№ 5186
гр. София, 14.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:A.A
при участието на секретаря Е.Д
Сложи за разглеждане докладваното от A.A Гражданско дело №
20211110144815 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ П. Н. П. – нередовно призован, се явява лично и с адв. З., с
днес представено пълномощно.
ОТВЕТНИКЪТ „(фирма)“ ЕООД – нередовно призован, се представлява
от адв.А
адв.А – Получихме призовката вчера.
Адв. З. – Не правя възражение за нередовното ни призоваване.
адв.А – Не правя възражение за нередовното ни призоваване.
СЪДЪТ намира, че с оглед становището на страните, намира че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. З. – Поддържам исковата молба с предявените искове. Относно
доклада, въз основа на четвъртия иск по чл. 269, ал. 2 ГПК, правя
волеизявление, че неполучените ваучери за храна са платени от ответната
страна, след завеждането на исковата молба. Моля това да бъде отразено в
1
доклада. Относно доказателствата, предвид това, че призовката за днешното
съдебно заседание е получена в кратък срок, моля съда да ми даде
допълнителен срок, за да взема становище по представените от ответната
страна с отговора доказателства, а именно в приложение 1 и приложение 2, за
да мога да конкретизирам дали ще имам оспорвания и да мога да
конкретизирам определени въпроси във връзка с исканата от наша страна
ССчЕ. Представям изследвания на П.П., направени от доверителя ми в
Хърватска за иска, който е подаден, петият иск по чл. 200 КТ. Водим
допуснатия ни свидетел. Нямам превод на доказателствата, тъй като днес ги
поучих от доверителя ми. Моля за допълнителен срок, за да ги предоставя в
превод. Претендираната сума за неимуществени вреди ще бъде за 2500 лв., а
за имуществени за 500 лв., като моля за допълнителен срок да представа
доказателства в тази връзка, за стойността на медицинските прегледи в
болница „Токуда“ и за транспорт. За неимуществени вреди, причинен стрес и
безпокойство, което влияе на доверителя ми при изпълняване на служебните
му задължения. Моля да се наблегне, че два месеца след инцидента,
доверителят ми не е полагал никакъв труд в резултат на полученото събитие.
адв.А – По отношение на представените доказателства, възразявам
срещу тяхното допускане, защото не са били представени с исковата молба.
Нямаме други доказателствени искания. Водим допуснатия ни свидетел.
СЪДЪТ намира, че предвид становищата на страните, следва да бъде
обявен за окончателен изготвеният проект за доклад, като към същия се
добави изявлението на ищеца, че претендираната сума по иска по чл. 269, ал.
2 КТ, представляваща стойността на неполучени ваучери, е заплатена след
завеждането на настоящото дело.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде уважено искането на ищеца за
предоставяне на допълнителен срок за вземане на становище по
представените от ответника писмени доказателства, което е обосновано от
късното получаване от негова страна на тези доказателства при връчването на
отговора на исковата молба, с приложенията към него. По отношение на
представените в днешното заседание писмени доказателства, следва да се
укаже на ищеца да представи заверен превод на същите на български език, с
оглед спазване разпоредбите на ГПК в тази връзка, след което да бъде
2
извършено произнасяне по приемането им. По отношение на направеното
уточнение, относно иска по чл. 200 КТ, следва също да се направи
допълнение към проекта за доклад, като се посочи, че се претендират в
рамките на общата сума от 3000 лв. сумата от 2500 лв. за неимуществени
вреди и сумата от 500 лв. за имуществени вреди, представляващи направени
разходи за медицински прегледи и транспорт.
ПРЕДВИД това
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА проекта за доклад по делото обективиран в определение на
съда от 01.04.2022 г., за окончателен, с посочените в мотивната част
допълнения, касаещи изявлението на ищеца за плащането на претендираната
сума по иска по чл. 269, ал. 2 КТ и уточнението по отношение на
претендираните имуществени и неимуществени вреди по иска по чл. 200 КТ.
ДАВА възможност на ищеца, в едноседмичен срок от днес, с писмена
молба, с препис за ответника, да вземе становище по отношение на
представените към отговора на искова молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, в двуседмичен срок от днес, да представи заверен
превод на представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства, които не са на български език.
СЪДЪТ въведе свидетелите в съдената зала
СНЕМА самоличността на свидетелите:
С.С.С – 33 г., неосъждан, без родство със страните, ЕГН: **********,
предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ – Наясно съм с наказателната отговорност. Обещавам да
кажа истината.
Н.П.П – 35 г., неосъждан, без дела и родство със страните, ЕГН:
3
**********, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ – Наясно съм с наказателната отговорност. Обещавам да
кажа истината.
СЪДЪТ изведе свидетеля П. от съдебната зала.
РАЗПИТ на свидетеля С..
На въпросите на съда – свидетелят отговори:
Водя дело срещу компанията „Модис“ за извънреден труд. Финансови
претенции. Едно дело водя. Познавам П.П., колеги бяхме. Чуваме се от време
на време. Поддържаме нормална комуникация. Виждали сме се на няколко
пъти след проекта. Зная за какво съм тук. Става въпрос за полагане на
извънреден труд. Беше неочаквано, имаше едно пътуване, което се проведе от
София до Будапеща, за достигане на първата държава, в която трябваше да
работим, Унгария. Това пътуване продължи около 16 часа, тъй като имаше
премеждия на границата, поради липса на някакви документи. Пътниците не
получихме отговор за какви точно документи, не ни допуснаха. Това беше на
сръбско – унгарската граница, през нощта в 24 часа. Престояхме повече от 2
часа на границата, преди да ни върнат отново в Сърбия, където нямаше къде
да се отседне и беше доста натоварващо и неприятно. След което, едва на
следващия ден, стигнахме до дестинацията и не беше отчетено като плащане
допълнително. В един и същ автобус пътувахме и с още 55 човека, да речем.
В последствие се разделихме на екипи в Унгария с тези хора, които бяхме в
автобуса. Отивахме там да заснемем улици за „street view”, за карти. С цел
обновяване и ъпдейтване на карти. Аз съм оператор, мобилен агент. Аз стоя
отдясно, аз избирам маршрута, по който се движим, спрямо предварително
задание. Имам асистент, който е мой шофьор и трябва да направлявам и
навигирам, съответно да полагам грижи за автомобила, да се грижа да е в
добро състояние, да изглежда добре, да се държи комуникация с
координаторите, които имахме в камповете, редовно да се обменя през
работния ден какво се случва, ако има нещо от нас към тях, някакви
забележки. П. беше на същата длъжност като моята. Колите пристигнаха в
4
Унгария отделно. Бяха доставени там и ние започнахме да работим с тях от
там. Имаше още едно неприятно пътуване. Когато се сменяше държавата от
Унгария към Хърватска, като пътуването беше около 1000 км., не си спомням
конкретната цифра. От Будапеща до Бродник, което продължи също доста
време, към 16 часа, което също не беше компенсирано. Освен тези неща, беше
напрегнато, поради причината, че нямаше информация постоянно в коя
държава отиваме, кога ще отидем. В последния момент се получаваше тази
информация. Имаше период от порядъка на две седмици в Унгария, в които
ние не знаехме къде и кога ще отидем. Трябваше да стоим в готовност,
нямаше официална информация, постоянно се изчакваше, което не беше
приятно. Графиците ни за работа се даваха на седмична база. Трябваше да
работим 40 часа на седмица, като работните дни са пет. Неделя е почивен ден.
Другите пет са от понеделник до събота, с още един почивен. Графикът се
получаваше доста късно. Почти винаги в неделя около обяд или ранен
следобяд. Човек разбира по -малко от 24 часа преди това, кога ще почива и
кога ще работи.
На въпроси на адв. З. – свидетелят отговори:
Полагали сме труд през почивни и през празнични дни. Единият път
беше на 15.03., което беше официален празник на Унгария. Работили сме
често в събота, на всеки се е случвало. На някой може да му се случи
почивните дни да са му събота и неделя, на някой неделя и понеделник,
неделя и вторник, неделя и четвъртък, но всеки е работил в събота. Доста
често се работеше в събота. На 03.04., което беше събота, на католическия
Великден сме работили. За двата случая мога да говоря. Единият път
получихме информация, че ще работим, буквално предният ден, а другият
път ни беше съобщено малко по - рано, два или три дни. Случвало се е да
надвишаваме 40 часа седмичен труд, тъй като ние отсядахме в така
наречените „кампове“, които бяха ситуирани в хотели, но работната зона, в
която се работеше, в която се снимаше, можеше да бъде и се случваше доста
често на 150 - 200 км. от това място, съответно човек пътува до това място,
работи, връща се и доста трудно се преценява, не могат да се предвидят
пътните условия, кога да си тръгне обратно, за да можем да си стигнем
навреме и след което трябва да се погрижим и за автомобила. Трябва да е
5
почистен и презареден, което редовно предполагаше, че ще се надхвърля
работното време. Работното време зависи и варира. Може да се случи до 2 - 3
часа да надхвърли. Зависи от конкретния случай, дали ще попаднем в
задръстване, дали ще се налага да изчакаме да се обслужи автомобилът. През
по - голямата част сме ползвали обедна почивка, но в началото, тъй като има
един специфичен момент, че работа може да се извършва в конкретен
времеви диапазон, зависещ от ъгъла на слънцето над земната повърхност,
съответно в по - ранната част от годината, както беше през март в Унгария и в
началото на април. През това време, през което този ъгъл е достатъчно голям,
не може да се снима 8 часа, а може да се работи по 4 - 5 часа и бяхме
помолени да се взимат възможно на кратки почивки, за да може максимално
да се оползотвори това време за работа на терен, след което сме се
прибирали, обслужвали сме автомобилите, което горе - долу допълва графика
до 8 часа, като същевременно почивката не е била пълен 1 час. Допълнителни
писмени споразумения за начална и крайна дата на командироване за
съответна държава не сме подписвали, единствено с начална дата за
държавата Швейцария, което беше в края на проекта през юли месец, втората
половина, към края на юли. За другите държави не сме подписвали, не сме
знаели крайната дата, на която ще напуснем държавата. Имало е забавяне на
плащания, които са направени например за зареждане на автомобил на
бензиностанция. Принципно има служебни карти във всеки автомобил, които
са валидни, които трябва да работят, но в някои ситуации се случва така, че
не сработват, но след като автомобилът вече е зареден и трябва да се заплати
това гориво и съответно аз или мой колега го заплащаме с личната си карта. В
последствие средствата биват върнати, но в началото това отнемаше около
два месеца. Например през март, бяха възстановени през май тези средства,
което създаде напрежение сред хората. Другото е ТОЛ такси в Хърватска,
където имаше същият проблем и се налагаше да плащаме ние самите и в
последствие да ни се възстановяват средствата, но имаше някаква разлика от
превалутирането, поради което имаше лека разлика в посока минус за нас при
възстановените средства по този начин. Почти съм сигурен, че П.
упражняваше своята дейност в чужбина, изпълнявайки задълженията си по
договора с „Модис“ 53 дни. Ако не се лъжа си тръгна последният ден на
април. Единствено първият ден в Унгария се проведе инструктаж за
безопасни условия, в другите държави не. Не ни беше представена
6
длъжностна характеристика на български език за задълженията, които трябва
да извършваме. Имаше уговорено споразумение за заплащане на бонус при
достигането на определени условия. Едно от условията, което си спомням,
беше при достигането на 45 уникални км. на снимане на ден, като под
„уникални“ се има предвид, че може човек да мине отнякъде три пъти, но ще
бъдат уникални само първият път, т.е. уникална пътна мрежа без повторения.
Масово хората го достигаха този критерий, доста често беше покриван на
дневна база, почти винаги. Бонусът беше до 10 процента от трудовото
възнаграждение. Доколкото съм наясно, П.П. е достигал съответните
параметри при работата си за изминати километри и е покривал условията за
получаване на бонуси. Не беше предоставена застрахователна полица, която
да е персонална и да покрива медицински услуги. Имаше разговори и
писмена кореспонденция, в която бяхме уверени, но се оказа на няколко пъти,
че има проблем с конкретни хора, един от които е П.. При потърсване на
медицинска помощ се оказа, че има проблеми и нещата не могат да минат по
застраховка и се налагаше те да си го заплатят, като после да търсят
възстановяване на средства, чрез комуникация с мениджърите. П. е един от
случаите, в които колеги са заплащали със собствени средства за медицински
преглед и още една друга колежка, която аз придружавах в лечебното
заведение. П. беше със сърдечен проблем, за който разбрахме на следващата
сутрин, че имал сърцебиене, чувствал се е доста некомфортно. Имаше
моменти на несигурност при колегите, особено когато се случи това с П. и с
другата колежка. Знаехме, че трябва да имаме застраховка, но не се случиха
нещата при тях по каналния ред и това внасяше напрежение, нямаше как да
сме сигурни, че всичко ще е наред, ако се случи нещо с нас. Случвало се е да
се работи в отдалечени райони, безлюдни. Давам пример с Хърватска,
работихме на границата с Босна и Херцеговина, където в радиус от километри
няма медицински център. Чувал съм от колеги, че са проверявали за
медицински център в конкретните места, защото са се притеснявали, че
местата са доста отдалечени. Научавахме, че сме командировани в друга
държава, първоначално когато тръгнахме за друга държава знаехме че
отиваме, но реално, бяхме получили имейл и в договора пишеше, че ще
посетим други държави, но коя ще е следващата държава, кога ще се случи,
по - скоро устно се получаваше информацията от нашите мениджъри на
място от така наречените координатори. Съгласно договора, мястото на
7
работа е гр. София.
На въпроси на адв.А – свидетелят отговори:
Ние работихме по реда на случване, в Унгария, Хърватска, Полша,
имахме един престой в Холандия, без да сме извършвали дейността, която
сме извършвали в другите държави и след това Швейцария. Единственото
нещо, което сме превозвали, е оборудването, което е вътре в колата и
евентуално, когато сме сменяли държава се е случвало да сме повече от един
човек в колата. Просто трябваше и ние да се транспортираме по някакъв
начин заедно с автомобилите. Извън това, превоз на пътници и товари не сме
имали. Неофициално имам информация от кого е бил възложен проекта.
Техниката, с която работихме, показваше за какво става въпрос. Знаехме за
кого става въпрос със сигурност, а именно компанията „Епъл“. Когато сме
работили в събота, това е било ден, който е определен по график за работа
спрямо седмичния ни график. Освен неделята, винаги имаше още един
почивен ден, който варира от понеделник до петък, когато съботата е работна.
Имаше упоменати условия, при които се изплаща бонус. Това е което си
спомням от тези условия. Те бяха нещо като твърдо условие, 45 уникални км.
дневно и допълнителни към него, но не си ги спомням точно, в договора ги
имаше. Не съм сигурен дали е имало условие, че бонусът се изплаща, ако
останем до края на проекта. Доколкото съм запознат, понеже ние научихме на
другата сутрин, това нещо се е случило някъде късните следобедни или
вечерни часове, мисля, че е било веднага след работа, не съм сигурен.
На въпроси на адв. З. – свидетелят отговори:
Началната дата се знаеше, но крайната дата не.
На въпроси на съда – свидетелят отговори:
Кандидатствахме по публикувана обява. Съответно после се извършва
подбор, нищо извънредно. Конкретно за себе си мога да говоря. Бях
кандидатствал малко по - рано, не повече от месец преди това, около 35 до 40
дни, съответно след като се свързаха с мен от компанията, проведохме
интервютата и това се случва в течение на този месец, преди да започне
8
проектът. Работодателят осигуряваше хотели, в които нощувахме, които се
сменяха спрямо локацията.
На въпроси на адв. З. – свидетелят отговори:
Случвало се е редовно да пътуваме доста километри до там, където
изпълняваме задълженията си.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме повече въпроси.
СЪДЪТ освободи свидетеля от съдебната зала.
СЪДЪТ въведе свидетеля П. в съдебната зала.
РАЗПИТ на свидетеля:
На въпроси на съда – свидетелят отговори:
В момента съм регионален мениджър в проект на „Модис“, като в
момента съм в двумесечно предизвестие за напускане. Познавам П. Н. П.. Той
беше служител на „Модис“ миналата година, като аз бях прекият му
ръководител в проекта. В момента не поддържаме отношения, нямаме
конфликт. Знам за какво съм тук. Информацията, с която разполагам за
случая е, че П. има искане за изплащане на допълнително изработено време,
също така за изплащане на съботите, в които е изпълнявал трудовите си
задължения, също за изплащане на “per diem”, не съм сигурен за думата на
български, командировъчни. П. беше мобилен оператор. Той изпълняваше
задълженията си в Унгария, после в Хърватска, като започна на 04.03. в
България, София, където протече обучението им от 04.03. до 06.03. и на 08.03.
заминаха за Унгария. Местенето им от Унгария към Хърватска беше на 21.04.
Аз бях тук базиран в София през тези периоди. П. трябваше да извършва
определен обем задължения свързани с оперирането на оборудването, което е
монтирано за автомобила, с който събирахме и валидирахме „дата“ за
геолокация и картографиране на пътища. Той имаше здравословен проблем и
се върна в България, за да направи някакви изследвания и след това беше
9
известно време в болничен, като накрая поиска да му бъде прекратен
трудовият договор.
На въпроси на адв.А – свидетелят отговори:
Проектът, с който беше ангажиран П., обхващаше 12 държави от ЕС,
Хърватска, Унгария, Австрия, Словения, Словакия, Швейцария, Швеция,
само държави от ЕС и Швейцария. Ние предоставяхме услуга за клиент на
„Модис“ в определените от него държави. За „Епъл“ става дума. В
задълженията на служителите за този проект, не е включвано извършване на
превоз на пътници и товари. Неговите задължения бяха основно боравене с
оборудване в колата. Рядко се е налагало да шофира самата кола. Всички бяха
наети за определения проект, като тази информация беше комуникирана до
тях от самото начало. Те работеха по график, петдневна седмица, 40 часа на
седмица. Случвало се е да работят и съботни дни, когато е било по график.
Когато са работили в събота са имали почивен ден през седмицата. „Модис“
осигуряваше медицинска застраховка, хотели. Работили сме с персонал
предоставен от „Адеко“, Унгария. Не съм получил оплаквания от наши
служители и на „Адеко Модис“ за това, че са получавали различни
възнаграждения. На 08.03. на обяд в 13 ч. всички трябваше да са в офиса,
откъдето автобусът за Унгария отпътува. След това бяха спрени на границата
от митнически служител и им беше отказано да влязат в страната по
неизяснени причини. След това се наложи да се върнат обратно, където
намерихме хотел в Сърбия, където да могат да преспят. След това, на другия
ден, отпътуваха пак и минаха през Унгарската граница и в същия ден
пристигнаха в Будапеща. На 10.03. имаха предоставено свободно време, за да
могат да си починат от пътуването и след това имаха няколко часа
допълнително обучение за самата държава, което е специфично за самата
държава. От 11.03. започна ефективното събиране на данни в Унгария. От
Унгария до Хърватска пътуването беше на 21.04. Тази информация за работа
на национален празник е подавана на човешки ресурси, за да се изплати като
национален празник. П. прекъсна участието си в проекта на 29.04., след това
излезе в болничен, който продължи до 14.06. След 30.04. П. не е участвал в
проекта. Изискването за изплащане на бонуси е работникът да остане до края
10
на проекта. Това беше коментирано в началото с всички. Не съм точно
наясно. Имах комуникация с П. в края на април, когато той ме уведоми, че е
имал здравословен проблем и е трябвало да посети медицинско заведение.
Той ме уведоми, че са го прегледали и е трябвало да се направят
допълнителни изследвания и той предпочита да се върне в България да
направи тези изследвания. Нямам точна информация. П. сподели с мен, че се
е случило вечерта, през нощните часове, не се е чувствал добре и се е свързал
с „камп“ координатора, който е отговорното лице в хотела, който го е закарал
до здравното заведение. Нямам информация за претендирани такива суми,
които не са изплатени от „Модис“. Има инструмент, чрез който всеки разход
се входира към системата, след което има процедура за връщането на тези
разходи. П. разполагаше с телефон, който има достъп до тези системи, до
прекратяването на трудовите му взаимоотношения. Случвало се е да работят
по - малко от 8 часа на ден. По информацията, която имам, на всички е
изплащано пълното възнаграждение за това време.
адв.А – Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. З. – свидетелят отговори:
Не знам дали са подписвани споразумения с посочване на крайна и
начална дата. Нямам информация как точно са подписвани тези споразумения
и как са командировани служилите. Чрез имейл служителите получаваха
информация за графика през седмицата. Случвало се е да се променя
графикът, тъй като оперативната работа е налагала да правим такива промени.
Прекараното време от П. в Унгария от отпътуването му на 08.03. до 21.04.,
след това на 21.04. е отпътувал за Хърватска и е приключил края на април. Не
знам 03.04. да е национален празник в Унгария и мисля, че не е, мисля, че
говорите за друга дата. На 15.03. е полагал труд. За 02.04. знам, че е бил на
работа, но за 03.04. не знам. Случвало се е служителите да полагат труд
повече от 8 часа на ден. В процеса на работа се включва и връщането на
служителите и почистването на автомобила. Нямам информация това да е
надвишавало 8 часа. Имаха медицинска застраховка за определените
държави, в които бяха, мисля че от „Дженерали“. Случвало се е да заплащат
със свои средства служебни разходи. Нямаме случаи работодателят да е
11
казвал на служителите да не ползват обедна почивка, за да се използва ъгълът
на заснемане. За П. не знам дали е подписал договора с „Модис“, преди да
замине за Унгария. Нямам информация относно подписването на договора. П.
сподели с мен, преди да се върне в България, за да направи изследвания, че се
чувства несигурен по време на изпълнението на служебните си задължения.
Нямам информация от Унгария или Хърватска да са заплащали със собствени
средства медицински услуги. Не знам дали е правен инструктаж във всяка
една приемаща държава. Имаме обучение, което включва безопасност, както
на самия автомобил, така и на оборудването, което е монтирано в самия
автомобил, както и на процедури, които да се спазват за безопасност. Това е
било комуникирано по време на началното обучение, както и също така е
комуникирано редовно в активния сезон. Нямам информация дали
работодателят е представил длъжностна характеристика на български език,
дали работодателят е предоставил правилник на вътрешния трудов ред.
Нямам такава информация. В момента нямам такава информация, тъй като
това е обвързано с доста инструменти, които трябва да проверим, за да
установим, дали при осъществяване на дейността си П. е достигнал дневните
параметри за бонус. Аз съм доволен от П.. Изпълнявал е съвестно задачите
си. За нормативите не мога да потвърдя. Трябва да проверя в тези
инструменти, които се предоставят от клиента, но аз бях доволен от него.
Адв. З. – Нямам повече въпроси.
На въпроси на съда – свидетелят отговори:
В момента съм в период на предизвестие за напускане на дружеството
по мое желание.
На адв. З. – свидетелят отговори:
Няма информация как са изплащани командировъчните.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме повече въпроси. Нямаме други
искания на този етап.
12
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 08.06.2022 г. от 15:30 ч., за която
дата и час страните редовно уведомени.
ДА се издаде препис от протокола при поискване от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
13