РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Перник, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500126 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 1268/23.02.2024 г. по описа на ПОС, вх.
№ 55350/27.10.2023 г. по описа на ЧСИ С. Б., от А. М. Б., чрез адвокат, в
качеството му на присъединен взискател по изп. дело № 202175304017.
Същият обжалва извършено разпределение по чл. 460 от ГПК по изп. дело №
2021753040177 на ЧСИ С. Б., предявено в 10 часа на 26.10.2023 г. Излага
подробни съображения, като твърди, че е налице незаконосъобразност на
разпределението по чл. 460 от ГПК, изразяващо се в неправилно приложение
на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва
от тях, неправилно приложение на чл. 76 от ЗЗД и по – конкретно неясно
прилагане, както и неправилно прилагане на правилото по чл. 136, ал. 3 от ЗЗД
относно съразмерността на удовлетворяване.
Счита, че с оглед на правомощията на окръжния съд, същият следва
да се произнесе по жалбата по същество, като промени разпределението, без
да връща делото на съдебния изпълнител, като новото разпределение ще бъде
1
задължително за съдебния изпълнител по силата на чл. 278, ал. 3 от ГПК, като
съответно сумата, предмет на разпределението следва да се счита заделена до
разрешаването на спора.
А. М. Б. сочи, че вземанията му произтичат от трудово
правоотношение и същите се ползват с право на предпочително
удовлетворение в реда на чл. 136, ал.1 т. 5 от ЗЗД, като съответно следва да
бъде отчетено, че изпълнително дело № 2021753040177 на ЧСИ Б., по което е
извършена публична продан на един от възбранените недвижими имоти, е
образувано през 2021 г., като обаче изпълнителното дело, по което е взискател
жалбоподателят и е с наложенавъзбрана на продадения имот, е образувано
много по — рано, като освен взискател с вземане за трудово правоотношение,
то същият има наложена върху имота възбрана по-рано от другите кредитори.
Претендира в случай, че съдът приеме жалбата за основателна, грешно
категоризираните суми по ред 2, ред 3, ред 4 от разпределението да бъде
приобщена към неговата сума, посочена в ред 5. В случай, че жалбата бъде
отхвърлена, като неоснователна, счита, че съдът не следва да променя
служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в
жалбата.
Според жалбоподателя ЧСИ Б. не е разпределил правилно посочената,
като подлежаща на разпределение по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД - вземанията за
разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за
исковете по чл. 134 и 135 от ЗЗД - от стойността на имота, за който са
направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски - сума в
размер на 4535,47 лв.
Счита, че ЧСИ Б. не е разпределил правилно посочената, като
подлежаща на разпределение по чл. 136, ал. 1, т. 2 сума, като са приравнени на
вземания за данък и тези за такса смет, което е незаконосъобразно. С
разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД във втория ред специални
привилегии са поставени вземанията на „държавата“ за данъци върху
определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този
имот или на моторното превозно средство. Следва да се отчете, че посочената
сума от 26 007,01 лв., освен, че обхваща данък, то обхваща и такса смет, която
категорично не попада в обхвата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД.
По отношение на вземания по ред 4 от разпределението към взискател
2
– Д. Ж. Л.: Следва да бъде отчетено, че в ред 4 са посочени вземания на г-н Д.
Ж. Л. в размер на 12 558,72 лева, които са в същия ред, като на жалбоподателя,
въпреки, че неговите са в ред 5. Вземанията и на двамата взискатели са
вземания, произтичащи от трудови отношения с предимство по чл. 136, ал.1, т.
5 от ЗЗД, като обаче в разпределението не е посочено, какъв е размерът на
вземането на г-н Л. и общата привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД във
втория ред специални привилегии дали е спазена разпоредбата на чл. 136, ал.
1 ,т. 8, която предполага вземанията от един ред да се удовлетворяват
съразмерно при разпределението, предявено на 26.10.2023 г.
Жалбоподателят сочи, че неговото вземане спрямо „ЕВРОПЕЙСКИ
ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ“ е в размер на 229 748,75 лева, като с
извършеното разпределение не се удовлетворява дори 50 % от сумата.
Моли при условие, че настоящата жалба бъде уважена и съдът
законосъобразно преразпредели сумите, дължими към НАП гр. София в ред 2,
по чл. 136, ал. 1 т. 1 от ЗЗД, но и т. 6, както и към Община Перник в ред 3 по
чл. 136, ал. 1 т. 2 от ЗЗД, но и по т. 6, а не каквато е незаконосъобразната
ситуация към момента, то преди вземанията по т. 6 следва да бъдат тези на А.
М. Б. и на г-н Л. по т. 5, но ако г-н Л. не е обжалвал настоящото
разпределение, то при наличие на сума подлежаща на разпределение по т. 5
/тъй като вземането на жалбоподателя няма да е заплатено изцяло/, то не
следва размерът на другия взискател по т. 5/ този, който не е обжалвал
разпределението/ да се увеличава, а единствено неговото.
След отстраняване на нередовностите на депозираната жалба ЧСИ С.
Б. е изпратил същата за становище в срок на заинтересованите страни. Не са
постъпили становища от същите.
Съдебният изпълнител е представил мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Излага, че при него е образувано изп. дело № 2021753040177/2021 год. със
страни НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ - град София срещу
„Европейски политехнически университет“ - гр. Перник. Делото е образувано
на 14.01.2021 г. на основание изпълнителен лист от 19.11.2020 г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение от 19.11.2020 г., по ч.
гр. д. № 06142 по описа за 2020 г. на РС - Перник. В хода на изпълнителото
производство по молба на взискателя НАП е изпратена покана за доброволно
изпълнение, наложени са запори на дружеството длъжник върху открити от
3
него банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК“ АД и
„Уникредит Булбанк“ АД. Поканата за доброволно изпълнение е връчена
лично на 15.02.2021 г. на Е.В. - служител на дружеството длъжник, като в
законоустановения 14 - дневен срок за доброволно изпълнение, същото не е
изпълнено и е насрочена дата за принудително изпълнение опис на
недвижими имоти, собственост на длъжника. На 21.03.2021 г. е извършен
опис на недвижимите имоти собственост на длъжника - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55871.508.554.1.19 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18- 91/13.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващ четвърти етаж в
монолитна пететажна административна сграда с адрес на имота: ***, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55871.508.554, с предназначение на самостоятелния обект: За
офис на едно ниво с площ от 216 кв.м, заедно с прилежащите мазета, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55871.508.554.1.12,
под обекта: 55871.508.554.1.18, над обекта 55871.508.554.1.20 и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55871.508.554.1.17 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 91/13.10.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, представляващ втори етаж в монолитна
пететажна административна сграда с адрес на имота: ***, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55871.508.554, с предназначение на самостоятелния обект: За
офис на едно ниво с площ от 216 кв.м, заедно с прилежащите мазета, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55871.508.554.1.6,
под обекта: 55871.508.554.1.16, над обекта 44871.508.554.1.18., като след
извършването му подписи върху протокола за опис са положили ЧСИ С. Б.,
вещото лице Д. Д., В.К. - свидетел и служител на дружеството длъжник, който
е отказал да подпише протокола. На 30.06.2021 г. изготвената експертна
оценка за определяне на справедлива пазарна стойност на недвижимо
имущество е предявена на страните, като нито взискателят, нито длъжникът
присъстват на същата - това обстоятелство е отбелязано в протокола за
предявяването й. С оглед удоволетворяване на кредитора по изп. дело НАП в
хода на производството при спазването на чл. 487 от ГПК във вр, с чл, 494 от
ГПК неколкократно са насрочвани публични продажби на възбранените и
описани недвижими имоти, като на последната насрочена такава в периода
4
02.11.2022 г. - 02.12.2022 г. с протокол на ЧСИ С. Б. от 05.12.2022 г. за купувач
е обявен Н.К. от ***, като имотът му е възложен за сумата от 150 000 лева с
влязло в сила постановление за възлагане. В хода на изпълнителното
производство е изготвено разпределение на постъпилите от проведената
публична продан суми, като след надлежното уведомяване на страните по изп.
Дело, в този смисъл взискателят, присъединените взискатели и длъжникът,
съшото е насрочено за предявяване на 26.10.2023 г. Разпределението е
предявено на страните като върху него са положили подписите си
присъстващите лица - за ОБЩИНА ПЕРНИК - МДТ - Т. С., присъединен
взискател с удостоверение издадено от ЧСИ А. В. - адв. Ю. Д., присъединен
взискател с удостоверение от ЧСИ А. В. - Д. Ж. Л., А.Ч. - пълномощник на
длъжника и адв. С. Т. - пълномощник на присъединения взискател с
удостоверение, издадено от ЧСИ А. В. - А. М. Б..
В законоустановеният 3 - дневен срок за обжалване на същото на
27.10.2023 г. с вх.№ 55350 в кантората на ЧСИ С. Б. е постъпила жалба от адв.
С. Т. - пълномощник на присъединения взискател с издадено по реда на чл.
456 от ГПК удостоверение от ЧСИ А. В.,като в същата се твърди, че
разпределението е неправилно, а също се твърди, че постъпилите суми от
осребряването на имот с идентификатор 55871.508.554.1.19, представляващ
четвърти етаж в монолитна пететажна административна сграда с адрес на
имота: ***, с предназначение на самостоятелния обект: За офис на едно ниво с
площ от 216 кв.м,в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, са
неправилно разпределени, като не са спазени императивно изброените в чл.
136 от ЗЗД норми. С резолюция на ЧСИ С. Б. от 27.10.2023 г., жалбата е
оставена без движение до отстраняване на нередностите, а именно внасяне на
съответните обикновени такси по сметка на ЧСИ С. Б., ДТ по сметка на ПОС,
и предоставяне на необходимия брой копия от жалбата за насрещните страни.
След отстраняването на нередностите на осн. чл. 436 от ГПК на същата е
даден ход. като преписи са изпратени до взискателя, присъединените
взискатели и длъжника. В законоустановения 3 - дневен срок от датата на
получаване на препис от жалбата, възражения не са подадени от нито една от
страните в производството.
По изложените в жалбата мотиви ЧСИ Б. дава следните обяснения: А.
М. Б. е присъединен кредитор на осн. чл. 456 ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 457 от
ГПК, като същият разполага със същите права, с които разполага
5
първоначалният взискател по изп. дело, а именно НАП. В хода на
производството всички действия по принудителното изпълнение са били
предприемани въз основа на молби, подавани от първоначалния взискател,
като той е проявил самоинициативата за принудителното събиране на
вземането си, чрез законоустановените изпълнителни способи, изброени в
ГПК. С оглед на присъединяването на А. М. Б. с удостоверение, издадено по
реда на чл. 456, ал. 2 от ГПК е видно, че присъединеният взискател е имал
изпълнително дело № 20188130400946 по описа на ЧСИ А. В., като в полза на
кредитора А. М. Б. е вписана възбрана върху процесните недвижими имоти,
собственост на длъжника по изпълнителното дело „Европейски
политехнически университет" - гр.Перник. Според съдебния изпълнител, щом
процесните недвижими имоти не са били изнасяни на публична продан от
ЧСИ А. В. е налице същинска липса на интерес предвид т.н. „състезателно
начало“ макар изп.дело при ЧСИ С. Б. да е образувано години по-късно. В
настоящата теза следва окръжният съд да приеме, че сумите от
Разпределението по т.2 следва да се тълкуват като направени за разноски по
обезпечаване на вземането и принудителното изпълнение във връзка с
реализираните изпълнителни способи, като следва да се има предвид, че са
във връзка с молби, подавани от първоначалния кредитор НАП, и във връзка
тези молби са предприемани всички изброени и поискани в същите молби
изпълнителни способи, което води до заключението, че сумите посочени в т. 2
от Разпределението следва да останат същите и следва да останат присъдени в
полза на първоначалния кредитор - НАП.
Относно твърденията на жалбоподателя във връзка с т. 3 от
разпределението и в частност, че сумата е разпределена неправилно и
незаконосъобразно и че същата не се следва на Община Перник - МДТ,
поради факта, че задължението на длъжника по изп. дело представлява Такса
битови отпадъци и Данък недвижими имоти и съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 от
ЗЗД втори ред са поставени вземания на държавата за данъци върху недв.
имот, дава следните обяснения: ЧСИ изготвя разпределението на осребреното
имущество на длъжника, при спазване на разпоредбите на чл. 136 от ЗЗД,
където е посочено – „вземания на държавата за данъци върху определен
имот“. В спазване на императивната норма на чл 136 от ЗЗД и във връзка с
получен отговор от Община Перник отдел МДТ с вх.№ 25280/07.06.2023г. е
видно, че дьлжимите към Обшина Перник суми са в общ размер на 26 007,01
6
лв.. Воден от горното и в изпълнение на чл. 136 ал. 2 от ЗЗД на Община
Перник е разпределена сумата в размер на 26 007,01 лв.
С оглед на изложените обстоятелства счита подадената жалба от А. М.
Б., чрез пълномощник, за неоснователна.
Към в. гр. д. № 126/2024 г. по описа на ОС – Перник в хода на
производството е присъединено в. гр. д. № 437/2024 г. по описа на ОС –
Перник, образувано по жалба на Ю. П. Д., която е администрирана на по –
късен етап от ЧСИ С. Б.. Жалбоподателят сочи, че се явява присъединен по
право взискател на основание чл. 459 от ГПК, като кредитор не на длъжника
по изпълнителното дело „Европейски политехнически университет“, а на друг
длъжник - „Стримона шипинг“ АД (с предишно име „Струма Автотранспорт“
АД), предходен собственик на продадения сега за задължения на „Европейски
политехнически университет“ имот, като неговият длъжник се е разпоредил
със същия имот след наложената върху него ползваща жалбоподателя
възбрана. Според Ю. П. Д. по изп. д. № 20147510400147 по описа на ЧСИ Е.Д.
с рег. № *** в регистъра на КЧСИ, образувано против длъжника „Струма
Автотранспорт“ АД, по което той е взискател, на 11.09.2014 г. е наложена
възбрана върху имотите на този длъжник - 55871.508.554.1.17 и
55871.508.554.1.19 по КККР на гр. Перник, ведно с принадлежащите им
мазета и съответните им идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, находящи се в монолитна пететажна административна
сграда със застроена площ от 216 кв.м. в *** Сочи, че след налагането на
възбраните на 11.09.2014 г., длъжникът „Струма Автотранспорт“ АД се е
разпоредил на 03.05.2016 г. с тези възбранени вече имоти в полза на трето
лице - Европейски политехнически университет - Перник. Счита, че на това
основание при предприемане на принудително изпълнение върху
възбранените имоти, от който и да е съдебен изпълнител, единият от които
имоти е сега продаденият от ЧСИ С. Б. по изп. д. № 177/2021 г., следва да се
съобрази с възбраната, обезпечаваща неговите вземания към „Стримона
шипинг“ АД, като при извършване на продажба по отношение на него се
счита, че се продава имот на посочения негов длъжник, а не имот на друго
лице, тъй като по отношение на него имота принадлежи на моят длъжник.
Затова и съдебният изпълнител е длъжен първо да удовлетвори неговите
вземания - които са не към длъжника по изпълнителното дело „Европейски
7
политехнически университет“, а към длъжник „Стримона шипинг“ АД и по
отношение на него този имот се счита за собственост на това дружество. Или
ако е имало и други лица, ползващи се от наложена възбрана за обезпечаване
на техни вземания към „Стримона шипинг“ АД, то тогава да извърши
разпределение първо между тях, и едва след това и след удовлетворяването на
тези присъединени по право кредитори да премине към разпределение на
остатъка между кредиторите на длъжника „Европейски политехнически
университет“.
По изложените в жалбата мотиви ЧСИ Б. дава следните обяснения:
Ю. П. Д. се явява присъединен взискател на основание чл. 456 от ГПК.
Същият се явява хирографарен кредитор, а не привилегирован, затова в
обжалваното разпределение не е включен, поради изчерпване на сумата преди
неговия ред.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбите, изложеното в
становищата на взискателите и мотивите на ЧСИ, както и материалите в
приложеното изпълнително дело, намира от фактическа и правна страна
следното:
Жалбите на А. М. Б. и Ю. П. Д. се явяват процесуално допустими,
като подадени от правно легитимирано лице в срока за това, срещу акт,
подлежащ на обжалване по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.
Видно от материалите по приложеното изпълнително дело, същото е
било образувано по молба на взискателя НАП, въз основа на изпълнителен
лист от 19.11.2020 г., издаден по ч. гр. д. № 6142/2020 г. по описа на РС –
Перник срещу длъжника „Европейски политехнически университет“ –
Перник, ЕИК *********, за парично вземане по Акт № *** за главница в
размер на 74 386,75 лв., ведно със законната лихва от 14.10.2020 г., законна
лихва за периода от 07.03.2016 г. до 14.10.2020 г. в размер на 34 757,54 лв.; за
парично вземане по Акт № *** за главница в размер на 41 741,05 лв., ведно
със законната лихва от 14.10.2020 г., законна лихва за периода от 05.12.2015 г.
до 29.08.2017 г. в размер на 7 342,20 лв., законна лихва за периода от
29.08.2017 г. до 14.10.2020 г. в размер на 13 241,19 лв.; за разноски в размер на
3 429,37 лв. – държавна такса по чл. 12, т. 2 от Тарифата за ДТССГПК и 150,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно Удостоверение, издадено от ЧСИ А. В. на А. М. Б., изп. дело
8
№ 20188130400946 по описа за 2018 г., с длъжник Европейски
политехнически университет и взискател А. М. Б., е образувано по
изпълнителен лист от 11.07.2018 г., издаден по ч. гр. дело 2624/2017 г. по
описа на ВКС за сумите, както следва: 108 000 лева - обезщетение за
прекратяване на трудов договор на основание чл. 327, ал. 1 от КТ, законна
лихва ог 16.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, 16 400 лева -
разноски и 7000 лева - адвокатски хонорар и по изпълнителен лист от
14.05.2021 г„ издаден по ч. гр. дело 377/2020 г. по описа на ПОС за сумите
както следва: 8 040 - съдебни разноски пред PC Перник, 4000 лева - съдебни
разноски пред PC Перник и 1000 лева адвокатски хонорар.
С молба от 10.06.2020 г. е образувано изп. дело №
20207510400178/2020 г. по описа на ЧСИ Е.Д. по искане от Д. Ж. Л. против
Европейски политехнически университет. Приложен е изпълнителен лист от
11.03.2020 г., издаден по ч. гр. дело 03720/2019 г. по описа на ПРС, по който
Европейски политехнически университет е осъден да заплати на Д. Ж. Л.
сумата 6 089 лева, неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение за
периода месец април 2017 г. до м. 02.2019 г., сумата 2 564,30 лева обезщетение
по чл. 221, ал. 1 от КТ, изчислено в размер на брутното трудово
възнаграждение за един месец, ведно със законната лихва върху посочените
по-горе главници, считано от датата на предявяване на иска 13.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите, както и 80 лева разноски по делото.
С протокол от 20.12.2022 г. изп. дело № 20207510400178/2020 г. е
прекратено от ЧСИ Е.Д. и е образувано изп. дело № 20227530402477/2022 г.
по описа на ЧСИ С. Б..
С Постановление от 18.05.2022 г. ЧСИ С. Б. на основание чл. 456 от
ГПК е присъединил Ю. П. Д., в качеството на взискател, по изп. д. №
2021753040177/2021 г.. въз основа на издадено Удостоверение от ЧСИ Р.А.,
peг. № ***. Съгласно Удостоверение от 04.07.2023 г. на ЧСИ Р.А., въз основа
на изпълнителен лист от 22.01.2016 г. на PC Шумен, е образувано
изпълнително дело № 20178480400154 с взискател Ю. П. Д. и длъжник
„Струма Автотранспорт” АД, с ново наименование „Стримона Шилинг”АД;
въз основа на изпълнителен лист от 21.05.2014 г. на PC Шумен, е образувано
изпълнително дело № 20198480400855, с взискател Ю. П. Д. и длъжник
„Струма Автотранспорт” АД, с ново наименование „Стримона Шипинг”АД;
9
въз основа на изпълнителен лист от 14.03.2014г. на PC Шумен, е образувано
изпълнително дело № 20198480400988, с взискател Ю. П. Д. и длъжник
„Струма Автотранспорт“ АД, с ново наименование „Стримона Шипинг”АД.
Вземанията на Ю. П. Д. по трите изпълнителни листи представляват
вземания за адвокатски възнаграждения, ведно със законни лихви и разноски.
Удостоверението от ЧСИ Р.А. е издадено да послужи пред ЧСИ С. Б. във
връзка с вписана възбрана върху недвижими имоти: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55871.508.554.1.17 и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.508.554.19.
С постановления на ЧСИ са присъединени редица взискатели, между
които са и жалбоподателите А. М. Б., който е бил взискател по изп. дело №
20207510400178/2020 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и Ю. П. Д., който е бил
взискател по предходно образувано изп. дело № 20157510400108/2015 г. пред
ЧСИ Е.Д., присъединено съответно към изп. дело № 20147510400147/2014 г.
по описа на ЧСИ Е.Д.. А. М. Б. има вземания за трудови възнаграждения към
„Европейски политехнически университет“, а Ю. П. Д. – вземания за
присъдено адвокатско възнаграждение срещу „Струма автотранспорт“ АД,
ЕИК *********. От приложените по изп. дело документи не става ясно какво
е основанието за присъединяване на Ю. П. Д. по изп. дело № № 202175304017
по описа на ЧСИ С. Б.. Твърденията на жалбоподателя Д., че това е
продажбата на възбранен имот не са подкрепени в писмени доказателства.
Приложените данни за възбранения недвижим имот са след 2015 г., както и
посоченото по – горе удостоверение е издадено по изп. дела, образувани след
продажбата на недвижимия имот.
Съгласно Удостоверение изх. № 23/МСИ 623.1 от 02.06.2023 г.,
издадено от Община Перник за недвижим имот, собственост на Европейски
политехнически университет, а именно самостоятелен обект в сграда в ***, с
ид. № 55871.508.554.1.19 по КККР на гр. Перник, размерът на задълженията е
26 007,01 лева, както следва: Данък върху недвижимите имоти – 3297,14 лева,
лихва 764,64 лева, такса битови отпадъци 18 165,25 лева, лихва 3 779,98 лева.
В периода 02.11.2022 г. – 02.12.2022 г. е проведена публична продан
на собствения на длъжниците възбранен имот – ид. № 55871.508.554.1.19 по
КККР на гр. Перник, като с протокол е обявен купувач на имота срещу цена от
150 000,00 лв.
10
В Протокол за предявяване на разпределение от 05.09.2023 г. е
вписано извършеното разпределение на постъпилата от проданта сума в
размер на 150 000,00 лв., като са посочени подлежащи на удовлетворяване от
стойността на имота вземанията, както следва и при следната
последователност: в т. 1 – разноски в хода на принудителното изпълнение на
основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, като са посочени следни такива: 1 460,88 лв.
- обикн. такси по ТТРЗЧСИ, съгласно приложение към Разпределение, 375,10
лв. - обикн. такси по ТТРЗЧСИ, съгласно приложение към Разпределение и 7
464,00 лв. – пропорц. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съгласно приложение към
Разпределение, 4 535,47 лв. - сторени разноски от взискателя НАП по изп. д.
177/2021 г.; в т. 2 са вписани вземанията на община Перник за данъци върху
имота на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД – в общ размер на 26 007,01 лв. В т.
5 са вписани вземания на Д. Ж. Л. – взискател по изп. дело № 20227530402477
в размер на 12 558,72 лв. и на А. М. Б. – в размер на 97 592,82 лв. – при
частично погасяване за всяко от тях.
Съдът приема, че разпределението е акт на съдебния изпълнител, с
който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично
изплащане на всяко едно от тях. Жалбата срещу разпределението може да се
основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител
относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и
съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в
принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод
извършено разпределение.
При постъпила жалба срещу разпределението съдът трябва да
извърши проверка досежно спазването на правилата за разпределение на
постъпилите суми, недостатъчни за удовлетворяване на всички взискатели,
установени в ЗЗД и ГПК. Редът на привилегиите е установен от чл. 136, ал. 1 и
ал. 3 от ЗЗД. Най-напред се удовлетворяват кредиторите с особена
привилегия, в определената от закона поредност - т. 1 – т. 4 на ал. 1 на чл. 136
от ЗЗД, след това се удовлетворяват кредиторите с обща привилегия в
посочената от т. 5 и 6 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД последователност, а накрая
хирографарните кредитори. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД,
ползват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са
11
изброени, следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от
стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползуват от тези разноски; 2. /Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от
01.01.2000 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр.
96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г. / вземанията на държавата за данъци върху
определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този
имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от
концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори; 3.
вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените
или ипотекирани имоти; 4. вземанията, заради които се упражнява право на
задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича
от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се
удовлетворява преди вземанията по т. 3; 5. вземанията на работници и
служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка; 6.
вземанията на държавата, освен тия за глоби.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите
вземания по съразмерност. От това следва, че разпределението предпоставя
няколко взискатели по същото изпълнителното производство и
недостатъчност на сумата, постъпила от изпълнението, за цялостното
удовлетворяване на всички взискатели /решение № 74 от 23.06.2021 г.,
постановено по гр. дело № 4150/20 г., по описа на Г. К., ІV г. о. на ВКС/.
В процесния случай очевидно се касае до извършено на основание чл.
460 от ГПК и обжалвано разпределение преди внасяне на продажната цена от
недвижим имот изнесен на публична продан. Очевидно в процесния случай
сумата от 150 000,00 лв., за която е продаден недвижимия имот на публична
продан, проведена в производството по изпълнителното дело е недостатъчна
за удовлетворяване на всички взискатели, поради което съдебният изпълнител
правилно е извършил разпределение по реда на чл. 460 от ГПК. От друга
страна, с оглед характера на обжалваното разпределение и допустимите
доводи, на които може да сe основава оспорването на същото, настоящият
12
въззивен състав намира, че разпределението е незаконосъобразно извършено
и доводите на жалбоподателя А. М. Б. за неправилност на същото са частично
основателни.
По отношение изложените доводи в жалбата на Ю. П. Д., същите не са
подкрепени с доказателства по изложените твърдения и се явяват изцяло
неоснователни.
В разпределението участват взискателите, предявили вземанията си в
рамките на съответното изпълнително дело, преди изготвяне на
разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор, който се е
снабдил с изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело или се
е присъединил впоследствие по реда на чл. 456 от ГПК. Взискател е и този
кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право - чл. 458 и чл.
459 ГПК. Разпределението се извършва между взискателите по реда на
привилегиите по чл. 136 от ЗЗД и особените закони. От сумата, подлежаща за
разпределение, се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на
привилегиите и ако остане свободна сума от нея се удовлетворява следващото
по реда на привилегиите и така до изчерпване на сумата. При няколко
вземания от един и същи ред, общият размер, на които надхвърля оставащата
за този ред сума за разпределение, се удовлетворяват съразмерно, т. е.
пропорционално на размера на вземанията.
Разноските по принудителното изпълнение, включително таксата по
чл. 26 ТТЗЧСИ са привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Според
възприетото тълкуване в мотивите на ТР № 2/2013 г. по тълк. дело № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, т. 6 не всички разноски по изпълнителното дело се ползват с
право на предпочитателно удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. В
първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски
на първоначалния взискател по осъществяване на изпълнителния способ
/такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по
изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта,
разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или
изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното
за събиране вземане и др. /. Не се ползват с право на предпочително
удовлетворение: присъдените разноски по осъдителен иск на взискателя
срещу длъжника, разноските в заповедното производство, както и разноските
13
по издаването на изпълнителния лист. Те се прихващат от сумата, която се
полага на взискателя по разпределението в удовлетворение на неговото
вземане съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Тоест посочената сума в размер на 3 429,37
– държавна такса за издаване на изп. лист от 19.11.2020 г. не следва да се
разпределя като привилегировано вземане по т. 1 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД в
конкретния казус.
В настоящия случай при извършеното разпределение в първи ред по
чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са включени суми за разноски в полза на частния
съдебен изпълнител, а именно: дължими, но неплатени авансово такси по ТТР
към ЗЧСИ, както и разноски дължими на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ в общ
размер на 9 299,98 лв. Включването на процесните суми в привилегированите
вземания в първи ред - по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е правилно. Вземанията на
държавата, респективно на частния съдебен изпълнител към длъжника по
принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от
взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията
по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за
осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена
подлежащата на разпределение сума. С т. 3 на Тълкувателно решение №
2/2021 г. от 22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС прие, че
вземанията на държавата, респективно на частния съдебен изпълнител към
длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени от
взискателя такси /авансови, субсидиарни и пропорционални/ по
изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1
ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на
конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на
разпределение сума. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато
делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Съгласно чл.
79, ал. 2 от ГПК когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя,
те се събират от длъжника. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ
такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия,
а съгласно т. 34 от ТТРЗЧСИ таксите и разноските по изпълнителното дело се
плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. При систематичното
14
тълкуване на гореописаните разпоредби се налага извода, че съдебният
изпълнител придобива качеството кредитор спрямо длъжника по
изпълнителното производство по отношение на частното си вземане за
възнаграждение за положен труд, когато таксите по изпълнението не са
внесени от взискателя или когато таксата се събира директно от осребреното
имущество, какъвто е и процесния случай. По характера си това е особен
извъндоговорен източник на облигационни отношения, който възниква при
настъпване на определени юридически факти: в случая извършване на
публична продан на недвижим имот, за осъществяването на който способ са
сторени разноски и се дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ /т. нар. "такса за успех"/,
която не се внася авансово, а се събира от длъжника след като имуществото му
бъде осребрено и разпределено.
Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е част от разноските по изпълнението.
Същите представляват цената на предоставената от ЧСИ услуга, без която
предоставена услуга сумата не би била събрана. По тази причина тя е пряко
относима към реализирането на способа, от който е събрана сумата, тъй като
без предприетите от ЧСИ или наетите от него служители /чийто труд не е
безвъзмезден/ изпълнителни действия тя не би била събрана. Ето защо
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ също се ползва с привилегията
по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. След като разпределението на постъпили суми е
окончателно действие по всеки отделен изпълнителен способ, без който не
може да настъпи удовлетворяване на взискателите в производството, се налага
извод, че то е част от конкретния изпълнителен способ и поради това
разноските по разпределение на постъпили суми от публичната продан, в това
число и дължимите на ЧСИ такси, представляват разноски по принудителното
изпълнение, от които се ползват останалите взискатели и каквито се ползват с
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съгласно цитираното тълкувателно
решение. Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва и да се вземе предвид
обстоятелството, че тя се дължи от взискателя, но не се внася авансово от него
съгласно чл. 29 ТТРЗЧСИ, тъй като размерът й зависи от размера на събраната
сума - т. 26, заб. 1 ТТРЗЧСИ. Ако таксата не е внесена от взискателя, то
същата следва да се събере от ЧСИ директно от длъжника, по аргумент от чл.
79, ал. 2 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя становище, че в
привилегированите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД не се включват суми
15
за такса "битови отпадъци" по следните съображения: Според чл. 136, ал. 1, т.
2 ЗЗД /Изм. ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., доп. - ДВ, бр. 36 от
2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018
г. / в този ред се включват вземанията на държавата за данъци върху определен
имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на
моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни
възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори. Разпоредбата
ясно сочи, че от този ред са само два вида публични вземания - за данъци
върху определен имот и за данъци върху МПС. Доколкото понастоящем
същите са местни данъци, то очевидно, че кредиторът по тях не е държавата
/както е посочено/, а съответната община. Всички други публични държавни
или общински вземания, освен тези за глоби, са с привилегията по чл. 136, ал.
1, т. 6 ЗЗД. В реда по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД не влизат никакви такси -
държавни или местни, дори и те да са свързани с недвижим имот. По тази
причина с тази привилегия не се ползва местната такса за битови отпадъци.
При това таксата битови отпадъци /ТБ0 се дължи за услуга, несвързана с
имота, а с дейността на лицата, които го стопанисват, като само начинът й на
изчисляване все още се свързва с даден имот чрез данъчната му оценка.
Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД са не всички публични вземания, а само
посочените в тази норма, която не подлежи на разширително тълкуване. В
този смисъл този ред на привилегии не обхваща никакви такси, дори и
свързани с недвижимия имот, въпреки че държавни и общински такси,
установени по основание със закон, представляват публични взeмания
съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Вземането на общината за такси за
битови отпадъци, макар и определено в нормата на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК
като публично общинско вземане, е различно от това за данъци. Данъкът е
публично държавно вземане, установено от закона, срещу което държавата
/съответно общината при дължим местен данък/ не дължи насрещна
престация. Докато таксата за битови отпадъци е заплащане за извършена от
съответната община услуга по извозване на битовите отпадъци.
Видно от изложеното в жалбата, претендира се увеличаване на
сумите, посочени като подлежащи на удовлетворяване въз основа на
разпределението съответно на общия размер на сумата, за която се счита, че са
начислени в по-голям размер таксите и разноските по изпълнението и
публичните задължения, която е отнесена съразмерно към остатъка на
16
непогасени вземания на взискателите. Съгласно т. 1 на ТР № 2/2021 г. на
ОСГТК на ВКС при проверка по реда на чл. 463 от ГПК на
законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от
оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото
това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали
в обжалваното разпределение са включени присъединените по право
взискатели.
По делото са изготвени заключения от вещото лице във връзка с
промяна на сумите по редове при наличие на начислени суми в различен от
дължимия размер, които съдът приема за обективно изготвени.
С оглед изложеното, следва да се извърши промяна в първи и втори
ред, ползващи се с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗД, а промяната
на разпределението в тези два реда налага промяна на разпределението и в
следващия пети ред. В този смисъл, сумата, постъпила от публичната продан в
размер на 150 000,00 лв. следва да бъде разпределена по следния начин:
I. Първи ред, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, се променя ,
както следва:
1. Вземания на ЧСИ С. Б. по изпълнителното дело, а именно: сума в
общ размер на 9 299,98 лв., от които 1 460,88 лв. - обикн. такси по ТТРЗЧСИ,
съгласно приложение към Разпределение, 375,10 лв. - обикн. такси по
ТТРЗЧСИ, съгласно приложение към Разпределение и 7 464,00 лв. – пропорц.
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съгласно приложение към Разпределение.
2. Вземания на НАП по изпълнителното дело, а именно: сума в общ
размер на 1 106,10 лв.
II. Във втори ред, за удовлетворяване на вземанията с привилегия по
чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, в полза на община Перник следва да бъде
разпределена сума в размер на 4 061,78 лв., представляваща данък "недвижим
имот"
III. В следващ ред са поставени вземанията на А. М. Б. и Д. Ж. Л. по
чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД, както следва:
1. За Д. Ж. Л.: сума в размер на 6 029,33 лв., следва да бъде отнесена за
погасяване на съответната част от вземане в общ размер на 13 358,02 лв.
2. За А. М. Б.: сума в размер на 129 496,81 лв., следва да бъде отнесена
17
за погасяване на съответната част от вземане в общ размер на 230 683,24 лв.;
По изложените съображения подадената жалба на А. М. Б. е
основателна и следва да се уважи, като се извърши ново разпределение на
постъпилите по изпълнителното дело суми от проведената публична продан
на процесните имоти.
Както съдът посочи по – горе жалбоподателят Ю. П. Д. не следва да
бъде включен в настоящото разпределение, тъй като по изпълнителното дело
липсват доказатества за наложена действаща към датата на публичната продан
предходна възбрана по образуваното по вземания на молителя дело срещъ
предишния собственик на имота. Няма такива данни и от приложена от ЧСИ
С. Б. справка от Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. Перник
по партидата на продадения недвижим имот. Поради което депозираната от
него жалба срещу разпределението по изп. дело по изп. дело №
2021753040177 на ЧСИ С. Б. следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Окръжен съд - Перник,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпределение, предявено на 26.10.2023 г., извършено по
изп. дело № 2021753040177 по описа на частен съдебен изпълнител С. Б. с рег.
№ *** по описа на КЧСИ, с район на действие ОС - Перник, на сумата от
150 000,00 лева, получена от публичната продан на следния недвижим имот:
имот с ид. № 55871.508.554.1.19 по КККР на гр. Перник, и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
I. Първи ред, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, както следва:
1. Вземания на ЧСИ С. Б. по изпълнителното дело, а именно: сума в
общ размер на 9 299,98 лв., от които 1 460,88 лв. - обикн. такси по ТТРЗЧСИ,
съгласно приложение към Разпределение, 375,10 лв. - обикн. такси по
ТТРЗЧСИ, съгласно приложение към Разпределение и 7 464,00 лв. – пропорц.
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съгласно приложение към Разпределение.
2. Вземания на НАП по изпълнителното дело, а именно: сума в общ
размер на 1 106,10 лв.
II. Втори ред, за удовлетворяване на вземанията с привилегия по чл.
18
136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, в полза на община Перник следва да бъде разпределена
сума в размер на 4 061,78 лв., представляваща данък "недвижим имот" за имот
с ид. № 55871.508.554.1.19 по КККР на гр. Перник.
III. В следващ ред са поставени вземанията на А. М. Б. и Д. Ж. Л. по
чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД, както следва:
1. За Д. Ж. Л.: сума в размер на 6 029,33 лв., следва да бъде отнесена за
погасяване на съответната част от вземане в общ размер на 13 358,02 лв.
2. За А. М. Б.: сума в размер на 129 496,81 лв., следва да бъде отнесена
за погасяване на съответната част от вземане в общ размер на 230 683,24 лв.;
Оставя без уважение жалбата на Ю. П. Д. срещу разпределението по
изп. дело по изп. дело № 2021753040177 на ЧСИ С. Б., предявено на
26.10.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19