Присъда по ВНОХД №536/2025 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 35
Дата: 24 септември 2025 г.
Съдия: Даяна Стоянова Василчина
Дело: 20254400600536
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 35
гр. Плевен, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254400600536 по описа за 2025
година
НА ОСНОВАНИЕ чл. 334, т. 2, във връзка с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК,
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда №62 от 04.06.2025г., постановена по НОХД
№1687/2024г. описа на Районен съд-Плевен, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. М. П. - ЕГН **********, роден на ***г. в
град Плевен, с настоящ адрес: гр. Плевен, ***, ЗА НЕВИНЕН в това, че на
21.05.2022 година, в град Плевен при условията на опасен рецидив, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н. Д.
Р., ЕГН ********** от град Добрич, че ще му заплати парична сума в размер
на 200 лева, за да му закупи различни стоки, чиято стойност също ще му бъде
изплатена, като с това му причинил имотна вреда в размер на 650,00 лева,
поради което и на осн. чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по внесеното
обвинение за извършено престъпление по чл. 211, предл.3, във вр. с чл. 209 ал.
1, във вр. с чл. 29 ал. 1, б. „А“ и б.„Б“ от НК.
Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред ВКС на РБ в
15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №35/24.09.2025Г., ПОСТАНОВЕНА ПО ВНОХД
№536/2025Г. ПО ОПИСА НА ОС-ПЛЕВЕН
Производството е по реда на глава „ХХІ“ от НПК.
С присъда №62 от 04.06.2025г., постановена по НОХД №1687/2024г. описа
на Районен съд-Плевен съдът е признал подсъдимия Й. М. П., ЕГН
**********, роден на ***г. в град П., живущ в гр. П., *** за виновен в това, че
на 21.05.2022г. в град П. при условията на опасен рецидив, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н. Д. Р., ЕГН
********** от град Д., че ще му заплати парична сума в размер на 200 лева, за
да му закупи различни стоки, чиято стойност също ще му бъде изплатена, като
с това му причинил имотна вреда в размер на 650 лева, поради което и на
основание чл. 211, предл.3, във вр. с чл. 209 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. І буква
„А“ и буква „Б“ от НК във вр. с чл. 54 ал. І от НК го е осъдил на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години, което да се търпи при
първоначален строг режим.
С присъдата съдът на осн. чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия Й. М.
П. да заплати сумата от 68 лева, представляваща направените разноски в
съдебната фаза, които да заплати по сметка на Районен съд –Плевен.
Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба, депозирана от
Й. М. П., ЕГН:**********, в която се иска отмяна на постановената
осъдителна присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Й. П. да
бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Излагат се
твърдения, че съдът неправилно не е дал вяра на показанията на свидетеля С.
С., депозирани в хода на първоинстанционното производство, в които същият
признава, че той е автор на процесното деяние. Сочи се, че съдът неправилно е
анализирал останалите доказателства по делото, в това число показанията на
пострадалия Д. Р., в които посочва, че не е сигурен, че подсъдимият е лицето, с
което е провел телефонен разговор. В заключение прави искане съдът да
отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае
подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение.
В хода на съдебни прения представителят на ОП-Плевен заявява, че счита
всички оплаквания, включително и относно размера на наказанието, за
неоснователни, доколкото с първоинстанционното разглеждане на делото е
установена фактическа обстановка, съдът е описал в мотивите си на кои
доказателства почива присъдата и кои игнорира, и същевременно наказанието
е определено при отчитане личната обществена опасност на деянието и дееца,
и при строго спазване целите на чл. 36 от НК. Прави искане съдът да потвърди
обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция в хода на съдебни
прения защитника на въззивния жалбоподател адв. М. заявява, че поддържа
въззивната жалба. Сочи, че автор на процесното деяние е друго лице, което е
признало вината си в хода на първоинстанционното разглеждане на делото.
Прави искане съдът да отмени първоинстанционната присъда и да постанови
нова, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
1
Въззивният жалбоподател Й. П. в правото си на лична защита заявява, че
поддържа въззивната жалба. Сочи за незаконосъобразен извода на
първоинстанционния съд за доказаност на авторството на деянието. Прави
искане съдът да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да
го оправдае по повдигнатото обвинение.
В правото си на последна дума подсъдимият Й. П. моли съда да го
оправдае по повдигнатото обвинение.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите във
въззивната жалба‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което въззивната жалба е допустима и редовна.
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че са налице основания за нейното цялостно отменяне и за
постановяване на нова присъда. Първоинстанционната присъда е постановена
при неправилно прилагане на закона по отношение престъплението по чл. 211,
предл.3 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 29 ал. І букви „А“ и „Б“ от НК, за
което е предаден на съд подсъдимия Й. П..
От фактическа страна:
В изпълнение на своите задължения по чл.313 НПК и чл.314 НПК, като и
на основните принципи на чл.13 НПК и чл.14 НПК, настоящият съдебен
състав извърши собствен анализ на надлежно приобщените доказателства по
делото. Въз основа на това съдът достигна до различни от установените от
първата инстанция фактически положения и до основателност на
възражението на жалбоподателя за неправилно възприета фактическа
обстановка, които фактически положения са следните:
Подсъдимият Й. М. П., ЕГН ********** е роден на *** година в град П.,
живущ в същия град, ***.
Подсъдимият Й. П. постъпил в Затвора Плевен на 08.06.2020 година.
Към месец май 2022 година подсъдимият обитавал една килия в Затвора-гр.
Плевен със свидетеля С. С., също лишен от свобода. Помежду им били
установени и съществуват и понастоящем близки приятелски отношения.
Свидетелите Н. Р. и Д. Р. и двамата от град Д. са баща и син. Към 2022
година свидетелят Д. Р. бил управител на транспортна фирма със седалище в
гр. Добрич, която се занимавала с превоз на животни, коли, багажи, внос на
автомобили от чужбина и товари, както и инцидентно с превоз на пътници.
Във връзка с дейността на фирмата си свидетелят Д. Р. се познавал служебно
със свидетеля С. П. Р. от град Р., който управлявал спедиторска фирма в град
2
Русе.
В началото на месец май 2022 година през аналогов телефон със свидетеля
С. Р. се свързалo непознато за него лице с мъжки глас. Непознатият казал, че
бил арестуван, тъй като бил хванат с алкохол докато се прибирал от Германия
към България и вкаран в Затвора-гр.Плевен, както и че имал в себе си 6 000
или 9 000 евро. Непознатият попитал дали свидетелят Р. може да намери
някой, който да дойде при него в Затвора-гр.Плевен, за да вземе парите и да ги
занесе на жена му и децата му в град Търговище, а впоследствие и да ги
закара в чужбина в Дортмунд, Германия.
След разговора, свидетелят С. Р. се свързал по телефона със свидетеля Д. Р.,
тъй като знаел, че същият има транспортна фирма и може да извърши
исканата от непознатото лице услуга. Попитал го дали има път към Дортмунд,
Федерална Република Германия и възможно ли е да закара от гр. Р. до там
роднини на негов познат, който бил задържан или изтърпявал присъда в
Затвора-гр.Плевен. Свидетелят Д. Р. се съгласил да направи услугата.
Свидетелят С. Р. му казал, че ще предаде телефонния му номер на непознатото
лице от Затвора-гр. Плевен, за да се разберат.
След известно време със свидетеля Д. Р. се свързало отново непознато за
него лице с мъжки глас, което се представило като Й. от Затвора-гр.Плевен.
Лицето разказало, че бил арестуван и приведен в Затвора-гр.Плевен, тъй като
бил хванат с алкохол, както и че имал в себе си 6 000 или 9 000 евро, които
някой следва да занесе на жена му, а когато имал път към Германия да закара
нея и децата му в Дортмунд. Свидетелят Р. се съгласил да занесе сумата и да
закара семейството на лицето в Дортмунд, ФРГ.
Няколко дни по-късно свидетелят Д. Р. получил още няколко обаждания по
телефона, отново от непознато за него лице с мъжки глас. В един от случаите
лицето помолило свидетеля Д. Р. да му преведе 30 или 100 лева, за да си плати
телевизията. Свидетелят Д. Р. нямал възможност да позвъни на телефона, от
който непознатото лице му позвънило, тъй като го прехвърляли към централа.
В един от телефонните разговори лицето поискало свидетелят Р. да му
дойде на свиждане. Свидетелят Р. отговорил, че няма време да пътува до град
Плевен затова щял да прати баща си – свидетеля Н. Р.. Непознатото лице
заявило, че ще плати хотела, горивото, тъй като имал пари и ще му даде да
говори с лейтенант, който бил надзорник в Затвора-гр. Плевен. Лицето дало на
свидетеля Д. Р. да разговаря и с друго лице, което се представило с името М. и
което заявило, че е лейтенант, че вещите са при него и помолил свидетелят Д.
Р. да дойде на свиждане до Затвора-гр. Плевен да ги вземе. Непознатият
помолил свидетеля Д. Р., тъй като свидетелят Н. Р. така и така щял да идва до
Затвора-гр. Плевен, да закупи хранителни стоки – 10 луканки, 10 шпека,
цигари и други продукти, които свидетелят Н. Р. да занесе на лицето в
Затвора-гр. Плевен. Непознатото лице му заявило по телефона, че лейтенант
М. ще му даде багажа и парите, които да занесе на жена му в гр. Р., да вземе от
парите за себе си за гориво, хотел и за закупените продукти.
Свидетелят Н. Р. на неустановена дата пристигнал в гр. П., където се
3
настанил в хотел в центъра на града. В същия ден закупил исканите продукти
от затворническия магазин, намиращ се в Затвора-гр. Плевен, като общата
сума на дължимото възлизала на около 500лв. Синът му Д. Р. го успокоил, че
щом лейтенант с името М. е говорил с тях, значи всичко е наред и няма за
какво да се притеснява.
На неустановена дата през месец май 2022г. свидетелят Н. Р. дошъл на
свиждане в Затвора-гр. Плевен, носейки със себе си закупените продукти. На
свиждането се видял със свидетеля С. С., на когото предал продуктите.
Свидетелят С.ов взел продуктите и му казал, че лейтенанта ще му предаде
багажа и парите.
След като излязъл от Затвора-гр. Плевен, свидетелят Н. Р. чакал известно
време, но никой така и не се появил. След като се върнал в хотела, в който бил
отседнал в гр. П., свидетелят Н. Р. получил ново обаждане по телефона от
непознато лице. Последният му казал, че лейтенанта щял да дойде пред хотела
в град П., за да му даде парите. Свидетелят Р. чакал около час и половина, но
никой отново не се появил. След известно време непознатото лице отново
позвънило на свидетеля Н. Р. и го уведомило, че лейтенантът бил отишъл на
лозето си край град Г. О. и затова не идвал. Тогава свидетелят Н. Р. разбрал, че
бил измамен.
Когато се върнал в град Д., свидетелят Н. Р. споделил за случилото се на
своя син Д. Р.. Той от своя страна успял да се свърже с администрацията на
Затвора-гр.Плевен и оттам го уведомили, че са били измамени и че редовно се
случвали подобни неща.
Въз основа на сигнал от заявител, пожелал анонимност, през месец юли
2022 година била извършена проверка от М. Л. – младши разузнавач в група
05 териториална „ООЗ“ , СООМЛС, отдел 01 КП – ГДИН, въз основа на което
било образувано досъдебно производство.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие
доказателства и доказателствени средства, в това число:
гласни доказателствени средства: свидетелските показания на свидетелите
Д. Р., Н. Р., дадени по досъдебното производство /л.30-32/, прочетени на осн.
чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.5 от НПК; С. Р., С. С.ов, дадени в
първоинстанционното съдебно производство, както и тези, дадени в
досъдебното производство /л.42-44/, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.2, предл.2 от НПК,
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК, в това число
билет за свиждане № 5/21.05.2022 година, опис на пратка с вещи и продукти,
изходящи от Затвора-гр.Плевен, два броя касови бона за направени покупки от
страна на свидетеля Н. Р., характеристична справка за подсъдимия П.,
електронна справка за съдимост на подсъдимия Й. М. П.; справка от
Началника на Затвора Плевен № 474/06.02.2025 година/ стр. 96 от материалите
4
по НОХД № 1687/2025 година на ПлРС/.
Посочените доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно
и в своята съвкупност установяват по категоричен начин и без съществени
противоречия помежду си гореописаната фактическа обстановка.
Същественото в разглеждания казус е, че съвкупната оценка на
доказателствата по делото не установява авторството на деянието по начина,
изискуем от чл. 303 НПК, а именно доказаност на обвинението по несъмнен
начин.
Основните възражения, изложени в жалбата на подсъдимия П., са насочени
срещу доказателствената дейност на първата инстанция, които възражения
настоящата инстанция счита за основателни.
Фактите по делото, свързани с обвинението, повдигнато на подсъдимия П.,
не е установено правилно от първата инстанция, което се дължи на непълната
и невярна оценка на част от свидетелските показания, разгледани както
поотделно, така и във взаимната логическа връзка помежду им.
При направения самостоятелен доказателствен анализ настоящият
въззивен съдебен състав счита, че от доказателствената съвкупност следва да
се изключат свидетелските показания на свидетеля М. Л. – младши разузнавач
в група 05 териториална „ООЗ“ – СООМЛС, отдел 01 КП – ГДНП, Затвора-гр.
Плевен, отчитайки измененията на чл. 118, ал. 2 от НПК, практиката на ВКС и
ЕСПЧ, сред които Решение № 391/2013 г. по н. д. № 1220/2013 г. на ВКС, ІІІ н.
о., Решение № 273/10.04.2019 г. по н. д. № 800/2018 г. на ВКС, І н. о., Решение
№ 591/14 на ІІІ н. о., Решение № 26/2018 г. по к. д. № 1011/18 г., Решение №
42 по к. д. № 25/18 г. на ІІ н. о., а също и Решение на Съда в Страсбург от 8
март 2018 г. по делото Д. М. срещу България, постановяващи, че
полицейските служители, възприели обстоятелства от разпитите на
подсъдими в хода на оперативни беседи, не могат свидетелстват в
наказателния процес.
Провежданите беседи по същността си представляват предварително снети
обяснения от лица, за които е имало данни за съпричастност към извършено
престъпление. Понастоящем невъзможността да се ползва информацията,
получена по време на т.нар. „разузнавателна беседа“, има нарочен регламент в
процесуалния наказателен закон, въведена с промяната в чл. 118, ал. 2 НПК,
обн. ДВ, бр. 18 от 2024 г., от кръга на допустимите свидетели изрично са
изключени служителите, провели разузнавателни беседи по смисъла на Закона
за МВР.
В настоящия случай, снемайки писмено сведение от подсъдимия П.,
находящо се на л.10 от досъдебното производство, приобщено към
доказателствената съвкупност по реда на чл.283 от НПК, свидетелят М. Л., в
качеството си на мл.разузнавач и служител на ГДНП към МВР, е извършил
именно „разузнавателна беседа“ като способ за извършване на оперативно-
издирвателни дейности по смисъла на чл.10, ал.1, т.1 от ЗМВР, чиято цел е
била да се събере информация извън процесуално допустимите за това методи
и средства, регламентирани изрично в императивните разпоредби на НПК.
5
Именно като служител към ГДНП към МВР свидетелят М. Л. е изпълнявал
задълженията си по реда и правилата на ЗМВР, поради което изпълняваната от
него дейност спада към кръга от действия, които са обхванати от разпоредбата
на чл. 10, ал.1, т.1 от ЗМВР. Проведената между свидетеля М. Л. и подсъдимия
Й. П. среща тип „беседа“ в сградата на Затвора-гр. Плевен не може да се
окачестви по друг начин, освен като служебна, с оглед статута на полицейския
служител и мястото на провеждането й.
Признанията на подсъдимия пред полицейски служител са направени на
ранен етап от делото, преди лицето да е привлечено в качеството на обвиняем,
без да има назначен адвокат, като те не биха могли да бъдат третирани като
доказателствено средство и надлежен източник на правнорелевантни факти,
тъй като това би означавало да се заобиколи процесуалният ред за снемане на
обяснения.
Изключвайки показанията на свидетеля М. Л., обвинителната теза не се
подкрепя от останалия събран в хода на първоинстанционното производство
доказателствен материал.
Значимите доказателствени материали, в които се съдържат данни по
очертания фактически кръг, изключвайки от доказателствената съвкупност
показанията на свидетеля М. Л., са основно показанията на свидетеля Д. Р.,
дадени в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, както и
показанията на свидетеля Н. Р., дадени на досъдебната фаза на
производството, приобщени към доказателствената съвкупност на осн.чл.281,
ал.4, вр.ал.1, т.5 от НПК. Въз основа на свидетелските показания на
посочените свидетели безпротиворечиво се установява мястото, механизма и
начина на извършване на процесното деяние. В показанията си свидетелят Д.
Р. детайлно описва начина, по който се е свързало с него непознато лице от
Затвора-гр. Плевен, което е поискало от него да дойде до Затвора-гр. Плевен,
за да му даде пари и багаж, които да даде на жена си, след което да я закара от
гр. Р. до Дортмунд, ФРГ. Неговите показания са изцяло в унисон с показанията
както на свидетеля Н. Р., дадени на досъдебната фаза на производството, така
и на свидетеля С. Р.. Последният излага в показанията си, че непознато лице се
е свързало с него по телефона и което му заявило, че е задържано в Затвора-гр.
Плевен, тъй като е хванат с алкохол, с молба за услуга – да вземе от Затвора-
гр. Плевен негови вещи, сред които и пари на стойност около 6000лв. до
9000лв., които да бъдат предоставени на неговата жена в гр. Р., както и с
молба същата да бъде транспортирана заедно с децата й до Дортмунд,
Германия. Свидетелят Р. предоставил на лицето, с което разговарял
телефонния номер на свидетеля Д. Р..
По така изложените фактически положения показанията на свидетеля Д. Р.,
преценени заедно с показанията на свидетелите Н. Р. и С. Р. не съдържат
съществени противоречия досежно начина на извършване на процесното
деяние. Констатираната колебливост и непоследователност за някои от
фактите в показанията на свидетеля Д. Р. от съдебното следствие съдът
оценява като незначителни, както и че при цялостния им прочит и съпоставка
с останалите доказателствени материали, следва да се възприемат с доверие
6
като достоверен източник на доказателствена информация. В свидетелските
си показания и тримата свидетели посочват различни имена, с които
непознатото лице се е представило по телефона. Според свидетеля Д. Р. с него
е разговаряло повече от едно лице. Едно от лицата се е представило с името
Йосифов, друго – с името М., който бил лейтенант и който потвърдил, че ще
му предаде багаж, който да закара до гр. Р. и който да остави на жена на
задържано в Затвора-гр. Плевен лице. Свидетелят С. Р. посочва, че по
телефона е разговарял с непознато лице, без да посочва конкретно име, както
и с лице, представило се за служител в Затвора-гр. Плевен. В показанията си,
дадени в хода на досъдебното производство, приобщени към
доказателствената съвкупност, свидетелят Н. Р. излага непосредствено
възприетото от него, че колега на сина му с името С. се е свързал с него и му е
казал какви продукти да закупи и да занесе в Затвора-гр. Плевен. Свидетелят
посочва, че след това непознато лице от Затвора-гр. Плевен се е свързало с
него, като посочва, че не си спомня дали лицето му е казало името си и какво е
било то.
Съдът счита за доказано извършването на деяние от обективна страна, но за
недоказано авторството на същото. Не са налице и способи за доказване на
същото, предвид възможността всяко едно лице, намиращо се на територията
на Затвора-гр. Плевен да осъществи достъп до телефоните, намиращи се там.
Още повече, че от свидетелските показания на свидетеля Д. Р. се установява,
че същият е разговарял нееднократно с лицето, което го е потърсило за услуга,
както и че е разговаряло и с други лица, не само с един единствен човек.
Показанията на разпитаните свидетели, както и наличната информация за
липса на възможност да се проследи кое лице в използвало телефона,
намиращ се в Затвора-гр. Плевен, не подкрепят обвинителната теза. От
наличните свидетелски показания на основните свидетели – Д. Р., Н. Р. и С. Р.
не се установява нито кое е било лицето, което в телефонен разговор е
помолило да му бъдат закупени продукти, чиято стойност ще бъде
възстановена, за която услуга ще бъде заплатена парична сума в размер на
200лв., нито дали това е един човек или няколко, предвид данните за
проведени телефонни разговори с няколко лица от Затвора-гр. Плевен. Освен
това, нито един от свидетелите в показанията си не посочва като автор на
деянието подсъдимия Й. П..
Съдът счита за основателни възраженията, релевирани във въззивната
жалба, че първоинстанционният съд неправилно е дал вяра на показанията на
пострадалия Д. Р., в които посочва, че не е сигурен, че подсъдимият е лицето, с
което е провел телефонен разговор. В съдебно заседание на първата
инстанция, проведено на 31.01.2025г. /л.87 от първоинстанционното дело/
пострадалият Д. Р. е заявил, че не е сигурен дали е провел телефонния
разговор с подсъдимия П. или със свидетеля С. С.. В съдебно заседание,
проведено на 30.04.2025г. свидетелят С. Р. заявява, че почти е убеден, че
лицето, с което е разговарял по телефона е подсъдимия. Същото, обаче, е
заявено без свидетелят Р. да е чул гласа едновременно с гласа на подсъдимия и
гласа на сочения от подсъдимия като автор на деянието – С. С.ов. В този
7
смисъл съдът намира за недостатъчно категорично заявеното от двамата
свидетели, че лицето, с което са разговаряли е именно подсъдимия П.,
отчитайки колебливостта в техните показания.
Съдът намира за неоснователни възраженията на подсъдимия, че
неправилно първоинстанционния съд не е дал вяра на показанията на
свидетеля С. С., дадени в хода на първоинстанционното разглеждане на
делото, в които последният признава, че той е разговарял с пострадалия Д. Р..
Възраженията са неоснователни, тъй като от показанията на свидетеля С.,
дадени в хода на досъдебното производство, приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, предл.2 от
НПК, се установява, че през м. май 2022г. подсъдимият П. го е помолил да
вземе багаж от друго лице вместо него, както и че след това подсъдимият П.
му е споделил, че по телефона се е представил с неговото име С., за да го
убеди да му донесе багаж. В показанията му, обаче, не се съдържа
информация дали именно подсъдимият е лицето, което се е обадило на
пострадалия Д. Р., дали той му е обещал да му заплати определена парична
сума срещу това той да закупи продукти, чиято стойност също ще бъде
възстановена. Това е така, тъй като в показанията си свидетелят С.ов посочва
изрично, че не знае дали подсъдимият П. е обещал нещо на лицето, което е
доставило багажа. Тези преки производни доказателства, анализирани в
съвкупност с останалия доказателствен материал, не успяват да заместят
липсващите първични доказателства по начин, който да води до единствения
възможен извод за авторството на деянието.
Съдът счита за установен факта, че свидетелят С. С.ов в действителност е
лицето, което е получило процесните продукти, доставени в Затвора-
гр.Плевен, което безпротиворечиво се установява както от неговите
свидетелски показания, от обясненията на подсъдимия Й. П., така и от
писмените доказателства по делото, сред които билет за свиждане №
5/21.05.2022 година, опис на пратка с вещи и продукти, изходящи от Затвора-
гр.Плевен.
В този смисъл показанията на свидетеля С. косвено съдържат информация,
че подсъдимият П. се е представил за него по време на телефонен разговор, но
не носят информация, касаеща авторството на настоящото деяние, а именно –
че подсъдимият П., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и
поддържал заблуждение у трето лице, че ще му заплати парична сума в размер
на 200 лева, за да му закупи различни стоки, чиято стойност също ще му бъде
изплатена.
Съгласно правилото, уредено в разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК
осъдителната присъда не може да се основава единствено на показания,
прочетени на осн. чл.281, ал.4 от НПК. Същите, както вече беше посочено,
също не са достатъчни, за да подкрепят обвинението спрямо конкретния
подсъдим.
По отношение на противоречията в показанията на свидетеля С., съдът
счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че показанията, дадени
от него в първонстанционното разглеждане на делото, са вътрешно
8
противоречиви, хаотични и непоследователни, което е основание настоящият
въззивен съдебен състав да счита за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че неправилно съдът не е дал вяра на тези показания. Същите
са в диаметрална противоположност с тези, дадени в досъдебната фаза на
производството, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по
реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, предл.2 от НПК. Анализирани заедно с
останалия доказателствен материал по делото, показанията на свидетеля С. от
първоинстанционното разглеждане на делото не намират опора в останалия
доказателствен материал. Това е така, тъй като в показанията си, дадени в хода
на първоинстанционното разглеждане на делото, свидетелят С.ов посочва, че
той лично е намерил телефонния номер на свидетеля Н. Р. по интернет и само
той е разговарял с него, като по-нататък споделя, че от Н. Р. е взел телефонния
номер на Д. Р., а по-нататък – че целенасочено е намерил конкретно
телефонния номер на лице с посочено от свидетеля наименование Д., с когото
бил пътувал и когото познавал. Показанията му в тази им част изцяло се
опровергават от показанията на свидетеля Д. Р., който заявява в показанията
си, че не е возил свидетеля С. в чужбина и че не го познава, както и от
показанията на свидетеля С. Р., че именно той е предоставил телефонния
номер на свидетеля Д. Р. на лицето, което го е потърсило от Затвора-гр.
Плевен.
Съдът намира, че макар свидетелските показания, депозирани от свидетеля
С. С. в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, да са вътрешно
противоречиви и в противоречие с останалия доказателствен материал по
делото, то същите в принципен план не изключват възможността за
евентуално участие на свидетеля в инкриминираното деяние, макар и не по
съобщения от него начин, предвид наличните данни за проведени разговори от
страна на пострадалия Д. Р. с няколко лица от Затвора-гр. Плевен.
Освен това, съдът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд
за доказаност на деянието и авторството му, анализирайки в
доказателствената съвкупност предишните осъждания на подсъдимия П..
Наличието на т.нар. сходни факти, каквито са предходните осъждания на
подсъдимия П., съгласно трайно утвърденото в доктрината и съдебната
практика разбиране не бива и не могат да се използват като доказателство за
вината на подсъдимия, в каквато насока е разсъждавал първоинстанционния
съд. Сходните факти са винаги доказателство за конкретна степен на
обществена опасност на дееца и се оценяват при определянето на наказанието
или като елемент от състава на престъплението в хипотезата на опасен
рецидив, в който смисъл същите се ценят единствено в посока характеристика
на личността на дееца. Същите не могат да обосноват извод за неговата вина
по отношение на деянието, предмет на настоящото повдигнато обвинение (в
този смисъл е и Решение №178/2011г. на III НО на ВКС).
С оглед гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания за
извършване на нови процесуално-следствени действия, тъй като
възможностите за попълване на делото с нови доказателства са изчерпани.
Според свидетеля С. информация за телефонния номер на свидетеля Н. Р.
9
получил от интернет с помощта на друг лишен от свобода, като посочва, че по
това време е бил в една затворническа килия с лицето Д. З. С.. Съгласно
приложената по делото справка от Началника на Затвора Плевен с №
474/06.02.2025 година8 стр. 96 от материалите по НОХД № 1687/2024 година
по описа на ПлРС/, към 21.05.2022 година, лице с имена Д. З. С. не е
изтърпявало наказание лишаване от свобода в Затвора-гр. Плевен. Това е и
причината настоящият въззивен съдебен състав да счете, че за изясняване на
обективната истина по делото не се налага провеждане на разпит на Д. З. С.,
доколкото липсва информация, че към инкриминирания период е бил в една
килия с подсъдимия. Не са налице и други доказателства, които биха могли да
бъдат събрани, доколкото в инкриминирания период няма данни подсъдимият
да е общувал и/или да е бил в една килия с други лица, освен със свидетеля С.
С..
Процесуалноправната теория и съдебната практика дават ясен отговор на
въпроса в кои случаи съвкупността от косвени доказателства е достатъчна, за
да бъде постановена осъдителна присъда. Изводът за вината на подсъдимия
следва да бъде единственият възможен и логичен, всяка различна версия да
бъде убедително изключена. В конкретния случай са установени факти, които
влизат в противоречие с обвинителната теза. Същественото обстоятелство е,
че предвид посоченото по-горе, не може да се установи по начина, изискуем
от процесуалния закон, че подсъдимият е автор на процесното деяние, като
остават неизяснени и недоказани елементите на деянието по чл.209 от НК от
обективна страна. Този неустановеност към настоящия момент е
непреодолима, доколкото са изчерпани всички доказателствени възможности,
както вече беше посочено. В този смисъл основателни са възраженията на
жалбоподателя, че първоинстанционният съд е признал подсъдимия за
виновен на база на предположения.
При така установените фактически положения въззивният съд счита, че
инкриминираното на подсъдимия П. деяние не е извършено от него, доколкото
не е установено по несъмнен и категоричен начин той да е възбудил и
поддържал заблуждение у трето лице, че ще му заплати парична сума, за да му
закупи различни стоки, чиято стойност също ще му бъде изплатена, като с
това му причинил имотна вреда, като недоказана остава и изискуемата от
закона цел – да набави за себе си или другиго имотна облага. Недоказаността
на авторството на престъплението по чл. чл. 211, предл.3, във вр. с чл. 209 ал.
1, във вр. с чл. 29 ал. І буква „А“ и буква „Б“ от НК води до единственият
възможен законосъобразен изход от делото, съобразно чл. 304 НПК – пълното
оправдаване на подсъдимия по така възведеното му обвинение.
С оглед гореизложеното, първоинстанционната присъда следва да бъде
отменена и в частта за разноските, като на осн. чл.190, ал.1 от НПК
разноските, направени на досъдебното производство и в
първоинстанционното разглеждане на делото, остават за сметка на държавата.
По тези мотиви въззивният съд постанови присъдата си.

10
ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.
11
Съобщи за изтекли лични данни