Решение по дело №6455/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 87
Дата: 8 януари 2025 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20241110206455
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. С., 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110206455 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на „О. С.“ АД срещу ЕФ серия Г, № 0051184, на СДВР, с който на дружеството-
жалбоподател за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т.
1 от КЗ се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева. Делото се разглежда повторно
от районния съд след като решение на друг негов състав е било отменено от касационната
инстанция. От страна на въззивника се иска оспорваният фиш да бъде отменен (като се
претендира и присъждане на разноски), във връзка с което се излагат конкретни доводи за
процесуална незаконосъобразност. Въззиваемата страна СДВР претендира потвърждаване на
фиша и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, излагайки доводи за материална и
процесуална законосъобразност на процесния ЕФ.
От предявените по реда на чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебно заседание
пред настоящия съдебен състав материали, както и от писмените доказателствени
материали, приобщени към доказателствената съвкупност въз основа на протоколно
определение също на настоящия състав с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН - освен спазването при издаване на процесния фиш на съответната заповед на
министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец на ЕФ от съответния вид,
както и освен това, че обжалваният фиш е издаден на 26.01.2023 г. и е връчен на нарушителя
на 18.08.2023 г. – се установява още управлението на посоченото в ЕФ МПС по времето и на
мястото, указани също във фиша (в това число, че се касае за път, условията за използване
на който са еднакви за всички участници в движението, т. е. път, отворен за обществено
ползване, имайки предвид дефиницията по чл. 2, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, а именно бул. „В. В.“
/или „Г. В. В.“/ в гр. С. /това е и общоизвестен факт, т. е. известен на много широк кръг от
лица/), собственическото качество към процесната дата 02.11.2022 г. по отношение на
въпросното МПС на дружеството-въззивник, както и това, че по отношение на съответния
автомобил задължителна застраховка (застрахователен договор) „Гражданска отговорност“
към посочената преди малко процесна дата не е била сключена (не е имало валиден
застрахователен договор от съответния вид).
1
Правилно (с оглед изложеното до момента) е приложен при издаване на ЕФ
материалният закон. Следва да се има предвид, че в чл. 638, ал. 4 от КЗ в действителност е
предвиден особен състав на административно нарушение, който е свързан не само с
неизпълнение на задължението за сключване на застраховка, но и с управляването на
съответното МПС и това е съвсем очевидно при обикновен прочит на самия нормативен
текст. Следва да се уточни, че налагането на имуществена санкция (а не на глоба – съобрази
и чл. 83 от ЗАНН!) и позоваването в самия фиш на разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ
еднозначно сочи, че ЕФ е издаден в действителност срещу юридическото лице, явяващо се
собственик на заснетото МПС, а не срещу посочения във фиша законен представител на това
юридическо лице и няма никаква база за съмнение в тази връзка, като действително
санкционираното юридическо лице е упражнило надлежно процесуалното си право на
защита посредством процесното обжалване (поради което няма как да се говори за някакво
ограничаване на процесуалните му права в тази насока). В процесния ЕФ е налице и
съдържание, което очевидно е неотносимо към нарушението, което в крайна сметка е
санкционирано (касателно скоростния режим и приспадане на толеранс), но това по никакъв
начин не води нито до съмнение за това за какво нарушение е издаден фишът, нито
(респективно) води до ограничаване на процесуалното право на защита на нарушителя –
ясно са посочени в ЕФ съставомерните елементи на административното нарушение,
съответстващо на правната квалификация, дадена във фиша (за която стана дума по-горе).
Въобще, липсват каквито и да било съществени нарушения на процесуалните правила,
изхождайки от уредбата по чл. 335 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, в това число
като никакво съмнение не е налице, че се търси отговорност във връзка със самото
управление на превозното средство. Вярно е, че съставеният в случая протокол по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата формално не съответства напълно на образеца съгласно приложението към така
посочената разпоредба, доколкото липсва изобщо графа относно приемане на протокола и
сваляне на изображения от конкретен служител (респективно служител от конкретно звено),
за сметка на която информация е налична такава за автоматично прехвърляне; такова
автоматично прехвърляне в никакъв случай не се забранява от чл. 9, ал. 4 от Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (нито пряко, нито
косвено разпоредбата формулира подобна забрана), при което положение съответната графа
съгласно приложението, за чиято липса в приложения в случая протокол стана дума преди
малко, не би имало изобщо каква информация да съдържа, щом е осъществено допустимо
автоматизирано прехвърляне (каквото прехвърляне впрочем дори дава доста по-значителни
гаранции за обективност, респективно за автентичност и достоверност, а мястото, където е
съхранена информацията в случая, имайки предвид конкретното съдържание на съставения
протокол, е проверимо посредством самата използвана автоматизирана система). Отделен е
въпросът за това, че чисто фактически абсолютно никакво основание не е налице за
съмнение досежно автентичността и достоверността на приложения в случая снимков
материал касателно самото административно нарушение (липсва каквото и да било
оспорване на това, че съответният автомобил е бил управляван в съответното време и на
съответното място), а смисълът на процесуалната уредба по коментираната тук наредба е
свързан именно с гарантиране на истинността на информацията, която ще се ползва в
административно-наказателното производство. Следва да бъде отбелязано още, че липсва
разнопосочна информация в ЕФ досежно индивидуализацията на техническото
средство/система – отбелязани са както неговото типово (търговско) наименование, така и
конкретният уред с неговия №.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84
от ЗАНН съдът не установи каквито и да било основания за отмяна или за изменение на
2
обжалвания ЕФ, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4
от ЗАНН същият фиш следва да бъде потвърден, при който изход на делото основания за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя липсват, но на основание чл. 63д, ал. 1 и
ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, имайки предвид относително ниската степен на
фактическа и правна сложност на делото, както и това, че – за разлика от общия случай – по
конкретното административно-наказателно производство в неговата съдебна фаза участието
на процесуален представител на въззиваемата страна не се свежда само до депозиране на
писмено становище (възражение срещу жалбата), изготвено „по бланка“, а е свързано и с
обжалване на решението на предходния състав на районния съд, то следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР в размер на 80 лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалвания ЕФ серия Г, № 0051184, на СДВР.
Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 80
лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Не присъжда разноски в полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – С.-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3