Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесети януари две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Йоана
Робова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 1460 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр.
чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92 ал. 1 ЗЗД, и съединени с тях в условията на
евентуалност, обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 92 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
на ***. е сключил с ответника договор за студентски кредит № ***, по силата на
който му отпуснал кредит в размер на 950 лв. с цел заплащане на един брой такса
за обучение. Сочи, че крайният срок за издължаване на кредита е 05.10.2019г.,
както и че е предвиден гратисен период от 21 месеца, изтичащ на 05.10.2018г., в
който кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва. Ищецът твърди,
че връщането на кредита е следвало да се извърши на 12 месечни анюитетни
вноски, дължими на пето число от месеца в периода 05.11.2018г. – 05.10.2019г.
Уточнява, че по време на гратисния период върху усвоената част от кредита се
начислява лихва, която се капитализира на годишна база /чл. 4.4. от договора/.
Твърди, че за ползването на кредита ответникът се е задължил да заплаща
фиксирана годишна лихва в размер на 6, 50 %, а при забава в плащането – лихва
за забава съгласно уговорения в чл. 3.2. от договора размер. Ищецът сочи, че в
периода 05.11.2018г. – 05.03.2019г. ответникът не е заплатил на падежа
дължимите месечни вноски, поради което е обявил кредита за предсрочно изискуем,
с оглед неплащането на три последователни вноски /чл. 6.2. от договора/.
Твърди, че уведомил длъжника за волята си да направи кредита предсрочно
изискуем с писмо от 08.02.2019г., което е достигнало до адреса му, поради което
се счита за получено от него, на основание чл. 9.3. от договора. Ищецът
уточнява, че към датата на предсрочната изискуемост задълженията на ответника
по договора за кредит възлизат на сумата от 344, 50 лв. – редовно падежирала
главница по вноските за периода от 05.11.2018г. до 05.03.2019г., на сумата от
711, 72 лв. – предсрочно изискуема главница, на сумата от 23, 96 лв. –
изискуема редовна /възнаградителна/ лихва за периода 05.10.2018г. –
04.03.2019г. и на сумата от 11, 10 лв. – изискуема наказателна лихва за периода
05.11.2018г. – 18.03.2019г. Ищецът твърди, че за тези си вземания се е снабдил
със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 854/2019г. на ВТРС, връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, с което обосновава правния си
интерес от предявяване на установителния иск. По тези съображения моли съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по
заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателно й изплащане. В условията на
евентуалност, в случай че исковете по чл. 422 ГПК бъдат отхвърлени от съда,
поради липсата на предсрочна изискуемост, ищецът моли исковата молба да се
счита като уведомление за предсрочна изискуемост и моли ответника да бъде
осъден да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху всяко
отделно претендирано вземане, считано от датата на исковата молба до
окончателното им плащане. Претендира разноски, както за исковото, така и за
заповедното.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез
назначения му особен представител оспорва предявените искове като неоснователни
и недоказани. Оспорва валидността на договора за кредит, поради липсата на
данни, че е сключен от лице, което е било оправомощено за това от банката –
кредитор. Оспорва да дължи частта от заема, касаещ предсрочно изискуемите
вземания. Възразява да е получавал реално отпусната в заем сума и възразява
срещу размера на претендираната главница, който надхвърля този по процесния
договор за кредит. По тези съображения моли за отхвърляне на исковите
претенции.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за
студентски кредит № *** от ***. се установява, че ищецът е предоставил на
ответника кредит в размер на 950 лв., с цел заплащане на един брой такса за
обучение. Съгласно чл. 2.5 от договора отпуснатия кредит се превежда по сметка
на *** и е в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър. Считано
от датата на сключване на договора до 05.10.2018г., кредитополучателят полза
гратисен период, по време на който не дължи заплащането на главница и лихва.
През този период обаче върху усвоената част от кредита се начислява лихва,
която се капитализира годишно /чл.4.4/. Страните са уговорили, че за ползването
на кредита ответникът ще заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 6, 50 %. След
изтичане на гратисния период кредита следва да бъде погасен на 12 равни месечни
анюитетни вноски, дължими на 5-то число от съответния месец, считано от
05.11.2018г. до 05.10.2019г. по изготвен от кредитора погасителен план /чл.
4.7. и чл. 4.8 от договора/. Съгласно чл. 3.2 при забава в плащането на
дължимите суми по кредита, ответникът дължи лихва за забава в размер на
основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху просрочената сума.
При неплащане на три последователни погасителни вноски банката има право да
обяви кредита за предсрочно изискуем /чл. 6.2 от договора/. Страните са се
уговорили, че всички уведомления и изявления във връзка с договора се правят в
писмена форма и се считат за получени от ответника, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска форма с обратна разписка,
достигнат до адреса му за кореспонденция, посочен в договора или в
уведомлението за промяна в адреса.
С исковата молба е представена справка по смисъла на
чл. 366 ГПК, от която е видно, че ответникът не е извършвал плащания по кредита,
считано от първата падежна дата - 05.11.2018г. В тази връзка кредиторът е
изготвил до него уведомителни писма от 08.02.2019г., с които го информира, че
поради неплащане на дължимите месечни вноски в периода 04.11.2018г. –
08.02.2019г. е налице случай на неизпълнение на договора, поради което обявява
за предсрочно изискуеми всички дължими по него суми за главница и лихва. Писмата
са изпратени на посочените в договора адреси на длъжника, но и двете са се
върнали като непотърсени в срок.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ се
установява, че на 02.02.2017г. банковата сметка, чийто титуляр е ответника и по
която се отчита движението по кредита, е заверена със сумата от 950 лв., както
и че на същата дата тази сума е преведена по сметка на ***. Вещото лице е
пресметнало, че към датата на подаване на заявлението в съда непогасената
падежирала главница е в размер на 344, 50 лв., а предсрочно изискуемата
главница е в размер на 711, 72 лв. Към него момент начислената редовна лихва е
в размер на 23, 95 лв., от която просрочената редовна лихва за периода
05.10.2018г. до 05.02.2019г. е в размер на 20, 10 лв., а начислената редовна
лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от 05.02.2019г. до
04.03.2019г. е в размер на 3, 86 лв. Начислената наказателна лихва е в размер
на 11, 10 лв., от която – 8, 33 лв. е начислена върху просрочени главници в
периода 05.11.2018г. – 18.03.2019г., а 2,77 лв. е начислена върху предсрочно
изискуема главница за периода от 05.03.2019г. – 18.03.2019г. От заключението на
ССчЕ се установява още, че кредитополучателят не е извършвал никакви плащания
по кредита, поради което задълженията му по договора са в горепосочения размер.
От приложеното ч.гр.д. № 854/2019г. по описа на ВТРС е
видно, че позовавайки се на уредената в чл. 6.2. от процесния договор
предсрочна изискуемост, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу
длъжника, имаща за предмет горепосочените вземания за главница /падежирала в
размер на 344, 50 лв. и предсрочно изискуема в размер на 711, 72 лв./, за
редовна /възнаградителна/ лихва за периода 05.10.2018г. – 04.03.2019г. в размер
на 23, 96 лв. и за наказателна лихва за периода 05.11.2018г. – 18.03.2019г. в
размер на 11, 10 лв. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, което
обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен
иск.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният главен иск за установяване вземането на
ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл.
415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за
предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на
наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника по договора
за потребителски кредит, усвояването на кредита от страна на кредитополучателя,
настъпила изискуемост на вземанията по кредита преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, размера на претендираните отделни вземания.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява възникването на валидно облигационно правоотношение между ищеца и
ответника по договор за студентски кредит от ***., който по правната си природа
представлява договор за банков кредит по чл. 430 ТЗ. Договорът е сключен в
предвидената за действителност писмена форма /чл. 430 ал. 3 ТЗ и чл. 17 ал. 1
ЗКСД/ и съдържа всички съществени елементи на този вид сделки – размер на
кредита и валута, в която се предоставя, срок и начин на издължаване, размер на
възнаградителната и наказателните лихви. Предприетото от ответника оспорване,
че договора за кредит е недействителен, тъй като е сключен от името на
кредитора от лице без представителна власт е напълно неоснователно. На
недействителността по чл. 42 ал. 2 ЗЗД може да се позове само мнимо
представлявания или неговите универсални правоприемници, но не и другата страна
по сделката, какъвто се явява кредитополучателя /т. 2 от ТР № 5/12.12.2016г. по
тълк. дело № 5/2014г. на ОСГТК, ВКС/. Отделно от това, с оглед на
обстоятелството, че процесния договор е абсолютна търговска сделка /чл. 1 ал. 1
т. 7 ТЗ/, дори лицето, което го е сключило от името на търговеца да не е
разполагало с представителна власт, е налице потвърждение на действията му по
смисъла на чл. 301 ТЗ, доколкото липсва противопоставяне веднага след узнаването
им. Липсата на противопоставяне ясно следва от факта, че отпуснатата в заем
сума е преведен по банкова сметка, ***а /02.02.2017г./ след сключването на
договора. Със заверяването на тази сметка със сумата от 950 лв., обстоятелство
безспорно установено от заключението на ССчЕ, банката е изпълнила основното си
задължение по процесния договор и е предоставила в разпоредителната власт на
кредитополучателя отпуснатия му кредит. Последващото нареждане на сумата по
сметка на висшето учебно заведение безспорно потвърждава реалното усвояване на
кредита, поради което релевираното в тази връзка възражение на ответника се
явява неоснователно. Получаването на кредита е породило задължението на
ответника да го върне, ведно с уговорената договорна лихва, по начина и в
сроковете посочени в договора – на 12 равни месечни анюитетни вноски за времето
от 05.11.2018г. до 05.10.2019г., след изтичане на гратисен период от 21 месеца.
От заключението на изслушаната ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено, категорично се установява, че ответникът
не е извършил никакви погашения по кредита и към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК задължението му
за главница е в размер на 1056, 22 лв., от която сумата от 344, 50 лв.
падежирала главница в периода от 05.11.2018г. до 05.03.2019г., а сумата от 711,
72 лв. – предсрочно изискуема главница. Наведеното от ответника възражение за
неоснователност на иска, тъй като дължимия размер на вземането за главница /1056,
22 лв./ е по – голям от отпуснатия кредит /950 лв./ не държи сметка, че по
изричната уговорка на страните по време на гратисния период се начислява лихва върху
усвоената част от кредита, която се капитализира годишно - чл.4.4 от договора. Уговорката
за начисляване на лихва през гратисния период е в съответствие с разпоредбата
на чл. 23 ал. 3 ЗКСД, а прибавянето й /т.нар. капитализиране/ към неизискуемата
главница не в противоречие с начина на формиране на задължението на
кредитополучателя по чл. 24 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗКСД, нито съставлява забранен от
закона анатоцизъм – чл. 10 ал. 3 ЗЗД. Според правната доктрина под анатоцизъм
се разбира олихвяване на изтекли лихви, а при капитализацията към неизискуема
главница се добавят лихви, които не са просрочени, което води до новиране на
задължението на кредитополучателя. В случая, с оглед на капитализираната лихва през
гратисния период в размер на 106, 22 лв., задължението за главница на ответника
се явява подновено до размера на сумата от 1056, 22 лв. Уговорката за
капитализиране на начислената през гратисния период лихва не е с неравноправен
характер по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП, както смята ответника. По изложените
по – горе съображения същата не нарушава изискването за добросъвестност и не
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора за кредит. Мотивиран от горното настоящият състав на ВТРС намира, че
постигната в клаузата на чл. 4.4 от процесния договор уговорка е валидна,
произвела е правно действие и обвързва страните по спорното правоотношение.
За да обоснове изискуемостта на вземането си за
главница към релевантния за това момент – датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, кредиторът е посочил, че част от него е настъпил падеж, а за другата
част се е позовал на уредената в чл. 6.2. от договора хипотеза на предсрочна изискуемост.
Безспорно месечните погасителни вноски с настъпил падеж в периода 05.11.2018г.
до 05.03.2019г. са изискуеми към датата на сезиране на заповедния съд, поради
което частта от тях за вземането за главница в размер на 344, 50 лв. се явява
дължима от ответника. По уговорка между страните правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем възниква при неплащане на три последователни
погасителни вноски /чл. 6.2 от договора/. От заключението на ССчЕ категорично
се установи, че такава забава е налице към датата на депозиране на заявлението
в съда, тъй като към него момент длъжникът не е бил погасил нито една от
дължимите вноски. Само това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да изгуби
длъжника предимството на срока, а е необходимо кредиторът да му обяви волята
си, че прави кредита предсрочно изискуем /т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК/.
Надлежното упражняване на това преобразуващото право изисква /арг. чл. 432 ТЗ
вр. чл. 60 ал. 2 ЗКИ/, то да достигне до длъжника, без да е необходимо той да
го приема. В случая, въпреки липсата на фактическо връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че то е достигнало до длъжника. В
договора за кредит страните са уговорили, че съобщенията до кредитополучателя
се считат за получени от него, ако чрез изпращане по пощата достигнат посочения
адрес за кореспонденция /чл. 9.3./. При наличието на такава уговорка е допустимо
да се фингира като получено недоставеното или само изпратеното от банката
съобщения до длъжника /Решение № 40/ 17.06.2015 г. по
т.д.№ 601/14 г. и Решение № 148/ 02.12.2016 г. по т.д.№ 2072/15 г., двете на I
т.о., на ВКС/. Видно от представените с исковата молба доказателства
уведомлението за предсрочната изискуемост е изпратено и достигнало до адреса на
кредитополучателя посочен като такъв за кореспонденция в договора, но се е
върнало невръчено като непотърсено в срок. Освен това кредиторът е изправил
уведомително писмо и на другия известен адрес на ответника в гр. София, но и то
се е върнало невръчено като непотърсено в срок. В съответствие с горепосочената
съдебна практика следва да се приеме, че кредиторът е положил дължимата грижа
да доведе до знанието на длъжника изявлението си, че е упражнил правото си на
направи кредита предсрочно изискуем. Липсата на фактическо връчване не е
осъществено поради бездействие от страна на получателя, тъй като не е отишъл да
получи изпратеното до него съобщение или доколкоъо е сменил адреса си, за което
не е уведомил банката – кредитор по реда на чл. 5.1.2 от договора. По
изложените съображения настоящият състав на ВТРС намира, че кредиторът надлежно
е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Следователно след
датата на фингираното връчване на съобщението /05.03.2019г./ всички
непадежирали месечни вноски са били незабавно изискуеми и дължими в установения
по заключението размер от 711, 72 лв. В тази връзка възражението на ответника
за нередовното му уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита
е изцяло неоснователно.
Съдът кредитира заключението на изслушаната ССчЕ и по
отношение размера на вземанията за редовна и наказателна лихва. В съответствие
със задължителните тълкувателни указания по т. 2 от ТР № 3/27.03.2019г. по
тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК ищецът е начислил редовна лихва до датата на
предсрочната изискуемост на кредита /05.03.2019г./. Липсва претенция за
договорна лихва след датата на обявяване на предсрочната изискуемост, поради
което същата се явява дължима от ответника в установения от вещото лице неин
размер от 23, 95 лв. за периода 05.10.2018г. – 04.03.2019г. По делото безспорно
се установи, че длъжникът е в просрочие относно погасяването на месечните
вноски, поради което начислената наказателна лихва в периода 05.11.2018г. –
18.03.2019г., която по естеството си представлява мораторна неустойка, е изцяло
дължима от него в установения от вещото лице размер на 11, 10 лв.
Ответникът не доказва да е платил или погасил по друг
начин горепосочените вземания, поради което предявените срещу него
установителни искове по чл. 422 ГПК се явяват основателни и доказани в пълен
размер. Възражението му, че не е материалноправно легитимиран да отговоря по
тези искове, тъй като при негово неизпълнение сумите се дължат от държавата
/чл.14 ЗКСД/ от една страна се явява закъсняло, тъй като е наведено едва в хода
на устните състезания, а от друга е и неоснователно. Същото не държи сметка, че
в разпоредбата на чл. 14 ал. 1 ЗКСД е уредено право, а не задължение на банките
да претендират от държавата изпълнение на неизпълнената част от задължението, а
и то възниква само след като дължимите суми са претендирани първо от
кредитополучателя, каквото е ролята на настоящия процес.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че следва
да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 344,
50 лв. - общ размер на редовно падежирала главница за периода от 05.11.2018г.
до 05.03.2019г., сумата от 711, 72 лв. - предсрочно изискуема главница, ведно
със законната лихва върху тези главници, сумата от 23, 96 лв. - изискуема
редовна лихва начислена за периода 05.10.2018г. – 04.03.2019г. и сумата от 11, 10 лв. - изискуема наказателна
лихва начислена за периода 05.11.2018г. – 18.03.2019г. включително, всичките
представляващи вземания по договор за студентски кредит № *** от ***., за които
има издадена заповед за изпълнение.
Уважаването на установителната претенция по чл. 422 ГПК представлява процесуална пречка за съда да се произнесе по предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск за присъждане на процесните вземания.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т.
12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна
такса в размер на 125 лв., за депозит за вещо лице 200 лв. и за депозит за
особен представител 300 лв. В процеса ищецът е представляван от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. В тази връзка и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за исковото производство в
размер на 775 лв. За заповедното производство на заявителя се дължат разноски в
присъдения размер от 75 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.А., ЕГН: ********** с постоянен адрес:***, че ДЪЛЖИ
на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул. "Никола Вапцаров" № 55, на
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92 ал. 1 ЗЗД СУМАТА от 344, 50 лв. /триста четиридесет и
четири лева и 50 стотинки/- общ размер на редовно падежирала главница за
периода от 05.11.2018г. до 05.03.2019г., СУМАТА от 711, 72 лв. /седемстотин и
единадесет лева и 72 стотинки/ - предсрочно изискуема главница, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.03.2019г.
до окончателното им изплащане, СУМАТА от 23, 96 лв. /двадесет и три лева и 96
стотинки/ - изискуема редовна лихва начислена за периода 05.10.2018г. – 04.03.2019г.,
СУМАТА от 11, 10 лв. /единадесет лева и 10 стотинки/ - изискуема наказателна
лихва начислена за периода 05.11.2018г. – 18.03.2019г. включително, всичките
представляващи вземания по договор за студентски кредит № *** от ***., за които
има издадена заповед за изпълнение № 322/21.03.2019г. по ч.гр.д. № 854/2019г.
по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН: ********** с постоянен адрес:*** ДА
ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. "Никола Вапцаров"
№ 55 СУМАТА от 775 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева/, представляваща
направените в исковото производство съдебни разноски, както и СУМАТА от 75 лв.
/седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство
съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 854/2019г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: