РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Гоце Делчев, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220101122 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод подадена искова молба от В. Н.
Б. от гр.Г. Д., обл.Благоевград против Я. Н. Б., Д. Н. Б., З. Т. Б. и Н. Н. Б.,
четиримата от гр.Г. Д., обл.Бл. и Ю. Н. П. от гр.Б.я. Иска се да бъде признато
по отношение на ответника, че ищеца има вземане за предаване на владение
на недвижим имот, договорено с договор, сключен на основание чл.32, ал.2 от
ЗС за разпределяне правото на ползване на недвижим имот, подробно описано
в исковата молба. Иска се да бъдат присъдени на ищеца и сторените по делото
разноски.
Твърди се от ищеца, че страните са съсобственици на процесния
недвижим имот. На осн.чл.32 от ЗС межда тях бил сключен договор, с който е
извършено разпределение на правото на ползване на имота при дялове от 1/2
идеална част за ищцата и 1/2 идеална част общо за ответниците. След
сключване на договора Д. Б. поставил оградна мрежа, която не отразява
реално договореното ползване, поради което ищцата депозирала заявление по
реда на чл.417 от ГПК, като приложила и нотариалния акт за постигнато
разпределение. Заявлението било уважено и била издадена заповед, по която
1
постъпило възражение, поради което е предявен настоящия иск.
Правното основание на иска е чл. 417, т.2 във вр. с чл.32, ал.1 от ЗС във
вр. с чл.415 и чл.422 от ЗС.
Ответниците Я. Н. Б., Н. Н. Б. и Ю. Н. П. представят общ писмен
отговор в определения законов срок, като правят възражение за нередовност
на исковата молба и недопустимост на иска. По същество намират иска за
неоснователен, като твърдят, че именно ищцата не пожелала да се приведе в
изпълнение постигнатата спогодба. След като Д. Б. ангажирал представители
на „Български териториален кадастър“ ЕООД да определят точките на частите
за ползване на имота, ищцата не ги допуснала. Заявила, че схемата е грешна и
искат да й отнемат от частта за ползване. След опити да постигне разбиране с
леля си, Д. накрая се съгласил мрежа да бъде поставена там където тя каже.
Мрежа била поставена от Д. Б. и сина на ищцата, като ищцата през цялото
време била при тях и посочвала къде да минава мрежата.
Ответниците Д. Н. Б. и З. Т. Б. представят общ писмен отговор в
определения законов срок, като правят възражение за нередовност на исковата
молба и за недопустимост на иска. По същество намират иска за
неоснователен, като също твърдят, че тъй като ищцата ползвала от дворното
място много повече отколкото й се полагало, те поискали да се постави мрежа,
която да разграничи частите за ползване. Първоначално ищцата се
противопоставяла, но след това се съгласила да се очертаят частите за
ползване на страните, ако ответника Д. Б. поеме разходите. Когато обаче на
място дошли представители на „Б. т.к.“ ЕООД, ангажирани от Д., за да
определят точките на частите за ползване на имота, ищцата не ги допуснала в
имота. Заявила, че схемата е грешна и искат да й отнемат от частта за
ползване. След опити да постигне разбиране с леля си, Д. накрая се съгласил
мрежа да бъде поставена там където тя каже. Мрежа била поставена от Д. Б. и
сина на ищцата, като ищцата през цялото време била при тях и посочвала къде
да са поставят коловете, на които да се постави мрежата.
Правната квалификация на възраженията на ответниците е по чл.127,
т.4, чл.130 от ГПК, чл. 32, ал.1 от ЗС.
Ответниците по първоначалния иск са предявили насрещна искова
молба, с която правят искане да бъде установено по отношение на В. Д. М., че
тя дължи да предаде на ищците по насрещния иск частите от съсобствения
2
парцел, принадлежащи на тях и които евентуално ще с е окажат оградени, към
мястото, ползвано от ответника, и да бъде осъдена същата да им предаде
владението на тези места.
Твърди се от ищците по насрещния иск, че страните са съсобственици
на процесния недвижим имот. На осн. чл.32 от ЗС между тях бил сключен
договор, с който е извършено разпределение на правото на ползване на имота
при дялове от 1/2 идеална част общо за ищците и 1/2 идеална част за
ответницата. В. М. ползвала от дворното място много повече отколкото й се
полагало, поради което те поискали да се постави мрежа, която да разграничи
частите за ползване, както е по нотариален акт. Първоначално ответницата се
противопоставяла, но след това се съгласила да се очертаят частите за
ползване на страните, ако Д. Б. поеме разходите. Когато обаче на място дошли
представители на „Б. т. к.“ ЕООД, ангажирани от Д., за да определят точките
на частите за ползване на имота, ответницата не ги допуснала в имота.
Заявила, че схемата е грешна и искат да й отнемат от частта за ползване. След
опити да постигне разбиране с леля си, Д. накрая се съгласил мрежа да бъде
поставена там където тя каже. Мрежа била поставена от Д. Б. и сина на В. М.,
като последната през цялото време била при тях и посочвала къде да са
поставят коловете, на които да се постави мрежата. Твърдейки, че ползват по-
малко от полагащото им се според договореното, ищците предявяват
настоящия иск.
Правната квалификация на правата на ищците по насрещния иск е по
Раздел I, т.1 от договора за разпределение на ползване, съдържащ се в нот. акт
№45, т.4, рег.№6987, дело №618/28.08.2020 г. на нотариус В. Б., във вр. с чл.
79 от ЗЗД във вр. с чл.32, ал.1 от ЗС.
Ответника по насрещния иск представя два отговора – един подаден
лично и един, подаден чрез процесуалния представител. В отговора
представен лично, заявява, че не тя е определяла мястото на поставяне на
мрежата. Единствено гледала поставянето й от терасата. Тя не е гонила
геодезистите, а полицаите, които извикала им казали да си тръгват. В отговора
описва и други отношения между страните през годините, неотносими към
настоящия спор.
В отговора представен от процесуалния представител се повдига
възражение за нередовност на исковата молба. Намира насрещният иск за
3
неоснователен, като оспорва твърденията, изложени в насрещната искова
молба. Отново твърди, че Д. Б. е поставил ограда, ограничаваща частите за
ползване от страните, която не отговаря на постигнатото споразумение.
Правната квалификация на възраженията на ответника е почл.32, ал.1
от ЗС.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема
за установено във фактическо отношение следното:
Страните са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор
17395.501.673 (седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка,петстотин
и едно, точка, шестстотин седемдесет и три) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Г. Д., обл. Бл., одобрени със Заповед № РД-18-
71/02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без издадена заповед за
изменение на КККР, с адрес на имота гр. Г. Д., п.к. 2900, обл. Бл., ул. „С. п.“
№**, с площ на целия имот от 569 кв. м (петстотин шестдесет и девет
квадратни метра), с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване, до 10 м, при съседи: имот с
идентификатор 17395.501.672; имот с идентификатор 17395.501.667; имот с
идентификатор 17395.501.666; имот с идентификатор 17395.501.674; имот с
идентификатор 17395.501.9137. По предходен план имотът се идентифицира
като поземлен имот с планоснимачен № 673 (шестстотин седемдесет и трети),
от квартал 192 (сто деветдесет и втори), парцел III (трети).
При това ищцата е собственик на 1/2 идеална част от описания имот, а
ответниците са собственици общо на другата 1/2 идеална част от имота.
С нотариален акт №45, т.4, рег. №6987, дело №618/28.08.2020 г. по
описа на кантората на нотариус Ваня Бумбарова, с район на действие, района
на РС Гоце Делчев, вписан при СВ при РС Гоце Делчев с вх.рег.№
2350/28.08.2020 г., дв.вх.рег. № 2351, акт №161, т.Х, дело 1445, парт.№ 63002,
62003 между страните било извършено прехвърляне на идеални части на
имотите, както и било извършено разпределение на ползването на процесния
поземлен имот, съобразно което, съсобствениците се съгласили да ползват
съсобствения недвижим имот по следния начин: В. Д. М. ще ползва своята
идеална част от имота съседи: имот с идентификатор
17395.501.672,17395.501.667, място за ползване от Д. Н. Б. и Я. Н. Б., З. Т. Б.,
Н. Н. Б. и Ю. Н. Пранджева и на разстояние от 2 (два) метра от сгради с
4
идентификатори 17395.501.673.1 и 17395.501.673.5, мястото, намиращо се
между сградата с идентификатор 17395.501.673.1, и улица „Стара планина“
(място оцветено приблизително на скицата, преподписана от страните по
сделката, в зелено). В. М. се задължава да осигурява безпрепятствен достъп на
останалите съсобственици до намиращите се на мястото, заключено между
сградата с идентификатор 17395.501.673.1, и улица „Стара планина“
електромери и водомери за отчитаме на показанията на същите и за
обслужването им; Д. Н. Б., Я. Н. Б., З. Т. Б., Н. Н. Б. и Ю. Н. П. ще ползват
своята идеална част от имота при съседи: имот с идентификатор
17395.501.647, 17395.501.667,17395.501.666, място за ползване от В. Д. М.,
място за общо ползване от съсобствениците и сгради с идентификатори
17395.501.673.2 и 17395.501.673.3 (мястото, оцветено приблизително в
скицата, преподписана от страните по сделката, в оранжево). За общо
ползване от всички съсобственици остава мястото в западната част на
парцела, започващо от улица „Стара планина“, заключено между нея,
построеното в съсобствения парцел и имотната граница с имот с
идентификатор 17395.501.672, както и мястото с широчина от два метра,
считано от сградата с идентификатор 17395.501.673.1, по цялото нейно
продължение, което място е оцветено приблизително в скицата, преподписана
от страните по сделката, в розово).
На 29.03.2024 г. ищцата подала до Районен съд - Гоце Делчев заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и за
издаване на изпълнителен лист за предаване на частта от недвижимия имот,
предоставен за нейно ползване, съобразно гореописания нотариален акт. По
заявлението било образувано дело № 408/2024 г. по описа на Районен съд –
Гоце Делчев. Заявлението било уважено и била издадена заповед за
изпълнение, както и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК.
Въз основа на издаденият на ищцата изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 20241220400052 по описа на ДСИ при РС
Гоце Делчев. След връчване на поканата за доброволно изпълнение Д. Н. Б.
подал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, поради
което на ищцата било указано да предяви иска за установяване на вземането
си.
По делото са изслушани свидетели, като според свидетеля Г. М. –
5
съпруг на ищцата, според който след като било подписано разпределението на
ползването на поземления имот, дошли геодезисти, но те извикали полиция и
полицаите не им дали да мерят, като казали, че за това трябва да има съдебно
решение. След това Д. Б. ги уведомил, че е поръчал на фирма, от която дошли
геодезисти и направили замерване на имота. Съпругата на свидетеля не била
съгласна, тъй като те не били видели геодезисти да идват в имота и образувала
дело пред съдия изпълнител, който да реши проблема с разпределеното
ползване. Преди година и половина или две години сина на М. и Д. Б.
поставили мрежа, която да разделя частите за ползване на ищцата и на
останалите страни. После дошъл и свид. Н.й Д.живее на семейни начала с Я.
Б., и запознал да помага при слагането на оградата. Била поставена ограда от
мрежа, закрепена на колове, като свидетеля дал машина, с която да се
направят дупки за коловете. Мястото, където да бъде поставена оградата било
определено от тримата – сина на ищцата, Д. Б. и Н.й Джамбазов. Свидетеля
твърди, че му се е сторило, че оградата не се поставя където трябва, че
„работата върви по на тесничко“, но решил да не се меси. Твърди, че
съпругата му също не се месила и не е казвала къде да бъде поставЯ. оградата.
Свидетелят Н.й Д. обяснява, че му е известно, че Д. Б. бил платил на
хора, които да замерят двора, но лелята (ищцата) ги изгонила. Не е присъствал
на такава случка, но го знае, вероятно от жена си. Присъствал и помагал при
поставяне на оградата в дворното място през 2023 г. Свидетеля М. им дал
машина да направят дупки за коловете, а сина му П. М. и Д. Б. разделили
двора. Петър и ищцата казали че всичко е наред и тогава тримата сложили
колчета и поставили циментови колове с мрежа. Първо заявява, че Д. Б., П.и
баща му казали, къде да е оградата, а след това, че и ищцата казвала къде да
минава оградата.
Свидетелката С. М., съсед на имота заявява, че от нейната къща се чува
когато в съседния имот се говори на висок тон. Така разбрала, че М.Б. довел
момчета от Бл. да мерят, но г-жа М. казала, че са негови приятели и не са
работници. Една събота през м.02.2023 г., докато си пиела кафето,
свидетелката видяла и поставянето на оградата в дворното място на страните.
Оградата била поставено от М. Б. и П.р М.. Не чули какво са си казали, но
опънали въже. Съпругът на ищцата им дал машина, мерили и опънали мрежа.
Първоначално свидетелката заявява, че В. била на двора, докато се опъвала
мрежата и имало доста спорове, като ищцата давала напътствия как да се
6
свърши работата. После казва, че докато се поставяла мрежата ищцата била на
терасата и не казала нищо „…защото те като бъркат там, тя какво да каже.“.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото
лице дава заключение, че резултатите от геодезическото измерване на място,
потвърждават точността на кадастралната карта. От западната страна на
П.И.17395.501.673 материализираната ограда на място при заснемането е в
известно отклонение от границите по кадастралната карта, като отклонението
достига 50 см, но в ограничен сектор. Причината е в нестабилната ограда.
Свободната площ от П.И.17395.501.673 с площ от 569.35 кв.м. по КККР,
заснета като контур 17395.501.3 по скицата на вещото лице е с площ 318.09
кв.м. Оградата, която е поставена ката разделителна линия за разпределение
ползването на площта между страните по делото е пунктираната линия на
Приложения №1 и №2. Тази линия разделя площта от 318.09 кв.м. на две
части, едната от които се ползва от ищцата и е с площ от 142.96 кв.м.2 и
втората с площ от 175.13 кв.м. се ползва от ответниците по делото.
Съществуващата ограда на място, която е отразена на Приложение №2 със
зелена линия, трябва да се премести на 40 см. в източна посока (към
ответниците), за да се изпълни условието за равнозначност на използваните
площи за РПП между страните по делото.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като намира, че
то отговаря пълно и точно на поставените въпроси.
При постановяване на решението си съдът не дава вяра на показанията
на свид. Джамбазов, че ищцата е казвала къде да се поставя оградата,
доколкото противоречат на показанията на свид. М. и свид. М., която също е
ангажирана от ответниците. М. твърди, че съпругата му не е изразявала
мнение къде да е оградата, но ако е считала, че тя е на правилното място, не би
се стигнало до завеждане на настоящото дело. М. обяснява, че ищцата е
казвала как да се свърши работата, но не е казвала къде да се поставя
оградата.
При така установеното, съдът намира предявеният първоначален иск за
допустим, като подадени в законоустановения едномесечен срок от
правоимащо лице срещу легитимирани ответници и пред надлежния съд.
Повдига се от ответниците по първоначалния иск възражение за
недопустимост на иска, с мотиви, че когато съсобствениците са сключили
7
договор за разпределение ползването на имота и се твърдят извършени от част
от съсобствениците действия, нарушаващи постигнатото споразумение,
защитата срещу такива действия следва да се осъществи чрез искове по чл.
чл.108 и 109 ЗС, както е постановено в решение № 171/12.10.2015 г. на ВКС
постановено по гр.д. № 1231/2015 г.
Настоящият състав намира възражението за неоснователно. Цитираното
решение на ВКС касае искане за постановяване на ново разпределение на
ползване на недвижим имот, с твърдение, че с изграждането на ограда и
пробиването на зидарията на кладенеца, са променени обстоятелствата, при
които е постигнато съгласие за реалното разпределение на ползването. При
това ВКС приема, че в този случай иск по чл.32, ал.2 от ЗС е недопустим, а
защитата на ищците срещу изграждането на масивна ограда и кладенец, да се
извърши чрез иск по чл. 109 ЗС.
Предмет на настоящото дело е не иск за разпределение на ползването
на процесния недвижим имот, а иск да се признае за установено, че ищцата
има право да бъде приложено извършеното между страните доброволно
разпределение на ползването.
Разгледан по същество иска е основателен по следните съображения:
Целта на установителния иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1от
ГПК, е да установи със сила на присъдено нещо, дали към момента на
издаване на изпълнителното основание, в случая заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК, молителят - взискател, ищец по настоящия иск,
е имал изискуемо притезание за предаване правото на ползване на
недвижимата вещ, основано на нотариално заверения договор за
разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот, по чл. 417, т.3 от
ГПК, спрямо ответниците - длъжници. В случай, че искът бъде уважен,
заповедта за изпълнение влиза в сила и изпълнителното производство
приключва, а в случай на отхвърляне на иска настъпват последиците на чл.
422, ал.3 от ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира предявеният иск за установяване
разпределяне правото на ползване на процесния урегулиран поземлен имот за
основателен, поради следното:
В конкретния случай между страните е договорено доброволно
разпределение на ползването на недвижими имот, която е обективирано в
8
нотариален акт. Същия независимо от това, че има за предмет предаване на
ползването на недвижим имот, не е от категорията на договорите с вещно
правно действие, в частта относно изпълнение на задължението за предаване,
а има облигационен характер и съответно създава права и задължения за всяка
от подписалите го страни, като страни по облигационно правоотношение.
Съгласно чл.417, т.3 от ГПК нотариалния акт, съдържащ задължение за
предаване на вещи представлява основание за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Прието е в съдебната практика, че
предаването на вещи включва и задължението за предаване на
владение/ползване на недвижим имот.
Установи се по делото от показанията на разпитаните свидетели и
съдебно – техническата експертиза, че не е извършено разпределение на
ползването съобразно договореното доброволно разпределение. От
показанията на свидетелите се установи, че ограда между дяловете в
съсобственото на страните дворно място е поставено от ответника Д. Б. и сина
на ищцата - П. М.. Не се доказа твърдението, че ищцата е посочвала къде да се
поставя оградата. Това се заявява само от свид. Д., а свид. М. и свид. М.
заявяват, че ищцата не е определяла мястото на оградата.
Дори и да се приеме, че ищцата е участвала в посочване мястото, на
което да се постави оградата, това не води до извод, че е изпълнено
договореното разпределение на ползване. Разпределението ще бъде
изпълнено тогава, когато недвижимия имот бъде ползван по начина, по който
съсобствениците са постигнали съгласие да бъде ползван имота. В случая се
установява, че при поставянето на ограда е участвал само е един от
съсобствениците – Д. Б., а ищцата, макар да е присъствала не е съгласна с
мястото на поставената ограда. При поставянето на оградата не са
присъствали лица със съответните знания и умения, които да могат
компетентно да определят частите за ползване на страните, съобразно скицата
към разпределението за ползване. Установява се от заключението на вещото
лице, че оградата не е поставена по начин, който да съответства на скицата за
разпределено ползване. И до момента не е извършено по съответния ред
разпределение на ползването на процесния имот, съобразно уговореното
между страните.
Поради изложеното съдът намира предявения първоначален иск за
9
основателен, поради което същият ще бъде уважен.
При така установеното, съдът намира предявеният насрещен иск за
допустим, като подаден от правоимащи лица срещу легитимиран ответник и
пред надлежния съд.
Разгледан по същество, съдът намира предявения насрещен иск за
неоснователен, поради следното:
От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява,
че ищците по насрещния иск ползват повече от полагащото им се в процесния
недвижим имот. Не се установи В. М. да ползва части от имота, които
съгласно договора за разпределение на ползване между страните да са
отредени за ползване на ищците по насрещния иск.
Поради изложеното насрещният иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, в зависимост от резултата по спора, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
По заповедното производство ищцата е сторила разноски в размер на
25.00 лева за заплащане на държавна такса и 150.00 лева за възнаграждение на
адвокат или в общ размер на 175.00 лева. Предявения установителен иск се
уважава, поради което на осн чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да
понесат в тежест и сторените от ищеца разноски по заповедното производство
в размер на 175.00 лева.
По настоящото дело ищцата е сторила съдебни и деловодни разноски
за заплащане на държавна такса за образуване на делото 25.00 лева, за
възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 700.00 лева. Така сторените разноски в общ
размер на 925 лева, следва да бъдат възложени на ответниците, съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от спора на ответниците не се дължат разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
10
РЕШИ:
Признава за установено, че съществува вземане на В. Д. М., ЕГН
********** с адрес гр. Г. Д., общ.Г. Д., обл.Бл., ул. „С. п.“ №** срещу Я. Н. Б.
с ЕГН **********, с адрес гр. Г. Д., общ.Г. Д., обл.Б., ул. „С. п.а“ №74, Д. Н.
Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Г. Д., общ.Г. Д., обл.Бл., ул. „С. п.“ №74, З.
Т. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Г. Д., общ.Г. Д., обл.Б. ул. „С. п.“ №**, Н.
Н. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. Г. Д., общ.Г. Д., обл.Б., ул. „П. С.“ №**,
вх.*, ет.* и Ю.. Н. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „Ж. Д.Л.“ №**, вх.*,
ет.*, ап.** за предаване на фактическата власт (ползването) върху
разпределените за ползване, на основание чл.32 от ЗС, с Нотариален акт №45,
том 4, peг.№ 6987, дело № 618 /2020 година по описа на нотариус В. Б., части
от следния съсобствен недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
17395.501.673 (седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин
и едно, точка, шестстотин седем десет и три) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Г. Д., обл. Бл., одобрени със Заповед № Р Д -18-
71/02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без издадена заповед
за изменени е на КККР, с адрес на имота гр. Г. Д., п.к. 2900, обл. Б., ул. „С. п.“
№ **, с площ на целия имот 569 кв.м. (петстотин шестдесет и девет квадратни
метра), с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване, до 10 м., при съседи: имот с
идентификатор 17395.501.672; имот с идентификатор 17395.501.667; имот с
идентификатор 17395.501.666; имот с идентификатор 17395.501.674; имот с
идентификатор 17395.501.9137, който имот по предходен план се
идентифицира като поземлен имот с планоснимачен № 673 (шестстотин
седемдесет и трети), от квартал 192 (сто деветдесет и втори), парцел III,
съгласно който договор обективиран в цитираният нотариален акт, на
основание чл. 32 от ЗС, съсобствениците са се съгласили да разпределят
ползването на съсобствения недвижим имот по следния начин: В. Д. М. като
собственик на 1/2 (една втора) идеална част от гореописания недвижим имот
да ползва своята идеална част от имота при съседи: имот с идентификатор
17395.501.672, 17395.501.667, място за ползване от Д. Н. Б., Я. Н. Б., З. Т. Б., Н.
Н. Б. и Ю. Н. П. и на разстояние от 2 (два) метра от сгради с идентификатори
17395.501.673.1 и 17395.501.673.5, както и мястото, намиращо се между
сградата с идентификатор 17395.501.673.1, и улица „С. п.“ (мястото оцветено
11
приблизително на скицата, представляваща неразделна част от нотариалния
акт в зелено). В. М. се задължава да осигурява безпрепятствен достъп на
останалите съсобственици до намиращите се на мястото, заключено между
сградата с идентификатор 17395.501.673.1, и улица „С. п.“ електромери и
водомери за отчитане на показанията на същите и за обслужването им; Д. Н.
Б., Я. Н. Б., З. Т. Б., Н. Н. Б. и Ю.Я. Н. П., като собственици на 1/2 (една втора)
идеална част от гореописания недвижим имот да ползват общо своята идеална
част от имота при съседи: имот с идентификатор 17395.501.674,
17395.501.667, 17395.501.666, място за ползване от В. Д. М., място за общо
ползване от съсобствениците и сгради с идентификатори 17395.501.673.2 и
17395.501.673.3 (мястото, оцветено приблизително в скицата, представляваща
неразделна част от нотариалния акт, в оранжево). За общо ползване от всички
съсобственици остава мястото в западната част на парцела, започващо от
улица „Стара планина“, за сключено между нея, построеното в съсобствения
парцел и имотната граница с имот с идентификатор 17395.501.672, както и
мястото с широчина от два метра, считано от сградата с идентификатор
17395.501.673.1, по цялото нейно продължение, което място е оцветено
приблизително в скицата, представляваща неразделна част от нотариалния
акт, в розово).
Отхвърля като неоснователен иска на Я. Н. Б. с ЕГН **********, Д. Н.
Б., с ЕГН **********, З. Т. Б., с ЕГН **********, Н. Н. Б., с ЕГН **********,
четиримата от гр. Г. Д., обл.Бл. и Ю.. Н. П. с ЕГН ********** от гр. Б. да бъде
установено по отношение на В. Д. М., ЕГН ********** от гр. Г. Д., обл.Бл., че
тя дължи да предаде на ищците по насрещния иск частите от съсобствения
парцел, принадлежащи на тях и които евентуално ще се окажат оградени към
мястото, ползвано от ответника, и да бъде осъдена същата да им предаде
владението на тези места.
Осъжда Янка Н. Б. с ЕГН **********, Д. Н. Б., с ЕГН **********, З. Т.
Б., с ЕГН **********, Н. Н. Б., с ЕГН **********, четиримата от гр. Г. Д.,
обл.Бл. и Ю. Н. П. с ЕГН ********** от гр. Банкя да заплатят на В. Д. М.,
ЕГН ********** от гр. Г. Д., обл.Бл. сумата от 175.00 (сто седемдесет и пет)
лева, представляваща разноски по заповедното производство и сумата от
925.00 (деветстотин двадесет и пет) лева, представляваща разноски по
настоящото производство.
12
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Благоевград с
въззивна жалба в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и
за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
13