Определение по дело №4290/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1688
Дата: 22 октомври 2019 г. (в сила от 30 октомври 2019 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20192120204290
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

 

Година 2019                                                            град БУРГАС

РАЙОНЕН СЪД БУРГАС                                    V-ти наказателен състав

На двадесет и втори октомври                             година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА

                                                  Съдебни заседатели: 1. Ю.А.-Б.

                                                                                       2. Н. К.

                                                                                                                       

Секретар: Райна Жекова                

Прокурор: СВЕТЛАНА БОЖКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдията Стефанова

НОХД № 4290 по описа за 2019 година       

 

На именното повикване в 10.00 часа се явиха:    

 

Подсъдимата К.С.Д. – редовно призована чрез упълномощения си защитник адв.П., се явява лично.

Не се явява адв.А. П. от АК – град С. З. – надлежно упълномощена в хода на досъдебното производство и редовно призована.

За подсъдимата се явява адв.Н. Д. от БАК – надлежно упълномощен. Представя пълномощно по делото.

 

За Районна прокуратура – град Бургас – редовно призовани, явява се прокурорът Светлана Божкова, определена с Разпореждане № РД-02-941 от 17.10.2019 година на Административен ръководител на Районна прокуратура – Бургас.

 

ПОДСЪДИМАТА: Оттеглям пълномощията си от адв.А. П. от АК – град С. З., като оттук занапред в настоящата фаза желая да ме представлява адв.Д. от БАК, който съм упълномощила.

 

По хода на разпоредителното заседание

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМАТА: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.

 

Сне самоличността на подсъдимата, както следва:

К.С.Д. – родена на *** ***, с постоянен адрес ***, българка, българска гражданка, със средно образование, безработна, омъжена, неосъждана, ЕГН **********.

 

Съдът запитва подсъдимата дали са й връчени препис от обвинителния акт, както и препис от разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание със съобщенията по чл. 247б от НПК преди повече от седем дни.

ПОДСЪДИМАТА: Получила съм преписи от обвинителния акт и от разпореждането на съда по чл. 247б от НПК преди повече от седем дни, като заявявам, че нямам възражения и искания по доказателствата.

 

Съдът запитва прокурора и защитника дали са получили преписи от разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание със съобщенията по чл. 247б от НПК преди повече от седем дни преди датата на съдебното заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Да, получила съм препис от разпореждането на съда преди повече от седем дни преди датата на съдебното заседание.

АДВ.Д.: Да, получил съм препис от разпореждането на съда преди повече от седем дни преди датата на съдебното заседание.

Съдът РАЗЯСНЯВА на страните правото им на отвод срещу състава на съда, на прокурора и на секретаря.

ПОДСЪДИМАТА: Няма да правя отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

АДВ.Д.: Няма да правя отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи на състава на съда и на секретаря.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им, предвидени в НПК, на подсъдимата по чл. 55 от НПК.

ПОДСЪДИМАТА: Разбрах правата си.

 

Съдът намира, че са налице предпоставките за провеждане на разпоредително заседание по реда на чл. 248 от НПК, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИСТЪПВА към провеждане на разпоредително заседание.

 

Съдът намира, че след като един от въпросите, които ще се разглеждат в разпоредителното заседание, е налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените производства, е необходимо да се изслушат становищата на страните за това по какъв ред да се проведе съдебното производство. За целта съдът РАЗЯСНЯВА на подсъдимата правата й по чл. 384 и чл. 371 от НПК.

Съдът запитва прокурора, подсъдимата и нейния защитник за становищата им по въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е материално и териториално подсъдно на БРС съгласно чл. 36 от НПК, доколкото в хода на разследването не е могло да се установи мястото, на което е извършено престъплението предвид факта, че инкриминираната лизингова вещ е следвало да бъде върната или в град С., или в град Б., или в град В., а до момента подсъдимата не е дала обяснения по отношение местонахождението на вещта и мястото, на което тя се е разпоредила или е отказала да я върне. Същевременно разследването е приключило в град Б.

Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

На досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемата и на ощетеното юридическо лице.

Налице са основанията за разглеждането на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – чрез провеждане на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция с оглед изявление, което направи защитата преди да влезем в заседанието.

Не са налице основания за провеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Мярката за неотклонение следва да бъде потвърдена.

Нямам искания за събиране на нови доказателства.

АДВ.Д.: Считам, че делото е материално и териториално подсъдно на БРС, тъй като разследването е приключило в град Б.

Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

На досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемата и на ощетеното юридическо лице.

Налице са основанията за разглеждането на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, с оглед желанието на подсъдимата.

Не са налице основания за провеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

По двете мерки за процесуална принуда съдът ще се произнесе.

По т. 7 искам събиране на нови доказателства, а именно акта за раждане на детето, подсъдимата е майка на петмесечно дете и удостоверение за сключен граждански брак.

Нямам искания за събиране на други доказателства.

 

Съдът се оттегля на тайно съвещание за постановяване на определението си, след което ще се произнесе в 10.50 часа.

В 10.50 часа съдът се произнесе с определение в присъствието на подсъдимата К.С.Д., нейния упълномощен защитник адв.Д. от БАК и прокурора Светлана Божкова, което е в следния смисъл:

След обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съдебният състав намира следното:

Делото е материално и териториално подсъдно на БРС.

Нито от приложените доказателства, нито от обвинителния акт става ясно къде е било мястото на извършване на деянието. Знае се само, че лизингодателят е с клон в град Б., самостоятелен търговец, който е сключил договор за финансов лизинг с подсъдимата. Досъдебното производство е проведено на територията на Районен съд – Бургас, но мястото на извършване на деянието трябва да бъде установено по безспорен начин, като това е един от важните елементи в обвинителния акт, визирани в чл. 246, ал. 2 от НПК.

На този етап няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

Съдебният състав счита, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемата и на нейния защитник. Това е така, поради следните аргументи:

На първо място относно обективната страна. За да е съставомерно престъплението по чл. 206 от НК, е необходимо да се отбележи, че фактическата власт на чуждата вещ се намира в дееца на правно основание. В обратния смисъл е написано в обвинителния акт на лист 3, където е посочено, че „Д. присвоила и ползва лизинговия автомобил без правно основание“.

 

Освен това обсебването на вещта може да се осъществи не само чрез действие – фактическо или юридическо разпореждане с чуждото имущество в свой или чужд интерес, но и чрез бездействие, например отказ да се върне чуждата вещ /в обвинителния акт това бездействие е посочено заедно с нежелание да заплати лизинговите вноски/. Ако изпълнителното деяние на престъплението се изразява в отказ да се върне вещта, то този отказ трябва да бъде противозаконен. За да е противозаконен отказът е необходимо да е възникнало задължение за връщане на съответната вещ. Възникването на задължението може да е резултат от голяма палитра юридически или договорно предвидени факти, но може да е резултат от простото поискване от страна на собственика или владелеца. Многообразието на гражданско правните отношения внася съществено усложнение при преценка наличието на обсебване.

В обвинителния акт като изпълнително деяние се посочва, че подсъдимата е „присвоила и ползва лизинговия актив /лек автомобил/, предмет на посочения договор за финансов лизинг, без правно основание, не желае да върне автомобила и да плати лизинговите си вноски към лизингодателя“.

Съдът счита, че не е в пълна яснота показано неизпълнението от страна на подсъдимата, което неизпълнение съгласно текста на чл. 206, ал. 1 от НПК трябва да бъде такова, че да има противозаконно своене на чуждата вещ. Не е ясно защо прокурорът е пропуснал почти цялата т. 4 – неизпълнение от общите условия и се е позовал само на т. 4.4 – връщане на лизинговата вещ. Описанието на правата и задълженията на страните по договора очертава основните моменти, които задължително следва да присъстват в обстоятелствената част на обвинението, за да се приеме, че всички елементи на фактическия състав на обсебването са описани. Това е гаранция за правата на подсъдимата, която е наложителна и от гледна точка изясняване на значимите за обвинението факти. Казано по друг начин от една страна изясняването на делото изисква описания на основни елементи, а от друга страна правото на защита изисква те да са ясно формулирани от прокурора, за да може подсъдимата да се защити по тях.

Тук следва да се отбележи, че съгласно т.4, т. 2 от Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 година на ВКС по т. н. д. № 2/2002 година на ОСНК „В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него“. Следва да се има предвид, че това тълкувателно решение в цитираната част има още по-съществено значение в аспекта на настоящия НПК,    защото обвинението според чл. 246, ал. 1 от НПК се повдига с обвинителен акт.

Необяснимо е защо като дата на извършване на деянието е посочен период от време 12.07.2012 година-31.12.2012 година и с какво този период свързва противозаконното своене на вещта.

С оглед изложеното по-горе, съдебният състав намира, че обстоятелствената част на обвинителния акт се разминава със събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Необходимо е фактическата съвкупност в обвинителния акт да изпълва съдържанието на престъплението обсебване. Съдът не може да изпълва със съдържание обективната страна на престъплението с факти, които не са описани в обвинителния акт, но се съдържат в досъдебно производство и са решаващи за извода за наличие или не на престъплението. В тази насока е и Решение № 464 от 02.02.2011 година на ВКС по н. д. № 455/2010 година на Трето НО, което е показателно за нужната прецизност при изясняване на отношения между гражданско правни субекти, за да се даде категоричен отговор дали става въпрос за неизпълнение на гражданско правни отношения или за извършено престъпление.

Съдебният състав счита, че са налице основанията на чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което обвинителният акт следва да бъде върнат на прокурора, за да бъдат отстранени допуснатите съществени нарушения на правото на защита на подсъдимата.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :    № 1688 от 22.10.2019 година

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД 4290/2019 година по описа на БРС.

ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указаните от съда отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на подсъдимата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Бургас по реда на Глава ХХІІ от НПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. /п/

 

                                                                                           2. /п/

 

Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в  11.00 часа.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

                                       СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.