Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, _______ г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА МУМДЖИЕВА
ИРИНА СТОЕВА
при
участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Калина Накова,
като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 3995/2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 28.01.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 23481/2014 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102-ри състав, подсъдимият С.М.С.
е признат за невинен в това, че на 29.12.2012 г., в гр.София, бул. „********,
апартамент № 3, офис на Адвокатско дружество „Д., Г.,К.И В.”, като извършител в
съучастие с неустановено по делото лице, чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот (разрязване на врати на три броя метални каси) и
чрез използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи,
собственост на Адвокатско дружество „Д., Г.,К.И В.”, както следва: паричната
сума от 267 300,00 (двеста шестдесет и седем хиляди и триста) евро с
левова равностойност 522 793,36 (петстотин двадесет и две хиляди
седемстотин деветдесет и три лева и тридесет и шест стотинки) лева; парична
сума от 37 856,79 (тридесет и седем хиляди осемстотин петдесет и шест лева
и седемдесет и девет стотинки) лева; парична сума от 4 000,00 (четири
хиляди) щатски долара с левова равностойност 5 934,40 (пет хиляди
деветстотин тридесет и четири лева и четиридесет стотинки) лева; 1 (един) бр.
мобилен телефон марка/модел „Айфон 5” на стойност 1 249,00 (хиляда двеста
четиридесет и девет) лева и 1 (един) бр. 3G модем за безжичен интернет ,,ZTE MF
190” на стойност 15,00 (петнадесет) лева – всичко на обща стойност 567 848,55
(петстотин шестдесет и седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и
петдесет и пет стотинки) лева, от владението на А.А.Д. - управител на АД „Д., Г.,К.И
В.”, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като
кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195, ал .2, вр.
ал.1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор към Софийска
районна прокуратура, с който се иска отмяна на присъдата като неправилна и
постановяване на нова, с която подс. С.С. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение. Оспорва изводите на СРС при обсъждането на ДНК
експертизата, а именно че не е боравила с образци, иззети по реда на НПК, а
използваният сравнителен материал е бил иззет извън рамките на наказателния
процес и по този начин не е спазен предписания в НПК ред, с оглед на което я е
поставил под съмнение. Изтъкват се доводи, че първоинстанционният съд е
разполагал с възможност да изземе образци от подсъдимия и да назначи допълнителна
ДНК експертиза. Изложени са съображения и относно разминаването между
инкриминираната с обвинителния акт дата и тази, посочена от св. Р.Д., на която
се е сблъскал в асансьора с подсъдимия. По отношение на аргументите, с които
СРС не е кредитирал съдебно-оценителната експертиза, представителят на
държавното обвинение счита, че първоинстанционният съд е можел да изиска от
адвокатското дружество относими за периода първични счетоводни документи и да
назначи нова или допълнителна експертиза за изясняване размера на наличността
на парични средства в касите.
В проведеното по реда
на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за
правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и
на вещи лица.
В хода на съдебното
производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа протеста. Прави искане за отмяна на първоинстанционната
присъда като неправилна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото обвинение. Излага съображения, че по делото
са събрани достатъчно косвени доказателства, от които се установява участието
на подсъдимия в престъплението. Посочва, че подсъдимото лице действително не е
дало проба при условията на чл. 146 от НПК, но от заключението на СМЕ се е
установило, че при сравнение с базата данни на НИКК пробите напълно съвпадат с
неговия ДНК профил. Коментира и показанията на св. Д. в частта, в която е
посочил подсъдимия като лицето, което се е блъснало в него, като оправдава
непосочването на точна дата за това събитие с изминалия дълъг период от време.
Защитникът на
подсъдимия пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като
правилна и оставяне на протеста без уважение. Посочва, че СРС е изложил подробно
и детайлно фактическата обстановка, което му е дало възможност да направи
законосъобразни и обосновани изводи досежно оценката на доказателствата и
основния извод за авторството на деянието. Счита, че от множеството
доказателства по делото се е установило, че деянието е било осъществено, но не
е налице нито едно доказателство, което да сочи за автор на деянието
подзащитния й, с оглед на което правилно е признат за невинен по повдигнатото
му обвинение. Излага съображения, че първият съд правилно е анализирал събрания
по делото доказателствен материал, вкл. и по отношение на ДНК експертизата,
която не е кредитирал.
В своя защита подс. С.С.
поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума моли за
потвърждаване на присъдата.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния
протест и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Протестът е подаден в
законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.
Разгледан по същество
протестът е неоснователен.
Подсъдимият С.М.С. е
роден на *** г., в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, трудово неангажиран, неосъждан (реабилитиран по право на основание чл.
86, ал. 1, т. 1 от НК).
Адвокатско дружество „Д.,
Г.,К.И В.” било вписано в регистъра на адвокатските дружества с решение на СГС,
Търговско отделение, по ф.д. № 13868/2006 г. със седалище в гр. София и адрес
на управление: район Средец, бул. „*******. Към м. декември 2012 г. дружеството
се представлявало от управителя – св. А. Д., а съдружници били общо
четиринадесет човека.
Адвокатското дружество
разполагало общо с шест офиса – три от тях се намирали на адрес: гр. София,
бул. „*******, а останалите три на адрес: гр. София, бул. „*******. Централният
офис на дружеството се намирал в гр. София, бул. „*******, ап. 3. В
него имало седем стаи, три от които, били конферентни зали, затварящи се със стъклени
врати, а останалите четири стаи били ползвани за работни кабинети. Всяка стая
се затваряла с плътни, непрозрачни врати, които не се заключвали. Една от тези
стаи била обособена като кабинет на свидетелите Д. и Г.. В централния офис
имало общо пет броя метални каси с различен размер – три малки, една средна и
една голяма. Две от малките каси се ползвали от финансово-счетоводния отдел и в
тях се съхранявали оборотни пари, както и пари, оставени от служители на
кантората на отговорно пазене. Едната от тези каси се намирала в стаята на
главния счетоводител на дружеството – св. С. З., а другата – в стаята, в която
работела св. А.Б., като от тази каса ключове имали св. Б. и М.Ц.. В тази каса
се съхранявали документи и парични средства за текущи разходи. В третата малка
каса се съхранявали документи, а в средна се съхранявали документи и електронни
подписи. Голямата каса се намирала в кабинета на св. Д. и се ползвала лично от него,
като само той имал достъп до нея. В нея се съхранявали парични средства, чиито
размер бил известен единствено на св.Д..
В офисите на адвокатското
дружество била изградена система за контрол на достъп от св. А.Я., която се
състояла в следното: входните врати на офисите на дружеството били снабдени с
брава и четец (скенер) за карта за контролиране на достъпа и имало монтирани
алармени системи. Всеки един от съдружниците, служителите и обслужващия
персонал имали персонален ключ и магнитна карта за вратата на съответния офис,
в който се намирало работното им място. Този, който пръв отивал в офиса, и
този, който последен си тръгвал, имали задължението да отключат входната врата
и да спрат алармата, съответно да я заключат и да задейства алармата. След като
вратата веднъж била отключена, всеки следващ служител влизал и излизал от офиса
с магнитната си карта, като системата отчитала точните часове на влизане и
излизане. Вторият начин за отваряне на входните врати бил свързан с телефонната
централа и бил предназначен за достъп на външни лица. Сградата, в която се
намирали офисите, била оборудвана с домофон, свързан с телефон, който се
намирал в конкретния офис и при натискане на съответния бутон на домофона
(отвън), означен като Адвокатското дружество „Д., Г.,К.И В.”, вътре в самия
офис се включвал съответния телефон, след което служител вдигал телефонната
слушалка, набирал определена цифра и входната врата се отваряла. Имало и трети
авариен вариант за достъп с дистанционно управление за отключване на вратите,
като съответните дистанционни устройства се намирали в определени служители. В
случай на прекъсване на електрическото захранване, входните врати на
дружеството разполагали с автономно захранване, което позволявало съответната
врата да работи с четец на карти в рамките на около час, като вратата през това
време оставала заключена.
Св. Д.Ф., която
заемала длъжността „административен директор” в адвокатското дружество, правела
заявките за издаването на нова магнитна карта до св. Я., който ги изготвял. Всяка
нова карта се отличавала с уникален номер, който св. Я. въвеждал в системата за
достъп, като при сканиране на картата системата я разпознавала и отключвала
вратата. Всеки служител, който разполагал с магнитна карта за достъп, можел с
нея да влиза и излиза във всички офиси на дружеството. Във всеки от офисите
имало и резервни ключове, които всеки служител можел да ползва, за да се
придвижи свободно до другия офис, т.е. да си отключи с ключа входната врата и с
картата за достъп да влезе в съседния офис. Кодовете на алармите се пазели,
заедно с резервните ключове и върнатите магнитни карти в чекмедже на бюрото на
св. Ф..
След прекратяване на
служебните правоотношения на кантората с някой от служителите, последният
трябвало да върне ключовете и магнитната карта на св. Д.Ф., която ги
съхранявала в чекмедже, което се заключвало с ключ, който свидетелката държала
отгоре на бюрото си, в купичка за кламери. Част от върнатите магнитни карти не
били унищожавани, а били използвани за временен достъп – когато постъпвал нов
служител, който все още нямал издадена, както и ако някой от служителите е
забравил или изгубил картата си, като съответната карта за временен достъп не
била преименувана.
Адвокатското дружество
работело със счетоводна програма, която съдържала информация за паричните
потоци на дружеството, вкл. и за паричната наличност в касите. Достъп до
програмата имали определени служители, които влизали в нея с парола, потребителско
име и идентификация, като имало различни нива на достъп. Пълен достъп до всички
нива имали единствено св. З. като главен счетоводител на дружеството и св. Д.
като негов управител. Главният счетоводител на адвокатското дружество – св. С. З.,
отговарял за цялостното счетоводство на последното, вкл. и за калкулирането и
физическото изплащане на заплатите на служителите. Кантората имала клиентски
сметки по Закона за адвокатурата в различни валути. В офиса на дружеството били
водени каси в същите валути и сметка 421 – за осчетоводяване на разходи за
заплати. Приходите на дружеството били изплащани по банков път. Св. З. правел заявка
за теглене на необходимите суми пред св. Д., а последният преценявал и нареждал
какви суми да бъдат изтеглени и какви плащания да бъдат направени по банков
път.
В края на 2003 г. по
препоръка на св. А.Б., св. Н.И.сключила устна уговорка със св. Д. да поддържа
цветята в офисите на кантора, като ходи веднъж седмично след работно време и
полага грижи за тях. Същата не била назначавана по трудов или граждански
договор. На свидетелката били поверени ключове от всички офиси на дружеството,
чип, който отварял всички врати, и кодове за алармите на офисите.
През 2005 г. св. И. се
запознала със св. Й.Г., който по това време изтърпявал наказание лишаване от
свобода. През м. октомври 2010 г. св. Г. бил освободен от пенитенциарното
заведение, непосредствено след което започнал да придружава св. И. по време на
посещенията й в офисите на кантората и да й помага, което било известно на
повечето от съдружниците и служителите, вкл. и на св. Д.. Св. И. му казала
кодовете на алармите на офисите на адвокатско дружество и му давала ключовете
от офисите и чипа си за достъп. Двамата си разпределяли работата – докато
свидетелката полагала грижи за цветята в единия офис, св. Г. отивал в някой от
другите офиси и поливал цветята там.
Непосредствено преди св.
И. да прекрати отношенията си с кантората, на неустановена дата, св. Г. се
обадил по мобилния телефон на св. А.Б., след като св. Б. вече се била прибрала
от работа, и й казал, че не можел да влезе с чипа на св. И. в офиса на кантората
на адрес бул. „********, в който по това време била св. И. и изпълнявала
задълженията си. Св. Б. се обадила на св. И. и й обяснила как да отвори вратата
на офиса от телефона на рецепцията, но същевременно св. Г. отворил вратата на
офиса на дружеството и казал на св. И., че не можел да отвори вратата, защото вместо
чипа от кантората, бил използвал друг чип от неговия офис.
На 20.10.2012 г. адвокатското
дружеството и св. Н.И.прекратили отношенията си и тя предала ключовете, чипа и
кодовете на алармите на св. Б.. Последната от своя страна ги предала на св. Д.Ф.,
която ги сложила в шкафа на служебното си бюро, където се съхранявали ключове и
карти и на напусналите служители.
Св. А.Б. заемала
длъжността „оперативен счетоводител” в кантората и едно от служебните й
задължения било да тегли пари от банковите сметки на дружеството по
разпореждания на св. Д.. Когато сумата, която трябвало да бъде изтеглена,
надхвърляла 5 000,00 (пет хиляди) лева, била превозвана до офиса на
дружеството с инкасо автомобил. След пристигането на парите в офиса, същите
били разпределяни между отделните каси. В касата, която се намирала в стаята на
свидетелката, се оставяли пари само за ежедневни разплащания, а останалата част
се предавала на св. С. З. или на св. А. Д..
През м. декември 2012 г.
в периода от 04.12.2012 г. до 21.12.2012 г. св. Б., след предварително съгласуване
и по разпореждане на св. Д., изтеглила значителна сума пари от банковата сметка
на адвокатското дружество в „Р.Б.” ЕАД, както следва: на 03.12.2012 г. - 75 000,00
(седемдесет и пет хиляди) евро; на 04.12.2012 г. - 5 000,00 (пет хиляди)
лева; на 05.12.2012г. - 5 000,00 (пет хиляди) лева; на 06.12.2012 г. - 3 000,00
(три хиляди) лева; на 10.12.2012 г. - 3 000,00 (три хиляди) лева.; на
12.12.2012 г. - 3 000,00 (три хиляди) лева; на 14.12.2012 г. - 3 000,00
(три хиляди) лева; на 17.12.2012 г. - 2 000,00 (две хиляди) лева; на
18.12.2012 г. - 5 000,00 (пет хиляди) лева; на 19.12.2012 г. - 5 000,00
(пет хиляди) лева и 4 000,00 (четири хиляди) щатски долара; на 20.12.2012
г. - 128 100,00 (сто двадесет и осем хиляди и сто) лева и 25 000,00 (двадесет
и пет хиляди) евро; на 21.12.2012г. - 15 479.85 (петнадесет хиляди четиристотин
седемдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки) лева, 8 000,00 (осем
хиляди евро), 36 000,00 (тридесет и шест хиляди евро) и 7 000,00
(седем хиляди) евро, които били внесени в касата на адвокатското дружество,
като през м. декември 2012 г. от сметка 501 „Каса в лева” били извършвани
плащания към доставчици и персонал, а от сметка 502 „Каса в евро” били
извършвани плащания само към персонал. От сметката в щатски долари не били извършвани
никакви плащания. През м. декември 2012 г. в касата на дружеството имало
приходи и от възстановени суми от подотчетни лица. Направените разходи за плащания
към доставчици, работни заплати на персонала, хонорари по сключени граждански
договори и предоставени аванси на подотчетни лица били в размер на 394 059,77
(триста деветдесет и четири хиляди и петдесет и девет лева и седемдесет и седем
стотинки) лева.
Последният работен ден
на адвокатското дружество преди Коледните празници бил 21.12.2012 г. Следващите
пет дни били официални почивни дни. 27.12.2012г. и 28.12.2012г. били работни
дни, но дружеството официално не работело, а имало служители, които давали
дежурство от 09:00 ч. до 18:00 ч. и имали задължението да посрещат куриери, да
получават пощенски пратки и да отговарят на клиенти по телефона. На
27.12.2012 г. дежурна в офиса на адрес: гр. София, бул. „*******, била В.Г., а
на 28.12.2012г. – Н.В.. През тези дни посоченият офис бил посещаван и от други
негови служители, които били регистрирани в системата за достъп. На 29.12.2012 г.
за времето от 16:07 ч. до 17:14 ч. св. Д.Ф. също посетила офиса поради личен
ангажимент.
На 27 или 28.12.2012 г.
св. Р.Д., който живеел в жилище, находящо се в гр. София, бул.
„*******, втори етаж, се прибирал от работа и придвижвайки се от входната врата
на сградата към асансьора, видял, че асансьорът спира на партерния етаж.
Свидетелят видял, че в кабината на асансьора се намират три лица от мъжки пол с
качулки на главите, които закривали лицата им, като двама от тях били високи около
185 см, с тегло около 100 кг, около 35 годишни, а третият бил по-нисък на ръст
от тях, със слабо телосложение и на видима възраст около 20-30 години.
Последният бил с гръб към вратата на асансьора (съответно с гръб и към св. Д.)
и по този начин я отворил. Излизайки, се блъснал в св. Д., който чакал пред
асансьора. Трите лица излезли от асансьорната кабина и напуснали сградата, като
св. Д. не видял да носят нещо със себе си, освен този, който се блъснал в него
– носел малка чантичка, преметната през рамо.
На 30.12.2012 г.
около 12:00 ч. св. А.Б., заедно със св. Н. И., нейната дъщеря и св. Й.Г., заминали
за Новогодишните празници в гр. Брацигово с лек автомобил, управляван от св. Г.,
като там престояли до 02.01.2013 г.
На 02.01.2013 г. –
първият работен ден след празниците, св. М.А., която работела като хигиенистка
в офиса на адвокатското дружество, пристигнала в офиса, находящ се на бул. „*******,
в 07:50 ч. и установила, че вратата на офиса не била заключена с ключ. Свидетелката
отворила вратата само с магнитната си карта, като алармата също не била включена.
Влязла в офиса и тръгнала към кухненското помещение, като усетила, че е
студено. Установила, че прозорците на кухненското и съседното помещение били
отворени. След това видяла, че част от касите, които се намирали в офиса, били
свалени на плочките на пода в коридора, като плочките, около касите, били
почернели и по пода имало доста разпилени монети, разхвърляни бутилки от вода и
кока-кола, както и разлята течност. Свидетелката отишла при колежките си хигиенистки,
които чистели другия офис на дружеството, намиращ се на четвъртия етаж на
сградата, и се обадили по телефона на св. И.Ф. – домакин на адвокатското
дружество. След известно време св. Ф. пристигнал в офиса, влязъл в него и тъй
като било доста студено, затворил прозорците, като си помислил, че св. А. ги е
отворила. След това се обадил по телефона на св. Д. и го уведомил за
обстановката, която заварил в офиса, и по негови нареждания се обадил на
полицията, за да подаде сигнал за инцидента.
На 02.01.2013 г. около
09:00 ч. в процесния офис на адвокатското дружество пристигнала и св. Д.В.,
която била секретар на кантората. Пристигайки в офиса, св. В. установила, че
вратата не е заключена с ключ, затова чекирала само картата си и влизайки в
офиса, видяла разбитите каси. В същото време от четвъртия етаж на сградата
слезли св. А. и св. Ф., като последният казал на В., че е подал сигнал за
инцидента до органите на реда.
За времето от 10:40
часа до 13:30 часа на 02.01.2013 г. бил извършен оглед на местопроизшествието от
отзовалите се на сигнала полицейски служители, при който били иззети и
биологични следи: нишковидни обекти, които били намерени на пода в помещението,
както и веществени доказателства: стопилки от пода между и около металните
каси; пластмасова бутилка с вместимост от 1,25 литра с надпис „Кока-кола”, пластмасова
бутилка от 1,5 литра с надпис ,Девин” и пластмасова бутилка от 2 литра с надпис
„Кока-кола”, намерени на пода и върху метална каса в коридора; флакон с надпис
„Глейд”, намерен върху метална каса; хартиени пликове с надписи, намерени на
пода, в коридора, до металните каси и в една от металните каси; хартиени
пликове от метална каса, намерена в един от кабинетите, върху кожен диван. В
протокола е отбелязано, че местопроизшествието не е запазено. Полицейските
служители разпитали и присъстващите свидетели.
За да постанови
присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и
относим към предмета на делото доказателствен материал: гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите А.А.Д. (л. 82-87 от съд.д., т. 1), С.Ж.К.(л. 87-90 от съд. д., т. 1), Д.П.Ф. (л. 90-93 от съд. д., т. 1), С. Б.З. (л. 93-95 от съд. д., т. 1), М.Г.А. (л. 95-97 от съд. д., т. 1, вкл.
и частично прочетените на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 84-85
от ДП, т. 1), Р.И.Д. (л. 97-100 от
съд. д., т. 1, вкл. и частично прочетените на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2
от НПК - л.103-гръб от ДП, т.1), И.С. Ф.
(л. 108-118 от съд. д., т. 1), А.В.Я.
(л. 111-113 от съд. д., т. 1), М.А.В.(л.
113-115 от съд. д., т. 1), А. Н. Б.
(л. 130-135 от съд. д., т. 1, вкл. и прочетените на осн. чл. 281, ал.1, т.2 вр.
ал.4 от НПК - л. 98-99 от ДП, т.1), Н. К.
И. (л. 135-138 от съд. д., т. 1), Й.В.Г.
(л. 204 от съд. д., т. 1), В.Р.Д.а
(л. 248-251 от съд. д., т. 1, вкл. и прочетените на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.2 от НПК - л.91-92 от ДП, т.1), Д.Е.В.
(л. 309-312 от съд. д., т. 2), С.В.Т.(л.
464 от съд. д., т. 2), Р.С.Я.(л. 628
от съд. д., т. 2); писмени доказателства
и доказателствени средства: от том 1 от ДП: протокол за оглед на
местопроизшествие (л.23-26), протокол за претърсване и изземване (л.41-44),
протокол за претърсване и изземване (л.48-51), протокол за претърсване и
изземване (л.55-58), определение на СРС, 21-ви състав (л.59), приемо-
предавателен протокол (л.61), писмо-справка от банка ДСК (л.65), справка от
МВР-СДВР (л.69-70), разпечатки от регистрирани влизания и излизания на адрес: „*******
(л.80-83, 106, 107, 114-117, 118, 119-123,124-125), протокол за доброволно
предаване (л.112, 113, 126), протокол за оглед на веществени доказателства
(л.127), протокол за разпознаване на лица и предмети и албум (л.134-137),
протокол за разпознаване на лица и предмети и албум (л. 139-142), служебно
удостоверение от Адвокатско дружество ,Д., Г.,К.И В.” (л.147), от том 2 от ДП: определение на CPC,
111-ти състав (л.22), протокол за претърсване и изземване (л.23-24), протокол
за претърсване и изземване (л.25-26), протокол за претърсване и изземване
(л.27-28), протокол за претърсване и изземване (л.29-30), протокол за
претърсване и изземване (л.31-32), протокол за претърсване и изземване
(л.33-34), протокол за претърсване и иззземване (л.35-36), протокол за
претърсване и изземване (л.38-41), определение на СРС-НО, 111-ти състав (л.53),
протокол за обиск и изземване (л.44-45), определение на СРС-НО, 105-ти състав
(л.46), от том 3 от ДП: справка за
съдимост (л.2-4), справка МВР-СДВР (л. 16-25), справка от НСлСл (л.27-30),
справка МВР-СДВР 0”ПП” (л.32-33), обменна карта ВМА (л.38), медицинско
удостоверение (л.39), СМЕ, изготвена по желание на поде. С. (л.70-72), Присъда
№5/29.05.2008г. (л.73-74), идентификационна карта (л.75), Удостоверение за
раждане (л.76), характеристика (л.77), данни от лаборатория (л.78), епикриза
(л.79), от том 4 от ДП: справка от
„М-тел” (л.2-7,13-20,25-29,34-61, 67-76, 86-107), справка от „Глобул” (л.9-10,
21, 30, 62-63, 77, 84, 108-109, 112), справка от „Виваком” (л.12, 22-23, 31-32,
64-65, 78-79, 81-82, 110, 113-114, 116-122), от том 5 от ДП: справка „Глобул” (л.2, 6, 11-12, 56-68), справка
„М-тел” (л.З, 5, 10, 17-55), справка „Виваком” (л.7-8,133,63-64), T.VI от
досъд.произв.: справка от банка „УниКредит Булбанк” (л.4, 6), справка от банка
„ДСК” (л.8-11, 13), справка от банка „ОББ”(15, 17), справка от банка „Райфайзен
БАНК” (л.19, 21-22), справка от банка „Общинска банка” (л.24, 26), справка от
банка „СИБАНК” (л.32-33), справка от „МКБ Юнионбанк” (л.35, 37), справка от
банка „ЦКБ” (л.39-40,42,43,165-167), справка от банка „Фибанк” (л.45-46), 48),
справка от банка „ББР” (л.50, 52, 54), справка от банка „Инвестбанк” (л.56,
58), справка от „Те-Дже Зираат Банкасъ - Клон София” (л.60, 62), справка от
банка „Алианц Банк Б.”(л.64, 66), справка от банка „Креди Агрикол Б.” (л.72,
74), справка от „Търговска банка Д” АД (л.76, 78), справка от банка „Ситибанк
Н.А.”- клон София (л.80, 83), справка от „Токуда банк” АД (л.98, 100), справка
от „Итерненгьнъл АСЕТ БАНК” АД (л.106,), справка от „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД (л.112), справка от „Тексим Банк” АД (л.114, 116), справка
„Банка Пиреос Б.” АД (л.118-119, 121), справка банка „Алфа Банк” (л.123, 125),
справка „Юробанк Б.” АД (л. 127-129), Решение на СРС- НО, 116-ти състав (л.
136-137), справка от „Първа инвестиционна банка” (140-163), от том 6 от ДП: справка НОИ (л.5-7),
справка ТД на НАП (л.9-14), документи на адвокатско дружество „Д., Г.,К.И В.”
(л. 16-68), от том 1 от съд. д.:
справка и бюлетин за съдимост (л.22-25), Удостоверение от 19.01.2015г. на СГС
по ф.д. №13868/2006г. (л.45-46), разширена справка за Д.В. (л.174-175), молба
за правна помощ (л.284-286), от том 2 от
съд. д.: справка от МВР-НИИК (л.328, 368), справка от МВР-ГД”НП”
(л.352-353), справка МВР-СДВР 0”ПП” (л.416-417), справка от Агенция по
вписванията (л.418-442, 482-489), писмо от СРП и протоколи за унищожаване на информация,
придобита в резултат от прилагане на СРС (л.450-459), разширена справка
(л.466-467), писмо-справка от БНБ за банкови сметки на физическо/юридическо
лице (л.480), писмо-справка от „Райфайзенбанк”ЕАД (л.504-586), писмо-справка от
КФН (л.608), писмо-справка от ТД на НАП (л.673-691), справка и бюлетин за
съдимост (л.701-705) и способи на
доказване: ДНК експертиза (л. 74-76, т. 2 от ДП), видео-техническа
експертиза (л. 80-87, т. 2 от ДП), дактилоскопна експертиза (л. 92-99, т. 2 от
ДП), дактилоскопна експертиза (л. 104-106, т. 2 от ДП), двойна техническа
експертиза (л. 116-120, т. 2 от ДП), тройна техническа експертиза (л. 124-159,
т. 2 от ДП), балистична експертиза (л.163-169, т. 2 от ДП), дактилоскопна
експертиза (л. 176-180, т. 2 от ДП), дактилоскопната експертиза (л. 185-187, т.
2 от ДП.), балистичната експертиза (л. 190-193, т. 2 отДП), дактилоскопна
експертиза (л. 198-200, т. 2 от ДП), съдебно-оценителна експертиза (л.202-203,
т. 2 от ДП), техническа експертиза (л. 110-111, т. 2 от ДП), тройна финансово-счетоводна
и оценителна експертиза (л. 496-503, т. 2 от съд.д.), тройна видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза (л. 620-625, т. 2 от съд. д.) и
дактилоскопна експертиза (л. 637-639, т. 2 от съд.д.).
В хода на въззивното
производство страните не са представили, нито пък съдът служебно е събрал нови
доказателствени материали, установяващи различни фактически обстоятелства,
поради което настоящият състав на СГС не намира основания да преразглежда и
внася корекции в правилно изяснената от СРС фактология.
Първоинстанционният
съд е извършил подробен анализ на събраните доказателствени източници, като е
преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни
фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния
доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3
от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е
обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя
от настоящата инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с
въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. С.С., контролираният съд
е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение
са данните от кредитираните гласни доказателствени средства, заключенията на
назначените по делото експертизи и протоколите от извършените
процесуално-следствени действия. Въззивният съд намира, че първоинстанционният
е формирал логически верен извод, въз основа на точния смисъл на събраните
доказателства и доказателствени средства, че предмета на престъплението и
авторството на подсъдимия не се доказват по несъмнен и категоричен начин.
В хода на
първоинстанционното съдебно следствие са разпитани някои от съдружниците на
Адвокатско дружество „Д., Г.,К.И В.” – свидетелите А.Д., С.К.и М.В., служители,
заемали различни длъжности – свидетелите Д.Ф. (административен директор), С. З.
(главен счетоводител), М.А. (хигиенист), И.Ф. (домакин),А.Я. (ИТ консултант), А.Б.
(секретар), Д.В. (секретар), както и Н.И.и Й.Г., които поддържали цветята в
адвокатското дружество. Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на
показанията на посочените свидетели, като правилно е направил разбор на
частите, в които са обективни, логични, достоверни и взаимодопълващи се, както
и тези, които съдържат сериозни противоречия, празноти и неясноти и поради това
не следва да бъдат кредитирани.
Въззивният съд изцяло
се солидаризира с анализа и преценката на СРС по отношение на показанията на
свидетелите А., Ф., Я., И., Г., В., Т.и Я., които са обективни, логични,
хронологично последователни и взаимодопълващи се, поради което са кредитирани
изцяло. Развитите съображения на първоинстанционния съд по отношение на изложеното
от посочените свидетели са правилни и изцяло се възприемат от настоящата
инстанция и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК не се
налага повторното им детайлното обсъждане поотделно.
Оттук насетне,
въззивният съдебен състав анализира показанията на свидетелите Д.,К., Ф., З., Д.,
В., Б. и Д.а, които в посочените от СРС части съдържат сериозни противоречия,
които компрометират тяхната обективност и добросъвестност.
Първоинстанционният
съд правилно не е дал вяра на изложеното от св. Д. относно причините за
тегленето на значителните парични суми от банковите сметки на адвокатското дружество,
а именно, че било взето решение от съдружниците за разпределяне на печалбата
между тях преди празниците, тъй като същото не намира потвърждение в
показанията на свидетелите З. и В.. Св. З. е посочил, че всеки месец
съдружниците се събирали и решавали каква част от печалбата да бъде разпределяна,
за което се съставяло протокол. По делото липсва такъв протокол, от който да е
видно, че действително е имало такова събрание, на което е взето посоченото от
св. Д. решение за разпределяне на печалби. Нещо повече, св. В., който е
съдружник в адвокатското дружество, при разпита си е изложил, че не знае защо
са били теглени тези суми пари. В тази връзка въззивният съд не кредитира и
показанията на св.К. в частта, в която е изложил, че са взели колективно
решение за изтегляне на паричните средства и съхранението им в касата, тъй като
същите са неубедителни и несигурни, доколкото свидетелят не може да отговори
как е било взето това решение.
Въззивният съд не се
довери и на изложеното от св. Д., че на 22.12.2012 г. за времето от 09:00 часа
до 13:00 часа е била направена проверка на касовата наличност, доколкото същото
се опровергава както от показанията на свидетелите З. и Б., така и от
разпечатката на регистрираните влизания и излизания на 22.12.2012 г. (неработен
ден – събота), от които се установява, че членовете на комисията на твърдяната
инвентаризация – Д., З. и Б., не са посещавали офиса. Св. З. е посочил, че не е
правил проверка на касата на св. Д. и не е присъствал на такова действие, а св.
Б. при разпита си е категорична, че не е правила и не е участвала в комисия по
инвентаризация, а само е снимала платежните нареждания за м. декември 2012 г.,
които предала на св. З.. Също така от кредитираните гласни доказателствени
средства се установи, че достъп до касата, която е била в офиса на св. Д., е
имал само той, като точното й съдържание е било известно единствено на него. Поради
изложените съображения СРС правилно не е кредитирал приложените по делото два
броя заповеди, издадени от св. Д., и протоколите към тях за извършена
инвентаризация на 22.12.2012 г. и на 07.01.2013г.
В тази връзка,
първоинстанционният съд обосновано е изключил от доказателствената съвкупност и
заключението на СОЕ от досъдебното производство, тъй като за изготвянето й са
използвани именно двете заповеди и протоколите към тях, без да са изискани
каквито и да било счетоводни документи, а при определянето на стойността на
мобилен телефон марка „Айфон 5” и 3G модем за безжичен интернет вещото лице не
е разполагало нито с документи за закупуването им, нито с конкретни техни характеристики
и параметри. С оглед на това, СРС е назначил тройна финансово-счетоводна и
оценителна експертиза, по която вещите лица са ползвали материалите по делото и
са извършили посещение и проверка на място в счетоводството на Адвокатско
дружество „Д., Г.,К.И В.”. От заключението на експертизата и разясненията,
дадени от вещите лица, се изяснява, че в адвокатското дружество през м.
декември 2012 г. е имало голяма касова наличност в размер над 1 000 000,00
(един милион) евро и през посочения период не е имало голямо движение на
парични средства и приходите са били повече от разходите, като експертите са
изследвали счетоводни справки и регистри, които дружеството изготвяло, като са
съпоставили данните от банковите сметки (какво е внесено в касата) с това,
което е било отразено в счетоводството, но не са изследвали първични счетоводни
документи, тъй като такива не са им били предоставени от дружеството. Също така
се установява, че адвокатското дружество физически е разполагало с каси, но
вещите лица не могат да отговорят какво се е съхранявало в тези каси, както и
къде физически са отивали изтеглените пари. Експертите, изготвили заключението,
са направили пояснение, че инвентаризация на касите би трябвало да се прави
веднъж годишно, когато се приключва съответната година, като крайното салдо за
предходния месец, се приема за начално салдо на следващия период, но не могат
да кажат дали е била правена друга инвентаризация за предходни периоди в
дружеството, тъй като за тяхното изследване от адвокатското дружество са им
били предоставени единствено протоколите от инвентаризации, извършени на
22.12.2012 г. и 07.01.2013 г. Също така от адвокатското дружество не им е била
предоставена информация кой държи ключа на касите, т.е. имало само счетоводно
записване, без обаче да се знаело физически колко са паричните средства. Вещите
лица са посочили още, че дружеството не работело с плащания в „кеш”, а само с
банкови преводи, поради което са изразили становище, че по тази причина, не е
била необходима такава наличност в касите на дружеството. Според експертите
дивидентът се отразява в следващата счетоводна година, но се разпределя след
края на счетоводната година, когато се вижда дали има дивиденти за разплащане,
като реално дивиденти би трябвало да се изплащат след 30.06.2013 г., когато се
правят финансовите отчети и се заверяват от одиторите. Вещите лица са заявили
позиция и че е възможно, чрез така водената счетоводна политика, да има
некоректно въвеждане на данни, като това би повлияло и на резултата. С оглед на
изложеното, въззивният съд, подобно на първия, не кредитира заключението на
тройна финансово-счетоводна и оценителна експертиза, тъй като същата отчасти
отново се базира на протоколите от инвентаризациите, извършени на 22.12.2012 г.
и 07.01.2013 г., които бяха изключени от доказателствената съвкупност, и не
може установи какво е било действителното съдържание на касите на адвокатското
дружество към инкриминираната дата.
Също така, от събрания
и проверен по делото доказателствен материал първоинстанционният съд правилно е
извел, че достъп до чекмеджето на бюрото на св. Ф., където е съхранявала
върнатите от напусналите служители карти за достъп и ключове, вкл. и тези на
св. И., са могли да имат всички служители, с оглед на което показанията на св. Ф.
в частта, че не е предоставяла на никого картата за достъп на св. И. след
връщането й, не означава, че тази карта през цялото време след връщането й се е
намирала в бюрото й, тъй като в адвокатското дружество не се е водила строга
отчетност по отношение на върнати и предоставени карти, както и на кого са били
връщани и от кого са били съхранявани.
Въззивният съд
анализира и показанията на св. Д., вкл. и приобщените от досъдебното
производство, като намери същите за противоречиви по отношение на срещата му с
трите лица от мъжки пол. Прави впечатление
въпреки изминалото време в хода на процеса св. Д. съобщава все повече
подробности за случилото се и тенденциозно надгражда фактологията на казуса, като
сочи, че лицето, което било с гръб към асансьорната врата, не само, че се било
ударило в него, но и легнало върху него с гърба си, при което лицата им били
едно до друго, като свидетелят посочва, че въпросното лице приличало на подс. С..
От протокола за разпознаване на лица, се установява, че св. Д. е разпознал
лицето, което се било блъснало в него по дългия нос, гладкото лице и
момичешката физиономия, но свидетелят е заявил, че не е сигурен, дали
действително това е лицето, с което се сблъскал на асансьора, а е изразил едно
предположение. Също така св. Д. е посочил, че е видял трите лица на 27 или на
28.12.2012 г., а инкриминираното деяние е станало на 29.12.2012 г. Св. Д. е
посочил и че трите лице не са носили нищо в себе си, като единствено лицето,
което се блъснало в него, носело малка чанта, преметната през рамо, докато
заключението на ВТЕ установява, че камерите за видеонаблюдение са заснели три
лица, които са влизали в офис № 10 на дружеството на дата 29.12.2012 г., като
на записите се виждало, че едното от трите маскирани лица, е носило при
влизането в посочения офис чанта (сак), а при излизането си от офиса е носило
под лявата си ръка предмет, т.е. в обвинителния акт се сочат вещи, които не са
били установени от св. Д.. С оглед на изложеното, СРС е достигнал до правилен
извод, че от показанията на свидетеля не може да се направи категоричен извод
за съпричастност на видените от свидетеля три лица в асансьора на 27 или на
28.12.2012 г. към деянието от 29.12.2012 г.
Въззивният съд направи
анализ и на показанията на св. Д.а, вкл. и на приобщените от досъдебната фаза. От
изложеното от свидетелката се установява, че на 30.12.2012 г. е чула някакъв
шум, който идвал от апартамента на горния етаж, т.е. от процесния офис, което
не съвпада с инкриминираната дата, с оглед на което показанията й правилно са
оставени вън от доказателствената съвкупност, тъй като не спомагат за
изясняване предмета на доказване и съдържат съществени противоречия относно
часа и местоположението й, когато е чула твърдения шум.
Настоящият съдебен
състав кредитира справките, предоставени от мобилен оператор „Виваком”, от
които се установява, че св. Й.Г. и подс. С. са провели четири разговора на
27.12.2012 г., един разговор на 28.12.2012 г. и два разговора на 29.12.2012 г.,
като по време на единия от последните св. Г. се е намирал в района на клетка,
обслужваща територията на ул. „Луи Айяр”. От посочените справки се установява,
че двете лица са провеждали разговори помежду си, като посоченото обстоятелство
не спомага за изясняване предмета на делото, доколкото не доказва присъствие на
подсъдимото лице в процесния офис на инкриминираната дата.
От заключението на
изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) на
веществени доказателства по метода на ДНК профилиране се установява, че ДНК
профилът, установен за обект №1 (полиетиленова бутилка с етикет „Кока-кола” 2
л.), напълно съвпада с ДНК профила на С.М.С. (лице, регистрирано в Националната
ДНК база данни), като вероятността да се установи този ДНК профил в някой друг
индивид, освен С.М.С., е 1 на 24 000 000 000 000. Изследваният биологичен
материал (обект № 1), произхожда от С.М.С.. За изследвания биологичен материал
от бутилки (обекти № № 2 и 3), не се е определил ДНК профил. Разследващият
орган след идентификация на лицето, от което произхождал биологичният материал,
не е иззел образци за сравнително изследване, с което е допуснало нарушение на
процесулните правила. Също така инкриминираната вещ не е била дадена за изследване
на отдел „Биология”, с оглед на което видът на биологичния материал е останал
неизяснен и не може да се установи начинът, по който е бил оставен върху
въпросната бутилка. Освен това, от заключението на СМЕ се установява, че в
някои локуси, се наблюдавали единични допълнителни алели със значително
по-нисък интензитет, които не можели да бъдат интерпретирани, т.е. следата е
била замърсена с допълнителен биологичен материал, който според вещото лице е
можел да има различен произход - от дактилоскопен прах, от продавач и др. От
наличните по делото доказателства, не е ясно дали въпросните три бутилки, които
са били иззети от разследващия орган като веществено доказателство, са се
намирали в офиса на дружеството, или са били внесени отвън, от трите маскирани
лица, които камерите за наблюдение са фиксирали да влизат и излизат от офиса на
29.12.2012 г., тъй като при последния вариант е било възможно процесната бутилка
да е била държана или от нея да е било консумирано част от съдържанието й от
различни лица. Наличието на биологичен материал по бутилката от „Кока кола”, от
която било установено съответствие с ДНК-профила на подс. С., единствено
доказва съприкосновение до бутилката от страна на подсъдимия, но не и начина и
времето, по който и когато е била оставена тази следа върху бутилката, както и
не доказва присъствие на подсъдимия на процесното място, където е била открита бутилката.
Въззивният съд също отчете обстоятелството, отразено в протокола за оглед на
местопроизшествието, че местопроизшествието не е било запазено, тъй като преди
пристигането на разследващия орган, в процесния офис са влизали св. А. и други хигиенистки,
св. В., както и св. Ф., който е затворил прозорците, мислейки си, че са били
отворени от св. А., като по този начин не са запазили местопроизшествието до
идването на органите на реда.
Въззивният съд не
констатира недостатъци в оценъчната дейност на районния съд по отношение на
доказателствената стойност на заключенията на останалите експертизи, поради
което не установи необходимост изводите му да бъдат коригирани или допълвани.
Заключенията са обективни и компетентно изготвени и в пълнота отговарят на
поставените им въпроси.
От заключението на
изготвената на досъдебното производство видео-техническа експертиза (ВТЕ) се изяснява,
че кадри с обекти, лица и събития, относими с обстоятелствата по делото, не са
установени.
Заключението на
изготвената на досъдебното производство дактилоскопна експертиза установява, че
върху обект „хартиен плик” с размери 22x11 см, се е проявила един брой годна за
идентификация дактилоскопна следа, която при сравнително изследване с
дактилоскопните отпечатъци на лица от криминалния контингент, записани в база
данни на система АФИС, не се установява идентичност.
От заключението на
изготвената на досъдебното производство дактилоскопна експертиза се установява,
че върху предоставените обекти (бутилка с надпис „кока-кола” 1,25 литра;
бутилка с надпис „кока-кола” 2 литра и бутилка с надпис „кока-кола” 1,5 литра),
не са се проявили дактилоскопни следи.
От заключението на
изготвената на досъдебното производство техническа експертиза се установява, че
е технически възможно да се изготви копие на предоставения за изследване обект
- електронен чип, който е оригинално произведен. Електронният чип е прочетен от
две различни системи за контрол на достъп, като между оригиналния чип и копието
няма разлика във функционалните характеристики.
От заключението на
изготвената на досъдебното производство двойна техническа експертиза се изяснява,
че в интервала 18:09 - 18:16 ч. на 27.12.2012 г. в кадрите от видеозаписите се
наблюдават три лица, облечени в тъмни и светли дрехи, с качулки (шапки) на
главите и ръкавици, като изкачвайки се по стълбите, едното от лицата носи чадър
с надпис „mat star”, който е разтворен и по този начин закрива зрителното поле
на камерата. Гледната точка на камерите, чадър, качулки (шапки) на главите -
обекти, ограничаващи зрителното поле на камерите, води до загуба на детайли в
изображението, което не дава възможност за извличане на достатъчен брой
устойчиво различими, общи и частни, идентификационни признаци, поради което не
е възможно да се извърши лицево- идентификационно изследване на лицата.
От заключението на
изготвената на досъдебното производство тройна техническа експертиза се
извежда, че на 28.12.2012г. и на 29.12.2012г. в кадрите от видеозаписите се
наблюдават три лица с маски и/или качулки, като едното от лицата, символично
означено с „Лице 1”, закрива обектива на камерата с отворен чадър и самото то
се прикрива зад отворения чадър, като по този начин не се наблюдават
изображения на лицето в цял ръст и не е възможно да се конкретизира дали
лицето, държащо чадър на изображенията от 28.12.2012 г. е идентично с лицето,
държащо чадър на изображенията от 29.12.2012 г. Символично означеното „Лице 1“
е с поставени на главата шапка и качулка, като лицето му е частично покрито от
вдигната яка на якето и поставената качулка. Облечено е с връхна дреха - яке, с
цип отпред, на ръцете е с поставени ръкавици, които видимо имат отвор в
областта на горната част на ръката, между китката и пръстите, или елемент от
материя, различна от тази на самите ръкавици. Символично означеното „Лице 2“ е
с поставена на главата качулка-маска и е облечено с яке с качулка и спортен
панталон (анцуг). При влизането на Лице 2 от стълбищната площадка в офиса, лицето
носи чанта (сак), а при излизането си от офиса носи под лявата си ръка предмет.
Символично означеното „Лице 3“ е с поставена на главата шапка, шал, покриващ
долната част на лицето, яке с дължина до кръста, панталон, обувки. Чадърът,
чрез който се закрива обектива на камерата, е с надпис „mat star” и емблема
петолъчка. От предоставените видеозаписи не може да се прецизират реалните
цветове на облеклото на лицата поради това, че са заснети осветени,
най-вероятно, с инфра-червено осветление, при което се наблюдава специфична
промяна в светопредаването. Записите са заснети с ниска резолюция, приложена
компресия и лоши светлинни условия – фактори, които влошават качеството на
изображенията, водещи до загуба на детайли. Лица 1, 2 и 3 са с покрити лица,
като Лице 1 е с непълно покрито лице, но поради ниското качество на
изображенията, не са отразени характерни индивидуални белези, позволяващи
идентифицирането му. Предоставените изображения на Лица 1, 2 и 3, са негодни за
извършване на фотосъпоставително изследване с цел идентифицирането им. Платът
на чадъра, с който се покрива обектива на камерата, е със специфични вгъвания,
най-вероятно, дължащи се на начина на съхраняване на чадъра в затворено
положение. Такива вгъвания имат случаен характер и образуват уникално
изображение, което има идентификационна стойност. При последното излизане на
Лице 1 от офиса и отваряне на чадъра, върху плата му се наблюдават и характерни
зА.чвания (петна), каквито не са наблюдавани до момента, като същите имат
характер на зацапване и/или прогаряне. Може да се направи обоснован извод, че
са образувани в интервала от време, когато чадърът е бил в офиса. Характерното
светоотразяване на материите в инфрачервения светлинен спектър би могло да
послужи за идентифициране или установяване на групова принадлежност на
конкретно заподозрени обекти.
От заключението на
изготвената на досъдебното производство балистична експертиза е видно, че двадесет
и осемте патрона са стандартни огнестрелни боеприпаси за гладкоцевни
оръжия-12-ти калибъри и всички патрони са годни за стрелба.
Заключението на
изготвената на досъдебното производство втора дактилоскопна експертиза изяснява,
че от предоставените за изследване обекти са се проявили четири броя дактилоскопни
следи, но при направеното сравнително изследване и идентификация, не се е
установило същите да са оставени от лице, фигуриращо в база данни на системата
АФИС.
От заключението на
изготвената на досъдебното производство дактилоскопна експертиза се извежда, че
по револвер „EKOL” с № E4VP -1230184 и пластмасова кутия с надпис „MINI MAG”,
съдържаща осемнадесет броя патрони, не са се проявили дактилоскопни следи.
Заключението на
изготвената на досъдебното производство балистична експертиза установява, че
револвер с фабричен номер E4VP -1230184, е стандартен газово-сигнален „EKOL
Viper 4,5” кал.9 мм., т.е. той не е огнестрелно оръжие. Револверът е технически
изправен и е годен да произведе изстрели. Представените за изследване осемнадесет
патрона, са стандартни огнестрелни боеприпаси-22-ри калибър, къси и са годни за
стрелба.
От заключението на
изготвената на досъдебното производство трета дактилоскопна експертиза се
установява, че върху пистолет с надпис „WALTER” Р 99 cal. 9 mm Р.А.К” със
сериен № В 6349453 и пълнител с пет броя патрони с надпис ,,WAPIE,ME 5”, не са се
проявили дактилоскопни следи.
Заключението на
изготвената в съдебно следствие тройна лицево-портретна и техническа експертиза
изяснява, че от предоставените видеозаписи от обекти № № 1, 2 и 3 не са
установени изображения, относими към воденото производство.
От заключението на
изготвената в съдебно следствие нова дактилоскопна експертиза се установява, че
дактилоскопна следа, иззета на 14.01.2013 г. при обработка на веществени
доказателства с протокол № 26-Д/2016г., записана в база данни на система АФИС с
номер BGL 82184, не е оставена от дактилоскопни отпечатъци на лица, въведени в база
данни на система АФИС. Дактилоскопна следа № 1 не е оставена от дактилоскопните
отпечатъци на С.М.С..
Констатация относно
съдебното минало на подсъдимия първият съд законосъобразно е извел въз основа
на наличната по делото справка за съдимост на подсъдимото лице.
Що се отнася до
писмените доказателства и доказателствени средства, съдебният състав счита, че същите
спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
Останалите
доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е
необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305,
ал. 3 от НПК.
С оглед изложените
съображения въззивният съд намира, че след като събраните по делото
доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3
от НПК, без да е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно
или замествано.
Въз основа на така
изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съдът правилно е извел
правните си изводи, че липсват доказателства за осъществен от подс. С.С. състав
на престъпление по чл. 195, ал. 2, вр.
ал.1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК,
който извод се споделя и от въззивната инстанция.
Първоинстанционният
съд правилно е изяснил от обективна страна, че на 29.12.2012 г. в офис на
Адвокатско дружество „Д., Г.,К.И В.“, находящ се в гр. София, бул. „********,
ет. 3, от системата за достъп било регистрирано влизане в посоченото помещение
с карта, издадена на името на св. Н. И., която е напуснала дружеството през м.
октомври 2012 г., като картата й за достъп и ключовете от офисите на
адвокатското дружество са били върнати чрез св. Б. на св. Ф.. СРС обосновано е
стигнал до извод, че по делото се установи, че трите броя метални каси, в които
са съхранявани парични суми в брой и документи, са били събрани в коридора на
процесния офис и с неустановено техническо средство са били разрязани, като от
посочените каси са били отнети определена сума пари, мобилен телефон марка „Айфон 5“
и един брой 3G модем за безжичен интернет ZTE MF 190,
но размерът на посочената в обвинителния акт инкриминирана сума не може да бъде
установен обективно, тъй като приложените по делото два броя заповеди, издадени
от св. Д., и протоколите към тях за извършена инвентаризация на 22.12.2012 г. и
на 07.01.2013 г. са оставени вън от доказателствената съвкупност, а също и
поради обстоятелството, че св. Д. е бил единственият, който е бил наясно какво
се е съдържало в касата в неговия кабинет, което се потвърждава от кредитираните
гласни доказателствени средства. Въззивният съд изцяло се солидаризира с
изложеното от първия, че липсват данни в предходните месеци или години да са
били правени подобни инвентаризации на касовите наличности, с оглед на което е
стигнал до обоснован извод, че посочените протоколи са съставени след
инкриминираното събитие и не установяват каква е била действителната парична
наличност в касите.
Преценявайки
доказателствените материали по делото, контролираният съд правилно е приел за
установено, че участието на подс. С.С. в престъплението, за което е обвинен
като съизвършител заедно с неустановено по делото лице, не е доказано
безусловно и категорично така, както се изисква от процесуалния закон. В
процесния случай не са налице преки доказателства, нито верига от достатъчно
косвени доказателства, водеща до единствено възможния и убедителен извод за
участието на подсъдимия в отнемането на вещи, собственост на Адвокатско
дружество „Д., Г.,К.И В.“.
Събраните по делото
косвени доказателства – показанията на свидетелите Д. и Д.а, процесуално-следственото
действие по разпознаване, ДНК експертизата и справките, предоставени от мобилен
оператор „Виваком“, на които се базира обвинението, бяха обсъдени подробно
по-горе при анализа на доказателства. Въз основа само на изброените косвени
доказателства не може да бъде направен категоричен и несъмнен извод за това, че
подсъдимият като съизвършител е проникнал противозаконно в процесния офис и е
отнел инкриминираните вещи. Подобен извод се основава на предположение, на
каквото осъдителната присъда не може да почива съгласно разпоредбата на чл.
303, ал. 1 от НПК. Въззивният съдебен състав отчете и обстоятелството, че при
извършения обиск на подсъдимото лице, както и при претърсването и изземването
на жилището му не са открити вещи и предмети, притежаването на които да е
забранено от закона, или имащи връзка с предмета на доказване по делото.
Тежестта за доказване
лежи върху държавното обвинение, което не успя да наведе такива доказателства, подкрепящи
по безсъмнен и категоричен начин съпричастност на подсъдимия към авторството на
престъплението. Истината като отражение на външно проявени човешки действия
винаги е обективна и конкретна, а не вероятна и възможна. Съгласно константната
практика на ВКС в наказателния процес е допустимо изграждането на всякакви
хипотези при планиране и провеждане на разследването, но правно значение имат
само онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и безусловни
доказателства. Едва тогава хипотезата губи характера си на предположение и се
превръща във фактология на престъплението. При липсата на такива доказателства,
хипотезата за вероятна съпричастност на подсъдимия остава едно от възможните
предположения за събитието на престъплението и не може да обуслови
постановяването на осъдителна присъда.
Въз основа на
изложеното въззивният съдебен състав констатира, че обосновано и
законосъобразно районният съд е оправдал подсъдимия на основание чл. 304 от НПК.
С оглед изхода на
делото, районният съд правилно е постановил направените разноски по делото да останат
за сметка на държавата.
В заключение, след
обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира
основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на
основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 28.01.2020 г., постановена по н.о.х.д. №
23481/2014 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102-ри
състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да се съобщи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.