Решение по дело №2171/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 426                                      31.01.2020 г.               град Бургас

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Бургаският районен съд                                  ХХІ-ви граждански състав

На двадесет и първи януари                две хиляди и двадесета година

В публично заседание, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян

при секретаря:Жасмина Славова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско дело №2171 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,    със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, уточнена с молба, вх.№14747/02.04.2019 г., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът С.М.Х., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 352,52 лева, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ........................... за периода 10.02.2017 г. – 09.06.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 230,61 лева, представляваща начислена договорна неустойка, от която 59,97 лева за телефон ................. – програма Резерв Стандарт, 59,97 лева за телефон ................... – програма Резерв Стандарт и 92,97 лева за телефон ................. – програма Нон Стоп и сумата от 84,95 лева, представляваща стойност на устройство, марка .............., модел .................. и отнасяща се за лизингови вноски м.06 до м.09.2017 г.

Сочи се в исковата молба, че между страните са сключени договори за мобилни услуги за посочените номера, допълнителни споразумения и договор за лизинг на 20.04.2013 г., 21.05.2014 г., 01.12.2014 г., 13.01.2015 г., 24.10.2015 г., 20.01.2016 г. и 09.06.2016 г.,  като ответникът не е изпълнил задълженията си по тях, които са в общ размер на 352,52 лева и за които има издадени фактури с №№**********/10.03.2017 г. и №**********/10.04.2017 г.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, представя молба-становище, вх.№47948/28.10.2019 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна чрез особен представител е депозирала писмен отговор по исковата молба. Не ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът не се представлява, редовно уведомен чрез назначения му от съда особен представител.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения установителен иск е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, а на осъдителните искове – по чл.79 от ЗЗД.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети писмени доказателства - договор за мобилни услуги от 20.04.2013 г., договор за мобилни услуги от 21.05.2014 г., договор за лизинг от 21.05.2014 г., допълнително споразумение от 18.01.2014 г.  към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран №............, договор за мобилни услуги от 01.12.2014 г., договор за мобилни услуги от 13.01.2015 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран №.................., договор за лизинг от 24.10.2015 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ................ и допълнително сопразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ............., от съдържанието на които е видно, че са подписани от страните по настоящето дело – „Теленор България“ ЕАД и ответника Х., както и че по силата на лизинговите договори ответникът е получил устройства, марки ........ и ...............

Налице са данни, че във връзка със сключените договори мобилният оператор е издал фактури с №№**********/10.03.2017 г., №**********/10.04.2017 г., №**********/10.06.2017 г. и кредитно известие №**********/10.05.2017 г., приети като доказателства по делото, сумите по които не са изцяло платени от страна на ответника, който факт не се оспорва от назначения от съда негов особен представител, който въвежда единствено възражение за неоснователност от едновременно претендиране на лизингови вноски и обезщетение за неизпълнение.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която става ясно, че ответникът е извършвал частични плащания по издадените му от ищеца фактури.

По делото е приложено ч.гр.д.№8092/2018 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което е видно, че е образувано на 07.11.2018 г. по заявление на „Теленор България“ ЕАД, по което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4204/12.11.2018 г., с която е разпоредено длъжникът С.М.Х. да да заплати на заявителя сумата от 1027,38 лева, представляваща неплатени задължения за далекосъобщителна услуга, сумата от 48,03 лева, представляваща лихва за забава върху просроченото задължение за периода 26.06.2017 г. до 28.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по гражданско дело №2171 по описа на Бургаски районен съд за 2019 г., против длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№8092/2018 г. по описа на РС-Бургас, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 28.01.2019 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.

В изпълнение на възложената му доказателствена тежест ищецът установи наличието на облигационна връзка с ответника посредством приетите като доказателства, неоспорени от ответната страна, договори за мобилни услуги, сключени между страните на 20.04.2013 г., 21.05.2014 г., 01.12.2014 г., 13.01.2015 г., допълнителните споразумения към тях, както и двата договора за лизинг на телефонни апарати, удостоверяващи съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните по повод доставянето и ползването на мобилни услуги и телефонни апарати.

Твърдението на ищеца, че е изправна страна по облигационното правоотношение с ответника по повод предоставянето на мобилни услуги също не се оспорва от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, и косвено се потвърждава от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, от което стана ясно, че ответникът е извършвал частични плащания по издадените му фактури.

Предвид на изложеното, съдът приема, че същите удостоверяват реалното използване на услугите, за които са издадени, поради което и ответникът дължи заплащането им, а това от своя страна обосновава извод, че установителният иск е основателен.

Същият обаче е недоказан по размер, поради което и следва да се отхвърли като такъв, като съображенията на съда за това са следните:

 От приетите като доказателства два броя фактури с №№**********/10.03.2017 г. и №**********/10.04.2017 г. е видно че са издадени за отчетен период 10.02.2017 г. – 09.04.2017 г., като фактурираната с тях стойност на разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, месечни и еднократни такси, пакетни отстъпки и отстъпки, е в общ размер от 409,43 лева (308,71 лева по фактура №********** и 100,72 лева по фактура №**********). Видно от съдържанието им е и това, че фактурите калкулират още задължение за предходен период и вноски лизинг, като отчитат и извършените до момента плащания. С издаденото на 10.05.2017 г. кредитно известие №********** за отчетен период 10.04.2017 г. – 09.05.2017 г. е извършена корекция по дълга, като отново е начислена лизингова вноска калкулирана със задължението от предходния период. Впоследствие е издадена и обобщаваща фактура №**********/10.06.2017 г., в която е фактурирано задължение от предходен период, вноска лизинг след 01.01.2014 г. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Доколкото обаче общото задължение от предходен период включва не само стойността на предоставените мобилни услуги, но и лизингови вноски и при липса на данни с извършените плащания в размер на 89,77 лева по фактура №********** и в размер на 90,43 лева по фактура №********** и на извършената корекция с кредитното известие в размер на 17,45 лева, кои точно задължения на ответника са погасени – за мобилни услуги или лизингови вноски, то твърдението на ищеца, че стойността на неплатените услуги възлиза на сумата от 352,52 лева остана недоказано. За изясняването на този факт не допринася и заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, поради което и установителният иск следва да се отхвърли като недоказан, ведно с акцесорната претенция за законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

Що се отнася до фактура с №**********/10.06.2017 г., с която са начислени неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 589,91 лева, от която ищецът претендира сумата от 230,61 лева, представляваща сбор от сумата от 59,97 лева за телефон ............... – програма Резерв Стандарт, сумата от 59,97 лева за телефон ................ – програма Резерв Стандарт и сумата от 92,97 лева за телефон ............. – програма Нон Стоп и вноска за лизинг след 01.01.2014 г. в размер на 84,95 лева, то съобразявайки нормата на чл.26 от ЗЗД, съдът счита, че предявените в тази връзка осъдителни искове следва да се отхвърлят като неоснователни, като аргументите му за това са следните:

Основание за издаване на фактурата в тези й части е нормата на чл.12 от ОУ, която дава право на ищеца в качеството на лизингодател да се откаже от изпълнение на договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Настоящият съдебен състав намира, че тази клауза от ОУ е неравноправна и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД, поради което и е нищожна, тъй като противното означава, че без лизингът да действа занапред, лизингодателят ще може да претендира всички лизингови вноски, оставащи до края на срока на договора. При положение, че договорите за мобилни услуги са прекратени и клиентът не може да осъществява разговори, то договорът за лизинг става безпредметен за в бъдеще, поради което и ищецът не може да иска заплащане на вноските, чийто падеж не е настъпил, тъй като ако ответникът ги заплати, той фактически няма да ползва мобилния апарат, но от друга страна ще плаща лизинговите вноски, с които ищецът би се обогатил неоснователно.

Нищожна е и клаузата, с която е уговорена неустойката, тъй като дори и при прекратяване на договора мобилният оператор ще получи фактически всички уговорени вноски, които биха били дължими ако договорът не беше прекратен. Уговорена по този начин неустойката е противна на добрите нрави, съгласно чл.26 от ЗЗД, което влече като последица нищожността й.

Изложеното обосновава извод, че предявените осъдителни искове за неустойка и вноска лизинг са неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК установителен иск на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,     със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът С.М.Х., ЕГН **********, адрес: ***, му дължи сумата от 352,52 лева, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ................ за периода 10.02.2017 г. – 09.06.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК на 07.11.2018 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против ответника С.М.Х., ЕГН **********, адрес: ***, иск за осъждането му да му заплати сумата от 230,61 лева, представляваща начислена договорна неустойка, от която 59,97 лева за телефон ................. – програма Резерв Стандарт, 59,97 лева за телефон ................. – програма Резерв Стандарт и 92,97 лева за телефон ............... – програма Нон Стоп, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против ответника С.М.Х., ЕГН **********, адрес: ***, иск за осъждането му да му заплати сумата от 84,95 лева, представляваща стойност на устройство, марка ............, модел ......... и отнасяща се за лизингови вноски м.06 до м.09.2017 г., като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.            

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

Вярно с оригинала

Ж. С.