РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 08.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 11 декември Две
хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При
секретаря В.А. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 1214 по описа за
2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е във връзка
с установяване вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело №
138/2020г. на ВРС искова молба от „МАКРОАДВАНС” АД, гр.София против Б.П.Ц. ***
за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 3867.21лв.-главница по договор за банков кредит № 1546/01.08.2007г., Анекс
от 14.10.2009г., Анекс от 31.03.2011г. към договора и Общи условия, сключени с
„Уникредит Булбанк” АД, 1177.35 лв.-законна лихва върху просрочена главница за
периода от 16.01.2017 г. до 16.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-20.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че
вземането е предмет на договор за цесия от 22.06.2015г. с цесионер настоящия
ищец. Желае назначаване на ССчЕ, без да конкретизира задачи. Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
Исковете са с правно
основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на
чл.131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
допустимостта и основателността на исковете. Развива подробни съображения за
липса на уведомяване за извършената цесия на ответника и несъответствие на
кредитния договор с нормата на чл.5 от ЗПК. Навеждат се и доводи за наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, в частта за ГЛП и ГПР. Счита,
че са нарушени и изискванията на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ и чл.59, ал.2 от ЗКИ.
Сочи и противоречие на договора и двата анекса с нормите на чл.143, ал.1,
т.5,10,12 и 13 от ЗЗП. Навежда и възражение за погасяване на иска по давност.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Въз основа на Заповед
№ 46/22.01.2020 год., постановена по ч. гр. д. № 138 по описа на ВРС за 2020
год. е разпоредено длъжникът Б.П.Ц. да
заплати на „Макроадванс“ АД сумата от 3 867,21 лева, представляваща главница по Договор за
банков кредит № 1546/01.08.2007г.; Анекс от 14.10.2009 г., Анекс от 31.03.2011
г. към Договора и Общи условия, сумата от 1177,35 лева представляваща законна
лихва върху просрочената главница за периода от 16.01.2017г. до 16.01.2020г.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 100,89 лева, представляваща държавна такса,
както и сумата от 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния законов срок след
разпореждане на съда ищецът е предявил искове за присъдените със Заповед № 46/22.01.2020
год., постановена по ч. гр. д. № 138 по описа на ВРС за 2020 год.суми.
Въз основа на
Договор за банков кредит №1546/01.08.2007г. сключен между УниКредитБулбанк АД и
Б.П.Ц., банката е отпуснала в полза на кредитополучателя сумата от 7000 лв.
погасима в срок до 20.08.2014 г. при годишен лихвен процент 12.100% Страните са
предоговорили отношенията си с Анекс от
14.10.2009 г. и Анекс от 31.01.2011 г. към договора. Уговорен
е нов срок на дължимост на заетата сума до 28.02.2018 г. съгласно и приложен
към договора анекс съдържащ
размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски.
По делото са
представени Общите условия при които банката предоставя потребителски кредити
на физически лица.
Видно от приетите
писмени доказателства, на 22.06.2015г. между „УниКредитБулбанк” АД, като
цедент, и „Макроадванс” АД, като цесионер, е бил сключен договор за прехвърляне
на вземания, по силата на който цедентът прехвърля и продава заедно със
съпътстващи гаранции на цесионера
портфолио с необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени
от цедента с физически лица, определени и индивидуализирани в списък, представляващ Приложение №1 към
договора. В същото е включено и вземането на банката спрямо ответника Б. П. Ц.
с ЕГН ********** за сумата от 3867.21лв.-главница и 663.34лв.-лихва. С чл.4.3
от договора цедентът е упълномощил изрично цесионера, който се е задължил от
името на цедента да изпраща писмени уведомления до длъжниците във връзка с
извършеното прехвърляне на задълженията им към нов кредитор. По делото е
представено и пълномощно, с което цедента е упълномощил цесионера да уведоми от
името на банката всички длъжници по вземания на банката,възникнали по силата на
сключени договори за банков кредит, които банката е цедирала, съгласно цесията
от 22.06.2015 г.
Представено е
уведомление за прехвърляне на вземания до ответника Б.Ц. изхождащо от
„Макроадванс“ АД, в качеството му на пълномощник на „УниКредитБулбанк” АД без
данни уведомлението да е стигнало до длъжника.
От заключението на
приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно
Договор за банков кредит № 1546/01.08.2007г.„УниКредит Булбанк“ ЕАД е
предоставило на Б.П.Ц. потребителски кредит в размер на 7000,00 лева. Страните са
предоговорнли отношенията си като са сключвани Анекс от 14.10.2009г. и Анекс от
31.03.2011г. към Договора за банков кредит № 1546/01.08.2007г. Съгласно Анекса
от 31.03.2011г. по кредита са предоговорени задължения както следва: главница -
5526,95 лв., лихви 3496,56 лв., такси - 62,25 лв., общо предоговорени
задължения на стойност 9085,76 лева. Кредита и всички плащания по кредита са
отчитани по банкова разплащателна сметка при УниКредит Булбанк с
титуляр на сметката Б.Ц.П.. Кредита е заведен в системата на УниКредит Булбанк
под № 957LRA2110900401.
Към датата
на цедиране на задължението, съгласно договор за цесия от 22.06.2015 г. сключен
между „УниКредит Булбанк“ АД, като цедент и „Макроадванс“ АД, като цесионер, от
събрана информация по отразените счетоводните записвания при „УниКредитБулбанк“
АД - цедент, се установи че са останали непогасени задължения по Договор за
банков кредит № 1546/01.08.2007г., променен и допълнен с Анекс от 14.10.2009г.
и Анекс от 31.03.2011г. към датата на цедиране на вземането - непогасена
главница – 3867.21 лева/5526.95лв. – 1659.74лв./;
Дължимата законна лихва върху просрочена главница
в размер на 3867.21 лева за периода 16.01.2017г. до 16.01.2020 г. е на стойност 1177.35
лева
От предоставено извлечение от търговските книги
при „Макроадванс“ АД е отразено вземане по Договор за цесия от 22.06.2015 г.
сключен между „УниКредит Булбанк“ АД, като цедент и „Макроадванс“ АД, като
цесионер към датата на подаване на заявлението за образуване на ч.гр.д.
138/2020 по описа на PC Враца - вземане от задължено
лице Б.П.Ц. включва: главница -3867,21 лева; лихва
от банката - 663,34 лева; законна лихва за
главница начислена за периода 22.06.2015г. до 16.01.2020г. – 1794.55 лв.
Съгласно Анекс от 31.03.2011г. по Договора за
банков кредит № 1546/01.08.2007. датата на
последната вноска по погасителния план е 28.02.2018г. След 21.10.2014 г. вноски по
кредита не са извършвани. Поради преустановяване на плащанията съгласно
погасителния план инастъпването на крайния срок
за погасяване на дължимите вноски / съгласно погасителния план/ вземането е
станало изискуемо поради настъпил падеж.
От предоставените счетоводни записвания на „УниКредит Булбанк“ АД и от
търговските книги на „Микроадванс“ АД задължението по Договор за банков кредит
№ 1546/01.08.2007г променен и допълнен с Анекс от 14.10.2009г. и Анекс от
31.03.2011г. е прехвърлено от „УниКредит Булбанк“ АД на „Микроадванс“ АД съгласно
Договор за цесия от 22.06.2015г. От представеното извлечение от търговските
книги на „Микроадванс“ АД, Договора за цесия Б.П.Ц. е отразен в търговските
книги на „Микроадванс“ АД, съгласно писмено извлечение, със задължение -
главница 3867,21 лева и лихви 663,34 лева.Номер на кредита в системата на
„Микроадванс“ АД.
С оглед така
събраните по делото доказателства предявеният иск за установяване на вземанията
по кредитния договор се явяват основателни.
От съвкупната преценка на писмените доказателства
съдът намира за установено наличието на валидно облигационно правоотношение
между ответника Ц. и първоначалния кредитор“УниКредит Булбанк“ АД, както и че
последният е изправна страна в правоотношението.
Процесният договор за кредит е двустранно подписан
(съдържа подпис на ответника на всяка страница) и съдържа уговорки за всички
съществени елементи на договора за кредит, което налага извода, че е налице
валидно възникнала облигационна връзка между страните по договора за
кредит.
По силата на сключения Договор за банков
кредит №1546/01.08.2007г.е възникнало задължението за заплащане на уговорените
ежемесечни погасителни вноски. Не се
ангажираха доказателства от страна на ответника да е заплащал редовно погасителните
си вноски по кредита.Установи се от назначената и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза, че дължимата и неизплатена главница е в размер
на 3867.21лв., а дължимата законна лихва върху просрочената главница е в размер
на 1177.35лв.
По изложените съображения следва да се
приеме, че договорът за кредит е валидно сключен и обвързващ за страните, както
и че ответника виновно не е изпълнил договорните
Установено е и
че с договор за цесия от 22.06.2015г. банката- кредитор е прехвърлила вземането
си на ищцовото дружество, заедно с всички принадлежности към него, вкл.
лихвите. Цесията е договор, по силата на който носителят на едно вземане го
отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си. Цесията трябва да отговаря на всички условия за
действителност на договорите. В представения по делото договор страните по
договора са уговорили възмездно прехвърляне на цесионера –„Макроадванс” АД на
вземания, произтичащи от договори за кредит, описани в приложение №1 към
договора срещу определена цена. Съдът намира, че препращането в договора към
приложението, неразделна част от него, е допустимо определяне на вземането като
включването към този списък и препращането към него, прави последното
определяемо. В представеното и прието по делото Приложение №1 процесното
вземане към Ц. е достатъчно индивидуализирано. Поради това и предвид изричната
препратка към Приложение №1 в цесионният договор, съдът намира договорът за
цесия за действителен и с ясен и определен предмет.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има
действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. По делото няма данни съобщението за извършената цесия да е
получено от длъжника. От
значение за уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД е достигането до знанието на
длъжника на данни за сключените договори за цесия с оглед обстоятелството на
„замяна” на страна в заемното правоотношение.
Въпреки
това няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като
приложение към исковата молба на уведомителните писма за извършените цесии.
Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д.
№ 2352 по описа за
Не се
установява ответника да е заплатил задълженията си нито на стария, нито на
новия кредитор, поради което искът за заплащане на главницата от 3867.21 лв. е
основателен и следва да се уважи.
Неоснователни
се явяват възраженията на процесуалния представител на ответника че предявеният
иск е погасен по давност. Видно от Анекс от 31.03.2011 г. към договора страните
са уговорили нов срок на дължимост на заетата сума до 28.02.2018 г. съгласно и
приложен към договора анекс, поради което петгодивната погасителна давност за
претендираната сума тече от 28.02.2018 г. и към 20.01.2020 г. датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК погасителната давност не е изтекла.
Върху
главницата от 3867.21лв. следва да се присъди законна лихва, считано от
20.01.2020 г. датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
погасяване на сумата.
Предвид
неплащане на дължимата главница и установената забава, основателен се явява и
предявеният иск за сумата от 1177.35лв.-лихва за периода от 16.01.2017 г. до
16.01.2020 г.
В отговора на исковата молба ответникът навежда възражения за
неравноправноправни клаузи на договора за банков потребителски кредит. Според
чл. 143, т. 10 от ЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП от своя
страна предвижда, че неравноправните клаузи са нищожни. В конкретния случай и в
съответствие с клаузата на чл. 15.1.10 от договора, с подписването му кредитополучателят декларира и
потвърждава, че е съгласен кредиторът да прехвърли вземанията си срещу
кредитополучателя в полза на трето лице. Съобразно дефиницията в чл. 143 от ЗЗП
следва да се приеме, че в случая не е налице неравноправност на клаузите, тъй
като липсва дисбаланс между правата и задълженията на страните по договора.
Липсва уговорка във вреда на потребителя по смисъла на текста. В този смисъл е
и Решение на Съда на Европейските общности от 26.04.2012 г. по дело C‑
472/10 по тълкуването на член 3, пар.1 и 3 и член 6, пар.1 от
Директива
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
При този изход
на спора в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
По исковото производство ищецът
претендира присъждане на разноски в общ размер 400.89 лева, от които 100.89
лева платени за държавна такса и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Приложим по силата на чл.37 от ЗПП се явява чл.25 от НЗПП, съгласно който за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00 до
300.00 лева. Предвид факта, че в исковото производство ищцовата страна е
представлявана от юрисконсулт настоящият състав счита,че в полза на ищцовото
дружество следва да се присъди минималното възнаграждение от 100 лева за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. С оглед
цената на предявените искове и липсата на фактическа и правна сложност на
делото, съдът следва да присъди възнаграждение в този размер.
В
полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство по
ч.гр.д.№138/2020 г. на Районен съд Враца съдебно-деловодни разноски в размер на
общо 150.89лв.
Така мотивиран и по изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.П.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на
„Макроадванс” АД гр.София, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Г.С.Раковски” №147, ет.5, ап.24, сумата от 3867.21лв.-главница по
договор за банков кредит № 1546/01.08.2007г., Анекс от 14.10.2009г., Анекс от
31.03.2011г. към договора и Общи условия, сключени с „Уникредит Булбанк” АД,
1177.35 лв.-законна лихва върху просрочена главница за периода от 16.01.2017 г.
до 16.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-20.01.2020г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б.П.Ц. с ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на „Макроадванс” АД гр.София, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” №147, ет.5, ап.24 сумата от 200.89лв.-съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция и сумата от 150.89 лв.-съдебно-деловодни
разноски ч.гр.д.№138/2020 г. на Районен съд Враца
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: