№ 215
гр. Плевен, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря а. Г. П.
в присъствието на прокурора Х. П. С.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224400600509 по описа за 2022
година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е СЛЕД ПОСТАНОВЕНО РЕШЕНИЕ ОТ АС-
В.ТЪРНОВО ПО РЕДА НА ЧЛ.425,АЛ.1,Т.1 ОТ НПК.
С решение №81 от 23.06.2022г.,постановено по наказателно дело за
възобновяване №157/2022г. по описа на АС-В.Търново, е възобновено
ВНОХД №682/2021г. по описа на ОС-Плевен,отменено е решение
№47/09.03.2022г.,постановено по ВНОХД№682/2021г. по описа на ОС-
Плевен.Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Плевен от
стадия на съдебно заседание.Образувано е ВНОХД №509/2022г. по описа на
Пл.ОС.
С присъда №41/29.06.2021г., постановена по НОХД №1612/2020г, РС-
Плевен е признал подсъдимия И. И. Д., ЕГН ********** за виновен в това, че
на 13.08.2017г. в с.***, ОБЛ.***, ул.„***“, причинил на П. И. П., ЕГН
**********, от същото село тежка телесна повреда, изразяваща се в
разкъсване на очната ябълка на дясното око с последващо изтичане на очното
съдържимо, довели до постоянна слепота на дясното око – престъпление по
чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК, го
осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от
НК, отложил изпълнението му за срок от три години.
Осъдил е на основание чл.45, ал.1, вр. с чл.51 от ЗЗД подсъдимия И. И.
Д., да заплати на П. И. П., ЕГН********** от с.***, ОБЛ.***, сумата от
1
538,20лв., представляваща обезщетение за причинени вследствие на деянието
по чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК, имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от момента на увреждането – 13.08.2017г., до окончателното й
изплащане.
Осъдил е на основание чл.189, ал.3 от НПК, вр. с чл.2 от ТДТ
подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд Плевен, сумата в размер на
50лв., представляваща държавна такса, върху уважената част на иска за
претърпени имуществени вреди в размер на 538,20лв.
Осъдил е на основание чл.45, ал.1, вр. чл.52 от ЗЗД подсъдимия да
заплати на П. И. П. от с.***, ОБЛ.***, сумата от 25000лв, представляваща
обезщетени за причинените вследствие на деянието по чл.128, ал.2 вр. ал.1 от
НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на
увреждането – 13.08.2017г., до окончателното й изплащане.
Осъдил е на основание чл.189, ал.3 от НПК, вр. с чл.2 от ТДТ
подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд Плевен, сумата в размер на
1000лв., представляваща държавна такса, върху уважената част на иска за
претърпени неимуществени вреди в размер на 25000лв.
Осъдил е на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия да заплати
направените от частния обвинител и граждански ищец разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2300лв.
Осъдил е на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия да заплати
направените разноски в размер на 74,06лв. по сметка на ОДМВР-гр.Плевен и
в размер на 260лв. по сметка на Районен съд Плевен.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия
И. Д., чрез защитника си –адвокат Е. Б.. В последствие са постъпили и
допълнения към нея по същество, в която се правят оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда.С
допълнителната въззивна жалба са конкретизирани и се посочват конкретни
правни норми от НПК. Жалбоподателят оспорва авторството на
престъплението,сочи, че неправилно е признат за виновен по повдигнатото
обвинение. Направено е искане за назначаване на повторна СМЕ и разпит на
допълнителни свидетели, които настоящата въззивна инстанция е оставила
без уважение с надлежно определение. Сочи се, че показанията на
пострадалия П. са предположения, доразвити и от съда в мотивите. Посочват
се първоначалните данни за инцидента, където се споменава за удар с желязо,
а не с юмрук.Жалбоподателят счита, че приетия от първоинстанционния съд
механизъм на причиняване на увреждането е невъзможен. Подробно излага
доводи за невъзможност подсъдимият да спре машината, която е карал, да
настигне пострадалия и да го удари. Сочи за допуснати от
първоинстанционния съд особено съществени нарушения на процесуалните
правила при оценка на доказателствата по делото. Твърди, че мотивите са
повърхностен прочит на доказателствата, ползващи обвинението и в частност,
показанията на пострадалия П.. Навежда доводи и за нарушение на
материалния закон. Сочи, че ако подсъдимият е извършил деяние, то то не е
умишлено. В подкрепа на това твърдение цитира част от заключението по
СМЕ, според която ударът е предизвикал вътрешно очно налягане довело до
загуба на окото.Според описания механизъм за удар отзад, може да се
2
направи обоснован извод, че този удар е без ясно възприятие къде ще
попадне, че това ще доведе до повишено вътрешно очно налягане и съответно
до загуба на зрението. Навежда доводи за нарушение на материалния закон и
в частта на наложеното наказание, което според подсъдимия и защитата е
несправедливо. Акцентира се на добрите характеристични данни на
подсъдимия, трудовата му ангажираност и липсата на други противоправни и
противообществени прояви. Моли окръжният съд да отмени и да постанови
нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му
обвинение за причиняване на тежка телесна повреда. Алтернативно моли
въззивният съд да върне делото на първата инстанция. В случай, че
въззивният съд приеме за доказано обвинението, иска да бъде приложена
разпоредбата на чл.55 от НК и ОС да намали размера на наказанието.
Жалбоподателят навежда твърдения за тенденциозност на присъдата, липса
на пряка видимост, като също оспорва механизма на причиняване на
увреждането. С жалбата от подсъдимия по същество се оспорва и
конституирането на П. П. като страна в процеса. Твърди, че такова искане не
е направено. Прави се оплакване по повод организацията на деловодството и
регистратурата на РС- Плевен, във връзка с подадената жалба от П. П., чрез
адвокат Г. А..
В съдебно заседание е направено искане за отвод на настоящия
въззивен съдебен състав на осн. чл.29, ал.2 вр. чл.31 от НПК от адв.М. В.,
изразяващ позицията на жалбоподателя И. Д.. Окръжният съд е приел, че
изложените доводи за отвод са неконкретизирани и не са достатъчно
мотивирани, за да се приеме, че са налице обстоятелства, поради които
съдебният състав може да се счита предубеден или заинтересован пряко или
косвено от изхода на делото. По отношение на направените оплаквания по
същество, същите се поддържат от жалбоподателя Д.. Направено е искане
към делото пред Пл.ОС да бъде изискана и приложена преписка, с която
жалбоподателят допълнително е разпитван след постановяване на присъдата
от Пл.РС. Така направеното доказателствено искане е оставено без уважение
от настоящата въззивна инстанция като е неотносимо към настоящия казус.
Визират се показанията на пострадалия П. и първоначалната информация за
удар с желязо. Сочи се, че променените показания на пострадалия П., нямат
връзка с цялата доказателствена съвкупност. Излагат се доводи, че
показанията на свидетеля к. не кореспондират с тези на пострадалия и
първоинстанционният съд неправилно ги е приел за недостоверни. Твърди, че
показанията на пострадалия П., са изолирани от другите по делото
доказателства и е несъвместим подхода на първоинстанционния съд с
процесуалните правила, относно приетото. Иска се подсъдимият да бъде
оправдан. Алтернативно се поддържа и искането за редуциране на
наказанието, тъй като същото е прекомерно тежко.
Подсъдимият И. И. Д. поддържа изложеното в жалбите и становището
на защитника си. Позовава се на неправилност на присъдата, тъй като голяма
част, оправдаващи го доказателства не са взети предвид. Твърди, че нито той,
нито въпросната машина са били там по време на инцидента. В тази насока
сочи показанията на свидетеля м., както и показанията на свидетелите к. и Й.,
които не са видели кръв на местопроизшествието. Позовава се и на
показанията на свидетеля к., който опровергава твърденията за наличие на
3
удари. Моли за оправдателна присъда, както и за отмяна на мярката му за
неотклонение и всички разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от пострадалия-частен обвинител и
граждански ищец П. П., чрез повереника му адв.Г. А. от АК-Плевен против
горепосочената присъда на Пл.РС в наказателно-осъдителната й част. Излагат
се доводи, че присъдата е явно несправедлива, най-вече заради
приложението на чл.66 от НК. Моли съда да изменени постановената от РС
присъдата, като отмени приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на
наложеното наказание от 3 години лишаване от свобода. Алтернативно се
прави искане за увеличаване на изпитателния срок на 5 години. Съображения
в тази насока са безкритичното отношение на подсъдимия и това, че
вследствие извършеното деяние е изгубен орган-око, от което частният
обвинител ще страда до края на живота си. Счита присъдата в гражданско-
осъдителната й част за правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание повереника на частния обвинител и граждански
ищец адв.Г. А. поддържа подадената въззивна жалба по отношение на
наложеното наказание, което счита за несправедливо. Сочи, че РС-Плевен е
постановил обоснован съдебния акт, чиито мотивите са логически издържани
и няма какво повече да се допълни. Изготвените мотиви са убедителни
относно авторството на деянието. Моли съда да уважи жалбата. Претендират
се направените разноски пред настоящата въззивна инстанция.
Въззивният жалбоподател П. П. -частен обвинител и граждански ищец
поддържа становището на повереника си адв.Г. А. от АК-Плевен.
Представителят на ОП- Плевен е изразил становище, че подадената
жалба от подсъдимия и въззивен жалбоподател е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
По отношение подадената жалба от частния обвинител представителят
на ОП-Плевен е изразил становище,че същата е основателна ,като
пострадалото лице има право да изложи доводи за един справедлив процес.
Въззивният съд след като прецени събраните по делото доказателства,
изложените доводи в подадените въззивни жалби и допълнителните
съображения, становищата на страните и след цялостна проверка на
присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, намира следното:
Въззивните жалби и постъпилите допълнителни съображения, са
подадени в срока чл.319, ал.1 и 4 от НПК, отговарят на изискванията на
чл.320 от НПК,поради което са процесуално допустими.
Разгледана по същество жалбата на подсъдимия и въззивен
жалбоподател е неоснователна.
Жалбата на пострадалия-частен обвинител и граждански ищец е
частично основателна.
Съображенията за това са следните:
Производството пред настоящата въззивна инстанция е четвърто по ред.
Пострадалият П. П. е бил конституиран в качеството на частен обвинител и
граждански ищец в предходно първоинстанционно разглеждане на делото по
НОХД№2902/2018г. Делото не е било връщано от предходните въззивни
съдебни състави и първоинстанционни такива за ново разглеждане във фазата
4
на досъдебното производство. Правилно първоинстанционният съд е приел
наличие на вече конституирани страни, които да участват в съдебното
производство по НОХД №1612/2021г. на РС Плевен. Становището на съда е
обективирано и достатъчно мотивирано в определение на Пл.РС във връзка с
проведено разпоредително заседание на 03.02.2021г. Делото е разгледано по
реда на чл.371, т.1 от НПК, а именно съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция. Страните са дали съгласие да не се провежда разпит на
посочените в определението на съда свидетели - А.Г. м., П. И. П., М.К.К., Н.
Д. к., И. М.Н., М.И.Ц., Т.А.Р.. Показанията на свидетелите, за които е било
постигнато това съгласи са били прочетени, съобразно чл.373, ал.1, вр. с
чл.283 от НПК.
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. Д. и пострадалият -свидетелят П. И. П. се познават. В
продължение на няколко години преди процесната дата -13.08.2017г., техните
отношения силно са се влошили. Повод за това бил възникналия спор за
незаконен строеж между семейството на свидетелите. От едната страна били
а. и П. м., а другата -сестрата на подсъдимия. Пострадалият П. се застъпил за
семейство м..
На 22.04.2017г. между И. Д. и П. П. се породил конфликт. Бутайки
велосипеда си пострадалият П. преминал покрай дома на Д., находящ се в
с.***, ул. „***“ № 11, бутайки велосипеда си, като бил забелязан от
намиращите се в близост И. Д. и неговият баща – И. Д. Георгиев. В резултат
на това подсъдимият извикал по адрес на П. „Боклук, ще те смачкам“, като
дори се опитал да удари с ръце свидетеля. Свидетелят П. се опитвал да се
защити с лява ръка, защото с дясната бутал велосипеда си. Така създаденият
конфликт бил потушен от случайно намиращия се наблизо свидетел – Н. Д. к..
Въпреки, намесата на същия, подсъдимият все пак успял бързо да нанесе на
П. удар с юмрук в областта на врата и удар с крак в областта на седалището.
За въпросния инцидент св. П. П. не сигнализирал полицейските органи.
Надявал се, че конфликтната ситуация няма да се повтори
занапред.Отрицателното отношение на подсъдимия обаче продължило
спрямо П. П.. На 13.08.2017г. около 10:00 –10:10ч. пострадалият П. П. отново
се придвижвал, бутайки велосипеда си, покрай дома на подсъдимия Д. на ул.
„*** № 11. Наблизо подсъдимият И. Д. товарел скрап с фадрома, а св. М.К.,
който му помагал, се намирал в дворното място, където се съхранявали
металните отпадъци. За да се отдалечи от района и да избегне евентуална
конфликтна ситуация пострадалият П. ускорил ход. Междувременно обаче,
подсъдимият вече го бил забелязал и приближавал към П., изотзад,
управлявайки фадромата. В същото време подсъдимият Д. извикал към
свидетеля „Ей боклук ще те смачкам“. П. П. се уплашил и се насочил с
велосипеда си към находящи се напред и вляво дървета, за да се прикрие. По
това време , именно отпред и вляво бил нападнат от страна на И.Г., който
започнал да вика и да размахва ръце към П.. Пострадалият П. опитал да се
предпази с лявата си ръка, тъй като с дясната бутал велосипеда си. По същото
време е чул, че отзад, фадромата спира. При така създалата се обстановка, П.
5
понечил да се ориентира, като погледне назад и вдясно, но не успял, тъй като
именно в този момент, идвайки изотзад и вдясно от свидетеля, подсъдимият
И. Д. му нанесъл силен удар с юмрук, в областта на дясното око. В последния
момент, свидетелят възприел приближаващия юмрук, но не успял да се
предпази. В резултат на така нанесения силен удар, настъпило рязко
повишаване на вътреочното налягане в дясната очна ябълка и нейното
разкъсване, от окото на пострадалия рукнала кръв и започнало неминуемо
изтичане на очното съдържимо. Пострадалият П. успял да събере сили и
бързо да се отдалечи от местопрестъплението, като се скрил в близко
находящия се дом на свидетелите а. м. и П. М.. От техния дом в 10:17ч.
сигнализирал за случая посредством тел.112. Заявил, че има спешна нужда от
медицинска помощ. Пред съответния дежурен служител изразил
предположение, че му е „изкарано“ окото. В 10:32ч. дъщерята на П. П. –М. М.
подала втори сигнал на тел.112. На мястото на инцидента бил изпратен
медицински екип в състав -свидетелите Т.А.Р. /лекар/ и М.И.Ц. /водач на
служебен автомобил/. Св. Рашковски констатирал, че дясната очна ябълка
липсва, но останал с убеждението, че пострадалият все още не е наясно с този
факт, в резултат на което го приканил да затвори лявото си око и да провери
дали вижда. П. отговорил отрицателно. Пострадалият бил транспортиран до
СПО при УМБАЛ „Д-Р ***“ ЕАД - ***, а впоследствие, П. бил приет по
спешност в КЛИНИКА ПО ОЧНИ БОЛЕСТИ - ***. Предвид вече
настъпилото изтичане на очното съдържимо обаче, оперативната
интервенция, извършена на същия ден, се свела до хирургично отстраняване
на увредената очна ябълка и зашиване на разкъсания клепач.
С Постановление от 25.09.2017г. било образувано досъдебно
производство №Д- 1855/2017г. по описа на Районна прокуратура Плевен, в
хода на което, към наказателна отговорност за извършено престъпление по
чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК, бил привлечен И. И. Д. с ЕГН **********.
Първоинстанционният съд приел така изложената фактическа обстановка
за установена и доказана, като се съобразил с показания на свидетелите А.Г.
м., П. И. П., Н. Д. к., Т.А.Р., И. М.Н. - дадени в досъдебното производство и
прочетени при условията на чл.283 от НПК /л.45 - 47, л.51 - 53, л.57 - 58, л.62,
л.68 от ДП/, П. Г. М., дадени в хода на съдебното следствие. Същите
кореспондират помежду си, както по отношение на фактите и обстоятелствата
на инцидентите дати 22.04 и на 13.08.2017г., така и спрямо подсъдимия и
свидетеля П., а също така и по отношение на физическото състояние на
последния след инцидента на 13.08.2017г.; оказаната медицинска помощ на
пострадалия непосредствено след този инцидент; начинът, по който
претърпяното телесно увреждане се е отразило на пострадалия в неговото
ежедневие. Първоинстанционният съд е постановил присъдата си, като се е
позовал и на преписи на Епикриза ИЗ ***, издадена от КЛИНИКА ПО ОЧНИ
БОЛЕСТИ при УМБАЛ „Д-Р ***“ ЕАД и СМУ №***/2017г. на д-р Д.Д. /л.
19-20, л.49 от ДП/; Протокол за разпознаване на лица, ведно с фотоалбум
/л.63 - 66 от ДП/; заключение по съдебно-медицинска експертиза /л.72 - 75 от
ДП/, от което се установява, че на П. И. П. е причинена разкъсно-контузна
рана на долен клепач и разкъсване на очната ябълка на дясното око, с
6
последващо изтичане на очното съдържание, като уврежданията са резултат
от удар с твърд тъп предмет с ограничена удряща повърхност, в т.ч. -
възможно и невъоръжена ръка. Съдът е посочил характера на увреждането, а
именно, че в резултат на травмата, на П. П. е причинена постоянна слепота с
дясното око. Обсъдил е и уточненията на вещото лице в хода на съдебното
следствие, а именно, че не се изключва възможността ,както с юмрук, така и с
пръсти да е осъществен натиска върху очната ябълка, който е причинил
повишено очно налягане и нейното спукване; че е възможно натискът да е
извършен с върха на палеца, първа малка става на палеца, средните стави на
всички пръсти, залавното място между пръстите и дланта, изпъкванията в
областта на залавните места, т.нар. „кокалчета“; че не е необходимо тъпият
предмет да хлътва много навътре, защото еластичността на очната ябълка е
ограничена и при натиск се повишава нейното вътрешно налягане и настъпва
спукване, което дори не е задължително да е на мястото на удара или на
мястото на притискане. РС подробно е обсъдил и казаното от вещото лице, че
не е възможно да се даде заключение дали ударът е бил фронтален или
страничен, но категорично отбелязва, че при падане върху широка плоска
повърхност, не е възможно да се получи спукване на очната ябълка, без да
има тежки травми в областта на костите, които изграждат орбитата или
съседните кости; последното би наложило да има рани по скулите, носа,
челото, а за да се стигне до очната ябълка е наложително да се получи
счупване с хлътване на тези кости, които са по-изпъкнали от нея и
относително я защитават. Посочил е и заключението на вещото лице, че с
оглед изтичане на очното съдържимо, не е било възможно окото на
пострадалия да бъде „спасено“, както и че при някои случаи на изтичане на
очното съдържание, при оставане на известно количество клетки от същото,
би могла да се запази някаква, изключително ниска зрителна острота, даваща
възможност на лицето да различава единствено тъмно от светло,
приравняваща се на практическа слепота, тъй като не дава никаква
възможност на лицето да се ориентира в околното пространство. Обсъдил е и
отговора на вещото лице, че предмети като например звънец на велосипед и
неговата дръжка, поради по-голямата контактуваща повърхност не биха били
в състояние да причинят процесната травма, както и че в случая, слепотата на
дясното око е настъпила практически непосредствено след нанасянето на
травмата. Веднага след травмирането на окото е имало кръвотечение, а
самото изтичане на очното съдържимо би могло и да продължи минути, но от
медицинска гледна точка, това е ирелевантно, тъй като на този етап, окото не
може да бъде „спасено“. Районният съд е приел, че експертното заключение е
обосновано и не буди съмнение в неговата правилност, поради което, го е
кредитирал изцяло. Позовал се е на справката от ЦСМП-Плевен, ведно с
извлечение от Книга за повиквания на ФСМП-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ,
извадка от НС 112, У.Ф.257/13.08.2017г., препис от Фиш за спешна
медицинска помощ /л.76 – 80 от ДП/, както и на заключението по съдебно-
техническата експертиза /л.113 -118 от делото/. Позовал се и на справка от
„РАЙОНЕН ЦЕНТЪР 112-МОНТАНА“ /л.87 от н.о.х.д №2902/2018г./ и
компакт-диск, предоставен от„РАЙОНЕН ЦЕНТЪР 112-МОНТАНА“ /л.136
7
от делото/, на който са налице два аудиофайла - 08 *** ***.wav и ***.wav,
съдържащи сигнали за процесния инцидент. Извършено е текстуално
пресъздаване на съдържанието на аудиозаписите, постъпили съответно от
лице, представило се като П. И. П. и М.а М. /дъщеря на П. П./. Съдът е
кредитирал изцяло заключението по техническата експертиза, като
обосновано и непораждащо съмнение в неговата правилност. РС е взел
предвид и представените документи /вносни бележки, касови бележки
фактури/, удостоверяващи разходи в общ размер на 538,20лв., във връзка с
проведено от страна на П. И. П. лечение, резултат от причинената му травма
на дясно око /л.21 - 32 от н.о.х.д. №2902/2018г./; характеристични данни за
пострадалия /л.26 от делото/; характеристични данни за подсъдимия /л.84 от
ДП, л.17 от делото/; справка за съдимост на пострадалия /л.24 от делото/ и
справка за съдимост на подсъдимия /л.23 от делото/.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно
доказаността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е задълженията
си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на обстоятелствата подлежащи на
доказване съобразно чл.102 от НПК.
Окръжният съд намира, че възраженията на подсъдимия относно
авторството на деянието, осъществяващо състава на престъплението по
чл.128, ал.2, вр. с ал.1 от НК, не се подкрепят от събрания доказателствен
материал. По същество се пледира да не се кредитират показанията на
пострадалия П. П., както и на свидетелите, за които първоинстанционния съд
е приел, че са в подкрепа на обвинителната теза, както и заключението по
СМЕ.
С оглед авторството на деянието РС обстойно и задълбочено е анализирал
гласните доказателствени средства и заключението по назначената СМЕ.
Спазени са и изискванията на чл. 305, ал., изр.2 от НПК.
Първоинстанционният съд е обсъдил и анализирал задълбочено
противоречията между гласните доказателствени средства, като е изложил
съображенията си защо е дал вяра на едни, а други отхвърлил.
Приетите от РС гласни доказателствени средства са анализирани и
разделени условно в три групи. Първа група включва показанията на
свидетелите П. И. П., А.Г. м., П. Г. М., Н. Д. к., Т.А.Р., И. М.Н.. Втора група
включва обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М.К.К.,
Й.М. Й., В И Н. В третата група съдът е анализирал показанията на двамата
полицейски служители и свидетеля М.И.Ц. – водач на служебен автомобил на
ЦСМП-ПЛЕВЕН.
Въззивният съд приема, че изводите на Пл.РС във връзка с третата група
свидетели са правилни и законосъобразни. Показанията на полицейските
служители К.М. к. и И.Т.И., са били във връзка с извършената предварителна
проверка, която като резултат има извънпроцесуален характер. Дадените от
тях показания, за това какво е споделяно пред тях при проведените беседи, не
следва да се ползват с правно значение. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че същите са ниско информативни и не допринасят за разкриване на
обективната истина. На следващо място съдът е приел, че показанията на
8
свидетеля М.И.Ц., също са ниско информативни, но те кореспондират с
обстоятелството, че при транспортирането на пострадалия според този
свидетел, същият е бил с травма на окото. В тази насока е и обстоятелството,
че екипът е бил извикан във връзка със станал побой.
Съобразно разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК,
първоинстанцинният съд е анализирал подробно и задълбочено показанията
на първите две групи свидетели. По отношение на първата група съдът е
приел, че същите са с обвинителен характер, поддържащи обвинителната
теза. Спрямо втората група група - обясненията на подсъдимия и свидетелите
М.К.К., Й.М. Й. и В И Н, съдът е приел, че са с оправдателен характер.
Районният съд е започнал първо с анализ на свидетелските показания,
съдържащи информация пряко за станалото на 13.08.2017г. Правилно и
обосновано съдът не е кредитирал свидетелските показания на М.К.К., дадени
в досъдебното производство. Същият е син на съпругата на подсъдимия –
А.С. Д.а от връзка, предхождаща брака й с подсъдимия И. Д. и се намира в
близки отношения с подсъдимия. Налице са противоречия между твърденията
му, че не е присъствал на инкриминираната дата и между показанията на
пострадалия П. П. и на свидетеля Н., независимо, че именно той - свидетелят
М.К. е твърдял, че не е помагал на подсъдимия -негов доведен баща. В
подкрепа на това несъответствие е и протоколът от проведеното разпознаване
на лица. Изводът на съда за неистинност на показанията на този свидетел са
правилни и обосновани. Окръжният съд приема, че правилно
първоинстанционният съд е приел за недостоверни и показанията на
свидетеля Й. Й.. Същите не способстват за надеждното изясняване
обстоятелствата на случая и разкриване на обективната истина. За да достигне
до извода, че тези показания са тенденциозни съдът е анализирал
съдържанието им като отношение и към пострадалия П. П.. На следващо
място свидетелят Й. не е и пряк очевидец. Неотносима е и пунктуалността
относно скоростта на машината –„фадрома“, тъй като това представлява
субективна преценка на свидетеля. Подкрепят се и изводите на съда, че
показанията на свидетеля Й., са и в следствие на създадено отпреди негативно
отношение към пострадалия П.. В тях се съдържат и неаргументирани
внушения за злонамереност към подсъдимия. Правилно и обосновано са
кредитирани и показанията на свидетелката В И Н, относно показанията с
личността на подсъдимия. Същите кореспондират с приетата от съда като
писмено доказателство, характеристика за подсъдимия. Обстойно са
анализирани и обясненията на подсъдимия, които по същество са твърдения
за неприсъствие и несъпричастност към приетата от съда фактология по
авторството на деянието. Правилно районният съд ги е приел за защитна
позиция, недоказани и повлияни от личното му отрицателно отношение към
частния обвинител П. П..
Показанията на свидетелите М.К. и Й. Й., както и обясненията на
подсъдимия И. Д. са в противовес с показанията на групата свидетели -П. И.
П., А.Г. м., П. Г. М., Н. Д. к., Т.А.Р. и И. М.Н.. Съдът обосновано е приел, че
показанията на свидетелите в подкрепа на обвинителната теза са в синхрон
помежду си и както пряко, така и косвено, способстват за установяване на
9
приетата от съда фактическата обстановка. Следва да се отбележи, че съдът е
посочил, че показанията на пострадалия -свидетеля П. П., също съдържат
характеристика до някаква степен на лична ангажираност или
заинтересованост от случая. Същият е страна в процеса и за него е налице
пряк и личен интерес от изхода на делото. На следващо място е видно от
съдържанието на показанията му и от показанията на свидетелите а. и П. м.,
които са в близки отношения със свидетеля П., че не са налице внушения за
лично участие на подсъдимия в случилото се на инкриминираната дата. В
първоначалните си показания свидетелят П. е заявил, че не е видял /не е имал
възможност, време да види/ този, който му е нанесъл удара. Показанията му
са коректни и достоверни във връзка със заключението му, кой е авторът на
престъплението, от гледна точка на разположението на лицата, находящи се
на местопрестъплението - в пространството, тяхното придвижване и
поведение, до момента на нанасяне на удара. Правилен е изводът на съдът, че
въпреки личната си заинтересованост, пострадалият П. не е избрал директно
да посочи, че е видял как подсъдимият И. Д. му е нанесъл удара. Именно тези
показания подсъдимият използва неоснователно в своя защита. Съдът
правилно е анализирал показанията на пострадалия П., като е приел същите за
логични и последователни в следствие на буквално възприетото от
фактическа страна от него при инцидента. Въззивният съд подкрепя извода на
съда, че същите са лишени от агресивност и лична тенденция. В показанията
на П. П. липсват опити за внушения по отношение на подсъдимия, въпреки,
че подсъдимият е бил в лоши отношения, както с него, така и със семейството
му. Правилно и обосновано съдът е приел, че и показанията на свидетелите а.
м. и П. М., не разкриват тенденциозност, недобросъвестност и опити за
изкривяване на действителната фактическа обстановка. На следващо място
съдът е анализирал заключението по СМЕ, като е достигнал също до логични
и обосновани изводи. Неоснователни са възраженията на защитата и
подсъдимия за непълнота или някаква необоснованост на тази експертиза.
Същата е изготвена от компетентно вещо лице и не възникват съмнения за
неяснота, непълнота, необоснованост или неправилност. В нея ясно е описан
механизмът на получаване на телесната повреда, причинена на пострадалия П.
П.. Същата кореспондира с показанията на пострадалия. Относима е и
цитираната съдебна практика, във връзка с изясняване на обстоятелствата по
делото- Решение №462 от 26.11.2012г. на ВКС по н.д. №1416/2012г., I н.о.,
НК, Решение №390 от 2.10.2009г. на ВКС по н.д. №393/2009г., II н.о., НК и
др./ Категорични са показанията и на пристигналият на мястото на инцидента
свидетел -д-р Т.Р., от чиито показания се установява, че пострадалият е
намерен без дясна очна ябълка. В резултат на удара е била разкъсана очната
ябълка и изтичането на очното съдържимо е било неминуемо.
Мотивите на първоинстанционния съд относно възраженията на
защитника на подсъдимия срещу обжалваната присъда, се споделят от
настоящата въззивна инстанция и не следва да се преповтарят. РС е дал
конкретно обоснован отговор във връзка със заключението и по техническата
експертиза. Използването на отделни думи от защитата, като аргумент за
противоречиивост и наличие на недоказаност, както за авторството на
10
престъплението, така и по механизма му, са несъстоятелни и несъобразени с
целия доказатествен материал.
Въззивният съд счита, че във връзка с възраженията на защитата за липса
на доказателства за авторство на престъплението от подсъдимия, следва да
посочи показанията на пострадалия П. П. дадени по ДП, на л.45-47. Подробни
и логични са показанията на пострадалия П. П. за случилото се на улицата на
инкриминираната дата. Видно от тези показания е, че преди да му бъде
нанесен ударът той насреща добре е виждал бащата на подсъдимия -И.. Бил е
с колело. В това време чул че машината „фадрома“, управлявана от
подсъдимия спира зад него. Извърта се надясно и в същото време усеща
нанасяне на удара. На конкретния въпрос имало ли е и трето лице, П. е
отговорил утвърдително, че това е бил помощник на подсъдимия, но този
помощник се е намирал на около двадесет метра от инцидента и не го
познава. Показанията са изцяло достоверни и в тяхна подкрепа са
показанията на свидетеля м., който непосредствено е възприел пострадалия.
Свидетелят м. лично е видял П. да се държи за окото и по ръката му да се
стича кръв. Важно е да се отбележи, че показанията на свидетеля м. и
разказаното му от пострадалия П., се припокрива със самите показания на П..
Не са налице никакви противоречия от момента на удара до разказа пред
свидетеля М.. Не са налице и противоречия между показанията на П. и този
на свидетеля м.. По същото време на местопроизшествието се намират две
лица -бащата на подсъдимия -И. и сина му –подсъдимият И. Д.. Показанията
на П. са категорични, че той вижда насреща си бащата на подсъдимия, а
удара му е нанесен отзад от лицето което не вижда. Третото споменавано
лице е на около 20 метра от местопроизшествието. Безспорно е при при това
положение, че ударът отзад е нанесен от подсъдимия И. Д.. Лично П. не го е
видял, т.к. същият няма как да го вижда зад себе си. Нанесеният му удар идва
в гръб и същият е нанесен от подсъдимия. Не би могло да с енаправи друг
логичен извод. Обясненията на подсъдимия за отсъствие от произшествието
са оборени от показанията на свидетеля м.. Според показанията му на л.51-53
от ДП на 13.08.2017г. е видял как подсъдимият изкарва „фадромата“ от дома
си. Именно тези гласни доказателствени средства, както и заключението по
СМЕ, са напълно достатъчни, да се направи извод за авторство на
престъплението от страна на подсъдимия. В този смисъл възраженията на
защита извън контекста на тези доказателства са несъстоятелни и
неоснователни. При това положение не може да се приеме , че друг е ударил
П., но подсъдимият го прикрива.
При така установената и доказана фактическа обстановка се налага
правният извод, приет и от първоинстанционния съд, а именно, че
подсъдимият И. И. Д. от обективна и субективна страна е извършил
престъпление по чл.128, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Правилно РС е приел, че от
обективна страна е налице причинно-следствена връзка между действията на
подсъдимия и настъпилия резултат -причиненото на пострадалия увреждане,
представляващо тежка телесна повреда.
Въззивната инстанция подкрепя извода на РС, че деянието е извършено
от субективна страна при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. В
11
достатъчна степен първоинстанционният съд е обосновал този си извод.
Налице е причинно-следствената връзка между изпълнителното деяние и
престъпния резултат.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, съзнавал е неговите обективни признаци, предвиждал е
общественоопасните му последици /причиняване на пълна и невъзстановима
загуба на зрителната функция на дясното око на пострадалия/ и е целял
тяхното настъпване. Мотив за извършване на престъплението от подсъдимия
са именно предходните лоши взаимоотношения с пострадалия П. П.. В тази
насока е и посочената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
случилото се на 22.04.2017г. Не са налице съмнения относно вида на умисъла.
Възраженията на защитата относно възможен друг вид умисъл са
несъстоятелни. Не би могло да се направи извод, за престъпление извършено
при форма на вината „непредпазливост“.
При определяне вида и размера на наказанието, което е наложил на
подсъдимия, първоинстанционният съд е съобразил обстоятелствата във
връзка с чл.36 и чл.54 от НК. При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието са взети предвид степента на
обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на
подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В
съответствие с доказателствата по делото правилно първоинстанционният съд
приел ниска степен на обществена опасност на подсъдимия и съответно
висока степен на обществена опасност на извършеното престъпление,
обусловена от наказуемостта му. Като смекчаващи обстоятелства са взети
предвид добрите характеристични данни и честото съдебно минало на
подсъдимия. Следва да се отчете и не малкият изминал период от време от
извършване на престъплението до реализиране на наказателната отговорност.
При така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието и дееца,
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, правилно и
законосъобразно е определено наказанието при условията на чл.54 от НК, в
минимален размер от 3 години лишаване от свобода. В отговор на
възражението на защитата на подсъдимия във връзка с наложеното наказание,
въззивният съд приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че
смекчаващите вината обстоятелства нито са изключителни, нито
многобройни, за да се наложи наказанието при условията на чл.55 от НК.
Така определеното минимално по размер наказание не е несъразмерно тежко.
Правилно първоинстанционният съд е приел наличие на основанието по
чл.66, ал.1 от НК, като се приложи института на условното осъждане.
Въззивният съд не възприема за достатъчно основателни мотивите на РС,
така наложеното наказание да се отложи с изпитателен срок от 3 години. За
размера на този определен срок съдът е взел предвид, липсата на трайни
престъпни навици и наличието на добри характеристични данни.
В този смисъл окръжният съд не приема възражението на повереника на
частния обвинител и граждански ищец за отмяна на приложението на чл.66,
ал.1 от НК, но счита, че оплакването за занижен размер на изпитателния срок
Е ОСНОВАТЕЛНО.
12
Съдебната доктрина принципно и безпротиворечиво приема, че чл.66 от
НК, всякога следва да се прилага при наличие на предпоставките за това. В
конкретния случай две от предпоставките са налице. Наложеното наказание е
в размер на 3 години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан до
момента и е с добри характеристични данни. Следва обаче да се преценява и
трета предпоставка, дали целите на наказанието по чл.36 от НК могат да се
постигнат. Извършеното от подсъдимия престъпление е против личността на
П. П., който по никакъв начин не е провокирал поведението на подсъдимия И.
Д.. В конкретния случай пострадалият е бил лишен от зрителен орган и
подценяване на специалната превенция би способствала за утвърждаване в
обществото на чувство за несправедливост и безнаказаност за тежки
умишлени престъпления. С оглед начина на извършване на престъплението и
високата му обществена опасност, както и обекта на посегателство, то следва
размера на изпитателния срок по чл.66 от НК, да се увеличи от 3 на 5 години.
Този размер на изпитателния срок, въззивният съд счита, че ще доведе до
изпълнение целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, като специална и
генерална превенция. При това положение настоящият въззивен състав
намира, че обжалваната присъда,постановена от Пл.РС, следва да се измени в
частта й относно размера на определения изпитателен срок, като същият се
увеличи до максимално предвиденият в чл.66, ал.1 от НК.
Правилно и законосъобразно районният съд е уважил предявения
граждански иск от пострадалия П. П. срещу подсъдимия И. Д., за причинени
имуществени вреди в целия размер от 538,20лв. Позовал се е на приложените
по делото доказателства на л.21-35 от н.о.х.д. №2902/2018г. Правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел за основателен и доказан
и граждански иск от П. П. срещу подсъдимия, за причинени неимуществени
вреди в размер на 25000лв. Съдът законосъобразно се е обосновал във връзка
с разпоредбите и съдебната практика по чл.45, във връзка съответно с чл.51 и
чл.52 от ЗЗД. Отчел е не само претърпените болки и страдания, но и
съпътстващите занапред последици от загубата на дясното око на
пострадалия П., съобразявайки и възрастта му към датата на причиняване на
телесното увреждане и към момента на постановяване на присъдата.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, следва в
тежест на подсъдимия И. Д., да се присъдят направените разноски от частния
обвинител и граждански ищец П. П., за адвокатско възнаграждение на
повереника –адв.Г. А. от АК-Плевен пред въззивната инстанция ,съобразно
представения договор за правна защита и съдействие, в размер на 800лв.
При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда въззивният
съд не намира да са допуснати процесуални нарушения, които да са
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
на първоинстанционния съд.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.2, т.1 и чл.338 от
НПК,съдът
РЕШИ:
13
ИЗМЕНЯ присъда №41/29.06.2021г., постановена по НОХД
№1612/2020г. на Районен съд Плевен, като УВЕЛИЧАВА размера на
определения изпитателен срок от 3 на 5 години.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И. И. Д.
,ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител и граждански ищец
П. И. П., направените деловодни разноски за повереник пред въззивната
инстанция, в размер на 800лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъда №41/29.06.2021г., постановена по НОХД
№1612/2020г. на Районен съд Плевен, в останалата й част като правилна и
законосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14