МОТИВИ ПО НОХД № 1490/2018г. НА ДнРС

          Районна  прокуратура Дупница е предявила обвинение срещу  Х.В.  Х.   за престъпление по нчл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК.

 В обвинителния акт се сочи,че  на 06.06.2018г. 06.06.2018г. около 17:00часа в ливада, намираща се  в м.„Над селото“ в землището на с. Пиперево, общ. Дупница, се е заканил  с убийство на  П.Г.М. ***, заявявайки му “ Сега че те утепам! Че ти отрежем главата и чете хвърлим в храстите! Нема кой да те намери!, едновременно с което е замахнал със секира срещу М. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му .

Прокурора поддържа обвиненията по обвинителния акт и предлага подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ около минималния размер, като се приложи и разпоредбата на чл.66,ал.1 НК.

          Подсъдимият не се признава за виновен ,като дава обяснения,че не е се е заканвали дори не е разговарял с пострадалия. Защитника на подсъдимия излага доводи за недоказаност на обвинението и предлага подсъдимия да бъде оправдан.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства- обясненията на подсъдимия,показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени  по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна.

          На 06.06.2018г. пострадалия М. събирал сено на ливадата си, намираща се в м.“Над селото“ в землището на с.Пиперево.Същевременно, в близост до ливадата му, свид.А. пасяла стадо от  овце и кози. Двамата се заговорили, когато видели,че към тях идва  подсъдимия Х.,който държал в ръката си брадва.Приближавайки се към стадото, същият започнал да замеря животните с камъни, като заявил на А.,че има уговорка  със собственика Кърков ,да коси този имот. Пострадалия М. се намесил, обяснявайки на подсъдимия,че имота, където пасяло стадото не е на Кърков ,а на братя Палакарски.

          Явно разгневен от намесата на М.,подсъдимият започнал да го псува и се насочил към него, заплашвайки го че „Сега,че те утепам.че ти отрежем главата и че те хвърлим в храстите“. Тези думи били съпроводени със замахвания  със секирата към М.,като все повече се приближавал към него.Свид.М. и А. ,изплашени от поведението на подсъдимия си тръгнали. Няколко дни след това, М. подал жалба до ДнРП за случая.

          Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели.. Същите не си противоречат и установяват последователността на събитията. Двамата не са заинтересовани от изхода на делото,макар,че свид.А. посочи,че са в лоши отношения с подсъдимия.Това обстоятелство обаче,не дискредитира   показанията и,тъй като съответстват изцяло на тези ,дадени от М., който не е имал никакви пререкания с подсъдимия,както и на писмените доказателства. Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия,който твърди,че не е разговарял с двамата свидетели, но е хвърлил няколко буци пръст към кучето, охраняващо стадото на А., тъй като противоречат на свидетелските показания и писмените доказателства/справка и протокол за предупреждетие/.

          С оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимият  е осъществил следното от обективна и субективна страна:

          По обвинението по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 НК.

          ОБЕКТИВНА СТРАНА

          Обект на престъплението по горния текст са обществени отношения ,свързани с формирането на свободна воля на личността. Събраните по делото доказателства, установиха,че подсъдимият  е осъществил   изпълнителното деяние  на престъплението- закана с убийство на П.М., както вербално с думите“ Сега,че те утепам.че ти отрежем главата и че те хвърлим в храстите“,така и с действия-замахвайки към пострадалия с брадва. Тези думи, подкрепени със съответното действие са реализирали  противоправния резултат-възбуждане на основателен страх от осъществяване на заканата .В подкрепа на този извод е и реакцията на М. след отправената  закана- същият си е тръгнал, без да довърши работата си по събиране на сеното, за да избегне реализиране на заканата.

          СУБЕКТИВНА СТРАНА

          От субективна страна деянието е извършено умишлено- при пряк умисъл.последният се обективира от действията на подсъдимия по осъществяване на изпълнителното деяние, които действия в случая установиха,че същия  е  съзнавал обществената опасност на деянието и е искал настъпването на противоправните последици.

          С оглед на изложеното, съдът прие,че подсъдимият Х. е осъществил състава на престъплението  по  чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК , както от обективна, така и от субективна страна, призна го за виновен и му наложи наказание.

          ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

          Съдът определи наказанието, съобразно изискванията на чл.5 НК, като взе предвид вида и пределите,предвидени в чл.144,ал.3 НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

          Степента на обществена опасност на деянието е сравнително висока,предвид  мястото и начина на осъществяването му- извън населено място, с демонстрация на възможност за осъществяване на заканата  с хладно оръжие.

          Степента на обществена опасност на дееца е ниска- същият не е осъждан , не се събраха доказателства за  противоправни прояви.

          Смекчаващо вината обстоятелство-чистото съдебно минало.

          Отегчаващи вината обстоятелства-няма.

          С оглед изложеното, съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като взе предвид и възрастта на подсъдимия, и наложи  такова от 5 месеца „лишаване от свобода“.С оглед размера на наказанието, както и ,че подсъдимият не е осъждан, съдът пие,че са налице предпоставките на чл.66,ал.1 НК и отложи изтърпяването на наказанието за срок от 3 години. Съдът счете,че с така наложеното наказание,ще се постигнат целите на същото, визирани в чл.36 НК- да се поправи и превъзпита подсъдимия, като и да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите членове на обществото, без да необходимо  ефективното изтърпяване.

                    ПО ТЕЗАТА НА ЗАЩИТАТА

                    Защитника на подсъдимия излага доводи за недоказаност на обвинението, като сочи,че свидетелските показания се дискредитират от факта, че М.  не  е отправял заплахи, а  дори и да е имало такава , същата не е възбудила основателен страх у М., тъй като не е  сигнализирал и потърсил помощ незабавно от съответните органи, макар,че е имал такава възможност. Съдът прие,че това възражение е неоснователно, опровергава се от събраните по делото доказателства, като по отношение обективната страна съдът е изложил съображения по-горе в мотивите си. Следва да се добави,че реакцията на пострадалия да подаде жалба няколко дни по-късно, е обусловена  от субективното преживяване на последния  и възможността да осмисли преживяното, но по никакъв начин не обосновава липсата на основателен страх от  осъществяване на отправената закана.

          По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: