Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
като разгледа
ч. гр. д. № 3159 по описа за 2021 г., докладваното от съдия Иванка И.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от ЗАД“ ОДК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу
разпореждане от 31.01.2020 г., постановено по изп. д. № 20207880400047 по описа
на ЧСИ М.К., с което е отказано намаляване размера на адвокатското
възнаграждение и съответно дължимата такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ. Счита, че
претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения
минимален размер, както и не съответства на правната и фактическа сложност на
делото. Извършените по изпълнителното дело процесуални действия не са сложни и
не предполагат адвокатско възнаграждение в уговорения размер. Поддържа, че
чл.10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
не намира приложение в разглеждания случай, тъй като не се налага проучване
имуществото на длъжника и предлагане на множество начини за изпълнение в рамите
на изпълнителното производство, каквито действия не са предприемани. Моли съда
да отмени обжалваното разпореждане и да намали размера на присъденото
адвокатско възнаграждение на 200 лв., което не следва да се включва в размера
на събраната сума, върху която се начислява таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. В
условията на евентуалност таксата по т.26 ТТР ЗЧСИ следва да се определи, при съобразяване
дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. претендира сторените в
настоящото производство разноски.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено
възражение от взискателя – Г.А.О., чрез процесуалния й представител адв.В.И., с
което оспорва жалбата. Счита, че размерът на адвокатското възнаграждение е
съобразен с установения чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Счита, че е неоснователен доводът на длъжника, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Длъжникът е застраховател
и не е предприел действия по доброволно заплащане на присъдената сума. Така
взискателят без съдействие на адвокат не би могъл да събере присъдената му сума.
Счита, че по делото са извършени действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, поради което чл.10, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения намира приложение. Моли съда да остави без уважение
жалбата на длъжника, като неоснователна.
Частният съдия — изпълнител М.К. е депозирал мотиви по
реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата е
неоснователна. По делото взискателят е представил договор за правна защита и
съдействие, съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на
1 500 лв. Адвокатското възнаграждение е в малко по – висок размер от
минималния такъв, установен в чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да остави без уважение
жалбата на длъжника.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба
съображения, мотивите на съдия - изпълнителя, както и съдържащите се в
изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК,
като същата е процесуално допустима, разгледана по същество, е основателна по
следните съображения:
Изпълнително дело е образувано по молба на Г.А.О., чрез
адв.В.И., въз основа на изпълнителен лист от 14.01.2020 г. за сумата от 25 000
лв. – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 10.01.2017 г.
до окончателното изплащане.
Към молбата е приложено пълномощно в полза на адв.В.И. И.
и договор за правна защита и съдействие. В него е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв., като е удостоверено заплащането му в
брой.
На 22.01.2020 г. до длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение за сумата от 37 065, 23 лв., от която: 25 000
лв. – главница, законна лихва в размер на 7 784, 72 лв. за периода
10.01.2017 г. – 05.02.2020 г., 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение и
2 780, 51 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ На длъжника е определен двуседмичен
срок, в рамките на който да изпълни доброволно задължението си. В случай, че не
стори това, ЧСИ е предупредил длъжника, че ще пристъпи към принудително
изпълнение по реда на ГПК. Липсват данни относно момента на връчване на
поканата за доброволно изпълнение.
На 29.01.2020 г. длъжникът е депозирал възражение срещу
размера на адвокатското възнаграждение, което счита за прекомерно, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
В рамките на определения срок взискателят е изразил
становище за неоснователност на направеното от длъжника възражение.
С обжалваното разпореждане съдът е оставил без уважение
възражението на длъжника.
След постановяване на обжалваното разпореждане сумата е
събрана посредством наложен запор върху банкова сметка ***. Други изпълнителни
способи не са предлагани от взискателя.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно изпълнителните действия, които длъжникът може
да обжалва. В т.7 е предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по
изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част
съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от
длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не го лишава от
възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение.
В случая предмет на обжалване е разпореждане, с което е отказано
намаляване на адвокатското възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 ГПК и
съответно дължимата такса по т.26 ТТР
към ЗЧСИ. Предвид дадените с горепосоченото тълкувателно решение
задължителни разяснения, се налага извода, че депозираната жалба от длъжника е
процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски за един
адвокат, съгласно чл.78, ал. ГПК. За да се възложат в тежест на длъжника същите
следва да са реално заплатени от взискателя.
Съгласно
нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
(ВАС) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните
адвокатски възнаграждения за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт.
В случая взискателят е представил пълномощно в полза на адв.В.И. И.,
както и са ангажирани доказателства относно размера на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение – 1 500 лв.
Извършените
от взискателите действия към момента на постановяване на обжалваното
разпореждане се свеждат до образуване на изпълнително дело № 20207880400047 по описа на ЧСИ
М.К.. В хода на изпълнителното производство не са извършени конкретни
действия от страна на взискателите след образуване на изпълнителното дело, с
цел удовлетворяване на паричното вземане. Съгласно нормата на чл.426, ал.2 ГПК
в молбата за образуване на изпълнително дело взискателят може да посочи
едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на
вземането му. В течение на производството той може да посочва и други начини на
изпълнение. В настоящия случай взискателят не е посочил изпълнителен способ при
образуване на изпълнителното производство, като е сторил това впоследствие,
след постановяване на обжалваното разпореждане, с молба от 10.02.2020 г., а
именно: запор върху банкови сметки в конкретно посочени банки. Така е отстранил
нередовността на молбата, въз основа на която е образувано изпълнителното
производство.
С
оглед на това следва да се приеме, че процесуалният представител на взискателя
не е извършил действия с цел удовлетворяване на паричното вземане към момента
на постановяване на обжалваното разпореждане.
Предвид
извършените от процесуалния представител на взискателя действия, които се
свеждат единствено до образуване на изпълнителното производство и посочването
на един изпълнителен способ, минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на 200 лв. Същевременно в тежест на длъжника е възложено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв.
Съобразно
действителната фактическата и правна сложност на делото съдът счита, че
определеното от ЧСИ М.К. адвокатското възнаграждение в размер на 1 500 лв. е
прекомерно, тъй като е налице несъответствие между размера на определеното възнаграждение
и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на взискателя в
хода на изпълнителното производство.
По
изложените съображения постановлението за разноските следва да се отмени
в частта, с която е определено адвокатско възнаграждение в полза на взискателя
е намалено за сумата над 200 лв. до пълния определен размер от 1 500 лв., като
следва да се намали и размерът на дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ спрямо дълга,
формиран с намалените разноски за адвокатско възнаграждение.
По разноските по производството:
Жалбоподателят
претендира сторените в настоящото производство разноски. Техният размер възлиза
на 25 лв. - заплатена държавна такса, както и 360 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат с ДДС за осъществяване на процесуално
представителство в настоящото производство. Така общият размер на разноските
възлиза на 385 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 31.01.2020 г.,
постановено по изп. д. № 20207880400047
по описа на ЧСИ М.К., с което е отказано намаляване на възложеното в тежест на
длъжника ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********, с адрес гр. София, ул. „*********и
съдебен адрес гр. София, ул. „*********– адв. С.Е.С., адвокатското
възнаграждение в размер над 200
(двеста) лв. до пълния размер от 1 500
(хиляда и петстотин) лв., като таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ следва да се
определи от ЧСИ М.К. спрямо дълга, формиран с намалените разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.А.О., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж. к. „********, със съдебен адрес гр. Силистра, бул. „********,
ап.4 – адв.В.И. И., да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********, с
адрес гр. София, ул. „*********и съдебен адрес гр. София, ул. „*********– адв. С.Е.С., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 385 (триста осемдесет и пет) лв.,
представляваща сторени разноски в настоящото производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.