№ 2136
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:К. АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.А
като разгледа докладваното от К. АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20221110129810 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ищеца Агенция "ПП“ – областно пътно
управление Кюстендил, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ № 49, представлявано от пълномощник Ивета Лазарова, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника „РУ“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. "Евлия Челеби",
39, вх. Б, ет. 2, представлявано от Рая Илиева чрез адвокат К. П., за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 468,00 лв.,
представляваща разноски по водене на делото, за която е издаден изпълнителен лист №
260223 от 23.12.2021 г. по КАНД № 179 по описа за 2021 г. на Административен съд –
Перни, касационен състав, поради извършено извънсъдебно прихващане.
Първоначално делото е образувано в РС – Кюстендил с искова молба с вх. №
1550/23.02.2022 г. В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е релевирал възражение за
местна подсъдност на спора, предвид това, че седалището на ответника се намира в гр.
София. С определение № 456/04.05.2022 г. РС – Кюстендил, XV с-в, ГО, по образуваното гр.
д. 287/22, е уважил възражението за местна подсъдност, поради което е прекратил
производството пред себе си и го е изпратил по компетентност на Софийски районен съд.
В исковата молба ищецът Агенция "ПП“ твърди, че на 31.12.2021 г. ответникът е
депозирал в деловодството на ОПУ – Кюстендил изпълнителен лист за сумата от 468 лв. и
уведомление за цесия от „Феникс Дупница“ ООД. Съгласно уведомлението „Феникс
Дупница“ ООД прехвърлил вземнаето си по изпълнителния лист от 23.12.2021 г. на
ответника, който претендирал заплащането на цедираното вземане в размер на 468,00 лв.,
представляващо разноски по водене на дело, за които е издаден изпълнителен лист. В
отговор ищецът уведомил „РУ“ ЕООД, че има насрещно вземане срещу цедента „Феникс
Дупница“ ООД, възникнало по силата на Решение № 169 на Пернишкия административен
съд. Твърди, че вземането е преминало към цесионера такова, каквото е – с всичките му
принадлежности, обезпечения и привилегии, като с извършеното прихващане двете
насрещни вземания били погасени до размера на по-малкото. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявения иск.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „РУ“ ЕООД, с ЕИК *** е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като излага и доводи за
недопустимост на същия. Поддържа, че ищецът не е извършил извънсъдебно прихващане,
нито има правото да извърши такова, тъй като титуляр на вземането е „РУ“ ЕООД, към
който ищецът няма насрещни вземания. Моли за отхвърляне на предявените искове.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че на 31.12.2021 г. ответникът е уведомил ищеца за извършената от
„Феникс Дупница“ ООД цесия в негова полза за сумата от 468,00 лв., представляваща
разноски по водено на делото, за която е издаден изпълнителен лист № 260233 от 23.12.2021
г. по КАНД № 179 по описа за 2021 г.
Установено е, че с Решение № 169/15.11.2021 г. по описа на Административен съд –
Перник, касационен състав, по КАНД № 179/2021 г., „Феникс Дупница“ ООД е осъден да
заплати на ищеца в текущото производство Агенция "ПП“ сума в размер на 3000,00 лв.
имуществена санкция за неспазване на забраната по чл. 25, ал. 2, т. 2 от Закона за пътищата
заедно с 50,00 лв. съдебни разноски по КАНД № 179/21 г. по описа на АС-Перник. Ищецът
Агенция "ПП“ е осъден да заплати на „Феникс Дупница“ ООД сума в размер на 468,00 лв.,
представляващи съдебни разноски по КАНД № 179/21 г. по описа на АС-Перник.
Установено е, че на 23.12.2021 г. РС-Дупница, НК, I с-в, издава изпълнителен лист №
260223, с който осъжда ищеца Агенция "ПП“ да заплати на „Феникс Дупница“ ООД сума в
размер на 468,00 лв., представляващи съдебни разноски.
Установено е, че на 29.12.2021 г. е сключен договор за цесия между „Феникс
Дупница“ ООД, цедент, и „РУ“ ЕООД, цесионер и ответник по текущото производство. С
договора за цесия цедентът е прехвърлил на цесионер вземането в размер на 468,00 лв.,
представляващи съдебни разноски по КАНД № 179/21 г. по описа на АС-Перник.
На 31.12.2021 г. ответникът „РУ“ ЕООД изпраща молба до ищеца Агенция "ПП“ с вх.
№ 53-00-642/31.12.2021 г., с която го уведомява за извършената цесия, с оглед на което
длъжникът следва да се счита за уведомен и спрямо него договорът за цесия да е породил
действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Също така информира ищеца, че иска да получи
процесната сума в размер на 468,00 лв. в посочената в молбата банкова сметка.
На 25.01.2022 г. ищецът Агенция "ПП“ изпраща молба до ответника „РУ“ ЕООД с
изх. № 53-00-18/25.01.2022 г., с която информира, че от своя страна има насрещно вземане
към цедента „Феникс Дупница“ ООД в общ размер на 3050,00 лв. Посочва, че счита
вземането си за ликвидно и изискуемо, възникнало преди сключване на представения
договор за цесия, поради което ще премине към уреждане на правоотношенията с длъжника
„Феникс Дупница“ ООД с цел удовлетворяване на вземането си.
На 04.02.2022 г. ответникът „РУ“ ЕООД изпраща молба до ищеца Агенция "ПП“ с
изх. № 53-00-31/04.02.2022 г., с която твърди, че не може да бъде извършено прихващане,
поради което ищецът следва незабавно да заплати претендираната сума.
На 19.10.2022 г. ищецът Агенция "ПП“ изпраща съобщение с изх. № 53-00-
424/19.10.2022 до цедента „Феникс Дупница“ ООД, с което го уведомява, че на основание
чл. 103, ал. 1 ЗЗД прихваща сумата 468,00 лв. от дължимата нему сима в размер от 3000,00
лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на ищцовата претенцията по предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК се
обуславя от доказване на следните факти и обстоятелства: 1) погасяване на задължението
към кредитора „РУ“ ЕООД чрез валидно извършено извънсъдебно прихващане 2)
2
съществуване на две насрещни ликвидни и изискуеми парични вземания 3) извършено
изявление за тяхното прихващане до размера на по-малкото от двете.
Предявеният иск е допустим. Съгласно чл. 124, ал. 1 и ал. 4 ГПК всеки може да
предяви иск, за да установи несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това, както и да установи несъществуването на други факти с правно
значение в предвидените от закона случаи. В процесния случай е предявен отрицателен
установителен иск за установяване несъществуването на едно право – твърдението на
ответника за дължима нему сума в размер на 468,00 лв. Фактът, от който се обуславя
правният интерес за предявяване на този иск е твърдение за извършено прихващане, поради
което двете насрещни вземания са се погасили до размера на по-малкото от двете. Именно
поради това се твърди и несъществуване на вземането на ответника в размер на 468,00 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства се смята за безспорно между
страните, че вследствие на влязло в сила съдебно решение КАНД № 179/21 г. по описа на
АС-Перник всяка една от процесните страни дължи на другата парично вземане – ищецът
468,00 лв. на ответника, а ответника 3050,00 лв. на ищеца. Не е спорно и сключването на
договор за цесия между „Феникс Дупница“ ООД и „РУ“ ЕООД на 29.12.2021 г. с предмет
468,00 лв., представляващи съдебни разноски по посоченото делото. Не е спорно и
уведомяването на ищеца съгласно чл. 99, ал. 3 за извършената цесия.
Спорен между страните е въпросът дали са налице предпоставките за извършване на
прихващане и дали такова е направено.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС „действието на
прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от
тях, винаги настъпва с обратна сила – от първия ден, в който прихващането е могло да се
извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното поне изпълняемо.
Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия – в процеса или извън него – е
без значение за обратното действие на погасителния способ.“ В конкретния случай
насрещните вземания на двете страни са изискуеми от момента на влизане в сила на
Решение № 169/15.11.2021 г. по описа на Административен съд – Перник, касационен
състав, по КАНД № 179/2021 г. – 15.11.2021 г. Т.е. към този момент е възможно
погасяването на двете насрещните вземания до размера на по-малкото от тях.
Със сключването на договора за цесия на 29.12.2021 г. между „Феникс Дупница“
ООД, в качеството му на цедент, и „РУ“ ЕООД, в качеството му на цесионер и ответник по
настоящото производство, вземането в размер на 468,00 лв., представляващо съдебни
разноски по КАНД № 179/21 г. по описа на АС-Перник, е прехвърлено на „РУ“ ЕООД. От
този момент насетне той се счита за новия носител на субективното право на вземане за
посочената дължима сума. Известно е обаче, че сключването на договора за цесия не
рефлектира автоматично в правната сфера на длъжника, чието задължение бива цедирано.
Нему е непротивопоставимо искане за заплащане на задължението към новия кредитор
вследствие на договора за цесия. Той остава задължен към стария кредитор (цедент – по
договора за цесия). За да породи действие към длъжника, прехвърлянето на вземането
съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД трябва да му бъде съобщено от цедента или както е наложено в
практиката от цесионера въз основа на упълномощаване от страна на цедента. В конкретния
случай такова упълномощаване на цесионера е налице с приложения към делото договор за
цесия от 29.12.2021 г. То е изразено в раздел III, т. 3 (“Права и задължения на страните”). По
делото е приложена молба с вх. № 53-00-642/31.12.2021 г. от „РУ“ ЕООД до Агенция „ПП“,
в която е приложено уведомление за цесия от цедента „Феникс Дупница“ ООД. Въпреки
упълномощаването на цесионера за уведомяване за цесията, съдът кредитира уведомяването
за надлежно извършено, тъй като ноторен е фактът, че въпреки упълномощаването, то
представляваният също може да извършва действията, за които е упълномощил
представителя. Ето защо съдът заключава по отношение на горепосочените факти, че
договор за цесия е сключен между посочените страни на 29.12.2021 г., а длъжникът и
настоящ ищец е валидно уведомен за така прехвърленото вземане на 31.12.2021 г., поради
което договорът за цесия е породил спрямо него действие. От този момент – 31.12.2021 г.
3
вземането в размер на 468,00 лв., представляващо съдебни разноски по КАНД № 179/21 г.
по описа на АС-Перник, се счита по отношение на ищеца Агенция „ПП“ за вземане на
ответника „РУ“ ЕООД. Поради това ищецът след 31.12.2021 г. дължи заплащане на
задължението към ответника „РУ“ ЕООД.
На следващо място следва да се отбележи, че потестативното право на прихващане се
извършва съгласно чл. 104, ал. 1 ЗЗД чрез едностранно волеизявление, отправено от едната
страна до другата. За да бъде кредитирано подобно волеизявление като релевантно с оглед
извършване на прихващане, то трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко
едно задължение по страни, основание и размер. Такова волеизявление от страна на
длъжника (Агенция „ПП“), чието задължение е цедирано, след като същият е уведомен
съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземане, следва да бъде отправено
към новия кредитор – цесионера („РУ“ ЕООД). В процесния случай, въз основа на всички
предоставени по делото доказателства, подобно волеизявление от ищеца Агенция „ПП“ към
ответника „РУ“ ЕООД е налице.
Предвиденото в чл. 103, ал. 3 от ЗЗД правило, според което, длъжникът може да
прихване задължението си срещу свое вземане към цедента, освен при изразено изрично
писмено съгласие с цесията, е приложимо по аналогия и за други възражения на длъжника,
основани на договорното правоотношение с цедента, от което произтича прехвърленото
вземане – напр. правопогасяващи или правоотлагащи възражения. Ясно е, че тук приемане
на цесия няма, напротив има противопоставяне на правата на цесинера, който е уведомен за
извършено прихващане. В този смисъл трайната практика на ВКС решение №
314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г., II т. о.
Условията, за да извърши прихващаните трябва да са налице преди съобщаване на
цесията, което е и настоящия случай доколкото двете вземания произтичат от едно и също
влязло в сила съдебно решение. В случая няма съгласие с цесията, а напротив ясно
противопоставяне на извършено прихващане, което е съобщено на цесионера.
В случая предпоставките да настъпи прихващането са налице още преди договора за
цесия, тъй която вземанията са ликвидни еднородни насрещни и произтичат от влязло в
сила съдебно решение.
При това и извършеното прихващане с обратно действие погасява вземането на
цедента, а от там и на цесионера, което следва от закона чл. 104 ЗЗД в този смисъл и ТР на
ВКС. Никой не може да придобие права ако неговия праводател ги няма. Изявлението за
прихващане е породило действие и е погасило вземанията.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
деловодни разноски, а именно: в размер на 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от Агенция "ПП“ – областно
пътно управление Кюстендил, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар
4
Освободител“ № 49, с основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „РУ“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. "Евлия Челеби", 39, вх. Б, ет. 2,
че Агенция "ПП“ – областно пътно управление Кюстендил не дължи на „РУ“ ЕООД, с
ЕИК *** сумата в размер на 468,00 лв., представляваща разноски по водене на делото, за
която е издаден изпълнителен лист № 260223 от 23.12.2021 г. по КАНД № 179 по описа за
2021 г. на Административен съд – Перни, касационен състав, поради извършено
извънсъдебно прихващане.
ОСЪЖДА „РУ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Витоша, ул. "Евлия Челеби", 39, вх. Б, ет. 2, да заплати на Агенция "ПП“ – областно
пътно управление Кюстендил, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ № 49, представлявано от пълномощник Ивета Лазарова на основание чл. 78,
ал. 3 ЗЗД сумата от 150 лв., представляваща общия размер на сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5