№ 216
гр. Русе, 09.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520103026 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ.
Ищцата В. Т. Д. твърди, че на 30.01.2024 г., около 18.58 ч. в гр. Русе, по
Републикански път I-2 в посока на движение от гр.Варна към гр. Русе, се движил лек
автомобил, марка „Фолксваген Голф", с рег.№ РР1700АХ, управляван от А. М. М..
Същият, в района на км.8+300, поради неспазване правилата за дистанция, станал
причина и реализирал ПТП, блъскайки движещия се пред него лек автомобил, марка
„БМВ 116М“, с рег.№ Р8524КТ, управляван от ищцата, в резултат на което й причинил
телесни увреждания. Относно случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 85/65 от 14.03.2024 г., където били описани обстоятелствата по
случая. Счита, че ПТП е настъпило поради противоправното и виновно поведение на
водача на лек автомобил „Фолсксваген Голф", с рег.№ РР 1701АХ, който не съобразил
поведението си с конкретни правила на ЗДвП, обективирани в чл. 5, чл.20 и чл.23 от
ЗДП. Първа помощ на пострадалата била оказана от екип на „Център за спешна
медицинска помощ“ - гр. Русе. Оплаквала се от силна болка в областта на главата, като
екипът на място установил контузия на главата. Поради шока от случилото се, ищцата
предпочела да се прибере у дома, за да се успокои. Впоследствие болката в областта
на главата се засилила, била придружена и от гадене и болки във врата. Въпреки
приема на обезболяващи медикаменти, ищцата не успяла да заспи цяла нощ и на
следващия ден потърсила лекарска помощ в УМБАЛ „Медика - Русе" ООД, където
постъпила в общо увредено състояние. След извършени прегледи и консултации със
специалисти, на В. Д. била поставена диагноза „Комоцио церебри /мозъчно
1
сътресение/; - Контузио капитис /контузия на главата/; - Дисторзио коли /навяхване на
шията/“. Проведено било лечение чрез медикаментозна терапия. След петдневен
болничен престой и отпадане нуждата от денонощно медицинско наблюдение, била
освободена с дадени указания за продължаване на лечението в домашни условия,
спазване режим на пълен покой и прием на обезболяващи медикаменти. На В. Т. Д. бил
издаден Болничен лист № Е20240232156 за 12 дни.
Получените от ПТП травматични увреди й причинили болки и страдания със
значителен интензитет през първите няколко седмици от възстановителния период.
Предвид характера и тежестта на нараняванията, тя следвало да спазва щадящ режим
на покой без никакво физическо и психическо натоварване. Изпитвала постоянно и
силно напрежение в областтa на главата, което я затруднявало да посреща
самостоятелно своите битови потребности, като пране, преобличане, тоалет, за които
получавала помощ от своите близки. Постоянното главоболие, придружено със
световъртеж и гадене, не се повлиявало от приеманите медикаменти и създавало
затруднения при опити за концентрация от страна на пострадалата. Същата имала
активно ежедневие, а последиците от инцидента довели до нежелана насилствена
промяна в нормалното му протичане. Преди инцидента В. Д. обожавала да прекарва
време навън с приятели, била социална и жизнерадостна. Последиците от инцидента
ограничили социалната, семейната и трудовата ангажираност на потърпевшата.
Възвръщането към обичайните делнични занимания щяло да коства време, търпение и
болки. ПТП се отразило силно негативно и на емоционалното й състояние – станала
тревожна, неспокойна, напрегната, като всичко това било съпроводено с липса на здрав
сън. Чувствала се непълноценна и в тежест на близки и роднини. А изживения стрес и
душевни страдания щели да съпътстват пострадалото лице до края на живота му. Във
връзка с лечението си към този момент ищцата извършила имуществени разходи на
обща стойност 180 лв.
По отношение на лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф", с рег.№
РР1700АХ, била налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, със застрахователна полица № BG/23/123003853883 и
срок от 29.12.2023 г. до 28.12.2024 г. Ищцата сезирала застрахователя с писмена
претенция, вх.№ 21- 965/28.02.2024г., съобразно изискванията на чл.380 КЗ, с искане за
определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства.
Липсата на произнасяне по претенциите и от страна на застрахователната компания в
предвидения по закон 3-месечен срок (чл. 496 от КЗ) давало основание на ищцата да
предяви настоящата искова молба, с която моли да бъде постановено решение, с което
ЗАД „ОЗК-Застраховане" да бъде осъдено да заплати на ищцата застрахователно
обезщетение, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва: 12 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания вследствие ПТП от
30.01.2024 г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил,
2
марка „Фолксваген Голф", с рег.№ РР1700АХ, 180 лв. обезщетение за претърпени
имуществени вреди под формата на разноски за лечение вследствие нa ПТП oт
30.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.02.2024 г. до
окончателно им изплащане. Претендира и направените в производството разноски.
В отговора по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва основателността и
размера на исковете. Заявява, че съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл.477, ал. 1
КЗ и чл. 45 ЗЗД, за да възниине отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е необходимо да съществуват
кумулативно следните положителни предпоставки от фактическия състав на
отговорността: валиден застрахователен договор, застрахователно събитие,
противоправно поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и вина. В конкретния случай не били налице всички елементи от този
фактически състав.
Оспорва изключителната вина на водача А. М. М. за причиняване на
вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл.300 от ГПК, като твърди, че
той няма вина за настъпилото ПТП. Към исковата молба не били представени никакви
доказателства, установяващи вина на някой от участниците в ПТП. Ответникът твърди,
че ищцата също има вина за ПТП, като с поведението си създала опасност за
останалите участници в движението и станала причина за настъпването на ПТП. От
приложения към исковата молба Констативен протокол било видно, че вина за
настъпване на произшествието имат и двамата водачи и съответно било взето
административно отношение и спрямо двамата. В. Д. също нарушила правилата за
движение, като отнела предимството на А. М. и от дясна пътна лента преминала в
съседна лява лента. С поведението си създала непосредствена опасност за движението
на останалите участници на пътя.
Ответникът оспорва и механизма на ПТП. От Констативния протокол не се
изяснявал механизмът на ПТП, нито причините за настъпването му. Не било ясно как е
възникнало ПТП, какво е било точното разположение на участниците, каква е била
видимостта на мястото по време на произшествието. В конкретния случай
изключителна вина за ПТП имал и другият водач - В. Д., която, предприемайки
маневра за преминаване от дясна пътна лента в лява, допринесла за настъпването на
ПТП. При условията на евентуалност твърди, че е налице съвина от страна на ищцата.
Пострадалата нарушила разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, като управлявала
автомобила без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото й свободно
се е движило в купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различните
твърди и тъпи предмети, вследствие на което били причинени телесни увреждания.
Пострадалата сама създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат,
не положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот.
Застрахователят оспорва пряката причинно-следствена връзка между претърпените
3
неимуществени вреди от ищцата и процесното ПТП. От представената към исковата
молба епикриза се установявало, че при ищцата няма данни за настъпили фрактури.
Констатирани били само болки в главата и врата. Не били представени никакви
допълнителни документи, нито изследвания, свидетелстващи за последващо лечение
или контролни прегледи. По делото не били представени доказателства за последващи
интервенции и усложнения, настъпили вследствие процесното ПТП. Оспорва
твърдението, че в резултат на ПТП за ищцата са възникнали описаните в исковата
молба като вид и характер вреди, както и твърденията за тяхната продължителност.
Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди и по размер. Исканото
обезщетение не съответствало на степента и характера на получените травми. На
отделно основание счита неговият размер за прекомерен и предвид наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, настъпило като резултат
от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения.
Оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви, по аргумент за неоснователност на главния иск. Оспорва и
началната дата, от която се претендира лихва за забава. Застрахователят встъпва в
задължението на застрахования да обезщети пострадалите за причинените вреди по
повод сключен застрахователен договор, а не ех lege, тъй като застрахователят не е
прекият причинител на вредата. Той дължал законна лихва от изтичането на 3-
месечния срок за произнасяне по доброволната претенция, а именно след 28.05.2024 г.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя
на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се
субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр.
с чл. 498, ал. 3 КЗ, установяваща възможност за предявяване претенцията на
увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената
застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, допустимостта на прекия иск на увреденото лице при
настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за
плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална
предпоставка за възникване правото на иск на увреденото лице. Поради това съдът
дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото
на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай,
4
установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за
доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок
по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който е заплатено или определено обезщетение от страна на
застрахователя, с размера на което увреденото лице е изразило несъгласие /в този
смисъл е и практиката на ВКС - Определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д.№
1614/2018 г., ТК, І т.о./.
В производството по делото са представени писмени доказателства,
установяващи, че ищцата е предявила застрахователна претенция за получаване на
обезщетение към застрахователя на деликвента на 28.02.2024 г. До изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, а и след това липсват данни или твърдения
застрахователят да се е произнесъл по претенцията на В. Д.. Съобразно тези
правнорелевантни обстоятелства, съдът намира, че исковата молба е предявена след
изтичане на установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от
уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ,
поради което предявените по делото искове се явяват процесуално допустими.
Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ,
се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като
му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на
делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение
по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника –
застраховател.
Страните не спорят, че съгласно представената Застрахователна полица №
BG/23/123003853883, МПС „Фолксваген Голф“ с ДК № РР1700АХ, е било
застраховано по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД
към датата на процесното ПТП.
Видно от представения от Сектор „Пътна Полиция“ Протокол за ПТП №
1862151/30.01.2024 г., изготвен от полицейски служител от същия сектор, на същата
дата, в 18,58 часа, в гр.Русе, на главен път I-2 в района на 8+300 км. в посока Русе,
участник 1 - л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ РР 1700 АХ, собственост на А. М. М. и
управляван от него, нарушава правилата за спазване на дистанция, като не се е движил
на такова разстояние от движещия се пред него участник 2 – л.а.“БМВ 116 М“ с рег.№
Р 8524 КТ, собственост на В. Т. Д. и управлян от нея, за да може да избегне удар,
вследствие на което го блъска отзад. Участник 2 също нарушава правилатата за
спазване на предимство, като от дясна лента навлиза в съседна лява лента, създавайки
непосредствена опасност. На двамата водачи за процесното ПТП са съставени АУАН и
5
въз основа на тях са издадени НП. По жалба на ищцата, с влязло в сила решение по
НАХД № 866/2024 г. по описа на РС-Русе, издаденото срещу нея Наказателно
постановление за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП е потвърдено. Срещу другия водач
е издадено Наказателно постановление № 24-1085-000261/15.02.2024 г. за нарушение
на чл.23, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 200
лв. Съгласно саморъчните обяснения на водача А. М. М. пред полицейските
служители, докато е бил в лявата лента изведнъж другата кола, която била в дясната
лента, минала пред него. Той бил почти до нея и не успял да спре навреме.
За процесното ПТП е изготвен и Протокол за ПТП с пострадали № 85/65 от
14.03.2024 г., в който е отразено, че пострадал от пътния инцидент е В. Д. с диагноза
„сътресение на мозъка, без обективни параклинични находки, преразтягане в областта
на шията“.
От представената епикриза от Неврохирургично отделение на УМБАЛ „Медика
Русе“ е видно, че ищцата е приета на 31.01 по повод оплакване от главоболие, гадене и
болки във врата, поради претърпяно предния ден ПТП. Същата е лекувана
медикаментозно и е изписана на 05.02.2024 г. с издаден болничен лист за 12 дни
временна нетрудоспособност.
На 12.03.2024 г. В. Д. е освидетелствана от съдебен лекар и съгласно
приложеното съдебномедицинско удостоверение, както и изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза, същата е получила сътресение на мозъка без
обективни клинични и параклинични находки, преразтягане в областта на шията
/навяхване/, контузия на главата, като по медико-биологичен признак са й причинени
болки и страдание. Според експерта, установените травматични увреждания са в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Основната функция – движение
на шията е възстановена, като няма медицински данни за усложнения. Предвид
механизма на уврежданията, същите могат да бъдат получени и с правилно поставен
обезопасителен колан. На ищцата е проведено лекарствено лечение и ограничаване
движенията в областта на шията, като възстановителният период е около 2-3 седмици.
Представени са фактури и фискален бон за заплатени от ищцата 180 лв. за
съдебномедицинско освидетелстване с издаване на удостоверение повече от 1 месец
след инцидента.
Разпитаният по делото свидетел Р.С., който живее на семейни начала с ищцата,
излага твърдения, че отивайки на мястото на инцидента, видял колата на В. на
бордюра между двете платна. Тя плачела и не можела да обясни какво се е случило,
била доста уплашена. Полицаите обяснили, че човекът, който я е блъснал, най-
вероятно е карал с превишена скорост. Колата се е спряла в стълба, имало и голям
спирачен път, над 20 м. Другата кола била на 100-150 м. по-напред. Пристигнала
линейка и ищцата влязла вътре да я прегледат, но отказала да бъде откарана в
6
болницата, искала да се приберат в къщи. Боляла я главата, отзад на нея имало комбал,
виело й се свят и тя не могла да спи, стряскала се постоянно. Сутринта свид.Савов я
закарал в болницата. Приели я на лечение за седмица и като я изписвали й казали, че
трябва да си почива, да не се натоварва. В. Д. вземала обезболяващи заради болките в
главата, които продължили около две седмици. Тогава я дразнела светлината в дома им
и щорите били спуснати. След инцидента изпитвала страх да шофира, стряскала се и
когато се вози в кола, като тропала по постелката да набива спирачки. Доста време
ищцата се бояла да кара кола. От работа я вземали родителите й или сестра й, или си
вземала такси. Сега вече карала кола, но с уплаха. Когато минавали покрай мястото на
ПТП, тя била много стресирана.
Свид. А. М. от своя страна разказва за инцидента, че управлявал автомобила си
в лявата пътна лента, когато момичето от автомобила в дясната лента за движение, с
което били почти един до друг, подало мигач за престрояване вляво и веднага излязло
пред него без да се оглежда, защото искала да изпревари колата пред нея и се блъснала
в него. И двамата нямали спирачен път. Според свид.М., той е карал с нормална
скорост, 60-70 км./ч. Било тъмно и влажно. Като се ударила в него, ищцата се
преобърнала и задницата на колата й се вдигнала на тротоара. Тя се завъртяла на 180
градуса и се ударила в стълба. Свидетелят продължил леко по инерция и спрял малко
по-напред от нея. От стрес след удара той пуснал всичко и колата му останала на пета
скорост.
В качеството на свидетел е разпитан и полицейският служител, изготвил
протокола за ПТП – Ц. Ц., който си спомня, че ударът не бил изцяло в централната
част, а в предна дясна част на един от автомобилите и задна лява част на другия
автомобил, затова и двамата участници имали вина. Имало доста големи спирачни
следи, от порядъка на 90 м. Било тъмно, но имало осветление и нямало мъгла,
видимостта била перфектна.
Очевидец на пътния инцидент бил свидетелят Г. Г. – познат на ищцата. Същият
изнася данни, че се е движил в дясна лента в посока гр.Русе. Автомобилът на ищцата
се е движил пред него на около километър разстояние. Видял, че две коли – черно
„БМВ 1“ и червен „Голф 3“ го подминават бързо. След „БМВ“-то минава, В. подава
мигач и започва да изпреварва пред нея л.а.“Пежо“. В този момент „Голфът“ задминал
свидетеля Г. с голяма скорост, набил спирачки и се врязал в автомобила на ищцата.
Имало спирачен път. Времето било мъгливо и тъмно. Голфът бил прекалено засилен и
нямал възможност да спре. Свидетелят след това попитал шофьора как може да кара с
такава скорост, а той му отговорил, че имал спирачки от „Ауди Ес3“.
Въз основа на тези гласни доказателствени средства, на останалите събрани
материали по делото и след оглед на място, е изготвено и прието заключението по
назначената съдебна автотехническа експертиза. Експертът описва подробно
7
механизма на настъпилото ПТП. Според него, скоростта на движение на
л.а.“Фолксваген Голф“ преди настъпване на пътното произшествие е била около 102
км/ч., а в момента на удара – 78 км/ч. Скоростта на движение на л.а.“БМВ 116“ в
момента на удара е била около 59 км/ч. При скоростта на движение, с която се е
движил водачът на л.а. .“Фолксваген Голф“ – А. М., същият не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП чрез спиране, но е имал такава възможност при
движение с разрешената скорост от 60 км/. Причините за настъпване на процесното
ПТП са изцяло от субективен характер и зависят от действията на двамата водачи.
Ищцата е възприела движещия се в лявата лента за движения автомобил, не е
преценила скоростта му на движение и техническата възможност да навлезе в лявата
лента без да пречи на другия автомобил, като е нарушила правилата за предимство.
Другият водач се е движил с превишена скорост в участък с ограничение на скоростта
от 60 км/ч., като е нарушил правилата за спазване на дистанция – не се е движил на
безопасно разстояние от движещото се пред него МПС, за да може да спре и избегне
удар в него при намаление на скоростта му на движение или навлизане в лентата му за
движение.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че излъчването на фаровете е ясно
забележимо от водача, но гледайки в огледалата за обратно движение, той вижда
светлините без да може да определи отстоянието на автомобила от него. И двамата
водачи имат вина за процесното ПТП, като вината на ищцата е по-малка от тази на
водача зад нея, който е задължен да се движи с такава скорост, която да му позволи да
спре при възникване на опасност.
От изложеното следва да се направи извод, че деянието на водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ е било противоправно, като последното, съобразно
установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция, е било виновно,
доколкото същата не бе оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от
ответника. Налице е влязло в сила наказателно постановление, с което на свид.А. М. е
наложено адм.наказание за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Всички елементи от
фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на водача на л.а.“Фолксваген
Голф“ с рег.№ РР1701АХ, са осъществени в обективната действителност.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
8
В конкретния случай при определяне размера на заместващо обезщетение съдът
съобрази заключението по допуснатите автотехническа и съдебномедицинска
експертизи. От последната се установява, че вследствие процесното ПТП ищцата е
получила сътресение на мозъка без обективни клинични и параклинични находки,
преразтягане/навяхване на шията и контузия на главата. Лекувана е в болница 5 дни с
болкоуспокояващи и противовъзпалителни препарати и такива против повръщане,
приемала е и витамини. В. Д. е имала изразени болки след травмата и при раздвижване
на шията, като функцията на шията е била напълно възстановена още към датата на
освидетелстването й в кабинета по съдебна медицина - 12.03.2024 г.
Възстановителният период е около 2-3 седмици. Приятелят на ищцата изнася данни, че
след инцидента В. била много уплашена и плачела, не могла да спи вечерта, виело й се
свят, боляла я главата и постоянно се стряскала. След изписването й от болницата не
трябвало да се натоварва физически, страхувала се да шофира и дори като се вози се
стряскала и с крака набивала спирачки. Наложило се известно време докато отново
започне сама да шофира свидетелят да я кара на работа, а роднините й да я прибират.
Когато минават покрай мястото на инцидента В. е много стресирана.
С оглед така установените правнорелевантни факти, съдът приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й при настъпване на процесното
телесно увреждане неимуществени вреди е в размер на 10000 лв. Налице е обаче
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която вина за
пътния инцидент – за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП е санкционирана с влязло в
сила наказателно постановление. Съобразявайки механизма на настъпване на пътния
инцидент, заключението по приетата автотехническа експертиза и изявлението на
вещото лице, че по-голяма вина за пътния инцидент има другият автомобил, съдът
приема, че дължимото обезщетение на ищцата следва да бъде намалено с 30 %.
Следователно, до размера от 7000 лв. исковата претенция следва да бъде уважена, като
за разликата до пълния й предявен размер от 12 000 лв. предявеният иск следва да се
отхвърли.
Налице са и причинени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица
от пътния инцидент, изразяващи се в заплащане на разходи във връзка с установяване
на травматичните увреждания /издаване на съдебномедицинско освидетелстване/. От
претендираните 180 лв. следва да се присъдят 126 лв., с оглед приетия от съда процент
на съпричиняване на вредоносния резултат. Над тази сума до претендираните 180 лв.
претенцията следва да се остави без уважение като неоснователна.
След като главните искове за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените имуществени и неимуществени вреди на ищцата от процесното
застрахователно събитие са основателни, следва да бъде присъдена и законна лихва
върху главницата, която се претендира и се дължи от датата на депозиране на
претенцията за изплащане на обезщетение до застрахователя – 28.02.2024 г. /съгласно
9
чл. 429, ал.3 от КЗ/, до окончателното й заплащане.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в полза на
пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 1012 лв., определено на основание чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тежест на
ответника е и държавната такса върху уважените размери на претенциите, възлизаща
на 330 лв., както и направените разноски от бюджета на съда за вещи лица /от 450 лв./,
съразмерно уважената част от исковете, възлизащи на сумата 63.28 лв.
На ответника се следват разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от исковите претенции, възлизащи на 94.61 лв. /съгласно
представения списък по чл.80 ГПК се претендират такива в общ размер 710 лв., от
които 300 лв. депозити за двете експертизи, 50 лв. депозит за един свидетел и 360 лв.
юрисконсултско възнаграждение/.
Мотивират така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул.„Света София“ 7, ет.5, представлявано от
изп.директори Александър Личев и Румен Д., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД, да заплати на В. Т. Д., с ЕГН **********, от гр.Русе, сумите: 7000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания и 126 лв.
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 30.01.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.02.2024 г. до окончателното им изплащане, по
банкова сметка: IBAN: BG83BUIN95615100607342 в „Алианц Банк България“ АД с
титуляр адв.Я. Д. Д., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над присъдения размер за
неимуществени вреди от 7000 лв. до пълния му предявен размер от 12000 лв. и за
имуществени вреди от 126 лв. до пълния му предявен размер от 180 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул.„Света София“ 7, ет.5, представлявано от
изп.директори Александър Личев и Румен Д., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да
заплати на адвокат Я. Д. Д. от АК-София, 1012 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул.„Света София“ 7, ет.5, представлявано от
изп.директори Александър Личев и Румен Д., да заплати по сметка на РС-Русе 330 лв.
държавна такса по делото и 63.28 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА В. Т. Д., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“Н.В.“ 2, да заплати на
10
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.София, с ЕИК *********, 94.61 лв. деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11