РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. гр. Хасково, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640201008 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
наказания.
Образувано е по жалба от Н. Д. К. с ЕГН**********, от гр.Х., чрез адв.В. Д. срещу
Наказателно постановление № 20 - 1253 - 001159/16.09.2020г. на Началник на Сектор „ПП"
към ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на
жалбоподателя е наложено административно наказание - „Глоба" в размер на 400 лева. В
жалбата се сочат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление. Твърди се, че е на лица погасителна давност. Поради което се
иска отмяната на атакуваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован
не се явява, явява се ад. Д.. поддържа жалбата на изнесените в нея основания и иска съдът да
отмени атакуваното НП и да присъди разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. С писмото с което е изпратена преписката моли съда при отмяна на НП и
прекомерност на разноските да намали техният размер.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като а запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 09.05.2020г., св. Т. И. П. заедно с колегата си св.Ж. К. И. били на смяна като
автопатрул при РУ-Хасково. При извършване на дейността си, около 16.05 часа, в
с.Минерални бани, на ул.“Иван Вазов“ до №16 в посока с.Сусам, спрели и извършили
проверка на жалбоподателят, който е управлявал мотопед Л. ******* с рег.№******,
собственост на П. Д. Т. от гр.Хасково. При проверката било установено, че за мотопеда няма
1
сключена застраховка „Гражданска отговорност". На жалбоподателят бил съставен АУАН
от св. Т. И. П. за констатираното нарушение, като същото било описано в АУАН и
квалифицирано като такова по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Акта бил
предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис, като той не вписал възражения.
При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите,
изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ,
наложил процесното наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от
показанията на разпитания в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Т. И. П. заедно и св.Ж. К. И., относно обстоятелствата, свързани с начина на
извършване на процесната проверка и за действията, предприети от тях като контролни
органи по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със
съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от Кодекса за застраховането, в сила от
01.01.2016 г. лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба
от 400 лв. Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно
наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към
твърдяната дата на извършването му.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията
на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на
жалбоподателят е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения. Акта е съставен при спазването на процесуалните норми и е съставен в
срока по чл.34 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице
е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка
изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието.
Според съдържанието на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съставомерното
поведение, наказуемо по този текст се изразява не в друго, а в управление на МПС от лице,
което не е собственик при осъществяване на допълнителната предпоставка, свързана с
липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите във връзка с неговото притежаване и ползване. Или в тази
хипотеза изпълнителното деяние се изразява преди всичко и най - вече в управление на
моторно превозно средство от лице, което не е собственик и при наличие на останалите
предпоставки за наказуемост, като твърдения именно за този основен признак от състава на
нарушение се съдържат в съставения АУАН. По този начин, правото на защита на
2
привлеченото към административно наказателна отговорност лице е обезпечено, доколкото
това лице е могло да узнае и да е наясно с всички с факти от състава на нарушение, което му
се вменява в отговорност, а те в случая са пълно, ясно и конкретно описани. На следващо
място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице,
изпълняващо длъжността „Началник Сектор ПП" при ОД на МВР - Хасково, при спазване
на установената форма, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Тоест липсват съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната на НП.
От материалноправна страна, обстоятелствата изложени в съставения акт за
установяване на административно нарушение и в санкционния акт се потвърждават от
анализа на приобщените по делото доказателства. По отношение на тях не се и спори, като
същите обосновават извода за допуснато административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането, както правилно деянието е квалифицирано. Жалбоподателят е
имал качеството на водач на процесното МПС и е осъществявал на посочените в процесиите
АУАН и НП дата и час правно - регламентираната дейност по управление на МПС без да са
налице изискванията на цитирания текст от Кодекса за застраховане по отношение на това
превозно средство, а именно да има сключен валиден договор за застраховка „ГО". Това
изискване обективно не е било изпълнено, поради което деянието е съставомерно по
предложения текст от закона.
Необходимо е да се отбележи, че за да приеме горното съдът изцяло кредитира
показанията на св. Т. И. П. и св.Ж. К. И., като еднопосочни, неупротиворечиви и
подкрепящи се от останалите писмени доказателства по делото. Свидетели са очевидци на
извършеното нарушение, като те лично са го констатирали при спирането и проверката
осъществена от тях на жалбоподателя. Както бе отбелязано по-горе показанията на
свидетелите се подкрепят изцяло от писмените доказателства по делото, а именно от
изисканата справка от Гаранционният фонд по отношение на наличието на застраховка ГО
за процесното МПС към датата на нарушението. Видно от последната справка такава
застраховка не е била сключена. Принципно за това и не се спори от жалбоподателя.
Застраховка ГО за процесното МПС е сключена на 11.05.2020г. Затова и съдът намира, че
жалбоподателят е извършил описаното нарушение.
Не са налице факти, които да изключат отговорността на жалбоподателя и от
субективна страна, като същият е следвало, при осъществяване на правно -
регламентираната дейност по управление на МПС, да положи по - голяма грижа и да се
увери, както в техническата му изправност, така и в наличието на необходимите документи,
дори то да не е негова собственост.
Съдът намира, че в настоящия случай не следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието "маловажен случай"
затова с оглед препращащата норма на чл. 11 от същия закон следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, посочена в чл. 93, т. 9 от НК - извършеното
административш нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им
и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. Безспорно е , че
нарушението е такова на просто, формално извършване, при което законът не изисква
вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия състав на нарушението.
3
Поради това, настъпването на вредоносни последици не е от значение за осъществяване
състава на нарушението от обективна страна. Касае се за административно нарушение, което
от обективна страна се изразява в управление на МПС, за което МПС няма сключена и
действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Ирелевантно
обстоятелство в случая според съда се явява това, че само няколко дни след датата на
нарушението и съставянето на АУАН за горното нарушение за процесното МПС е сключен
договор за задължителната застраховка "ГО". Последното според съда не разкрива по-ниска
обществена опасност на деянието или вината на дееца, които да мотивира настоящата
инстанция да приложи чл. 28 от ЗАНН. Според съда това би могло да се приеме единствено
като смекчаващо вината обстоятелство при определянето на размера на наказанието, ако то
е в определени граници.
Правилно е определени размера на наказанието глоба, до колкото той е строго
определен по размер в цитираната нарушена разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
По отношение на твърденията за настъпила погасителна давност съдът намира
следното:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнато със
съставяне на 09.05.2020г. на Акт за установяване на административно нарушение серия
GA№182281 за извършените на същата дата нарушения от ЗДвП. Съгласно възприетото с
Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за
спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК се прилагат и
за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на
горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия
на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно
чл. 130 ал.2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С
този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата,
че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат
разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Следователно за процесното административно нарушение, дори и да бе доказано, давността
следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която обаче
давностният срок е три години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията
относима към датата на деянието изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010г. Следователно, абсолютният
давностен срок за нарушението в случая е не три години, а четири години и шест месеца,
според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на
деянието, с оглед последвалите изменения на горе цитираните разпоредби от НК. Тоест,
отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение – 09.05.2020г. абсолютният
давностен срок ще може да се приеме, че е изтича на 09.11.2024г. По тези съображения
съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК за
прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане на
предвидената в закона абсолютна давност.
Не са налице и предпоставките по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, което всъщност се явява
предшестващата преценка, защото за изтичането на абсолютната давност се следи само
когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК – в
случая по т. 5 от цитираната разпоредба, както вече бе посочено. В случая след съставянето
на АУАН на датата на нарушението 09.05.2020г. е започнала да тече давността по чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК. Същата е прекъсната с факта на издаване на процесното НП на 16.09.2020г. От
последната дата до датата на връчването на НП, а именно 28.10.2022г. е изтекъл срок от две
години и малко повече от един месец. Този срок обаче е по –кратък от срока от три години
по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който следва да изтече от прекъсване на давността - издаване на
процесното НП на 16.09.2020г. Със връчването на НП на 28.10.2022г. отново имаме
прекъсване на давността съгласно разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК и започва да тече нов
тригодишен срок, естествено ако в този срок не изтече срока на абсолютната давност. Тоест
4
прилага се по-благоприятният за нарушителя срок. Или ако следва да се обобщи към
28.10.2022г. не е изтекла нито относителната нито абсолютната давност.
Твърдяната в жалбата давност по чл.82, ал.1 б.“А“ от ЗАНН в случая е неприложима,
до колкото същата се отнася до наказание което подлежи на изпълнение. Тоест
приложението на тази норма предвижда влязло в сила НП, наказанието по което подлежи на
изпълнение. Настоящият казус не е такъв, в случая имаме невлязло в сила НП.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 - 1253 - 001159/16.09.2020г. на
Началник на Сектор „ПП" към ОД на МВР Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
5