на длъжника,
находящи се на установения по делото му адрес, а именно: гр. Б........ Описите не са се
състояли поради нередовно връчване на съобщението на длъжника.
На 21.09.2020 г., длъжникът Т. С. Ш. извършва доброволно частично плащане на
задълженията си по изпълнителното дело, като превежда по сметката на ЧСИ В.........сума в
размер на 200, 00 лв, /двеста лева/.
След извършено разпределение на сумите, получени от горепосочените два превода, на
24.09.2020 г., по банковата сметка на взискателя „Д.............ЧСИ Т.....превежда сума в размер
на 140, 00 лв. /сто и четиридесет лева/.
На 16.10.2020 г. от страна на взискателя ''Д........ е депозирана молба за изпълнение, с
която е поискано от ЧСИ В...... В допълнение взискатедят "Д........ е посочил, че ако не са
налице предпоставките за налагане на запор върху вземанията на длъжника, иска да бъде
извършена справка от Единната система за гражданска регистрация и административно
обслужване на населението за актуален адрес на длъжника и да бъде насрочен нов опис на
движимите му вещи, които се намират в дома му.
Съгласно направеното искане, на 20.01.2021 г. ЧСИ В.......... насрочва опис на движимите
вещи на длъжника, находящи се на установения но делото му адрес, а именно: гр. Б........
Описът отново не се е състоял поради нередовно връчване на съобщението на длъжника.
От приетите като писмени доказателства по делото документи се установява, че на
21.07.2022 г. и на 27.07.2022 г. от страна на взискателя “Д........ са депозирани нови молба за
изпълнение, с която е поискано от ЧСИ В...... да извърши съответните справки и да наложи
запор на трудовото възнаграждение/пенсия и/или други вземания на длъжника Ш.. В
резултат на това, на 14.09.2022 г. е наложен запор върху авоарите на длъжника по банковата
му сметка в ОББ ЕАД.
По делото е прието Удостоверение за декларирани данни от 21.06.2022г., от което е
видно, че на името на ищеца е декларирано един брой МПС марка М.......... Представено е и
прието и Удостоверение /писмена справка/ от помощник-нотариус по заместване И.......от
която е видно, че по общия регистър в служебния архив на Нотариус Красимира Минкова за
2011г. род рег. № 2251 от 28.03.2011г. е вписан договор за покупко-продажба на МПС-
марка „Л......., модел „Д....“ , с peг. № Е ..... рама № .......д продавач Т. С. Ш. и купувач
С......Приета е по делото и спхравка от Сектор ПП при ОД на МВР-Б........... от която е видно,
че и към 07.07.2022г. ищецът се води собственик на посочения лек автомобил, както и на
лек автомобил марка „М........
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 във връзка с
член 124, ал.1 от ГПК. С този отрицателен установителен иск, се дава възможност на
длъжника да оспори по исков ред, съществуването на вземането на кредитора- ответник, но
същото би могло да бъде основано само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Именно, за да не се допусне пререшаване на вече разрешения със “сила на пресъдено нещо”
спор, законът е предвидил, че оспорването може да се осъществи, само на базата на факти,
настъпили, след приключване на съдебното дирене, като причините за това могат да бъдат
различни- плащане на дълга, погасяването му по давност, поради пасивно поведение от
8
страна на взискателя- кредитор, в продължение на повече от 5 години, от възникването в
негова полза на изпълняемото право и др. В настоящия случай ищецът се позовава на
втората хипотеза- погасяване на дълга по давност.
Искът е допустим.
Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен
срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение и съответно съдебното решение по чл.
422 ГПК. В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение след постановено и влязло в сила на 21.06.2014г. съдебно решение по иск по чл.
422 ГПК.
С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи,
ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение и
съдебното решение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 ГПК.
Предявеният отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК е
процесуално допустим - страните са съответно длъжник и респ. взискател по висящо
изпълнително производство /изп.дело № 382/2019г. по описа на ЧСИ В.Т......
Разгледан по същество искът е неоснователен:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение - чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Доколкото ищецът не оспорва основанието
за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то
значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява
обстоятелството дали по образуваното изпълнително производство са предприети валидни
изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.
С Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, се приема, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Съображенията за това са, че липсва основание да се приеме,
че давност не тече само докато трае съдебният процес пред съда, тъй като пред съдебния
изпълнител се осъществява другата фаза на гражданския процес – фазата на принудителното
осъществяване на признатото с влязло в сила решение вземане (право). Направен е
тълкувателен извод, че от разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД не следва, че погасителната
давност тече при висящност на изпълнителния процес, поради което не е необходимо да се
предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на погасителната
давност, защото такава давност всъщност не тече.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
9
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Изложени са съображения, че прекъсването на
давността с предявяването на иск по чл. 116, б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в“ ЗЗД са уредени
по различен начин и че неслучайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за
спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Посочва се, че исковото
производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от
изпълнителното производство, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, докато взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес. Прието е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прието е, че прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти,
като е без правно значение дали и кога той ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, което е настъпило по право, като нова давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
С Разпореждане от 20.02.2020 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело
№ 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на
тълкувателно решение по въпроса: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му? – поради наличието на констатирана противоречива съдебна
практика. По този въпрос предстои постановяване на тълкувателно решение, но вече е
имало подобен прецедент, което е наложило произнасяне на Европейския съд по правата на
човека по две жалби от България. В Решение от 19.02.2013 г. по жалба вх. № 2834/2006 г.
Европейският съд по правата на човека, съдът подчертава, че достъпността, яснотата и
предвидимостта на законовите разпоредби и съдебната практика, по -специално по
отношение на правилата за формата, сроковете и давността, гарантират ефективността на
правото на достъп до съд (Легран срещу Франция (Legrand v. France), № 23228/2008 г., § 37,
26 май 2011 г.; съответно Хоаре срещу Обединеното кралство (Hoare v. the United Kingdom)
(реш.), № 16261/2008 г., §§ 54-55, 12 април 2011 г., и Лупаш и други, цитирано по-горе,
параграфи 67-69). Докато развитието на съдебната практика само по себе си не е в
противоречие с доброто правораздаване (виж Легран, цитирано по горе, параграф 37), в
предишните дела, при които промени във вътрешната съдебна практика са се отразили на
висящи граждански производства, Съдът се е уверил, че начинът, по който се е развило
правото е бил добре известен на страните, или най-малкото е бил разумно предвидим, и че
не е съществувала несигурност по отношение на тяхното правно положение (виж Юнеди
срещу Франция (Unйdic v. France), № 20153/2004 г., § 75, 18 декември 2008 г.; Шен и други
срещу Турция (Єen and Others v. Turkey) (реш.), № 24537/2010 г., 14 февруари 2012 г.; Хоаре
(реш.), параграф 55, и Легран, параграф 40, и двете цитирани по-горе). В Легран Съдът е
подчертал, че новият правен принцип, въведен от Касационния съд, чийто ефект е бил
осуетяването на висящото гражданско действие на жалбоподателя, е предизвикан от
необходимостта от справяне с несъответствията в съдебната практика, с които
жалбоподателят е бил наясно към момента на започване на производството (параграф 42). В
Ц. Р. срещу Обединеното кралство (C.R. v. the United Kingdom) (22 ноември 1995 г., § 41,
серия А, №335-С) Съдът е постановил, че принципът на законността не е нарушен, когато
развитието на закона в дадена област е достигнало до етап, когато съдебното му признаване
е разумно предвидимо.
В Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС е прието, че при
постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице
промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този по
10
предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната
норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла,
посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. С оглед на
това следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателният акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а във втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт.
Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което
и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от
съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната
компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото
ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, 10 то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В
противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е
недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на
изрична разпоредба за това.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло разрешенията, дадени с посоченото
решение на ВКС. С него не се променя тълкувателното решение на ВКС, а е разгледан
въпросът относно действието във времето на последващо тълкувателно решение, с което е
обявено за загубило сила тълкувателно ППВС, което до момента на постановяване на
тълкувателното решение е било задължително за съдилищата и правните субекти са
съобразявали поведението си приложимите задължителни разяснения на закона.
В разглеждания случай към момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство № 187/2015г. по описа
на ЧСИ В.........образувано въз основа на издадените изпълнителни листа е било висящо. С
оглед разясненията, дадени с ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Спирането на
давността по изпълнителното дело е преустановено от момента на отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
Доколкото съдебното решение е влязло в сила на 21.06.2014г. от тогава е влязла в сила и
заповедта за изпълнение, то релевантните факти за заявеното с иска несъществуване на
правото на принудително изпълнение – изтекла погасителна давност са настъпилите след
21.06.2014 г. (чл. 439, ал. 2 ГПК).
От 21.06.2014 г. е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок за вземанията,
установени по основание и размер с влязлата в сила заповед за изпълнение, но доколкото в
случая с образуването на изпълнителното дело на 18.02.2015г., като молбата съдържа
възлагането по чл. 18 ЗЧСИ, е спряно течението на давността съобразно ППВС №
3/18.11.1980 г. началния момент, от който започва да тече погасителната давност е
26.06.2015г. Следователно датата, на която вземането се погасява по давност би била
26.06.2020г. и то, ако са налице критерии за настъпването й, предвид възможността за
прекъсване. В случая след 26.06.2015г. на 19.07.2016 г., 04.09.2017 г. и 11.07.2019 г.
взискателят е подавал молби, с които е искано от ЧСИ ........да предприема конкретни
изпълнителни действия, вкл. налагане на запори върху трудовото възнаграждение/пенсия
и/или други вземания на длъжника Ш., установени при извършването на възложените
справки. В изпълнение на тези искания са предприети следните изпълнителни действия по
образуваното ИД № 20157910400187: На 08.09.2017 г. е наложен запор върху авоарите по
банковата сметка на Т. С. Ш. в „У....., в резултат на който на 12.09.2017 г. по сметката на
ЧСИ В........ е преведена сума в размер на 6, 51 лв. /шест лева и петдесет и една ст/, която е
11
преведена на взискателя на 19.12.2017 г. На 14.09.2017 г. е наложен запор върху банковата
сметка на Т. С. Ш. в „Е............................но поради липса на авоар, не е последвало
изпълнение съгласно запора. Посочените действия прекъсват давността. Дори и да се спре с
действията, прекъсващи давността до тук е ясно, че както към момента на подаване на
исковата молба, така и към настоящия момент петгодишния давностен срок не е изтекъл.
Независимо от това следва да се отбележи и че и след тази дата са налице действия,
прекъсващи давността.
С Молба вх. № 07123/03.10.2019 г., на основание чл.427 от ГПК, взискателят “ДЕЛТА
КРЕДИТ“ АДСИЦ е направил искане делото да бъде препратено на ЧСИ Виолнна Тозева,
която да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в дома на длъжника - Т. С. Ш.,
като е образувано изпълнително дело № 20197950400382. Тази молба също е прекъснала
погасителната давност, доколкото е редовна и са посочени изпълнителните действия, като
такива и до настоящият момент се извършват-нна 27.12.2019г. е наложен запор върху
авоарите по банковата сметка на Т. С. Ш. в „ТБ Инвест Банк“ АД, по сметката на ЧСИ
Виояина Тозева е преведена сума в размер на 11.73 лв. /единадесет лева и седемдесет и три
ст./. На 21.09.2020 г., длъжникът и ищец в настоящото производство Т. С. Ш. извършва
доброволно частично плащане на задълженията си по изпълнителното дело, като превежда
по сметката на ЧСИ Виолина Тозева сума в размер на 200.00 лв, /двеста лева/. След
извършено разпределение на сумите, получени от горепосочените два превода, на
24.09.2020 п, по банковата сметка на взискателя „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ ЧСИ Тозева
превежда сума в размер на 140.00 лв. /сто и четиридесет лева/.
Следователно давността е прекъсвана с всяко предприето действие, посочено по-горе и не
е изтекла. Следва да се отбележи, че останаха недоказани твърденията на ищеца, че сумите,
преведени по сметките на ЧСИ на 31.03.2015 г. и 27.12.2019 г. вследствие на наложени
запори върху авоарите по банковата сметка на Ш........ в Т., са несеквестируеми. Не бяха
ангажирани доказателства, че същите представляват трудово възнаграждение, а дори и този
факт да беше установен, това нямаше автоматично да превърне тази вземания в
несеквестируеми. В допълнение следва са се отчете, че в хода на изпълнителното
производство възражения относно несеквестируемостта на тези вземания не са правени от
ищеца и не са предприемани действия по обжалване на налагането върху тях на запори от
ЧСИ. Нещо повече ищецът сам е внесъл доброволно сумата о 200, 00 лв. на 21.09.2020г.,
което действие безспорно прекъсва давността.
Предвид изложеното след 26.06.2015г. са предприети редица действия, с които давността
е прекъсната, поради което към датата на подаване на исковата молба, а и към настоящия
момент не е изтекъл 5 – годишен период, за да се погаси вземането. Относно срока за
погасяване на всички вземания следва да се отбележи, че вземанията са установени със
съдебно решение, и правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложимо и давностният срок за
всички вземания е 5 години. В тази насока и Решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. №
1722/2021г. по описа на ВКС, IV г.о.
Предвид изложеното искът се явява неоснователен.
Дори и да се приеме становището, че в случая се прилага ТР № 2 от 2013г. на ОСГТК на
ВКС, то съдът намира, че отново давността не е изтекла, поради следното. От 21.06.2014 г. е
започнал да тече новият 5-годишен давностен срок за вземанията, установени по основание
и размер с влязлата в сила заповед за изпълнение. Същият би изтекъл на 21.06.2019г., но са
налице действия, прекъсващи давността по смисъла на ТР, а именно- на 18.02.2015г.
кредиторът е подал молба, в която е посочен и изпълнителен способ –запор на трудово
възнаграждение и на вземания от трети лица и са възложени действия на основание чл. 18 от
ЗЧСИ, на 30.03.2015г., на 31.03.2015г. са наложени запори на банкови сметки, като в
резултат на наложен запор на 14.07.2015г. е постъпила сума, поради което давността е
прекъсвана, за останалия период са важими посочените по-горе изпълнителни действия,
които е ненужно да се приповтарят. За пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че дори
и да не бъде взет предвид наложения запор на лек автомобил по изп.д. са налице достатъчно
изпълнителни действия, които препятстват както настъпването на перемпция, така и
12
прекъсват погасителната давност.
В случая съдебният изпълнител е налагал запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника – ищец в настоящото производство, и е изпратил запорно съобщение до третото
задължено лице – работодател на длъжника, с което давността е прекъсната. Запорът се
счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, съобразно изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и
чл. 507 от ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие. Същото се
касае и до наложените запори върху банкови сметки, въз основа на които са постъпвали
периодични плащания до 27.12.2019г.. Тези плащания в резултат на реализирания
изпълнителен способ са били приети от кредитора, доколкото са му изплащани суми въз
основа на тях. Постъпването на суми въз основа на реализиране на конкретен изпълнителен
способ поддържа висящността на изпълнителния процес и прекъсва както погасителната
давност, така и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Нещо повече, както се отбеляза по-горе
длъжникът доброволно е внесъл на 21.09.2020г. сумата от 200, 00 лв.
Предвид изложеното независимо кое становище се приеме, исковете са неоснователни и
при приложение както на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, т. 10, така и на Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС.
По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответната страна, на
основание чл. 78, ал.8 ГПК. В производството ответникът е представляван от юрисконсулт,
поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като взе
предвид извършените от юрисконсулта действия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. С. Ш., ЕГН **********, гр.Б.........със съдебен адрес за
връчване на съобщения и книжа по делото -гр.Б......... кантората на адвокат Г. Ю. против
„Д...........седалище и адрес на управление - гр.С.представлявано и управлявано от
изпълнителен директор И........... И......трицателни установителни искове с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи по отношение на
ответника следните суми: сумата от 651, 54 лв., представляваща неизплатена сума по
Договор за издаване и използване на кредитна карта „euroline“ от 07.07.2003г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 27.09.2013г до окончателното й изплащане, и
която лихва към датата на депозиране на исковата молба-13.10.2021г. е 500, 00 лв. /
петстотин / лева; сумата от 177, 93 лв, дължима мораторна лихва за периода от 31.01.2011г.
до 26.09.2013г. вкл., сумата от 100, 00 лв. - адвокатски хонорар в заповедното производство,
сумата от 25, 00 лв.- заплатена държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр. дело № 2318/2013г, по което са били издадени заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист на 26.06.2014г. и въз основа на който е образувано изп. дело № 382/2019г по описа на
ЧСИ с peг. № 795 на КЧСИ и с район на действие ОС Б.... сума в размер на 648, 00 лв. -
сторени разноски в заповедно производство, за която сума е бил изпълнителния лист по гр.
дело № 2709/2013г. и въз основа на който изп. лист е образувано изп. дело № 382/2019г по
описа на ЧСИ с рег.№ ...... на КЧСИ и с район на действие ОС Б.......... като неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ОСЪЖДА Т. С. Ш., ЕГН **********, гр.Б. със съдебен
адрес за връчване на с......ъобщения и книжа по делото -гр.Б........кантората на адвокат Г. Ю.
да заплати на „Д........ седалище и адрес на управление - гр.С.......представлявано и
управлявано от изпълнителен директор И......сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
13
Окръжен съд- гр. Б.... в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14