Мотиви към решение № 509 от 28.07.2020г.
Производство по чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашно насилие.
Делото е образувано по повод подадена молба от В.М.Я. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***, чрез адв. Р.М.срещу М.Ю.А. с ЕГН ********** с адрес за призоваване чрез Кмета на с. Венец, с която се моли да бъде издадена заповед за защита с мерките по ЗЗДН.
В молбата се сочи, че страните живели дълго без брак, като имали родени три деца. Разделили се през 1996г. Към момента ответникът имал друго семейство и живеел в друго населено място. През 1978г. молителката купила имота, в който живеела и сега и който представлявал къща. При изповядване на последващата сделка с имота, незнайно по каква причина, на ответника било учредено право на обитаване в една от стаите на първия етаж, ведно с общо ползване на сервизните помещения. Втория етаж на къщата бил прехвърлен на другата дъщеря. Ответникът, считайки се за собственик започнал да предявява претенции спрямо тях да му дават 20 000 лв. или да му прехвърлят част от къщата. През 2019г. А. М.М. подала жалба в полицията срещу баща си, но въпреки това, той не спрял да ги тормози. На 03.03.2020г. ответникът отишъл без предупреждение в дома на молителката и я заплашил, че ще я накълца, че ще убие дъщеря си и децата ѝ, че ще запали къщата. Молителката избягала на улицата, където я видяла съседка, която се свързала с дъщеря ѝ, а тя пък се обадила в полицията. В заключение се моли за постановявяне на мерки в защита на молителката по ЗЗДН, която сочи, че ще оспори учреденото право на обитаване на ответника по съдебен ред.
В съдебно заседание молителката се явява лично, като за нея се явява адв. М. от ШАК. Моли се за уважаване на молбата и издаване на заповед за защита спрямо пострадалото лице, като се излагат обстойни доводи за това в хода на съдебните прения.
В съдебно заседание ответникът се явява лично, заедно с адв. С.М.от ШАК, като се оспорва изцяло изложената фактическа обстановка и се моли за отхвърляне на молбата, поради липсата на доказателства.
Съдът, като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителката и ответника били във фактическо съжителство за период от около 25 години, като имали общо три деца – две дъщери и син. През 1991г. синът им загинал в автомобилна катастрофа, като окончателно страните се разделили през 1996г. Ответникът създал друго семейство, като му се родил още един син. През 1978г. изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“, а в този период молителката закупила дворно място от около 860 кв.м. с къща и стопански постройки по плана на с. Ясенково. В последствие с Нотариален акт № 54, том IX, н.д.№ 3873/1995г. на Нотариус С.С.първия етаж на къщата бил прехвърлен на дъщеря им Н.М.А., заедно с ½ ид.ч. от стопанските постройки и подобренията, а бащата запазил правото на обитаване в една от стаите на първия етаж ведно с общо ползване на сервизните помещения до края на живота си. С Нотариален акт № 131, том II, н.д.№ 235/2012г. на Нотариус С.С.втория етаж на къщата, заедно с половината от стопанските постройки и общите части на сградата били прехвърлени от молителката на дъщеря ѝ А. М.М., която учредила пожизнено право на ползване и обитаване на майка си. Ответникът твърди, че по негово настояване, стаята в която живеел синът му преди смъртта си останала в състоянието, което била в деня на катастрофата, като той я посещавал от време на време. След раздялата през 1996г.
отношенията между страните били силно влошени. Негативно отношение имало и между А. М.М. и нейния баща. Видно от справка рег. № 172900-9867 от 13.07.2020г. същата подала устен сигнал на 10.06.2019г. в приемната на РУ, като полицай Т. Ю. отразил в книгата, че сигнала касае извършване на самоуправни действия от ответника в имота в с. Ясенково.
На 03.03.2020г. около 12.50 часа ответникът посетил къщата в с. Ясенково и вдигнал скандал по повод разместени вещи от стаята на синът му. Молителката уплашена излязла на улицата, като съседка я видяла и се обадила на дъщеря ѝ А.. От своя страна свид. А. М. сигнализирала органите на полицията. По повод на твърдението за отправени заплахи и закани за убийство била образувана преписка № 172900-3561/20 по описа на РУ, която била изпратена на 08.05.2020г. в ШРП и била образувана под вх.№ 1440/2020г. С постановление от 11.05.2020г. прокурор при ШРП отказал образуването на наказателно производство за престъпление от общ характер.
В производството са събрани гласни доказателства чрез разпитите на свид. А. М.М. – дъщеря на страните, свид. Е.Х.Р.– внук на страните, свид. А.М.Ю. – син на ответника и свид. Т. Ю. – полицейски инспектор в РУ Шумен, отговарящ за района на с. Венец. Свид. М. и свид. Р. не са преки очевидци на изложеното в молбата, а преразказват казаното от молителката. Свид. Ю. е присъствал при посещението на баща си в с. Ясенково, но не е чул нищо, тъй като е чакал до колата, а баща му е бил вътре в къщата. Съдът счита, че въпреки личната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, тъй като имат родствена връзка със страните по делото, то те кореспондират с всички останали доказателства и следва да се кредитират. Полицейския инспектор свидетелства, че отношенията между страните са влошени от преди две години и половина, като причините били претенциите на ответника за част от къщата, както и двадесет хиляди лева. Счита, че двете страни имат своя теза, която е противна на другата и трябва да си уредят отношенията по друг начин.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и устни доказателства и води до следните правни изводи:
По допустимостта на молбата: От служебно изготвената справка от НБД „Население“ се установява, че страните имат общи две деца – дъщеря Н., която е починала и дъщеря А.. Поради това, че страните са живели съвместно и имат общо дете, то пострадалата се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Същевременно молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок, доколкото се сочи, че действията на ответника са извършени на 03.03.2020г. т.е. преди изтичане на срока, визиран в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.
По основателността на молбата: Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Релевантни по молбите за защита по ЗЗДН са обстоятелствата дали е осъществено спрямо молителката действие представляващо акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН и дали този акт на домашно насилие е осъществен от ответника по молбата. Това е така, защото отговорността по ЗЗДН не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя - чл. 1, ал. 2 ЗЗДН. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е частен свидетелстващ документ, издаден от молителя, който удостоверява факти, изгодни за молителя в процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Или декларацията е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие (доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН) и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице.
Действително в случая повода за скандала и влошените отношения между страните са породени от неуредени имуществени отношения, то причините довели до извършване на домашно насилие са ирелевантни, тъй като неговата основна цел не е налагане на наказание на извършителя, а осигуряване на защита на лицето, спрямо което е извършено домашно насилие, съответно единственият правно-релевантен факт в това производство е извършването на домашно насилие.
При определянето на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя по чл. 8 ЗЗДН, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки – така изрично чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, чрез които да даде ефективна защита на пострадалото лице. В конкретния случай, предвид данните по делото, съдът счита, че единствено подходяща е мярката за защита предвидена в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, която ще създаде достатъчно гаранции, че в бъдеще молителката няма да бъде обект на домашно насилие. Съдът счита, че мярката за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН не е подходяща, предвид тежестта на извършено домашно насилие и липсата на установени вредни последици за здравето на пострадалата, както и обстоятелството, че ответникът има право на обитаване в къщата. Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици.
На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН следва да бъде наложена и глоба, което е задължително поради уважаване на молбата. Съобразявайки гореизложеното и всички факти по делото, съдът намира, че на ответницата следва да бъде наложена глоба в минималния размер, а именно 200 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на молителката и сумата от 400 лева, представляваща направени от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представено пълномощно.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 25 лв. държавна такса за завеждане на делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: