Ищецът твърди, че с договор за дарение, сключен на 24,09,2015 г. с нотариален акт № ** том 4 рег. № 7497 н. д. *** г. на нотариус с рег. № 099, е прехвърлила на ответника правото на собственост върху недвижими имоти (земеделски земи), които придобила в съсобственост по наследство, като целта на договора за дарение била да се заобиколи разпоредбата на чл. 33 от ЗС. След този договор страните сключили и друг – за покупко-продажба, с който ищцата прехвърлила на ответника и останалите притежавани от нея части от същите имоти.

Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че е нищожен поради заобикаляне на закона договор за дарение, сключен между тях на 24,09,2015 г. с нотариален акт № * том 4 рег. № 7497 н. д. *** г. на нотариус с рег. № 099, с който ищецът е дарил на ответника правото на собственост върху следните недвижими имоти:

1) САМО 1/49 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 027020.85.94, находящ се в гр.Б., община К., м. „Ч.“, с площ от 1204кв.м., територия земеделска, стар идентификатор на имота 085094, при граници и съседи: имот № 085091 собственост на М. Н. С., имот № 085092 собственост на наел. на Х. В. М., имот № 000346 - насип на ОПФ Б., имот № 085096 собственост на В. А. Д., имот Ка 085093 собственост на Б. Т. Б., имот № 085090 собственост на насл.на К. Г. А.;

2) САМО 1/49 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 027020.85.93, находящ се в гр.Б., община К., м. „Ч.“, с площ от 1306кв.м., територия земеделска, стар идентификатор на имота 085093, при граници и съседи:, имот № 085090 собственост на насл.на К. Г. А., имот № 085094 собственост на Б. Т. Б., имот № 085096 собственост на В. А. Д., имот № 000082- Местен път на Община К., имот № 085089 - собственост на И. Н. М.;

3) САМО 1/49 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 24241.312.43, находящ се в с.Д., община К., м. „Д. л.“, с площ от 900кв.м., територия земеделска, стар идентификатор на имота 312043, при граници и съседи: , имот № 312042 собственост на насл.на Д. С. К., имот № 312039 собственост на наел. на Я. И. П., имот Ха 312044 собственост на М. И. К., имот № 0000325- полски път на Община К.;

4) САМО 1/49 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 55676.88.5, находящ се в с.П., община К., м. „Г. П.“, с площ от 8371 кв.м., територия земеделска, стар идентификатор на имота 088005, при граници и съседи: , имот № 088006-изоставена нива на ОПФ П., имот № 000068- Местен път на Община К., имот № 088003 - изоставена нива на наел. на Г. Б. М.;

5) САМО 1/49 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 47250.37.12, находящ се в с.М. п. община К., м. „М.“, с площ от 7252кв.м., територия земеделска, стар идентификатор на имота 037012, при граници и съседи: имот № 037021 собственост на насл.на Х. С. Д., имот № 000043- Местен път на Община К., имот № 038001 изост.нива на „Нац. Компания Индустр. Зони“ ЕАД, имот №000115- полски път на Община К., имот № 037022 - нива на наел. на М. Р. М.;

6) САМО 1/49 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67903.24.72, находящ се в с.С., община К., м. „П.“, с площ от 5301кв.м., територия земеделска, стар идентификатор на имота 024072, при граници и съседи: имот № 024071 собственост на насл.на Т. А. Т., имот № 024080- нива на Х. Т. И., имот № 024118 нива на М. Е. А., имот № 024119 нива на Е. Е. Х. , имот № 024073 - нива на Д. В. П., имот № 000283- Полски път на Община К.;

7) САМО 1/49 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ -Лозе с идентификатор № 36498.68.22, находящ се в гр. К., м. „Ч.”, с площ от 925кв.м., територия земеделска, стар идентификатор на имота 068022, при граници и съседи: 36498.68.193, 36498.68.14, 36498.344.359, 36498.68.21.

Ответникът оспорва иска като неоснователен.

 

1. Относно претендираното основание за нищожност:

Както се посочи, от съда се иска да признае за установено, че процесният договор е нищожен поради заобикаляне на закона, тъй като с него се цели избягване приложението на чл. 33 от ЗС и необходимостта прехвърляемата на ответника част да бъде предложена за придобиване от сънаследниците на ищцата.

С исковата молба, наред с описаните по-горе обстоятелства, на които се основава искът, ищцата е изложила и допълнителни – че към момента на сключване на договора била във влошено здравословно състояние и не могла да осъзнава и ръководи постъпките си; че била в състояние на нужда от парични средства и това било причината за сключване на процесния договор; че договорът бил привиден, както и че накърнявал добрите нрави и бил сключен при липса на основание, тъй като страните по него не били в близки отношения, обосноваващи дарствено намерение. Доколкото тези твърдения нямат връзка с предявения иск за нищожност поради заобикаляне на закона, а биха могли да съставляват основание за други, самостоятелни искания, каквито с исковата молба не са предявявани, в първото по делото съдебно заседание (вж. протокол  на л. 126) ищецът е бил поканен да конкретизира в каква връзка се твърдят същите. В отговор на това процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че предявеният иск е за установяване нищожност поради заобикаляне на закона, а допълнително твърдяните факти са изложени за пълнота – „като част от събитията“.

Поради това правилно първоинстанционният съд е квалифицирал иска като такъв по чл. 26 ал. 1 пр. воторо от ЗЗД и е разгледал именно предявеното основание за претендираната нищожност – заобикаляне на закона. Неоснователни са предявените с въззивната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и липса на произнасяне по твърденията за други пороци на договора като привидност, противоречие със закона, липса на основание и на дарствено намерение, тъй като в хода на производството не са предявявани искания, основани на такива пороци на договора.

2. По същество:

Страните не спорят, че към датата на сключване на процесния договор, ищцата е притежавала по 7/49 идеални части от всеки от описаните по-горе имоти, които е придобила въз основа на наследяване. Видно от представените нотариален акт № 76/24,09,2015 г. (л.6-7) и нотариален акт № 77/24,09,2015 г. (л.9-10), страните са сключили последователно два договора: процесният, с който ищцата е дарила на ответника по 1/49 ид. част от описаните по-горе земеделски имоти, и втори, с който ищцата е продала на ответника останалите притежавани от нея права – по 6/49 ид. части от имотите.

Не се спори, че идеалните части на ищцата не са били предложени на останалите съсобственици. Само по себе си това обстоятелство обаче не води до извод, че договорите са сключени при заобикаляне на закона.

Заобикалянето на закона е уредено като самостоятелно основание за нищожност на договорите - чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД, при което  участниците в сделката съзнателно целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона.

С процесния договор части от съсобствени имоти са придобити по дарение от лице, външно за съсобствеността, като същото впоследствие по силата на продажба е придобило и останалите части от собствените на продавача идеални части от имотите. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният резултат не е забранен или непозволен – изрично в този смисъл са задължителните разяснения по приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 5/28,11,2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГК, според което: когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД. Следователно предявеният иск е неоснователен. До същият извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Претенцията на въззиваемия за присъждане на сторените за производството разноски е основателна до размер от 300 лв., тъй като за остатъка от договореното адвокатско възнаграждение (общо в размер на 660 лв.) липсват доказателства да е заплатено.

По изложените съображения съдът

 

 

Р       Е      Ш       И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 173/15,07,2020 г., постановено  по гр. д. № 1708/2019 г. на РС К..

ОСЪЖДА Д.Б.Г. с ЕГН **********; да заплати на Д.И.Й. с ЕГН **********; сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: