РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 12.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 10227/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 98611/01.08.2019 г., уточнена с молба
от 04.10.2019 г. (л. 39), молба от 25.10.2019 г. (л. 45), молба от 05.12.2019
г. (л. 49), и с молба от 03.08.2020 г. (л. 80),
предявена от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, против Д.Т.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди, че на 01.08.2017
г., е сключил с ответника Договор за кредит за текущо потребление, по силата на
който ищецът предоставил на Д.Т.П. кредит в размер на 30 000 лева, който бил усвоен. Погасяване на кредита следвало да се извърши
за срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
За
предоставения кредит, кредитополучателят следвало да заплаща възнаградителна
лихва, представляваща преференциален променлив лихвен процент, формирана от
стойността на 6-месечен SOFIBOR и фиксирана преференциална надбавка в размер на
9.182 %. Към датата на сключване на договора, годишният лихвен процент бил в
размер на 9.45 %, формиран от стойността 6-месечен SOFIBOR – 0.268 и надбавка в
размер на 9.182 %.
Съгласно
чл. 5 от договора, задължението следвало да се погасява чрез разплащателна
сметка с титуляр Д.Т.П.. За падежна дата била определена всяко 5-то число на
съответния месец. Ищецът заявява,
че кредитополучателят е погасявал вноските по кредита до месец април 2018 г.
Считано от 05.05.2018 г., ответникът не погасил 7 бр.
месечни вноски (до тази с падеж 05.11.2018 г., вкл.). Предвид това и на
основание чл. 19.1.1 от Общите условия, неразделна част от договора от
01.08.2017 г., кредитът бил трансформиран в предсрочно изискуем, за което
ответникът бил уведомен чрез покана, връчена му по реда на чл. 47 ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи:
-
сумата от 28 381.23 лева –
главница по Договор
за кредит за текущо потребление от 01.08.2017 г.,
-
сумата от
2399.42 лева –
възнаградителна лихва по т. 7 от Договор за кредит за текущо потребление от
01.08.2017 г., за периода от 05.05.2018 г. до 19.11.2018
г., вкл. (съобразно уточнението, направено с молбата от 04.10.2020 г., л. 39 от
делото),
-
сумата от 481.95 лева –
лихвена надбавка за забава, представляваща сбора от: сумата от 24.70 лева
- санкциониращата надбавка по чл. 18, т. 1 от ОУ, за периода от 13.05.2018 г.
до 19.11.2018 г., начислена върху просрочените вноски по главницата в общ
размер на 1099.01 лв. и сумата от 457.25 лева - законна лихва, за
периода от 20.11.2018 г. до 16.01.2019 г., начислена върху цялата изискуема и
непогасена главница в размер на 28 381.23 лева (съобразно уточненията,
направени с молбата от 04.10.2020 г., л. 39 от делото, с молбата от 25.10.2019
г., л. 45 и с молбата от 03.08.2020 г., л. 80), и
-
сумата от 120 лева – разходи
при изискуем кредит;
За
посочените суми, на 17.01.2019 г., „Б.Д.“ ЕАД подало
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и било
образувано ч.гр.д. № 2865/2019 г. по описа на СРС, 51 състав, по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК срещу длъжника, като в срока по чл. 414 ГПК, ответникът предявил
възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде
установено, че ответникът му дължи посочените суми, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 17.01.2019 г.
до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът Д.Т.П. е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са
неоснователни. Прави възражение за нищожност на Договора за кредит за текущо
потребление от 01.08.2017 г. и представените към него Общи условия, като
твърди, че не е подписан от него и от законните представители на банката към
датата на съставянето му.
Ответникът оспорва и твърденията на ищеца, че
е налице предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Заявява, че оспорва и
приложената към исковата молба разписка относно връчването на поканата, както и
че връчителят е посещавал адреса на посочените дати. Излага съображения, че не
се установява уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост към
момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
С допълнителната искова молба, ищецът поддържа исковете и оспорва
възраженията на ответника.
С допълнителния отговор, ответникът заявява, че поддържа възраженията си.
Съдът приема следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за кредит за текущо потребление, в който е
посочено, че е сключен на 01.08.2017 г. между „Б.Д.“ ЕАД, като кредитор и Д.Т.П., като
кредитополучател.
Ответникът е оспорил, че е подписал договора от 01.08.2017 г. и с определение от
25.06.2020 г., на основание чл. 193 ГПК, е открито производство по оспорване на
процесния договор относно автентичността на подписа, положен за
„кредитополучател“, като на ответника изрично е указано, че съгласно чл. 193,
ал. 3 ГПК, носи тежестта за доказване неистинността на документа, а ищецът
изрично е заявил, че ще се ползва от оспорения документ (с молбата от
03.08.2020 г.).
Ответникът не е ангажирал в тази връзка,
поради което и следва да влязат в сила
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, които задължават съда да приеме, че оспорването на автентичността на
подписа, положен по договора за ответника не е доказано, респ., че ответникът е
автор на приетия по Договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2017 г., който се
ползва с обвързваща доказателствена сила по чл. 180 ГПК и задължава съда да
приеме за установено авторството на изявленията.
Договорът за кредит за текущо потребление е бил сключен
при Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (ОУ), които
са представени по делото, подписани от ответника и които са неразделна част от
договора (съгласно т. 17 от него). По делото е представен и Погасителния план
към договора, който е посочен в т. 5 от договора и който също е подписан от
ответника. Автентичността на подписите, положени за „кредитополучател“ върху
тези документи също е била оспорени от ответника, но предвид липсата на
доказателства, оборваща формалната им доказателствена сила и по изложените по-горе съображения, съдът
приема, че оспорването не е доказано.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че процесният договор
не е бил подписан от законните представители на банката. Очевидно е, че след като ищецът се позовава
на договора (и приложенията към него) потвърждава извършените от негово име
действия. Така или иначе, по делото е
представено нотариално заверено пълномощно, с което на 18.02.2013 г., двама от
изпълнителните директори на „Б.Д.“ ЕАД са упълномощили едно от лицата подписали договора от името на
ищеца, да сключва банкови сделки, да представлява банката и т.н. (л. 63 и сл.).
Поради изложеното, съдът приема, че Договорът за кредит за текущо
потребление от 01.08.2017 г., сключен при Общи условия и приложения Погасителен
план, обвързва страните и е източник на възникналото между тях правоотношение.
Съгласно т. 1 от Договора за кредит за текущо потребление от 01.08.2017
г., „Б.Д.“ ЕАД е отпуснала на Д.Т.П. кредит за текущо потребление в размер на
30 000 лева.
Банката
е изпълнила задължението си и кредитът е бил усвоен, като на 01.08.2017 г.,
сумата от 30 000 лева е постъпила по разплащателна
сметка в лева с IBAN: *** „Б.Д.“ ЕАД (посочена в т. 4 от договора) с титуляр Д.Т.П.
– видно от извлечение с движение по заемната
сметка в лева с номер: 24597232 с титуляр Д.Т.П. (л. 34) и от заключението
по ССчЕ (отговор на задача 1).
От
договора от 01.08.2017
г. и от Погасителния
план към него, се установява, че страните са уговорили, че кредитът ще бъде
погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка
в размер на 387.16 лева, с изключение на последната 120-та вноска, която е изравнителна
в размер на - 133.89 лева. Вноските са били дължими до 5-то число от съответния
месец, считано от датата на
усвояване на кредита (т. 2 и т. 5 от договора).
Съгласно
т. 7 от договора, кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен
процент в размер на 9.45 % годишно
или 0.03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.268,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 9.182 %, предоставена с оглед
сключения между страните Договор за ползване на пакет Частно банкиране Банка
ДСК АД.
Т.
7.1 предвижда, че при прекратяване на Договора за ползване на пакета, освен ако
в същия договор не е изрично предвидено друго, Кредитополучателят губи правото
си да ползва преференцията изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава
чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.182 %.
Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в резултат на
прекратяване на Договора за ползване на пакета, е стандартният променлив лихвен
процент, приожим по стандартни потребителски кредити,
формиран от 6-месечен SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13.182 %.
Кредитополучателят
губи правото си да ползва преференцията и в случай на неизпълнение на
задължението по т. 9 в продължение на два месеца, като приложимият лихвен
процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер
на 13.182 %. Отнетата преференция се възстановява при изпълнение на
задължението, считано от месеца, следващ месеца, в който задължението отново е
изпълнено (т. 7.2 от договора).
Съгласно
т. 7.3 от договора, лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния
SOFIBOR при предпоставките, по реда и сроковете, посочени в Общите условия. В
случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема
за стойност 0 %, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера
на фиксираната преференциална надбавка или от размера на фиксираната стандартна
надбавка, в случай, че кредитополучателят е загубил правото си на преференцията
съгласно т. 7.1 или т. 7.2.
Съгласно
т. 18.1 от ОУ, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 %. Т. 18.2 от ОУ
предвижда, че при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над
90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с
договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процента.
Последиците по предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го
изисква – след уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от него
адрес за кореспонденция. След предявяването
на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от главницата се
олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно
т. 19.1 от ОУ, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем,
при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница; и
в други, посочени в т. 19.1 случаи.
По
делото е представен Договор за ползване на пакет „Частно Банкиране“ на „Банка
ДСК“ АД (л. 83 и сл.), сключен на 03.07.2017 г. между страните по делото, чл.
1, ал. 1 от който предвижда, че банката предоставя на клиента индивидуално
обслужване от специализиран личен банкер, ако клиентът отговаря на един от
изброените критерии (получава нетен месечен доход по-голям или равен на
2 500 лв. и др.). Съгласно чл. 8, ал. 1 от този договор, банката има право
да го прекрати едностранно при посочените в т. 1-4 обстоятелства, като съгласно
чл. 9, ал. 2, от датата на прекратяване на договора отпадат всички преференции,
които банката е предоставила на клиета по ползвани
продукти, като се прилагат стандартните условия на банката.
По
делото е представена покана – уведомление, изходяща от „Банка ДСК“ АД и
адресирана до ответника, с която ищецът е заявил, че поради забава в погасяване
на задълженията по процесния договор (и още два договора), обявява кредита за
предсрочно изискуем, като от датата на получаване на поканата, цялата
непогасена главница по договора става дължима.
Връчването на поканата е възложено на ЧСИ с рег. № 920 (с възлагателно писмо с вх. № 03234/17.08.2018 г.). Видно от
разписката към съобщението за връчване (л. 18) и Протокол на ЧСИ с рег. № 920
(л. 66), връчителят е посетил обявения постоянен и настоящ адрес на
кредитополучателя в гр. София, ул. „******(видно от Справката от НБД „Население“, л. 20 от
заповедното производство), на 13.09.2018 г., на 06.10.2018 г., и на 01.11.2018
г. И при трите посещения, адресатът не е намерен и при последното посещение
връчителят е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК (л. 18). До
кредитополучателят е изпратено ново уведомление, на адреса, посочен в един от
договорите (гр. София, ул. „******), но на него е установено, че адресатът е работил
в склад на фирма „Градус“, който се е преместил в с. Локорско (л. 21).
На 16.11.2018 г., ЧСИ е направил справка в НОИ за регистрирани трудови
договори, по които кредитополучателят е страна. Същата е приложена по делото
(л. 19) и от нея се установява, че последното регистрирано трудово
правоотношение е с „Б.К.– София, но същото е прекратено на 11.04.2018 г.
По
делото е прието заключението по съдебно – счетоводната експертиза, което не е
оспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно.
Видно от ССчЕ
(отговор на 2-ра задача), за погасяване на задълженията за месечни вноски по
процесния договор, са извършени плащания в общ размер на 3 477,33 лв.,
включващи: погасена възнаградителна лихва
- общо 1 858,56 лв. и погасена главница – общо 1 618,77 лв. С
извършените плащания, по кредита са погасени
изцяло месечни вноски включващи главница и възнаградителна лихва с падеж 05.04.2018 г., вкл. Просрочените и неплатени
месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва – с настъпил
падеж, отнасящи се за периода от 05.05.2018 г.
/падеж на първата неплатена вноска/ до 17.01.2019 г., са в общ размер на
2 898,80 лв., включващи: просрочена възнаградителна лихва – 1 799,80
лв. (включваща: 1 641,99
лв. по 7 броя месечни вноски с
настъпил падеж, за периода 05.05.2018 г. до
05.11.2018 г. + 157,81 лв. допълнително начислена и неплатена възнаградителна
лихва за периода 05.11.2018 г. – 20.11.2018 г.) и просрочена главница – 1 099,01 лв. по 7 броя месечни вноски с
настъпил падеж, за периода 05.05.2018 г. до
20.11.2018 г. /датата на предсрочна изискуемост/.
Видно
от ССчЕ (и колона 3 на приложение 1 към
заключението), по процесния кредит е извършвана промяна на прилагания по
кредита Годишен лихвен процент за възнаградителна лихва, както следва:
- Към датата на
сключване на договора за кредит и датата на усвояване на кредита, ГЛП е бил 9,45%
и същия ГЛП е прилаган до 15.01.2018 г.
- Считано от
15.01.2018 г. до 05.10.2018 г., ГЛП по кредита е намален на 9,345%.
- Считано от
05.10.2018 г. до датата на предсрочна изискуемост 20.11.2018 г., ГЛП по кредита
е увеличен на 13,345%.
След извършена проверка на официално обявена лихвена статистика от БНБ
относно стойността на 6-месечни Софибор, ВЛ по ССчЕ е констатирало,
че намалението на ГЛП по кредита – на 9,345% от 15.01.2018 г. се дължи
на промяната в стойността на 6-месечния Софибор,
която стойност индексът е имал на 02.01.2018 г. Т.е., приложения ГЛП от 9,345%
е съгласно условието на чл.7 на договора (стойност на 6-месесечен Софибор 0,163% + надбавка 9,182% = 9,345% ГЛП), поради
което и прилаганият ГЛП по кредита е съобразно условието по чл. 7 на процесния
договор, а именно - с прилагане стойността на 6-месечния Софибор.
В ССчЕ е посочено, че относно приложения ГЛП
от 13,345% по кредита, по информация на „Б.Д.“ ЕАД, на 05.10.2018 г. е променен
е лихвеният процент от 9,345% на 13,345
% (Референтен Лихвен процент /вместо
6-мес. Софибор/ + 13,182% надбавка), поради нарушени
условия за ползване на преференциалният лихвен процент и прилагана на стандартен
лихвен процент съгласно чл. 7.1 от договора за кредит. Т.е. стойността на
приложения Референтен лихвен процент на банката заместител на 6-месечния Софибор е 0,163%. По данни на БНБ, индексът Софибор спира да се изчислява, считано от 01.07.2018 г. насам
за 6-месечния Софибор не се публкуват
стойности от БНБ.
За
периода от 05.10.2018 г. до 20.11.2018 г., през който се е прилагал ГЛП от
13,345%, начислената от банката възнаградителна лихва е 473,43 лв., което е с 141,19 лв. в повече, от ГЛП за същия
период, в случай, че се е прилагал ГЛП от 9,345% (331,53 лв.).
ВЛ
по ССчЕ, след като е констатирало, че последната дата
на плащане по кредита е 11.04.2018 г. на вноската с падеж 05.04.2018 г., както
и че ищецът е прилагал ГЛП съобразно чл. 7 на договора в периода от 01.08.2017
г. до 05.10.2018 г., е приел, че няма да
има промяна в разпределението на платените суми, тъй като условното
изчисление на разликата от 141,19 лв.
касае период след датата на последното плащане – 11.04.2018 г., а именно –
периода от 05.10.2018 г. до 20.11.2018 г., в
които няма постъпили плащания по кредита.
Видно
от ССчЕ (отговор на задача 4, 5):
-
непогасената главница по процесния договор е в
размер на 28381.23 лева,
-
неплатената
възнаградителна лихва, за периода от 05.05.2018 г. до 19.11.2018
г., вкл., е в размер на 1 799.80 лева - при ГЛП 13,345% за
периода от 05.10.2018 г. до 20.11.2018 г., а при ГЛП 9,345% за периода от
05.10.2018 г. до 20.11.2018 г. – 1658.61 лева (1 799.80 лв. минус 141,19
лв.)
На 17.01.2019 г., „Б.Д.“ ЕАД е депозирала
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за
процесните суми, по което е било образувано ч.гр.д. № 2865/2019 г.
по описа на СРС, 51 състав, по което длъжникът е депозирал възражение по чл.
414 ГПК и съдът е указал на заявителя, да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД – за главниците, иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ – за възнаградителната лихва по
договор за банков кредит, и иск по чл. 422 ГПК, вр.
чл. 92 ЗЗД – за неустойка.
Относно иска по чл.
422 ГПК, чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1-во ЗЗД – за сумата от 28 381.23
лева – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2017 г.:
Съгласно
чл. 430 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно
в тежест на ищеца е да докаже възникване в полза на ищеца на вземането по
главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с твърдяното от
ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума на кредитополучателя по
договора за банков кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на
вноските по кредита.
С
оглед приетото от фактическа страна, по делото се еустанови,
че на 01.08.2017 г., страните са сключили Договора за кредит за текущо потребление, по
силата на който „Б.Д.“ ЕАД е предоставила на Д.Т.П. кредит за текущо
потребление в размер на 30 000 лева, а ответникът е поел
задължението да го погаси на 120 месечни анютетни
вноски. Както беше посочено, недоказано е твърдението, че ответникът не е
подписал договора (и ОУ и погасителния план), поради което и съдът приема, че страните
са обвързани от правоотношението.
Установи
се по делото, че банката е изпълнила задължението си и кредитът е бил усвоен,
като сумата от 30 000 лева е постъпила по сметка на ответника Д.Т.П.. Това се установява
и от ССчЕ.
Установи
се и че банката е променила едностранна лихвения процент (видно от заключението
по ССчЕ), като считано от 15.01.2018 г.
го е намалила на 9,345% (до
05.10.2018 г.). Това е в интерес на кредитополучателя, тъй като с тази промяна
се намалява размера на дължимото от него възнаграждение за предоставения
кредит. Ето защо, извършеното изменение не е в ущърб на потребителя – „в негова
вреда“ по смисъла на ЗЗП, поради което
и клаузата от договора, на основание на която е променена възнаградителната
лихва, няма как да е неравноправна, по смисъла на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП).
Считано от
05.10.2018 г., ГЛП по кредита е увеличен на 13,345%, за което е предвидена
възможност в т. 7.3 от договора, според която, в случай, че кредитополучателят
е загубил правото си на преференцията съгласно т. 7.1 или т. 7.2 крайният
лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната
преференциална надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка.
В случая, т. 7
от договора предвижда, че кредитът се олихвява с преференциален променлив
лихвен процент (9.45 %) с оглед сключения между страните Договор за ползване на
пакет Частно банкиране Банка ДСК АД. Този договор е представен по делото (л. 83
и сл.). Както беше посочено, съгласно чл. 8, ал. 1 от този договор, банката има
право да го прекрати едностранно при посочените в т. 1-4 обстоятелства, като
съгласно чл. 9, ал. 2, от датата на прекратяване на договора отпадат всички
преференции, които банката е предоставила на клиента по ползвани продукти, като
се прилагат стандартните условия на банката. По делото, обаче, липсват
доказателства, че банката е прекратила „едностранно“ договора от 03.07.2017 г.
(липсват и такива твърдения), поради което и няма как да се приеме, че е
настъпила предвидената в т. 7.3 от
договора за кредит предпоставка – изгубване на преференцията си. Липсват и
предпоставките на т. 9 от договора (настъпването им не се е твърди). Поради
това, съдът приема, че приложимият лихвен процент е бил 9,345% и страните по договора за били обвързани с този размер на
лихвата, респ. че не са били налице предпоставките за увеличението му
на 13,345%.
От
заключението по ССчЕ се установи, че за погасяване на
задълженията за месечни вноски по процесния договор, са извършени плащания в
общ размер на 3 477,33 лв., включващи: погасена възнаградителна лихва - общо 1 858,56 лв. и погасена главница
– общо 1 618,77 лв. С извършените плащания, по кредита са погасени изцяло
месечни вноски включващи главница и възнаградителна лихва с падеж 05.04.2018 г.
Съгласно
т. 18.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата
над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, а съгласно т. 19.1 от ОУ, кредиторът има право
да превърне кредита в предсрочно
изискуем, при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва
и/или главница.
Предсрочната
изискуемост е форма на изменение на договора, което настъпва с волеизявлението
само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт
на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост, обаче, предполага
изявлението на кредитора, че ще счита целият кредит или непогасен остатък от
него за предсрочно изискуем, което включва вноските с ненастъпил падеж, които
не са изискуеми към момента на изявлението. Понеже правото да се направи
вземането за целия кредит в предсрочно изискуемо е потестативно и с
упражняването му едната страна само едностранно внася промяна в съдържанието на
възникналото облигационно правоотношение, то за да настъпят последиците от
упражняването на това право е нужно изявлението да е достигнало до насрещната
странa.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 18 от ТР № 4 от 18.04.2014г., в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК при вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата,
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В решението е
прието, че постигнатата в договора за кредит предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредитът става
предсрочно изискуем, без да се уведомява длъжника, т.е. т.нар. уговорка за
автоматична предсрочна изискуемост, какъвто характер имат и цитираните клаузи
от ОУ към процесния договор, не поражда действие, ако банката изрично не
е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което волеизявление следва и да е достигнало до кредитополучателя. Следователно
предсрочната изискуемост, във всички случаи, включително и при уговорена
автоматична такава, настъпва от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от него за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили и обективните
факти, които страните по общо съгласие са уговорили, че ще обуславят
възникването на правото на банката да обяви кредита за изискуем преди изтичане
на уговорения срок.
В
настоящия случай, по делото е представена покана – уведомление, връчена от ЧСИ
по възлагане на кредитора. Видно от разписката към съобщението за връчване (л.
18) и Протокол на ЧСИ с рег. № 920 (л. 66), връчителят е посетил обявения
постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя в гр. София, ул. „******,
който съвпада с адреса, посочен в договора за кредит, на 13.09.2018 г., на
06.10.2018 г., и на 01.11.2018 г. И при трите посещения, адресатът не е намерен
и при последното посещение връчителят е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК (л. 18).
При връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител (чл. 18 от ЗЧСИ) се
прилагат общите правила на чл. 37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за връчени. Доколкото връчването по реда на чл.
47 ГПК е допустимо при точно изброени предпоставки, удостоверяване на
обстоятелства, относими към същите, следва да се
съдържа в самото съобщение за връчването върху поканата и конкретно - да е
посочена причината, обусловила приложението на чл. 47, ал. 2 ГПК (определение
по чл. 274, ал. 3 ГПК - № 47/17.01.2011 г. по ч.т.д. № 719/2010 г. на ВКС, ІІ
ТО). Според определение № 479/20.06.2011
г. по ч.т.д. № 444/11 г. на ВКС, ІІ ТО,
наред с удостоверяване предпоставките по чл. 47, ал. 1 ГПК, за прилагане
уведомяване по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК е необходимо изпълнение и на
предвиденото в ал. 3 на същата разпоредба; Съгласно определение № 141/02.02.2010 г. по ч.т.д. № 496/2009 г. на ВКС, І ТО, преценката
за предпоставките по чл. 47, ал. 1 ГПК се извършва въз основа отбелязванията върху поканата. Следва да има изрично
указване как и къде е извършено връчването чрез залепване на уведомлението
(определение № 108/16.02.2012 г. по ч.т.д. № 70/2012 г. на ВКС І ТО, и
определение № 857/09.12.2011 г. по ч.т.д. № 623/2011 г. на ВКС, І ТО и др.).
От
всичко изложено следва изводът, че в съобщението за връчване следва да се
съдържат всички предпоставки, обосновали връчването на поканата по реда на чл.
47 ГПК, включително посочване на датите и адрес на посещение, като целта е
съдът да обоснове извод за законосъобразността на връчването по реда на чл. 47 ГПК, включително дали са били спазени всички предпоставки за залепване на
уведомление по този ред.
В
настоящия случай, видно от вписването от връчителя,
той е посетил адреса три пъти - на 13.09.2018 г., на
06.10.2018 г., и на 01.11.2018 г. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК (в редакцията след изм. с ДВ, бр. 86/2017 г.) предвижда, че когато ответникът в продължение
на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до
пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността
ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко
с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях,
като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Тези
предпоставки са налице: връчителят е посещавал адреса в продължение на един
месец, три пъти, като интервалът между посещенията е повече от една седмица и
едно от посещенията е в неприсъствен ден (06.10.2018 г., събота). Кредитополучателят не
е намерен на адреса, не е намарено лице, което е било
съгласно да получи съобщението и на 01.11.2018 г. е залепено уведомление
на пощенската кутия. Адресът, на който е било залепено уведомлението съвпада с
обявения постоянен и настоящ на кредитополучателя (и с адреса, посочен от него
в договора за кредит), поради което и на основание чл. 47, ал. 2 и ал. 5 ГПК, с
изтичане на двуседмичния срок, съобщението се счита за връчено, т.е. на 16.11.2018 г.
С получаване на писмото, изявлението на банката е достигнало до
кредитополучателя и кредитът е станал
предсрочно изискуем.
Възраженията на ответника, в тази връзка, са неоснователни.
Видно
от ССчЕ, неплатеният остатък за главница по процесния
договор за кредит е в размер на 28 381.23 лева, представляваща
сбора от главницата, включена в
месечните анюитетните вноски до 16.11.2018 г.
и главницата, която е обявена за
предсрочно изискуема. Следователно, искът е основателен
и следва да бъде уважен за предявения размер.
Посочената
сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
по повод на което е било образувано ч.гр.д. № 2865/2019 г. по описа на СРС,
51 състав – 17.01.2019 г. до окончателното изплащане – чл. 422, ал.1 ГПК.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ – за сумата от
2399.42 лева – възнаградителна лихва по т. 7 от Договор за
кредит за текущо потребление от 01.08.2017 г., за периода от 05.05.2018 г. до 19.11.2018 г.:
По изложените по-горе съображения, страните са били обвързани от
първоначалния уговорения лихвен процент в размер на 9.45 %, а след 15.01.2018
г. – от 9,345%. Видно от заключението по ССчЕ,
при тези размери на ГЛП, неплатената
възнаградителна лихва, за периода от 05.05.2018 г. до
19.11.2018 г., е в размер на 1658.61 лева. Кредитът, обаче, е станал предсрочно изискуем
на 16.11.2018 г., поради което и след тази дата, кредитополучателят не дължи
възнаградителна лихва. Следователно, искът е основателен и следва да се уважи
за сумата от 1636.51 лева (изчислена
по реда на чл. 162 ГПК) и за периода от 05.05.2018 г. до
15.11.2018 г. и следва да се отхвърли и за периода от
16.11.2018 г. до 19.11.2018 г. и за разликата над 1636.51 лева до пълния
предявен размер от 2399.42 лева.
Относно
иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
за сумата от
481.95 лева – лихвена надбавка за забава, представляваща сбора от: сумата от
24.70 лева - санкциониращата надбавка по чл. 18, т. 1 от ОУ, за периода от
13.05.2018 г. до 19.11.2018 г., начислена върху просрочените вноски по
главницата в общ размер на 1099.01 лв. и сумата от 457.25 лева - законна
лихва, за периода от 20.11.2018 г. до 16.01.2019 г., начислена върху върху цялата изискуема и непогасена главница в размер на
28 381.23 лева (съобразно уточненията, направени с молбата от 04.10.2020
г., л. 39 от делото, с молбата от 25.10.2019 г., л. 45 и с молбата от
03.08.2020 г., л. 80):
Установи
се, че в чл.
18, т. 1 от ОУ, при които е сключен договора, е предвидено, че
при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
%.
В
изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената
клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че
същата не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като уговореният
размер не нарушава принципа на справедливост.
Видно
от заключението по ССчЕ, с извършените плащания, по
кредита са погасени изцяло месечни вноски включващи главница и възнаградителна
лихва с падеж 05.04.2018 г., вкл. Следователно,
кредитополучателят е дължал предвидената в чл. 18, т. 1 от ОУ санкциониращата надбавка.
В ССчЕ е посочено, че неплатеният остатък за лихвена надбавка
по чл.18 т.1 от ОУ към процесния договор за кредит е в размер на 32,79 лв.,
отнасяща се за периода от 05.08.2017 г. (падежа на 1-та просрочена вноска по
кредита, платена на 07.08.2017 г. с 2 дни забава) до 19.11.2018 г. вкл.
Претенцията
на ищеца, обаче, е за периода от 13.05.2018 г. до 19.11.2018 г. Същата следва да се отхвърли
за периода от 16.11.2018 г. до 19.11.2018 г. (по изложените
по-горе съображения), а за периода от 13.05.2018 г. до 15.11.2018 г. е в размер на 28.58
лева, който е по-голям от претендирания
размер и с оглед диспозитивното начало, искът следва
да се уважи изцяло за предявения размер от 24.70 лева.
В
Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че с волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост
кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора - за
връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по
правилото на чл. 79, ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата. Изпълнението
на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за
периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора
от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на
кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно
обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
В
случая, обаче, страните са уговорили друго - т. 18.2 от ОУ предвижда, че при
допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен
процент и с надбавка за забава в размер на 10 процента. Последиците по
предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след
уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за
кореспонденция.
Освен
това, съгласно същата т. 18.2 от ОУ, остатъкът от главницата се олихвява със
законната лихва по чл. 86 ЗЗД след
предявяването на молбата за събиране на вземането по съдебен ред.
Следователно,
искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Относно иска по чл. 430, ал.1 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД – за сумата от сумата от 120 лева – разходи при изискуем
кредит:
Съгласно
т. 17 от договора, неразделна част от него е и извлечение от Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършване на
услуги на клиента (Приложение № 3), които кредитополучателят е получил и приема
с подписването на договора.
Приложение
№ 3 – „Такси по кредити за текущо потребление“ е представено по делото (л. 81),
същото е подписано от страните по договора и не е оспорено от ответника. Т. 6
от Приложение № 3, че кредитополучателят
дължи разходи при изсискуем кредит в размер на 60
лева. Доколкото се установи, че вземанията по процесния договор за кредит са
обявени за предсрочно изискуеми, то и ответникът дължи въпросната такса.
Искът е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да се присъди
сумата от 1466.54 лева – разноски в исковото производство, от
общо направените разноски в размер на 1527.65 лева (1527.65 лв. х 0.96), в
т.ч.: платена държавна такса (627.65 лв., л. 5), депозит за ССчЕ
(600 лв., л. 82) и юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр.
чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ,
което съдът определя на 300 лева.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед така посочените
задължителни разяснения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 650.54 лева – разноски в заповедното производство, от
общо направените разноски в размер на 677.65 лева (677.65 лв. х 0.96), в т.ч.:
платена държавна такса (627.65 лв., л. 5) и
юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр.
чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ,
което съдът определя на 50 лева
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
80 лева от общо направените разноски
в размер на 2000 лева (2000 лв. х 0.04) – платено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие, приложен на л. 79 от делото.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 ГПК, че Д.Т.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, както следва:
-
на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата от 28 381.23
лева – главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 01.08.2017 г., представляваща
сбора от главницата, включена в
месечните анюитетните вноски до 16.11.2018 г.
и главницата, която е обявена за
предсрочно изискуема, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2019
г. до окончателното плащане,
-
на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ – сумата
от 1636.51 лева – договорна (възнаградителна) лихва по Договор за кредит за
текущо потребление от 01.08.2017 г., включена в месечните анюитетните вноски, за периода от 05.05.2018
г. до 15.11.2018 г.,
-
на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 24.70 лева - санкциониращата
надбавка по чл. 18, т. 1 от ОУ, за периода от 13.05.2018 г. до 15.11.2018 г., и
-
на основание чл.
430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата
от 120 лева – разходи при изискуем кредит, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни:
-
иска
по чл. 430, ал. 2 ТЗ, за разликата над 1636.51 лева до пълния предявен размер
от 2399.42
лева и за периода от 16.11.2018 г. до 19.11.2018 г.,
-
иска
по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за периода от 16.11.2018 г. до 19.11.2018 г.,
-
иска
по чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 457.25 лева -
законна лихва, за периода от 20.11.2018 г. до 16.01.2019 г., начислена върху върху цялата изискуема и непогасена главница в размер на
28 381.23 лева,
за които суми в производството по ч ч.гр.д. № 2865/2019 г. по описа на СРС, 51 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал.1, вр. чл. 8 ГПК, сумата от 1466.54 лева –
разноски в исковото производство и сумата от 650.54 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Д.Т.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 80 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: