№ 296
гр. Сливен, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20252230201158 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод жалба от М. А. Г. с ЕГН
**********, чрез упълномощен представител против наказателно
постановление № 25-0804-006560/20.08.2025 година, издадено от Началник
Група в ОДМВР гр.Сливен, Сектор „Пътна полиция“-Сливен, с което е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. на основание
чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП за нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП и му са
отнети общо 12 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована, не
изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
На 16.07.2025 г. в 21:27 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Рено Експрес 1.4 РН“, с рег. № СТ **** ТТ в гр. Сливен, по бул. „Цар
Симеон“ в посока към центъра на града. В автомобила бил заедно със
свидетеля Р.Х.Д. и детето З. М.а А.а, които били на задната седалка.
Автомобилът бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“
Сливен при ОДМВР-Сливен – актосъставителят С. В. и св. М. Я.. При
1
проверката проверяващите констатирали, че детето, на задната седалка е на 5
години и тежи около 10 килограма и се вози без в автомобила да има
поставена необходимата за него седалка.
За извършеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН
№ GA3791453/16.07.2025 г., с който деянието било квалифицирано като
нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподател на
16.07.2025 г., който след като се запознал със съдържанието му вписал, че
няма възражения.
На 21.07.2025 г. било депозирано писмено възражение от М. Г. до
Началника Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Сливен. В него
жалбоподателят изразил несъгласие с така съставения му АУАН. Обяснил, че
не е извършил посоченото нарушение по чл.137б, ал.1 от ЗДвП. Отделно на
това, посочил, че констатациите в акта са въз основа на субективна преценка
на актосъставителя, тъй като при извършената проверка детето е било на
задната седалка в детско столче с поставен обезопасителен колан и се е возило
на задната седалка, но при спирането се е стреснало, откопчало е колана и е
отишло отпред при него.
Въз основа на констатираното в хода на проверката била проверка, въз
основа на която било снето сведение от полицая установил нарушението С. В..
Въз основа на извършената проверка била депозирана докладна записка от
полицейски инспектор Росен Йорданов до Началник Сектор „Пътна полиция“
- Сливен, с която било изразено мнение, че изтъкнатите причини във
възражението на М. Г. не следва да се вземат предвид при определяне на
наказанието му, тъй като същият безспорно бил нарушил разпоредбите на
ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН № GA3791453/16.07.2025 г. било
издадено и обжалваното НП № 25-0804-006560/20.08.2025, с което на М. Г. е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на в размер на 50 лв.,
на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП, за нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП
и му са отнети общо 6 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие
показания на свидетелите С. В., М. Я. и Р.Х.Д. доколкото същите взаимно се
допълват и не си противоречат помежду си относно основните подлежащи на
доказване факти, а именно че детето З. А.а е било на 5 години, тежало е 10 кг.
и се е возело в горепосочения автомобил, управляван от жалбоподателя на
задната седалка, без в автомобила да има поставена необходимата за него
седалка.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по
съответния процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими
към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
2
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните
разпоредби на ЗАНН.
В протеклото административнонаказателно производство срещу
жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление и са довели
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Както в акта, така и в
наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите
разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да
се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.
5 и т.6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са
били нарушени.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по безспорен начин, че на 16.07.2025 г. в 19:22 часа, в гр.Сливен, по бул. „Цар
Симеон“, посока центъра жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Рено
Експрес 1.4 РН“ с рег.№ СТ **** ТТ, като в него е превозвал на задната
седалка детето З. М.а А.а, за което не са използвани обезопасителни системи
(детско столче). В АУАН и НП са посочени възрастта на детето – 5 години и
теглото му- около 10 кг.
В настоящия случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба не съдържа
конкретно правило за поведение, нарушението на което да води до ангажиране
на административно - наказателната отговорност на дееца. Съгласно
посоченото в чл.137б, ал.1 от ЗДвП системите за обезопасяване на деца в
зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в
пет групи: 1. група 0 - за деца с тегло под 10 кг.; 2. група 0+ за деца с тегло под
13 кг.; 3. група I - за деца с тегло между 9 и 18 кг.; 4. група II - за деца с тегло
между 15 и 25 кг.; 5. група III - за деца с тегло между 22 и 36 кг. В
разпоредбата на чл.137б, ал.1 от ЗДвП законодателят само е квалифицирал пет
групи системи за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за
които са предназначени, без да е посочил фактически състав на обективирано
съставомерно поведение.
В случая в АУАН и в НП е допуснато несъответствие между фактическо
3
и правното формулиране на нарушението изразяващо се в неправилно
приложение на материалния закон. Както в АУАН, така и в НП липсват данни
за височината на детето като в обстоятелствената част на наказателното
постановление е описано единствено, че водачът „превозва един брой дете на
задната седалка З. М.а А.а на 5 годишна възраст, с тегло около 10 килограма
без да е поставена необходимата седалка“.
Предвид това както за съда така и за нарушителя е невъзможно да се
установи, че коя от посочените в разпоредбата на чл. 137б,ал.1 от ЗДП е
санкциониран водача, доколкото в посочения текст са налице пет хипотези.
На следващо място, предвид липсата на посочено тегло за съда е
невъзможно и да преквалифицира извършеното като приеме,че е налице
хипотезата на чл.137в, ал.2, т.1, във вр. с чл. 137б, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като
липсват данни за ръста на установеното в проверявания автомобил дете, т.е
дали същото е било с ръст под 150 сантиметра или не.
Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че в хода на
административно – наказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице, тъй като вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът счита наказателното постановление за незаконосъобразно и
следва да го отмени като такова.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-0804-006560/20.08.2025 г., издадено от Началник
Група в ОДМВР гр.Сливен, Сектор „Пътна Полиция-Сливен, с което на М. А.
Г. с ЕГН **********, с адрес: ****, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП и му са отнети общо 12 к.т. на осн.
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4