Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………………/…………….., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря С. Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2289 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и пета от ГПК.
Образувано е по предявени от Р.Г.
срещу „И.“ АД искове за признаване на уволнението осъществено със Заповед №
233/18.12.2019 г. на изпълнителните директори на банката за незаконосъобразно и
неговата отмяна, и възстановяване на длъжността заемана преди уволнението, на
основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ.
Ищецът твърди, че е бил в трудово
правоотношение с ответника на длъжност „Специалист банкиране на дребно“, което
е било прекратено от ответника със заповед № РД 233/18.12.2019 г., поради
наложено дисциплинарно наказание. Тази връзка се посочва, че уволнението било
незаконосъобразно, поради формалното провеждане на процедурата по чл. 193 от КТ; че не бил даден достатъчен срок за даване на обяснения и че не бил уведомен
за конкретните нарушение, за които се е искало обяснения. Посочва още, че
уволнението е незаконосъобразно, поради нарушаване на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй
като заповедта не била мотивирана, нарушенията не точно индивидуализирани,
както и поради липса на останалите реквизити, посочени в чл. 195 от КТ. На
следващо място, ищецът посочва, че не е извършил визираните в заповедта
нарушения, както и че при определяне на наказанието не били взети
обстоятелствата, посочени в чл. 189, ал. 1 от КТ. Ищецът заявява, че не бил
запознат с резултатите от извършената проверка от специализираната служба за
вътрешен одит, нито с форма за известяване на операционни събития и загуби с №
032/Р от 25.11.2019 г.
Направено е искане за уважаване
на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно уведомен е
депозирал писмен отговор в законоустановения едномесечен срок. Не оспорва, че е
бил в трудово правоотношение с ищеца на длъжност „Специалист банкиране на
дребно“, което е било прекратено от ответника със заповед № РД 233/18.12.2019
г., поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Счита уволнението за
законосъобразно, поради изпълнение на всички изисквания на закона, предвидени
чл. 189, 193, 195 от КТ. Изразява становище по всеки един довод на ищеца.
Посочва, че ищцата е извърши процесните нарушение на трудовата дисциплина; че
наказанието „уволнение“ е съответно на извършеното нарупшение; че е изпълнена
процедурата по изискване на обяснения по реда на чл. 193 от КТ; че заповедта за
уволнение била мотивирана и съдържала всички реквизити.
Направено е искане за отхвърляне
на предявените искове.
Претендира се присъждането на
съдебно-деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковата молба.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора
исковата молба.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори по делото, а и от
събраните писмени доказателства се установява, че между страните е бил сключен
трудов договор на 08.03.2007 г. и допълнителни споразумения от 18.05.2015 г.,
23.07.2018 г. и 05.03.2019 г., по силата
на който ищцата е назначена в ответното дружество на длъжността „Специалист
банкиране на дребно“ във финансов център „Варна” и че със Заповед №
233/18.12.2019 г. на изпълнителните директори на банката същата е дисциплинарно
уволнена чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ, считано от
20.12.2019 г.
По делото са представени писмени
обяснения дадени от ищцата на 29.11.2019 г.
По делото са представени и
длъжностните характеристики на ищцата, подробно описващи задълженията ѝ
на заеманата длъжност.
По делото са
представени Правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и
финансирането на тероризъм на „И.” АД. В Глава трета, Раздел първи са
предвидени критерии за разпознаване на съмнителни сделки, като според чл. 11 т.
4 и т. 7 такива критерии са „наличието на съмнение, че основанието за превода
не съответства на основната дейност, обема или характера на дейността на
лицето” или/и „по клиентска сметка внезапно започва активно опериране с преводи
без видима стопанска цел, при условие че до този момент по сметката са се
извършвали малко или никакви преводи“. В Раздел втори от същата глава, са
уредени действия на служители, които се окачествяват като съмнителни. Според
чл. 15 ал. 1 т. 1 такива са действията по встъпване в нерегламентирани от
нормативни актове и/или вътрешно – банкови документи взаимоотношения с
определени клиенти, извън преките им служебни задължения.
По делото е
представена декларация от 03.04.2012 г., удостоверяваща, че ищцата е запозната
с посочените правила.
По делото са
представени Вътрешни правила на „И.” АД за предоставяне на платежни услуги,
откриване и обслужване на банкови сметки. В чл. 22.1 от тези правила е
предвидено, че титулярят може да се разпорежда със сумите по сметките си лично,
чрез пълномощник, или чрез законния си представител, когато е малолетен и със
съгласието на родител или попечител, когато е непълнолетен. В частта от
правилата уреждаща извършването на платежни операции, в чл. 57 е предвидено, че
плащането се извършва чрез съставяне от наредителя нареждане по образец. Според
чл. 59 платежното нареждане се приема от служител на банката проверява
попълнени ли са всички реквизити, сравнява подписите със спесимена, дата и има
ли положен печат на фирмата. Според чл. 61 всеки обработен платежен документ
преминава през вторичен контрол, който се удостоверява с полагане на втори
подпис в долния десен ъгъл на документа от служител, определен със заповед.
По делото е
представена Заповед № З – 7377/29.07.2019 г., с която са определени
служителите, определени да осъществяват вторичен контрол, един от които е
ищцата. В т. 1 от заповедта е предвидено, че всички счетоводни операции в ПП
Бисер, които обхващат платежните нареждания в рамкире на банката и към Бисера
да бъдат потвърждавани /осъществяване на вторичен контрол/ от служител,
различен от служителя въвел нареждането. В т. 1.2 от заповедта е предвидено, че
отговорните лица извършват втори контрол чрез сравняване на подписите и
останалите реквизити на платежния документ със спесимена на подписите и
документа за самоличност на наредителя и въведените данни в счетоводната система,
като задължително полагат втори подпис върху платежния документ.
По делото е
представена декларация, удостоверяваща, че ищцата е запозната с всички вътрешни
правила на работодателя, отнасящи се до изпълнението на задълженията, съгласно
длъжностната й характеристика.
По делото е
представена Форма за известяване на операционни събития и загуби, с която на
25.11.2019 г. във ФЦ „Варна” са констатирани реализирани загуби в размер от
866316 лева.
По повод
реализираните загуби на 29.11.2019 г. е изготвен Доклад за извършена проверка
от специализирана служба вътрешен одит по операционно събитие във ФЦ „Варна”,
също представен по делото. В доклада е посочено, че на 31.05.2019 г.,
27.06.2019 г., 21.08.2019 г., 17.10.2019 г., 23.10.2019 г. и 13.11.2019 г. при
осъществяване на вторичен контрол ищцата е потвърдила операции инициирани от
служителката *** чрез които от сметки на шест физически лица са прехвърлени по
сметка на ***(баща на ***) и ***суми в общ размер от 149 950 лева.
По
инициатива на ответника по делото е разпитана свидетелката ***– ръководител на
службата за вътрешен одит при ответника, от чийто показания се установява, че
всички незаконосъобразни операции са инициирани от *** и потвърждавани от
различни служители, една от които е ищцата. Процедурата по извършване на
операциите за превеждане на парични средства от сметка на един титуляр в сметка
на друг титуляр се осъществява, като служителят осъществяващ първи контрол
въвежда съответни данни в счетоводната система, след което служителя
осъществяващ вторичен контрол проверява дали лицето, което извършва нареждане е
физически на място, дали личната карта на това лице съответства като данни със
сканираната в счетоводната система. След извършване на всички проверки
служителят по вторичния контрол потвърждава операцията, след което паричните
средства се прехвърлят от сметка на титуляря в сметката на друг титуляр. Личната
карта се проверява като служителят по вторичния контрол отива при клиента или
клиента отива при служителя. Конкретно за операциите потвърдени от ищцата,
свидетелят посочва, че по данни от лица специално натоварени да прегледат
направените по време на операциите видеозаписи, при една от операциите ищцата е
потвърдила операция по прехвърляне на парични средства от сметка на жена,
докато в банковия клон е имало единствен клиент мъж. Посочва се, че процесните
операции са потвърдени от ищцата в рамките на 15, 18, 36 секунди, което според
свидетеля прави невъзможна физическата идентификация на клиента. Посочва се, че
в резултат на всички незаконосъобразни операции извършени от служителите на
клона са реализирани загуби в размер от около милион и четиристотин хиляди
лева. Тези обстоятелства са станали обществено достояние чрез медийни
публикации, вследствие което множество клиенти, включително такива които не са
потърпевши са изтеглили влоговите си от клона.
По
инициатива на ответника по делото е разпитана свидетелката ***– изпълнителен
директор на „И.” АД, от чийто показания се установява, че ищцата е уволнена,
поради извършени четири потвърждавания на неправомерни операции на обща
стойност от 40000 лева, без да извърши идентификация на титуляря на сметката, в
това число да провери спесимена му, да провери физическото му присъствие. Посочва
се, че докладът за незаконосъобразните операции, в съответната част касаеща
ищцата е представен на същата, след което устно са й поискани обяснения. Впоследствие
обяснения са поискани по имейл от всеки уволнен служите и на 29.12.2019 г. в
централата са постъпили писмените обяснения на всички служители, включително на
ищцата. Установява се, че от изявление на окръжна прокуратура и медийни
публикации операционните събития са станали обществено достояние, вследствие
което клиентите на клона са загубили доверието си в него и са изтеглили
депозитите си, като депозитната база на клона е намаляла с около десет милиона лева. Установява се, че
при преценка на обстоятелствата за определяне на наказанията на служителите е
взето решение те да бъдат еднакви – уволнение, тъй като от всички служители са
извършени еднакви по характер и тежест нарушения на вътрешните правила на
банката.
Съдът като
взе предвид възможната заинтересованост на – служител и изпълнителен директор в
банката, дава вяра на показанията на свидетелите разпитани по инициатива на
ответника, тъй като са пълни и логични, с изключение на частта, в която свидетелката
***заявява, че ищцата е потвърдила процесните операции без да извърши
идентификация на титуляря на сметката, в това число да провери спесимена му и
да провери физическото му присъствие, доколкото по делото не са ангажирани
други доказателства, които да подкрепят тези изявления на свидетеля.
По
инициатива на ищцата по делото е разпитана свидетелката Доротея Парушева - бивш
служител заемащ длъжността „Специалист банкиране на дребно” в клона, водещ дело
срещу банката, от чийто показания се установява, че при процедурата по прехвърляне
на средства от сметка на един титуляр в сметка на друг служителите са били общо
четири на брой разположени един до друг, като служител по първия контрол
въвежда в системата данните от платежното нареждане, след което служителят по
вторичния контрол преди да потвърди плащането сравнява основанието, имената на
наредителя и получателя, подпис със сканираните в системата спесимен, лична
карта. Свидетелката посочва, че по данни
от охраната на клона е разбрала, че *** е присвоила около един милион лева от
банката. По повод това в около 26.11.2019 г. в клона е дошла ***– изпълнителен директор
и ***– директор по сигурността. Същите са повикали служители от клона,
включително ищцата да дадат обяснения относно събитията около ***. Впоследствие
на служителите, включително на ищцата по имейл са поскани обяснения относно
случилото се. Посочва се, че ръководството на клона до уволнението на Невена е
възприемало същата като най - компетентен служител и е указвано на служителите,
че при професионални въпроси могат да се обърнат към Невена. Посочва се, че по
данни от бивши клиенти, с които свидетелката е работила голяма част от тях са
изтеглили влоговите си от клона, поради това, че обслужването е бавно, а
служителите некомпетентни.
По
инициатива на ищцата по делото е разпитана свидетелката ***– заемаща длъжност
„Специалист банкови операции” до 09.02.2020 г. след което напуснала, от чийто
показания се установява, че свидетелката се е намирала в друго помещение,
разположено срещу работните места на своите колежки. Посочва, че предвид
разположението на работното й място след обаждане от нейните колежки и
посочване от същите на трите имена на титуляря и ЕГН е потвърждавала
операцията, а след това, когато титуляря физически е при нея извършва проверка
на документите и ако титулярът не отговаря визуално на снимката от личната
карта сканирана в системата се извършва сторниране на операцията. Свидетелят
посочва, че разбрала за случилото се с Невена от свой колега. В клона дошли г -
жа ***и г - н ***, които започнали да викат служители за обяснения, включително
ищцата.
Съдът дава
вяра на показанията на свидетелите разпитани по инициатива на ищеца, като взе
предвид възможната заинтересованост на свидетелката Доротея Парушева, която
води дело срещу ответника, тъй като са пълни, логични и кореспондиращи по
между, а в голяма част и с показанията на свидетелите разпитани по инициатива
на ответника.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове
с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 и т. 2 от КТ в тежест на ищеца е да
установи съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на
което е заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото
правоотношение на твърдяното основание.
В тежест на ответника е да докаже, че
при спазване на трудовото законодателство /съответния ред за констатиране на
нарушение и налагането на дисциплинарното наказание/ е упражнил правото на
уволнение, и че същото е извършено от орган, който разполага с дисциплинарна
власт, както и че са налице посочените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина, обосновали наказанието.
По делото не е спорно, че между страните
е бил сключен трудов договор на 08.03.2007 г. и допълнителни споразумения от
18.05.2015 г., 23.07.2018 г. и 05.03.2019 г.,
по силата на който ищцата е назначена по трудово правоотношение в
ответното дружество на длъжността „Специалист банкиране на дребно“ във финансов
център „Варна” и че със Заповед № 233/18.12.2019 г. на изпълнителните директори
на банката същата е дисциплинарно уволнена чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ, считано от
20.12.2019 г.
Не е спорно по делото, че наказанието е
наложено от орган, разполагащ с дисциплинарна власт – заповедта е издадена от
изпълнителните директори на „И.“ АД.
От представените писмени доказателства е
видно, че е спазен преклузивният срок за налагане на дисциплинарното наказание
по чл. 194 от КТ. Първото нарушение описано в заповедта за уволнение е с дата
27.06.2019 г. Установи се, че датата на откриване на нарушението е 25.11.2019
г. От посоченото следва, че към момента на налагане на дисциплинарното
наказания – 20.12.2019 г., не е изтекъл, нито едногодишният срок от извършване
на нарушението, нито двумесечният срок от откриването му, визирани в чл. 194 от КТ.
Съобразно чл. 195 ал. 1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. С оглед възможността в дисциплинарното
производство служителят да бъде информиран за конкретните факти, по които да
може да изложи и своите писмени обяснения, са въведени строги формални
изисквания към акта, с който се налага дисциплинарното наказание. Неспазването
на предвидената от закона форма и съдържание на заповедта имат за последица
незаконосъобразност на уволнението, тъй като разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ
е императивна. В конкретния случай, съдът намира, че заповедта за дисциплинарно
наказание е подробно мотивирана, съдържаща всички факти и данни относно
нарушението и нарушителя. Доколкото не се оспорва, съдът приема, че заповедта е
надлежно връчена на ищеца. В тази връзка неоснователно в исковата молба се
твърди, че заповедта се отнася до друго лице - Доротея Парушева, тъй като
имената на ищцата са изписани множество пъти в частите, където е описан нарушителят,
нарушението, и кога е извършено, наказанието и законните текстове и очевидно се
касае за техническа грешка.
Установява се и спазване на процедурата
по чл. 193 от КТ, съответно са изискани от работодателя обяснения от работника
за нарушението, за което с процесната заповед е наложено най - тежкото
дисциплинарно наказание.
При горните изводи, са налице
предпоставките спорът да бъде разгледан по същество и съдът не може да отмени
уволнението на формално основание.
Съобразно чл. 189 ал. 1 от КТ, при
определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя.
В заповедта за уволнение е посочено, че
с посочените потвърждения ищцата е нарушила множество свои трудови задължения,
за което и е наложено дисциплинарно наказание на основанията по чл. 190 ал. 1
т. 3 (системни нарушения на трудовата дисциплина), т. 4 (злоупотреба с
доверието на работодателя) и т. 7 (други тежки нарушения на трудовата
дисциплина) от Кодекса на труда, а като други тежки нарушения на трудовата
дисциплина са посочени тези визирани в чл. 187 ал. 1 т. 3 (неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила), т. 7
(неизпълнение на законните нареждания на работодателя), т. 8 (злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието) и т. 10 (неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени
при възникването на трудовото правоотношение) от Кодекса на труда.
За да бъде извършена преценка дали са
налице посочените в заповедта основание следа да се разгледа въпросът дали е
извършено нарушение на всяко едно от изброените в заповедта трудови задължения
на ищцата.
В заповедта за уволнение са описани
четири броя действия на ищцата, които работодателят е окачествил като
нарушения, а именно в качеството си на „Специалист на дребно банкиране“ във ФЦ
„Варна“ е положила подпис за последващ (вторичен) контрол върху документи
инциирани от ***, с които са осчетоводени неоторизирани операции, които не са
наредени и разрешени от титулярите на съответните сметки, а именно на
27.06.2019 г., 23.10.2019 г. от 14,50 часа, 23.10.2019 г. от 14,52 часа и
13.11.2019 г. потвърдила в БИС *** 3 операции, съответно с реф № **********,
**********, ********** и **********, с които от сметка на различни физически
лица са прехвърлени парични суми на обща стойност от около 36000 лева по сметка
на ***при първите две операции и по сметка на ***и ***при с другите две
операции, като по този начин е допуснала да бъде извършена вътрешна измама.
Ищцата не оспорва, че в качеството си
„Специалист на дребно банкиране“ във ФЦ „Варна“ е извършвала множество потвърждения
на операции, но оспорва по този начин да е извършила нарушение на трудовите си
задължения.
В заповедта е посочено, че ищцата не е
изпълнила задължението си да разпознае, определи и докладва като съмнителни
посочените операции на база оценка на критериите по чл. 11 т. 4 и т. 7 от Правила
за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм на
„И.” АД, според които съмнителни операция е налице при „наличието на съмнение,
че основанието за превода не съответства на основната дейност, обема или
характера на дейността на лицето” или/и „по клиентска сметка внезапно започва
активно опериране с преводи без видима стопанска цел, при условие че до този
момент по сметката са се извършвали малко или никакви преводи“. По длъжностна
характеристика за ищцата съществува задължение да докладва. Видно от самите
текстове, обаче е че и двата критерия се отнасят до стопанска дейност, а
потвържденията от ищцата се отнасят до сметки на физически лица, за които по
делото липсват доказателства да са упражнявали търговска дейност. Критериите се
отнасят до търговци, тъй като работникът оценявайки ги следва да прецени дали
превода съотвества със „основната дейност, обема и характера на дейност“ на
титуляря или да оцени дали е налице необичайна активност по сметката „без
видима стопанска цел“. Дори хипотетично да бъде прието, че текстовете не касаят
само търговци, то ответникът не е ангажирал доказателства по делото, от които
съдът да прецени дали действително при конкретните операции е имало данни,
които могат да породят съмнение у работника, че преводите не съответстват на
основната дейност, обема или характера на дейността на лицето, за да може оттам
да се заключи, че работникът е нарушил задълженията си да докладва. Не са
ангажирани и доказателства, за това каква е била активността по сметките на
титулярите до момента на процесните операции, потвърдени от ищцата, за да може
да бъде направен извод дали извършените след този момент операции, потвърдени
от ищцата могат да бъдат окачествени като „внезапно започва активно опериране“,
а оттам да се заключи, че работникът не е изпълнил задължението си да докладва
независимо, че са съществували данни, за съмнителна операция.
По изложените съображения, извод за
извършено от ищцата нарушение на задълженията по чл. 11 т. 4 и 7 от Правила за
контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм на „И.”
АД не може да бъде направен.
В заповедта е посочено, че ищцата
съгласно чл. 15 ал. 1 т. 1 от Правила за контрол и предотвратяване изпирането
на пари и финансирането на тероризъм на „И.” АД е допуснала да бъде въвлечена,
като работник в банката, в изпиране на пари чрез встъпване в нерегламентирани
от нормативни актове и/или вътрешно – банкови документи взаимоотношения с
определени клиенти, извън преките им трудови задължения. Формулировката на чл.
15 ал. 1 т. 1 от Правилата е различна от посочената в заповедта, а именно
„Изпиране на пари чрез въвличане на служители на банката при встъпване в
нерегламентирани от нормативни актове и/или вътрешно – банкови документи
взаимоотношения с определени клиенти, извън преките им трудови задължения“. На
първо място от формулировката на текста е видно, че същият не се отнася до
настоящия случай. Така е, защото текста касае случаите, когато работник въвлича
в нерегламентирана дейност друг работник и по този начин те двамата заедно с клиента участват в дейност
по пране на пари. В конкретния случай няма данни ищцата да е въвлякла, когото и
да е в нерегламентирана дейност. На второ място от формулировката на текста се
вижда, същият не предвижда задължение ищцата, както е посочено в заповедта, да
не допуска да бъде въвлечен в изпирането на пари. Освен това такова задължение
би било и житейски нелогично, доколкото встъпването в нерегламентирани
отношения с клиент, при което се върши пране на пари е винаги съзнателна
дейност, а използвания в заповедта за уволнение термин „допуснала“ навежда на мисълта
за несъзнателна дейност или на евентуален умисъл, какъвто не би могло да съществува
при встъпването в нерегламентирани взаимоотношения с клиенти.
По изложените съображения, съдът приема,
че ищецът не е извършил нарушение по чл. 15 ал. 1 т. 1 от Правила за контрол и
предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм на „И.” АД, тъй
като този текст е неотносим към действията, описани като нарушение в заповедта
за уволнение.
В заповедта е посочено, че ищцата е
нарушила трудовите си задължения визирани в точки 20, 27, 28, 31, 33, 40 и 50
от длъжностната ѝ характеристика, както и визираните в чл. 61 от Вътрешни
правила на „И.” АД за предоставяне на платежни услуги, откриване и обслужване
на банкови сметки, във връзка с т. 1 и т. 1.2 от Заповед № З – 7377/29.07.2019
г., за определяне на служителите, които
следва да осъществяват вторичен контрол върху счетоводните операции.
При анализа на всички тези задължения е
видно, че същите се отнасят до задължението на ищцата да осъществява контрол
върху касовите и безкасовите операции, реквизитите и достоверността на
документооборота включен в кръга на трудовите ѝ функции, както и да
докладва на контролни органи в случаи на пропуски и нарушения. По конкретно в
заповедта е посочено, че ищцата е извършила нарушение като не е осъществила
вторичен контрол чрез сравнение на подписите и останалите реквизити на
платежния документ със спесимена на подписите и документа за самоличност на
наредителя и въведените данни и счетоводната система, при потвърждаване на
процесните четири операции. Ищцата не оспорва, че е извършвала множество
потвърждения на операции по принцип, но оспорва да е извършила дисциплинарно
нарушение, неизпълнявайки задълженията възложени ѝ с т. 1.2. от Заповед №
З – 7377/29.07.2019 г., за определяне на
служителите, които следва да осъществяват вторичен контрол върху
счетоводните операции, а именно „отговорните лица извършват втори контрол чрез
сравнение на подписите и останалите реквизити на платежния документ със
спесимена на подписите и документа за самоличност на наредителя и въведените
данни в счетоводната система, като задължително полагат втори подпис върху
платежния документ“. По делото не бяха ангажирани от страна на ответника
доказателства установяващи по категоричен и несъмнен начин, че ищцата е
потвърдила процесните четири операции визирани в заповедта за уволнение, както
и че същите изобщо са били извършени. За да е налице дисциплинарно нарушение
изразяващо се в „неосъществен втори контрол“ следва най - напред преюдициално
да се установи, че има друг работник, който е осъществил дисциплинарно
нарушение, за да може на тази база да се преценява дали ищцата е извършила
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неупражнен вторичен контрол върху
дейността на работника извършил нарушението. Няма ли извършено нарушение от
друг работник, няма и нарушение извършено от ищцата, защото задължението, за
което се твърди, че същата е нарушила се изразява в упражняването на втори
контрол върху дейността на друг работник, инициирал незаконосъобразна
счетоводна операция. Ако няма извършена такава операция или същата е
законосъобразна, по същество не съществува обект, върху които да бъде упражнен
контрол. От събраните гласни доказателства се установява единствено, че
ръководството на банката подозира и е подаден сигнал в прокуратурата, че бившата
работничка *** е извършила незаконосъобразни операции потвърдени от множество
служители, но пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства, че
същата действително е извършила тези операции и че те са незаконосъобразни, за
да може на тази база да се преценява дали ищцата е извършила вторичен контрол
върху дейността на Йорданова или не. Дори и хипотетично да бъде прието, че
процесните четири операции са извършени от *** по делото липсват доказателства
установяващи, че ищцата е потвърдила тези операции. Дори и хипотетично да бъде
прието, че ищцата е потвърдила процесните четири операции не се събраха
доказателства установяващи същата да не
е извършвала проверка на реквизитите от платежни нареждания с данните от
личните карти на лицата наредили операциите и данните в електронната система на
банката. В тази връзка по делото е представена Форма на известяване и Доклад за
извършена в клона вътрешна проверка, които обаче са частни документи и като такива
нямат обвързваща съда доказателствена сила за обстоятелствата, които
удостоверяват. Същите нямат и характера на счетоводни книги по смисъла на чл.
182 от ГПК. За установяване на нарушенията, по делото бяха ангажирани от страна
на ответника двама свидетели единият, от които е главен одитор в банката и в
качеството си на главен контрольор е участвал в самата вътрешна проверка, а
другият е изпълнителен директор на „И.“ АД. Предвид това съдът следва да цени
тези показания съобразно правилата на чл. 172 от ГПК и по конкретно с оглед
възможната заинтересованост на свидетелите от изхода на спора. В показанията си
свидетелките говорят общо за нарушенията извършени в клона, как точно би
следвало да се осъществяват операциите и имуществените вреди, които клонът е
понесъл в резултат от множеството извършени операции. По конкретно по отношение
на обстоятелствата около ищцата, свидетелката *** посочва, че по данни от лица специално
натоварени да прегледат направените по време на операциите видеозаписи, при
една от операциите ищцата е потвърдила операция по прехвърляне на парични
средства от сметка на жена, докато в банковия клон е имало единствен клиент
мъж. От посочената част от показанията не може да бъде направен извод, нито, че
потвърдената операция е една от четирите визирани в заповедта за уволнение,
нито че при извършване на това потвърждаване има извършена незаконосъобразност,
тъй като в чл. 22.1. от Вътрешни правила на „И.” АД за предоставяне на платежни
услуги, откриване и обслужване на банкови сметки е посочено, че разпореждане
със сума по сметка може да бъде извършено и от пълномощник на титуляря. Няма
представени доказателства, че посоченото потвърждаване записано с видеонаблюдение
е едно от визираните в заповедта за уволнение, както и за това, че в случая
мъжът, единствен клиент на клона не е бил пълномощник на жената, титуляр на
сметката. Съдът не кредита и показанията на свидетелката ***,
според които ищцата е извършила четири потвърждавания на неправомерни
операции на обща стойност от 40000 лева, без да извърши идентификация на
титуляря на сметката, в това число да провери спесимена му, да провери
физическото му присъствие, тъй като същите не се подкрепят от други
доказателства, а и с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Предвид всичко изложено по - горе, съдът
приема че ищцата не е извършила визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни
нарушения, поради което не са налице основанията по чл. 190 ал. 1 т. 3, 4 и 7
от КТ, във връзка с чл. 187 ал. 1 т. 3, 7, 8 и 10 от КТ.
По тези съображения, предявеният иск по
чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ следва да бъде уважен, както и съединеният с него
акцесорен иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат съдебно-деловодни разноски. В тази връзка
следва да бъде обсъдено своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Съдът
като съобрази, че делото не представлява фактическа и правна сложност
надвишаваща типичната за други дела от този вид приема възражението за
основателно. Независимо от това, обаче съдът съобрази и че по делото са
представени множество документи и вътрешни правила, чието проучване и разбиране
изисква време и труд, разпитани са четирима свидетеля свидетели, за всеки от
които се изисква нарочна подготовка, че делото е протекло в повече от едно
съдебни заседания, както и че претендирания от насрещната страна адвокатски
хонорар е равен по размер с този на процесуалния представител на ищцата.
Предвид това, възнаграждението на адвоката на ищеца не следва да бъде определен
в минималният размер предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения, съдът приема, че
претендираното възнаграждение в размер от 2000 лева, следва да бъде редуцирано
до 1000 лева, което напълно съответства на фактическата и правна сложност на
делото.
На
основание чл. 78 ал. 6 от
ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Варна
държавна такса върху двата неоценяеми иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ /за отмяна на незаконно
уволнение и възстановяване на предишната работа/ в размер на по 80 лв. за всеки един от тях.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Р.И.Г., ЕГН **********,
извършено със Заповед № 233/18.12.2019 г. на изпълнителните директори на „И.“
АД, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р.И.Г.,
ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист банкиране на
дребо“ във ФЦ Врана на „И.“ АД, на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА
„И.“
АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.И.Г., ЕГН ********** с адрес
*** сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща сторени в производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд сумата
от 160 лева /сто и шестдесет лева/, представляваща дължима държавна такса,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :