Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 16.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 16021 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от И.Д.П.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу ОД
на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от общо 1677,36лева /след допуснато изменение в размера на претенцията по
чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 03.06.2020г./, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд
за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., общо 241часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба - 07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
като сбор по периоди, както следва: 151,26лева за периода м.10 - м.12.2016г.; 123,76лева
за м.01.-м.03.2017г.; 116,88лева за
периода м.04-06.2017г.; 123,76лева
за периода м.07-09.2017г.; 129,97лева
за периода м.10-м.12.2017г.; 175,52лева
за периода м.01-м.03.2018г.; 147,64лева
за периода м.04-м.06.2018г.; 147,64лева
за периода м.07-м.09.2018г.; 74,33лева
за периода м.10-м.12.2018г; 219,44лева
за периода м.01-м.03.2019г.; 124,03лева
за периода м.04-м.06.2019г.; 143,11лева
за периода м.07-м.09.2019г.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност младши инспектор в
С-р „СПС“ при ОД на МВР - Варна в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. В този
период е работил на 24часови смени, в т.ч. за времето от 22ч. до 06ч., при
сумирано изчисляване на работното време. На основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат и
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Нормалната продължителност на
работното време е 8часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица-
чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните
служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове
подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително
възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Посочва, че за процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. В
Наредбата се сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен
труд в дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение
следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство и в
частност чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано
изчисляване на работното време регламентираща нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време установени за подневно
отчитане на работното време, т.е 1.143. Твърди, че в периода 01.10.2016г.-
30.09.2019г е положил общо 1648часа нощен труд, който преизчислен към дневен
води до извънреден труд от 1883,66часа, което изчислено на база основното
месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в
размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, като искът се оспорва по основание и
размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по
служебно правоотношение, заемайки длъжност старши полицай в група „ПОММББ“ към
„С-р „СПС“ при ОД на МВР - Варна. Потвърждава, че ищецът е работил на смени, в
т.ч. е полагал нощен труд, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г.
относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР Варна.
Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон-
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, предвид
спецификата на полаганата работа от полицейските служители в МВР. Още повече,
че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР изрично е посочено, че извън допълнителните
възнаграждения по ал.1 и по чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се
изплащат и други възнаграждения в случаи определени със закон или акт на МС.
Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че
липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този
смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ
излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо от МТСП от
29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния
и нощен труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в дневен
труд и определяне на извънреден такъв. Твърди, че положеният от ищеца нощен и
извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения.
Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
След
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата,
съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за
успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно
правоотношение с ответника, като в процесния период е
полагал труд на 24-часови смени; основанието, от което произтича вземането му и
размер на дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане на това
доказване възлага на ответника доказателствена тежест
по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти: 1/. че
между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.10.2016г.-
30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност старши полицай в група „ПОММББ“
към „С-р „СПС“ при ОД на МВР - Варна; 2./че в периода 01.10.2016г.-
30.09.2019г. ищецът е работил на 24-часови смени.
Спорният въпрос е изцяло
правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение,
предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от
специалния закон - ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,
са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи
преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е
разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г.
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. За исковия период 07.11.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва
на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр.
97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен
труд се определя със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с Наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер - с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет
за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.10.2016г.- 30.09.2019г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. №
8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните
работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен
акт се счита за отменена от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма изрично
предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/
11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и
обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни
привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните
условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се извод, че исковата
претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера
й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск
за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 241часа възлиза на сумата от 1677,36лв, което не е заплатено на ищеца.
Размерът е определен при отчитане на ползвани отпуск за временна неработоспособност
и платен годишен отпуск от ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г.
на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както следва: 151,26лева за периода м.10 - м.12.2016г.; 123,76лева за м.01.-м.03.2017г.;
116,88лева за периода м.04-06.2017г.; 123,76лева за периода м.07-09.2017г.;
129,97лева за периода м.10-м.12.2017г.; 175,52лева за периода м.01-м.03.2018г.;
147,64лева за периода м.04-м.06.2018г.; 147,64лева за периода м.07-м.09.2018г.;
74,33лева за периода м.10-м.12.2018г; 219,44лева за периода м.01-м.03.2019г.;
124,03лева за периода м.04-м.06.2019г.; 143,11лева за периода м.07-м.09.2019г.
Следователно исковата претенция е доказана и в размера, в който е заявена.
Предвид изложеното, като
съобрази ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след
преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и
изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен
размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, така както е било
поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът
е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС направените в
производството разноски за ДТ от
67,09лева и 150депозит за вещо лице, общо в размер от 217,09лева.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 250лева платено адв. възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 01.06.2020г.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ
на И.Д.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 1677,36лeва, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 241часа, получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143 за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. формирана по периоди, както следва: 151,26лева за периода м.10 - м.12.2016г.; 123,76лева за м.01.-м.03.2017г.;
116,88лева за периода м.04-06.2017г.; 123,76лева за периода м.07-09.2017г.;
129,97лева за периода м.10-м.12.2017г.; 175,52лева за периода м.01-м.03.2018г.;
147,64лева за периода м.04-м.06.2018г.; 147,64лева за периода м.07-м.09.2018г.;
74,33лева за периода м.10-м.12.2018г; 219,44лева за периода м.01-м.03.2019г.;
124,03лева за периода м.04-м.06.2019г.; 143,11лева за периода м.07-м.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 07.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 217,09лева, представляваща разноски за дължима
държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на И.Д.П., ЕГН ********** сумата от 250лева, представляваща съдебно-деловодни разноски направени в първоинстанционното производство за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: